Р Е Ш Е Н И Е
№ /…………2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ІІ-ри
състав, в открито съдебно
заседание на трети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова изслуша докладваното от съдията Веселина
Чолакова адм. д. № 2220 по описа
за 2019 год.
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на А.Ч.Н., ЕГН **********, с адрес ***, против
решение № 226/17.07.2019 г. издадено от директора на ТД на НАП-Варна, с което
са потвърдени постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 52849-2/27.09.2013 г., издадено от
старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, с което е наложен запор на МПС;
постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№
С160003-022-0020127/25.08.2016 г. издадено от старши публичен изпълнител при ТД
на НАП-Варна, с което е наложен запор на банкови сметки и постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С170003-022-0045056/10.08.2017 г.
издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, с което е наложен запор
на банкови сметки. Решението се оспорва с доводи за допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон , а относно потвърдителната част на
постановленията за налагане на запор на банкови сметки и с доводи за нищожност,
поради липсата на предмет. Позовава се на изтекъл давностен срок съгласно чл.
171,ал.1 от ДОПК. Счита, че не е обоснована обезпечителна нужда. Моли решението на директора на ТД на НАП-Варна
да бъде отменено. В съдебно заседание редовно уведомен се представлява от адв. М.,
която поддържа жалбата, претендира разноски за платена държавна такса,
представя подробно писмено становище.
Ответникът по жалбата – директор на ТД на НАП-Варна чрез
процесуалния си
представител главен юрисконсулт Апостолова в писмена молба вх.№ 17048/18.11.2019
г. изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени законосъобразността и
обосноваността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК,
както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение
на разпоредбата на чл.168 от Администратвнопроцесуалния кодекс, предвид
събраните по делото доказателства, приема от фактическо и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена в законоустановеният срок и от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима за разглеждане.
По основателността на жалбата:
Съобразно
разпоредбата на чл.197,ал.2 от ДОПК и
петитума на жалбата, предмет на настоящето съдебно производство е решение № 226/17.07.2019 г. издадено от
директора на ТД на НАП-Варна, с което са потвърдени постановление за налагане
на обезпечителни мерки и изх.№ 52849-2/27.09.2013 г., издадено от старши
публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, с което е наложен запор на МПС;
постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№
С160003-022-0020127/25.08.2016 г. издадено от старши публичен изпълнител при ТД
на НАП-Варна, с което е наложен запор на банкови сметки и постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С170003-022-0045056/10.08.2017 г.
издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, с което е наложен
запор на банкови сметки.
С показа
на доброволно изпълнение изх.№ 664-16-1/29.10.2012 г. на основание чл.182,ал.1
от ДОПК жалбоподателката е уведомена да заплати доброволно в 7-мо дневен срок
от получаване на съобщението общо
задължение в размер на 2958,03 лв., в т.ч. главница 2267,21 лв. и лихва 690,82
лв., установено в декларации обр.6 за периода 29.06.2007 г. – 28.04.2012 г.
/л.51-52 от адм. преписка/. Поканата е изпратена на адреса на жалбоподателката
и се е върнала с отбелязване „непотърсен“ / л.50/. На 07.03.2013 г. и на 15.03.2013 г. са извършени две посещения на адрес на жалбоподателката, като за извършените
процесуални действия са съставени протокол изх.№ 627-93/07.03.2013 г. и
протокол изх.№ 627-111/15.03.2013 г. / л.53-л.54/. Изготвено е съобщение по
чл.32 от ДОПК, което е публикувано на 20.03.2013 г. / л.55/.
С показа
за доброволно изпълнение изх.№ 572-8-1/10.09.2013 г. на основание чл.182,ал.1
от ДОПК жалбоподателката е уведомена да заплати доброволно в 7-мо дневен срок
от съобщението общо задължение в размер на 1311,41 лв., от които главница в
размер на 1074,87 лв. и лихви 236,54 лв., установено с декларации обр.6 подадени в периода 24.04.2009 г. – 21.08.2013
г. / л.57-58 от адм. преписка/. Поканата
е изпратена на адреса на жалбоподателката и се е върнала с отбелязване
„непотърсен“ / л.56/. На 29.11.2013 г. и на 09.12.2013 г. са извършени две
посещения на адреса на жалбоподателката като за извършените процесуални
действия са съставени протокол изх.№ 627-556/29.11.2013 г. и изх.№
627-564/09.12.2013 г. /л.59-60 от адм. преписка/. На 10.12.2013 г. е поставено съобщение по чл.32
от ДОПК / л.63/ и е публикувано уведомление в Интернет страницата на НАП /
л.62/. С постановление изх.№ 52849-2/27.09.2013 г. издадено от старши публичен
изпълнител при ТД на НАП-Варна е наложен запор върху МПС собственост на
жалбоподателката – товарен автомобил , марка Фиат Стипо, рег.№ В5634РТ, за
обезпечаване на събирането на установеното и изискуемо публично вземане, в
размер на 3092,07 лв., от които главница в размер на 3092,07 лв. и лихва към
892,34 лв. към 27.09.2013 г. , за задължения установени с декларации обр.6 по
фондовете на НОИ за периода 18.05.2007 г.- 31.12.2011 г. /л.49/. Налагането на запора е регистрирано в АИС-КАТ
на 10.10.2013 г. , видно от писмо изх.№ 29336/14.10.2013 г. на и.д. началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна / л.47/.
