Р Е Ш Е Н И Е
…/7.8.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти
състав, в открито съдебно заседание
проведено на седми юли две хиляди идвадесета година, в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 16365 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на М.Н.Л. с
ЕГН ********** *** е предявил иск
срещу ответника ГД „Гранична полиция”
при МВР - гр. София при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 1633.41
лева, представляваща незаплатено
дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 11.10.2016 г. - 11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 11.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 194.81 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата,
считано от падежа 11.10.2016 г. до 11.10.2019 г.
Твърденията,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба от които ищецът черпи права
са следните:
През периода от
11.10.2016 г. до 11.10.2019 г. ищецът е
държавен служител по силата на служебно правоотношение възникнало с ответника,
по което заема длъжност „командир на
отделение“ ГКПП летище Варна към РДГП Аерогари, която е на структурно подчинение към Главна дирекция "Гранична полиция"
/ГДГП/ в МВР. През същия период е отработил 215 нощни смени. Положил е общо
2580 часа нощен труд. Същият не е преобразуван
в дневен труд съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата в МВР с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време или 1.143. Не му е
заплащано допълнително възнаграждение за процесния
период при изчисляване наа нощния труд в дневен. Това
задължение на работодателя е част от задължението му да заплаща трудово възнаграждение на служителя, за което
има установен срок.
Ищецът моли
за уважаване на предявените искове и за
заплащане на разноските за производството от страна на ответника.
В срок по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор на
исковата молба чрез процесуален представител.
Оспорва изцяло предявените искове
по основание и по размер.
Не оспорва твърденията, че страните по делото са били в служебни
правоотношения през процесния период. Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) обаче не следва да се
прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния
период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, която допуска
превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент.
Налице е и специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на
нощния труд в МВР, и следователно не може да намери приложение разпоредбата на
чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ. Тази разпоредба е непригодна за прилагането й към
държавните служители в МВР, тъй като само при кумулативното наличие на четирите
необходими предпоставки в нея (1. подневно отчитане
на работното време; 2. работа на смени; 3. продължителност на нощно работно
време, по-малка от продължителността на дневното и 4. трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми), може да се въвежда увеличение с коефищент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. В чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8
часа. Не е налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудово
възнаграждение по чл 247 и чл. 250 от КТ.
Счита, че
предявените искове за заплащане на процесната сума за
допълнително възнаграждение за положения от ищеца труд през нощта за времето от
22:00 часа до 06:00 часа за посочения в исковата молба период, получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент „1,143",
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата са неоснователни и моли за отхвърлянето им.
За процесния период, ищецът е изпълнявал служебните си
задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни
графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това
сумиране изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики
на отработеното време за процесния период, е формиран
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на
основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд.
При изчисляване
на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения
извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. На
основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
С Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. (обн. ДЗ, бр. 69 от 2014
г., изм. и доп., бр. 15 от 2015 г., отменена с § 4. от ДР на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) е регламентиран редът, касаещ спорния въпрос единствено за периода от 01.07.2016
г. до 02.08.2016 г., тъй като действащата към този момент наредба е била
отменена, а сега действащата - е влязла в сила на 02.08.2016 г. Съгласно чг. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 2014 г. при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Към настоящия
момент редът е регламентиран с Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр. 60 от 2
август 2016 г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 декември 2016 г.) и Наредба №
8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14
август 2018 г.).
За да се твърди,
че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва
ищецът действително да е работил извън установеното за него работно време по
график и да не му е изплатено съответното възнаграждение, а в случая всеки
положен от него час труд, включително за извънреден и нощен труд, своевременно
му е заплащан ежемесечно, видно от платежните бележки. Превръщането на нощните
часове положен труд с коефициент 1, 143 е установено с цел увеличаване
заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а
не за генериране и заплащане на извънреден труд.
Нощният труд,
положен от ищеца не е извънреден труд. Такъв ще бъде само ако служителят работи
извън установеното за него работно време. Превръщането на нощните часове в
дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд, а не за
заплащане на извънреден труд.
В специалния
МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни
служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до
неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от
съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд. Ако се извърши
заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 часа
дневен труд към 8 часа нощен труд, при което се получава коефициент 1. В тази
връзка заявява, че че
предвид нормативната уредба, която се е прилагала за ищеца през процесния период, положеният от него извънреден труд се е
отчитал и изплащал на тримесечен период съгласно ЗМВР.
Не оспорва
твърденията, че страните са били в служебно правоотношение през процесния период и че ищецът е заемал посочената длъжност,
работното му място и размерът на основното му възнаграждение.
Ответникът моли за отхвърляне на
предявените осъдителни искове и за заплащане на разноските от страна
на ищеца.
В открито съдебно заседание страните, чрез
процесуалните си представители поддържат
изцяло молбата и отговора като претендират
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните в производството
доказателства, поотделно и в
съвкупност съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдът като съобрази становището
на ответника в отговора намира за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване твърдението, че ищецът е
държавен служител по смисъла на „глава XV“ от ЗМВР и за процесния периоди е
бил в служебно правоотношение с ответника.
Страните нямат спор, че в периода от 01.10.2016 г. до 11.10.2019 г. ищецът
М.Л. се е намирал в служебно
правоотношение с ответника ОД на МВР Варна и е изпълнявал длъжността „командир на отделение“ в ГД „Гранична
полиция“ при МВР.
Доколкото страните нямат спор по тези
твърдения, не са направени и оспорвания на представените по делото писмени доказателства, поради което съдът
намира, че не се налага тяхното обсъждане.
Спорни са
следните факти: положен ли е от ищеца извънреден в посочения в исковата
молба период, колко часа е този извънреден труд и заплатено ли е дължимо
възнаграждение за отработените от служителя часове.
За изясняване на
фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством допусната съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението
на вещото лице по ССЕ, което съдът цени
като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено, се установява, че за процесния период
ищецът е отработил 1640.00 часа нощен труд, които след преизчисляване на положените часове нощен
труд с коефициент 1.143 се получават 1874.52 часа положен труд или незаплатени
часове труд са в размер на 234.52 часа
на астойност 1633.41 лева. За незаплатения
преизчислен нощен труд, който е положен от служителя М.Л. общия сбор от дължимите обезщетения за
забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в периода от 11.10.2016 г. до 11.10.2019 г., считано от падежа на всяко отделно задължение е в размер на 194.81 лева. Изчисленията са
извършени въз основа на констатираното основно месечно възнаграждение на ищеца.
Съгласно чл.176 ЗМВР „брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР сочи, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния
период, посочен по-горе и заложен в заключението по ССЕ, приложима към спора, касаещ нощния труд полаган от служителите в МВР е действаща
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от министъра на вътрешните работи
и уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период“.
В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.,
отменена с решение № 16766/10.12.2019 г. по адм.д.№
8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва изрична норма съответстваща на
чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите от 19.08.2014г. до
31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г.
Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен като такава забрана би била
противоконституционна. Налице е
празнота в уредбата за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата в сила от 01.07.2007 г., приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., обн.ДВ бр.9 от 26.01.2007г., като в чл.9, ал.2 на същата е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22,00 ч.
и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания
нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената
норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от
министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.
Конституцията на Република България в чл.16 гарантира и защитава трудът на
българските граждани, а нормата на чл.128, т.2 на Кодекса на труда вменява
задължение на работодателя да заплаща в установените срокове уговореното
възнаграждение за извършената работа.
Изложеното води
до положителен извод, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен е
основателна.
При липсата на специална уредба за служителите
в МВР основание за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. По отношение на претендирания размер, то същият следва да се приеме за
доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която се
кредитира от съда. Посочената в с.з. от процесуалния представител на ответника
методика за изчисляване на нетното възнаграждение на служителя не се поддържа в
писмената защита, поради което съдът следва да приеме именно изчисленията в
заключението на ССЕ, доколкото същото не е оспорено от страните.
Ответникът не е заплатил на ищеца дължимото му
възнаграждение за извънреден труд в пълния размер, поради което същият и
дължи и обезщетение за забава, считано от падежа на задължението за всяка забавено
плащане до окончателното изплащане на сумата. Размерът на обезщетението от
падежа до датата на подаване на исковата молба е определяем и същият е изчислен
от вещото лице в заключението на ССЕ от което следва, че акцесорният
иск е основателен и доказан по размер.
По въпроса за разноските:
При този изход от спора, ответникът дължи на
ищеца разноски за производството за заплатено възнаграждение за един адвокат в
размер на 380 лева, съгласно представени доказателства - списък по чл.80 ГПК и доказателства за
заплатено възнаграждение на един адвокат – договор за правна защита и
съдействие. Същите са условие за
основателност на молбата съгласно тълк.решение № 6/2012 г., постановено по тълк.дела №6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, поради което искането по чл.78, ал.1 ГПК е основателно и следва
да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Варна държавна такса за производството в
размер на 4% върху цената на всеки иск, но не по-малко от 50 лева, както и разноски за заплатено от бюджета
възнаграждение на вещо лице в размер на 157 лева – общо 272.34 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция” при МВР - гр. София, ЕИК ***, адрес гр.София, бул. ***“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Л. с
ЕГН ********** *** /хиляда
шестстотин тридесет и три лева и 41 ст./
лева, представляваща незаплатено
дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 11.10.2016 г. - 11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 11.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата
194.81 /сто деветдесет и
четири лева и 81 ст./ лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 11.10.2016 г.
– 11.10.2019 г., на осн.чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР
и чл.86 ЗЗД, както и разаноски за производството в размер на 380 /триста и осемдесет/ лева,
на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция” при МВР - гр. София, ЕИК ***, адрес гр.София,
бул. ***“ № 46 да
заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Варна сумата от 272.34 /двеста
седемдесет и два лева и 34 ст./ лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: