РЕШЕНИЕ
№255/22.06.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и осми май, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова……………………………………….и в присъствието на прокурор…………………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №133 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.44, ал.13 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).
Образувано е по жалба на З.Х.А., гражданин на С., принудително настанен в СДВНЧ – Любимец, с посочен съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник, срещу Заповед УРИ 4536 ОЧ-19/20.01.2020г. на Началника на ГПУ - Свиленград.
Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна, поради издаването ѝ при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Твърди, че заповедта е издадена при липса на законовите предпоставки за това, при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на предписаната от закона процедура и не съдържала изискуемите по закон реквизити. Същата била изцяло немотивирана. Липсвало ясно, точно и конкретно посочване на фактическите основания, мотивирали органа да издаде акта. В частта, в която следвало да се изложат мотиви, заповедта била пестелива и бланкетна, като посоченото в нея, че се издава с цел да се установи самоличността на лицето и да се преценят последващите административни мерки, изключително затруднявало защитата на жалбоподателя и „избягвало“ съдебния контрол относно законосъобразността и целесъобразността ѝ. По изложените съображения се иска отмяна на оспорения административен акт.
Допълнителни съображения за незаконосъобразност на акта се излагат в писмени бележки. Със същите се допълва, че правните и фактически основания за издаване на заповедта представлявали „компилация“ от основания за разпоредено полицейско задържане по чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР и на имиграционно задържане по чл.44, ал.13 от ЗЧРБ. В заповедта не била посочена нито една принудителна мярка по чл.39а от ЗЧРБ , която да налагала задържане по смисъла на общностното право или по ЗМВР. Счита се, че извършеното по силата на заповедта задържане е недопустимо, поради несъвместимост на разпоредбата на чл.44, ал.13 от ЗЧРБ с правото на ЕС. На следващо място се твърди, че при издаване на административния акт не била направена индивидуална оценка по случая, по смисъла на Директива 2008/115. Не били спазени и разпоредбите на чл.35 от АПК и съображение 6 от цитираната директива. Нарушени били и разпоредбите на ЗМВР.
Ответникът, Началник на ГПУ – Свиленград, не се явява и не изразява становище по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за задържане на лице с рег.№4536-33/17.01.2020г., в 09.30 часа на 17.01.2020г. в с.К. А., общ.С., на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи, поради данни за извършено престъпление, е било разпоредено задържане за срок до 24 часа на лицето Z.H. J., роден на ***г. в С., в помещение за временно задържане на ГПУ – Свиленград. Видно от заповедта, лицето е било освободено в деня на задържането му, в 16.20 часа.
С Докладна записка УРИ 4536-1720/20.01.2020г. Началник ГОДГ в Гранично полицейско управление (ГПУ) – Свиленград към Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) – Елхово на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП), докладвал на Началника на ГПУ – Свиленград, че на 17.01.2020г. от 08.00 часа граничен полицейски наряд на ГПУ – Свиленград установил в землището на с.Капитан Андреево, общ. Свиленград, четири лица без документи за самоличност, като посочил, че по техни данни същите били граждани на С.. Видно от докладната записка, сред тях е било и лицето Z.H. J., роден на ***г. С докладната записка е направено предложение до Началника на ГПУ – Свиленград, на чуждите граждани да бъде наложена принудителна административна мярка по чл.41, т.1 от ЗЧРБ, като до отпадане на пречките за изпълнение на ПАМ същите да бъдат настанени в СДВНЧ – Любимец за срок от 6 месеца, на основание чл.44, ал.6 и ал.10 от ЗЧРБ.
С оспорената Заповед УРИ 4536 ОЧ-19/20.01.2020г., с цел провеждане на действия по първоначална идентификация и установяване на самоличност, и за преценка на последващите административни мерки, които следвало да бъдат наложени или предприети, предвид мотивите, изложени в Докладна записка УРИ 4536-1720/20.01.2020г. на Началник ГОДГ по описа на ГПУ – Свиленград, на основание чл.44, ал.13 от ЗЧРБ, във вр. със Заповед рег.№4070з-1464/15.12.2017г. по описа на РДГП – Елхово и чл.95 от ЗМВР, Началникът на ГПУ – Свиленград разпоредил принудително настаняване в звено за краткосрочно настаняване при СДВНЧ към дирекция „Миграция“ – МВР на чужденеца по заявени от него данни З.Х.А. (Z. H. A.), роден на ***г. в С., гражданин на С., без документи за самоличност, за срок от 30 дни. Заповедта е подписана от чуждия гражданин, както и от преводач.
Видно от Приемо-предавателен протокол УРИ 4536р-1742/20.01/2020г., по силата на издадената заповед чужденецът е бил предаден за настаняване в СДВНЧ – Любимец.
Заповедта е връчена на оспорващия срещу подпис на 20.01.2020г.
Жалбата срещу заповедта е подадена директно до Административен съд – Хасково на 31.01.2020г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, предвид разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗЧРБ, чл.95 от ЗМВР и Заповед №4070з-1464/15.12.2017г., а именно Началника на ГПУ – Свиленград.
Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, мотивирали издаването ѝ. От правна страна заповедта е основана на чл.44 ал.13 от ЗЧРБ, а от фактическа в същата е посочено, че се издава с цел провеждане на действия по първоначална идентификация и установяване на самоличност и за преценка на последващите административни мерки, които следва да бъдат наложени или предприети и предвид мотивите, изложени в Докладна записка УРИ 4536-1720/20.01.2020г. Началник ГОДГ по описа на ГПУ – Свиленград.
Предвид горното, заповедта е мотивирана, а неконкретизираното оплакване на жалбоподателя за липса на реквизити от съдържанието ѝ е неоснователно.
Не се установява при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Възражението на оспорващия за издаване на заповедта при неизяснена фактическа обстановка не се споделя.
Неоснователно е оплакването за нарушение на чл.35 от АПК. Недадената възможност на чужденеца да изясни всички факти и обстоятелства от значение за положението му, както и да се запознае с материалите по административната преписка, в общия случай представлява нарушение на административнопроизводствените правила, но то се определя като несъществено, когато не рефлектира върху съдържанието на издадения акт. В случая дори и да бяха направени възражения от страна на чужденеца, същите не биха довели до издаването на друг акт, различен от оспорения, предвид незаконното пребиване на чужденеца в страната и неустановената му самоличност. Поради това, съдът счита, че дори и да се приеме, че е било извършено нарушение на административнопроизводствените правила, то не е съществено и същото, по аргумент за обратното на чл.146, т.3 от АПК, не съставлява основание за отмяна на оспорената заповед.
При преценка на административния акт за съответствието му с материалния закон, съдът намира следното:
Приложимата за случая разпоредба на чл.44, ал.13 от ЗЧРБ,
на която се е позовал издателя на заповедта, предвижда, че в случаите на
чужденец с неустановена самоличност, органът по ал.1, след индивидуална
преценка на принципите за пропорционалност и съразмерност, може да издаде
спрямо него заповед за краткосрочно настаняване в обособено за тази цел звено
на специален дом за временно настаняване на чужденци за срок до 30 календарни
дни за провеждане на действия по първоначална идентификация и установяване на
самоличност и за преценка на последващите
административни мерки, които е необходимо да се предприемат.
Според цитираната разпоредба, за да се наложи предвидената
в нея принудителна мярка, следва чужденецът да е с неустановена самоличност, което
поражда необходимостта от провеждане на действия по първоначална идентификация
и установяване на самоличността, за да се преценят последващите
административни мерки, които следва да се предприемат. В случая визираната предпоставка е била налице, съответно
административният орган правилно е достигнал до извода за налагане на ПАМ по
чл.44, ал.13 от ЗЧРБ. Безспорно е, че
няма данни и доказателства към датата на издаване на административния акт –
20.01.2020г., самоличността на З.Х.А. да е била установена, съответно и
известна. Посочените от него имена и дата на раждане не са удостоверени с
документ или по друг начин, което е довело до необходимостта от провеждане на
действия по първоначална идентификация и установяване на самоличността, за да
се извърши преценка за последващите административни
мерки, респ. до приложението на чл.44, ал.13 от ЗЧРБ.
Не се споделя оплакването за недопустимост на задържането,
поради несъвместимост на разпоредбата на чл.44, ал.13 от ЗЧРБ с правото на ЕС.
Според съображение 13 от Директива 2008/115/ЕО на ЕС и Съвета от 16 декември
2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки
за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, „използването на
принудителни мерки следва да бъде изрично подчинено на принципите на
пропорционалност и ефективност на предприеманите мерки и преследваните цели.“ А
съгласно съображение 16 от директивата, „използването
на задържане с цел извеждане следва да бъде ограничено и подчинено на принципа
на пропорционалност относно предприеманата мярка и преследваните цели.
Задържане е оправдано единствено с цел да се подготви връщането или да се
извърши процесът на извеждането, и когато прилагането на по-леки принудителни
мерки не би било достатъчно.“ Тоест, по силата на цитираните съображения от
директивата, държавата е задължена да извършва индивидуална преценка, която
следва да включва преценка за пропорционалност, а според нанационалното
ни законодателство и такава за съразмерност при задържане на чужденци, като има
предвид преследваните цели. В тази връзка, заповедта е издадена при
съобразяване с Директива 2008/115/ЕО на ЕС. При издаването ѝ административният
орган се е съобразил с посочените по-горе съображения от Директива 2008/115/ЕО,
издавайки акта си въз основа на фактическа ситуация, относно неясните
обстоятелства, свързани със самоличността на чужденеца, като е спазил и
изискванията на АПК за съразмерност на наложената мярка. Заповедта е издадена,
като е взет предвид не само незаконният престой в България, но и друго
съществено за налагането на процесната ПАМ
обстоятелство, а именно неустановената самоличност на чуждия гражданин. В тази
връзка неоснователно е твърдението, че при издаване на административния акт не
била направена индивидуална оценка по случая, по смисъла на Директива 2008/115.
Съгласно Член 15, параграф 1 от Директива
2008/115/ЕО, държавите-членки могат да задържат гражданин на трета страна, по
отношение на когото са образувани процедури за връщане, само за да се подготви
връщането и/или да се извърши процеса на извеждане и то освен ако в конкретния
случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки
принудителни мерки. Според цитираната разпоредба, всяко
едно задържане е за възможно най-кратък срок и продължава единствено по време
на процедурите по извеждане и при надлежно изпълнение на тези процедури. В тази
връзка, издадената заповед следва да се тълкува като акт, подготвящ евентуалните
процедури по извеждане на чуждия гражданин, преминал незаконно държавната граница
на България.
Предвид нормативната уредба и с оглед доказателствата по
делото, съдът приема, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона.
По изложените съображения, съдът приема, че обжалваният
административен акт съответства на всички изисквания за законосъобразност по
смисъла на чл.146 от АПК. Не са налице основания за отмяната му, поради което
подадената срещу него жалба, като неоснователна, следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Х.А., гражданин на С., срещу Заповед УРИ 4536 ОЧ-19/20.01.2020г. на Началника на ГПУ - Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: