Р Е Ш Е Н И Е
Номер 975 02.07.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на тридесети юни две хиляди двадесет и
първа година в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретаря Й.Б.като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 1180 по
описа за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 172, ал.
5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на „Миноа плюс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Поморие, ул.“Витоша“ №21, представлявано
от управителя М. Д. К., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-0320-000091/25.05.2021г., издадена от Г.Д.–
полицейски инспектор в РУ Поморие при ОДМВР Бургас , с която на дружеството е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а"
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 190 дни и са отнети СРМПС №********* и два бр. регистрационни табели с
№А9416МР. Счита, че заповедта е неправилна,
незаконосъобразна и постановена в нарушение на закона и прави искане за нейната
отмяна. В съдебно заседание адв.А.-процесуален представител на дружеството,
поддържа жалбата. Пледира заповедта да
бъде отменена, като неправилна и незаконосъобразна, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът – Г.Д.– полицейски инспектор в РУ Поморие при ОДМВР
Бургас, редовно уведомен, се явява лично. Оспорва
жалбата като неоснователна и пледира същата да бъде отхвърлена.
Административен съд - Бургас намира, че
жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК,
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е неоснователна.
Акт за установяване на административно
нарушение от 22.05.2021г. (л.19 от делото) е съставен на Иван Петров Георгиев,
затова, че на 22.05.2021г., в 00.15 часа в гр.Поморие, управлява товарен
автомобил „Пежо Ранч“, с рег.№ ******, собственост на „Миноа Плюс“ ЕООД, без да
има СУ МПС –лишен по административен
ред.
Със заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-0320-000091/25.05.2021г.,
издадена от Г.Д.– полицейски инспектор в РУ Поморие при ОДМВР Бургас, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на дружеството е наложена принудителна административна мярка
по чл.171, т.2а, б.“а“ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190
дни. В мотивите на заповедта е посочено, че на 22.05.2021г., около 00.15 в гр.Поморие,
автомобил „Пежо Ранч“, с рег.№ ******, собственост на „Миноа Плюс“ ЕООД, се
управлява от И. Г., който не притежава свидетелство за управление на МПС. Заповедта
е връчена на 26.05.2021г., видно от направеното на нея отбелязване и е
обжалвана с жалба вх.№5620/27.05.2021г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед №
251з-209/18.01.2017г. (л.63 от делото) на директора на ОД на МВР
гр.Бургас, на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на
изрично посочени длъжностни лица, включително и полицейските инспектори в
сектор „Пътна полиция“, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен
орган, в рамките на неговите правомощия.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
довели до нарушаване правото на защита на лицето. Като всяка една принудителна
административна мярка, процесната има преустановителен и превантивен характер,
поради което при констатиране на съответното административно нарушение законът
изисква предприемане на незабавни фактически действия, в случая прекратяване на
регистрацията на МПС. В случая, преди да издаде заповедта административният
орган е изпълнил задължението си по чл.36, ал. 1
от АПК, като е събрал доказателства
за релевантния факт – кой е собственик на управлявания от неправоспособно лице
лек автомобил и спрямо него е наложил ПАМ.
Заповедта е издадена в
предвидената от законодателя писмена форма, като тя мотивирана, тъй като
съдържа фактически и правни основания за нейното издаване.
Заповедта е постановена в
съответствие с материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
Видно от посочената разпоредба,
тази ПАМ се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения на собственик на пътно
превозно средство. Доколкото не е налице спор по делото, че дружеството-жалбоподател
е собственик на превозното средство, на което е прекратена регистрацията,
правилно същият е определен като адресат на заповедта. В този смисъл
неоснователни са направените от жалбоподателя възражения, че след като не е предоставял собствения си автомобил на И. Г.
да го управлява, не е следвало на дружеството да се налага ПАМ. В тази връзка
по делото са ангажирани гласни
доказателства, като в преписката е приложена и жалба до РП Несебър с искане за
извършване на проверка. Законодателя изрично в нормата на чл.171, т.2а, б.“а“
от ЗДвП, е предвидил, че ПАМ се налага на собственика на автомобила, без
значение дали той лично или друго лице е предоставило управлението на МПС,
поради което и административният орган има задължението да издири единствено
собственика на автомобила, но не и всяко друго трето лице имащо отношение към
случая. Съответно за налагането на процесната ПАМ е ирелевантно кое е лицето
предоставило автомобила за управление, поради което и незнанието на
собственика, че автомобилът му е предоставен за управление на неправоспособно
лице, не води до отпадане на основанията за налагане на процесната ПАМ.
В случая са налице и основанията за
налагане на процесната ПАМ, тъй като от събраните по делото доказателства се
установява, че МПС е било управлявано от И. Г., за който в заповедта се сочи,
че е неправоспособен, като от жалбоподателя не се твърди и не се установява
положителния факт този водач да е бил правоспособен да управлява МПС към 22.05.2021г..
ПАМ е наложена на жалбоподателя в качеството му на собственик, чийто лек
автомобил се управлява от неправоспособен водач.За налагането на ПАМ е от значение единствено
извършването на административно нарушение от водача със съответния автомобил,
като знанието, респективно незнанието на собственика на автомобила за липсата
на правоспособност е ирелевантно за налагане на мярката. В този смисъл е и
съдебната практика- Решение № 14573 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. №
3275/2018 г., I о. и др. Следователно, предпоставките, уредени в горепосочената
правната норма за налагане на принудителната административна мярка са налице .
Във връзка с ангажираните от жалбоподателя гласни и
писмени доказателства, съдът намира за нужно да отбележи, че ПАМ не е санкция и
не се налага за извършено нарушение от страна на жалбоподателя, предвид което
субективното отношение към извършеното
от третото лице деяние е ирелевантно за налагане на ПАМ от съответния вид. Без правно значение е и това, че има депозирана жалба до РП. Производството
по налагане на ПАМ е самостоятелно производство, което се развива независимо от
наказателното производство.
При определяне срока на наложената
ПАМ, административният орган правилно е преценил конкретните обстоятелства и е
определил почти минималния предвиден от законодателя срок – 190 дни.
В случая, не са налице и отменителни основания
по смисъла на чл.146, т.5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в
съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и
цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. С
нейното прилагане се изпълнява и целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се
преустановят административните нарушения от водач, който управлява МПС без да е
правоспособен, тоест тя има и преустановителен ефект.
По изложените съображения, следва
да се приеме, че правилно административният орган е наложил на жалбоподателя
процесната принудителна административна мярка, след като е установил наличието
на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.2а от ЗДвП, а подадената жалба, като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд гр.Бургас,
дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Миноа плюс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Поморие, ул.“Витоша“ №21, представлявано от управителя М. Д.
К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0320-000091/25.05.2021г.,
издадена от Г.Д.– полицейски инспектор в РУ Поморие при ОДМВР Бургас , с която
на дружеството е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а,
б. "а" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 190 дни и са отнети СРМПС №*********, както и
два бр. регистрационни табели с №******.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал.
5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: