О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 162
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 09.06.2020 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито
заседание от девети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Чолакова, ч. т. дело №221 описа
на ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.
Образувано е по повод подадена
частна жалба от Я.Г.Я., чрез пълномощника му адвокат Р.Р., против постановеното
по търг. дело №211/2019 г. по описа на Окръжен съд С.З. определение №1251 от 04.02.2020 г.
С обжалваното определение е оставено
без уважение искането на Я.Г.Я. за изменение
на предявения установителен иск по чл.422 от ГПК срещу Е. АД в осъдителен и е
прекратено производството по делото, като недопустимо.
Съдът е приел, че предявеният иск
по чл.422 от ГПК е недопустим, тъй като не е подаден в едномесечния преклузивен
срок по чл.415, ал.1 от ГПК до 28.02.2019 г., че заповедният съд е обезсилил
издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на това основание с влязло в сила
определение, както и че не съществува възможност да се прави изменение на установителен иск в осъдителен при
положение, че искът е процесуално
недопустим.
Частният жалбоподател Я.Г.Я. е останал недоволен от
определението, като счита, че е неправилно по подробни съображения, обособени в
пет части. Не е отчетено обстоятелството, че длъжникът е подал възражението си срещу издадената заповед за изпълнение след изтичане на срока по
чл.414,ал.2 от ГПК. Не е съобразено, че жалбоподателят е предявил иска по
чл.422 от ГПК в законно установения срок.
Неправилно е прието, че съобщението по чл.415,ал.1 от ГПК било връчено редовно на заявителя на
28.01.2019 г. „при условията на отказ“. Не е съобразено, че най-ранната дата,
на която може да се приеме, че заповедният съд надлежно е изпълнил задължението
си по чл.415,ал.1 от ГПК, е 20.06.2019 г. Неправилно е прието и, че предявяването
на иска по чл.422 от ГПК извън срока по чл.415,ал.1 от ГПК винаги има за
последица прекратяването на образуваното по него производство.
Моли да се отмени обжалваното
определение и да се върне делото за по-нататъшен ход съобразно направените изменения
с молбата от 15.10.2019 г.
Ответникът Е. АД, ЕИК *********, чрез процесуалния си
пълномощник адвокат Л.С.Т., е подал отговор срещу така подадената частна жалба.
Възразява срещу оплакванията на частния жалбоподател, като излага съображенията
си, че същите не са налице.
Моли да се остави без уважение
частната жалба и да се потвърди обжалваното определение.
Съдът, след като се запозна с
акта, предмет на обжалване, и данните по делото, намери за установено следното:
Частният жалбоподател е уведомен за
определението на 17.02.2020 г., частната жалба срещу него е постъпила по пощата
на 20.02.2020 г. Ето защо, следва да се приеме, че същата е подадена в срок от
надлежна страна да стори това, както и срещу
подлежащ на обжалване валиден съдебен акт.
От данните по делото се
установява, че то е образувано в резултат на подадена искова молба от Я.Г.Я.
срещу Е. АД, в която се иска да се признае съществуването на вземането му в
размер на 200 000 лв. по запис на заповед от 04.12.2018 г., за което
вземане са издадени заповед за незабавно изпълнение №1106 от 20.04.2018 г. и
изпълнителен лист от 20.04.2018 г. по
ч.гр.д.№1955/2018 г. по описа на Районен съд С.З.. Исковата молба е подадена на
01.07.2019 г. Съобразно изложените в нея обстоятелства и петитум, предявен
е установителен иск по чл.422 от ГПК.
Между страните са разменени
книжа, като ответникът оспорва, както допустимостта на иска, така и
основателността му. Възраженията по допустимостта на иска са относно неспазване
на преклузивния срок по чл.415,ал.1 от ГПК, като се позовава на влязло в сила
определение по заповедното производство
от 20.06.2019 г., с което е оставена без уважение молбата за
възстановяване на срока за предявяване на иск по чл.422 от ГПК.
След размяната на книжа ищецът е
подал молба по чл.214,ал.1,изр.3 във вр.
с чл.415,ал.3 от ГПК, входирана на 15.10.2019 г., за изменение на петитума на
исковата молба – от установителен в
осъдителен, като се позовава на новата разпоредба на чл.415,ал.3 от ГПК и нови
обстоятелства – обезсилване на
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист от заповедния съд,
потвърдено с определение №848 от 02.10.2019 г. по ч.гр.д.№1393/2019 на Окръжен
съд С.З.. По тази молба е постановено и обжалваното определение, предмет на
настоящото производство.
По делото е приложено заповедното
производство ведно с ч.гр.д.№1389/2018 г. и ч.гр.д.№1393/2019 г. по описа на
Окръжен съд С.З. и съответните приложения към тях.
Видно от ч.гр.д.№1389/2018 г.,
делото е приключило с определение №1345 от 13.12.2018 г., с което е прието възражението на длъжника Е. АД срещу
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1955/2018 г., спряно е изпълнението
на заповедта за изпълнение, както и е указано на заповедния съд да
продължи съдопроизведствените действия с
даване на указания на заявителя по чл.415,ал.1,т.1 от ГПК.
В изпълнение на определението е
издадено разпореждане на заповедния съд №443 от 14.01.2019 г., с което се
указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от получаване на съобщението. Видно от
разписката към съобщението, длъжностното лице – връчител е посочил
“лицето отказва да получи съобщението
15,40 28.01.2019“, след което се е подписал и написал дата 30.01.2019 г. В нея
се съдържа и разпореждане на заповедния съд от 04.02.2019 г., а именно
съобщението да се счита редовно връчено при отказ от 28.01.2019 г.
Установява се, че в заповедното производство е постъпила молба
от 13.03.2019 г. от Я. Г.Я. за
възстановяване на срок за предявяване на иск срещу Е. АД на основание чл.64,ал.2 от ГПК.
Производството е насрочено в открито съдебно заседание и е приключило с
протоколно определение от 20.06.2019 г., с която молбата е отхвърлена.
На 01.07.2019 г. също е постъпила
молба от заявителя, в която се посочва, че възможността за предявяване на иск
не му е била указана надлежно, като за това негово право е уведомен с
протоколното определение от 20.06.2019
г.
С определение №2432 от 02.07.2019
г. заповедният съд обезсилва издадената заповед за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен
лист, тъй като не е предявен в срок иск
по чл.422 от ГПК. Това определение е
потвърдено с определение от 02.10.2019
г. по ч.гр.д.№1393/2019 г., влязло в сила на 10.01.2020 г. съгласно данните по
делото.
При така установената фактическа
обстановка в обжалваното определение е прието, че искът по чл.422 от ГПК е
недопустим, тъй като е пропуснат срокът за неговото предявяване, както и че не
може да се допуска изменение на този иск чрез преминаването му от установителен
в осъдителен иск при положение, че е недопустим.
Въз основа на горната фактическа обстановка следва да се
приеме, че са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417 от ГПК, че е образувано
изпълнително производство, че е постъпило възражение, че изпълнителното
производство е спряно, че е постъпила искова молба, с която е предявен иск по
чл.422 от ГПК, а впоследствие и молба за
изменение на този иск от установителен в осъдителен. След предявяване на иска
по чл.422 от ГПК на 01.07.2019 г. са обезсилени издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист с влязъл в сила съдебен акт на 10.01.2020 г. На
15.10.2010 г. е подадена молбата за изменение на иска в осъдителен. На тази
основа се спори дали искът по чл.422 е подаден в преклузивния срок и, ако не е,
дали от това обстоятелство зависи допускането на изменението на иска в
осъдителен.
Разпоредбата на чл.214 от ГПК
урежда изменението на иска. Има общ характер. Съгласно изр.3 на ал.1, ищецът
може да премине от установителен в осъдителен иск и обратно до приключване на
съдебното дирене в първата инстанция. С подадената молба от 15.10.2010 г. ищецът се е възползвал от
тази предвидена в закона възможност в определения срок.
В закона е предвиден специалният
установителен иск по чл.422 от ГПК, чиято цел е да се установи съществуването
на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение в заповедно производство,
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Този иск се предявява в
едномесечен срок от съобщаването на заявителя, че е постъпило възражение от
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение. Преценката за този срок
се прави от заповедния съд, но не обвързва исковия съд, който във всички
случаи следва да направи собствена преценка за това дали е спазен този срок.
Това негово задължение произтича и от Тълкувателно решение №4 по тълк.дело №4/2013 на ОСГТК, т.10а. В
случая от конкретните данни по делото не
се установява надлежно връчване на съобщението до заявителя, оформено като редовно
връчено при отказ от 28.01.2019 г. Видно от разписката, посочени са две дати от
длъжностното лице призовкар 28.01.2019 и 30.01.2019 г. при удостоверяване на
отказа, поради което е налице нередовно удостоверяване, което прави нередовно
връчването, а разпитан в с.з. той не знае кое е лицето, което е отказало да
получи съобщението. При положение, че не се установява редовно връчване, не
може да се приеме, че за заявителя по заповедното производство е започнал да тече срокът за предявяване на установителния иск. От
данните по делото се установява и, че на него не му е указано да представи този
иск в производството по възстановяване на срок. Ето защо, този срок в конкретния
случай не е започнал да тече на 28.01.2019 г., а считано от 20.06.2019 г.
Поради което е спазен преклузивният срок за неговото предявяване.
Искът по чл.422 от ГПК зависи от
наличие на възражение от длъжника срещу издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. При подаване на възражение в срок, заявителят може да
подаде установителен иск, но съгласно чл.415 от ГПК при отказ от
издаване на заповед за изпълнение – осъдителен иск. Т.е. в зависимост от
резултата в заповедното производство той може да предяви различни по вид искове
в зависимост от правния си интерес.
В случая е налице обезсилване на
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист след подаване на исковата
молба. Ищецът има правен интерес вече не само да установи съществуването на
вземането си, което е спорно, но и длъжникът да бъде осъден да му го заплати,
тъй като ще му е необходимо съдебно решение, с което да е установено вземането
му със сила на пресъдено нещо и да се ползва с изпълнителна сила, да
представлява изпълнително основание, въз основа на което да може да събере вземането си по принудителен
ред. Ето защо, той има интерес от преминаване към осъдителен иск. И по двата
вида иска ще се установява едно и също материално правно отношение и ще бъдат
взети предвид фактите, които са настъпили след предявяване на исковете.
Разликата е при момента на предявяване на вземането - то няма да се счита, че е
предявено на датата, на която е подадено заявлението за заповедно производство,
а на датата на подаване на исковата молба, както и при последиците на решението
– по осъдителния иск ищецът ще се ползва
и с изпълнителна сила. При това положение, обстоятелството дали установителният
иск по чл.422 от ГПК е подаден в преклузивния срок на закона, не би имало
значение, още повече, че са обезсилени
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист в хода на исковото
производство.
С оглед гореизложеното, основателни се явяват
съображенията в частната жалба, поради което обжалваното определение следва да
се отмени и делото се върне за продължаване на съдопроизводстветните действия в
съответствие с настоящите мотиви.
С оглед гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановеното
по търг.дело №211/2019 г. по описа на Окръжен съд С.З. определение №1251 от 04.02.2020 г., като ВРЪЩА делото на
окръжния съд за продължаване на
съдопроизводстветните действия в съответствие с мотивната част на настоящото
определение.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.