На
04.12.2013 г. е изготвено съобщение за доброволно изпълнение на основание
чл.221 от ДОПК, с което жалбоподателката е уведомена, че срещу нея е образувано
изпълнително дело за неплатени публични вземания в общ размер на главницата
2265,91 лв. и лихва в размер на 957,84 лв. , установени с декларации обр.6
/л.34/. Съобщението е изпратено по пощата и се е върнало с отбелязване
„непотърсен“ / л.33/. Впоследствие писмото е получено лично на 24.02.2014 г.
На
20.01.2014 г. , старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна е издал
разпореждане за присъединяване изх.№ 9465/2013/000017/20.01.2014 г. , с което е
допуснато присъединяване в производството по събиране на публични вземания по
изпълнително дело № 9465/2013 г. по о писа на ТД на НАП-Варна на вземания
установени с декларации обр.6, с общ размер на задълженията по изпълнителното
дело в т.ч. и присъединените с разпореждането главница от 2754,73 лв. и лихва
1061,24 лв. /л.32/. Разпореждането е изпратено до жалбоподателката по пощата и
пратката се е върнала с отбелязване „непотърсен“ / л.31/.
С постановление изх.№
С160003-022-0020127/25.08.2016 г. издадено от старши публичен изпълнител при ТД
на НАП-Варна е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки
, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите,
както и суми предоставени за доверително управление , находящи се в „Сосиете
женерал експресбанк“ АД , „ТБ Алианц банк България“ АД , „Интернешънъл асет
банк“ АД, Банка ДСК, „Централна кооперативна банка“ АД, „Обединена българска
банка“ АД, „ Банка Пиреос България“ АД, „Прокредитбанк“ АД, „Райфайзенбанк“ АД,
„Първа инвестиционна банка“ АД. Постановлението е издадено за обезпечаване на
вземанията по изпълнително дело № **********/2013 г. в общ размер на 6541,56
лв., от които главница в размер на 4579,46 лв. и лихви в размер на 1962,10 лв./
л.30/. Постановлението е изпратено на жалбоподателката по пощата и пратката се
е върнала с отбелязване „непотърсен“ / л.29/. До посочените банки са изпратени
запорни съобщения от старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна на
основание чл.202,ал.1, във връзка с чл.215, ал.1,т.1 от ДОПК. / л.15, л.18,
л.19, л.20, л.22, л.23, л.24,л.26,л. 27/. От „Първа инвестиционна банка“
АД е получено потвърждение от 10.09.2016 г., в което е посочено, че лицето няма
сключени договори за доверително управление и предоставени банкови касети /
л.42 от делото/. От „Централна кооперативна банка е изпратено потвърждение от
02.09.2016 г. , че лицето няма открити банкови сметки / л.44 от делото/. Потвърждение със същото съдържане е изпратено
на 02.09.2016 г. от „Алианц банк България“ / л.45 от делото/, от „Обединена
българска банка“ / л.49/, от „Интернешънъл асет банк“ / л.53 от делото/, от
Банка ДСК / л.57/, от „Сосиете женерал експресбанк“ / л.48/, от „Райфайзенбанк
България“ от 10.09.2016 г. / л.56/ , от
„Прокредит банк България“ от 02.09.2016 г. / л.51/, от „Банка Пиреос България“
от 02.09.2016 г. / л.54 от делото/.
С постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№ С170003-022-004556/10.08.2017 г. издадено от старши
публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки , по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за
доверително управление , находящи се в „Търговска банка Д „ / л.14 от адм.
преписка/. След изпращане на запорно съобщение изх.№
С170003-003-0210724/10.08.2017 г. е получено потвърждение от 11.09.2017 г., че
длъжникът не е клиент на банката / л.13 от адм. преписка/.
Решението предмет на оспорване е
постановено в изпълнение на указанията дадени с определение № 1738/02.07.2019
г. по адм. дело № 1338/2019 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е
прекратено производството по оспорване на потвърдени с постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 52849-2/27.09.2013 г., изх.№
С160003-022-0020127/25.08.2016 г. , изх.№
С170003-022-0045056/10.08.2017 г. издадени от
старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна и преписката е върната на директора на ТД на
НАП-Варна за произнасяне по жалба и уточняваща молба с.д. № 9135/07.06.2019 г.
на А.Ч.Н..
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По валидността на акта:
Решението
е издадено от компетентен орган – Директора на ТД на НАП-Варна, в съответната
форма и дължимо съдържание , съгл. чл.59,ал.2 от АПК, чл.197,ал.1, във вр. с
чл.121,ал.2 от ДОПК във вр. с пар.2 от
ДР на ДОПК, поради което не страда от пороци водещи до неговата нищожност.
По процесуалната и материална
законосъобразност на акта:
Вземанията за осигурителни вноски представляват публични вземания по смисъла на
чл.162,ал.2,т.1 от ДОПК и подлежат на принудително събиране при липсата на
доброволно плащане от длъжника.
Спорът се свежда до наличието на обезпечителна нужда
за издаването на процесните постановления за налагане на обезпечителни мерки издадени
от старши публичен изпълнител.
Съгласно чл. 197, ал.3
и чл. 195, ал.5
от ДОПК, регламентиращ производството по проверка правилността на
наложената обезпечителна мярка, съдът следва да провери дали са налице
законовите изисквания за налагането на съответното обезпечение.
Наложени са обезпечителни мерки –
запор върху МПС и запор върху банкови сметки на длъжника.
Съгласно чл. 197, ал.
3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1
и чл. 195, ал. 5. Законът поставя отмяната на наложена обезпечителна мярка в
зависимост от наличието на предвидените в ал. 3 на чл.
197 ДОПК абсолютни условия. Разпоредбата на чл. 195, ал.
2 ДОПК обаче поставя изисквания за допускане на обезпечението
наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за
събирането на публичното задължение. Обезпечителната мярка, представляваща
едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно
вземане, следва да съответства на вземането на държавата. При определяне на
обезпечителна мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за
налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не
следва прекомерно да го обременява. Това изискване произтича пряко и
представлява проявна форма на един от основните принципи в административното
производство – принципа на съразмерност по чл. 6 АПК,
приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на
ДОПК. Принципът на съразмерност изисква упражняване от страна на
административния орган на възложените му правомощия по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния
акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации,
прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин
се постига целта на закона. Разпоредбата на ал. 5 на чл.
6 от АПК задължава административните органи да се въздържат от
актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел.
В случая са наложени
обезпечителни мерки – запор върху МПС – товарен автомобил марка „Фиат Стило“ и
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени
вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в банки, посочени по-горе.
. Не са налице мотиви в оспорения акт защо е прието, че МПС без посочена
стойност следва да служи за обезпечаване на вземането и в какъв размер мярката,
наложена върху това имущество на длъжника обезпечава това вземане или част от
него. В случая е наложена обезпечителна мярка в противоречие с изискванията на чл. 195, ал.
6 ДОПК, като не е посочена стойността на МПС, върху който е наложено
обезпечение. Като не е определена стойност на това имущество, прието за
обезпечение, то необоснован е и размера на имуществото, посочен за обезпечаване
при налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. В случая
обезпечителните мерки, наложени с постановленията на публичния изпълнител, обременяват
прекомерно интересите на длъжника. Наложено е обезпечение върху МПС и
едновременно с това е наложен и запор върху банкови сметки.
Наложеното обезпечение върху МПС
без за същото да е определена стойност при спазване изискванията на ДОПК и
върху банковите сметки пряко рефлектира върху интересите на длъжника и
противоречи на преследваната с обезпечението цел. Освен запор върху МПС е
наложен и запор върху банкови сметки на длъжника, за което не са налице мотиви
относно обезпечителна нужда.
Целта на обезпечението е да се
предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на публичните задължения ще бъде невъзможно или
значително трудно. Налагането на обезпечение върху МПС, за което не е
определена стойност, а в същото време е наложена мярка, противоречи на
преследваната в случая цел. В постановленията не са посочени конкретни или
каквито и да било обстоятелства, които да обосновават необходимост от налагане
на обезпечение върху имущество на длъжника- МПС и запор на банкови сметки, за който не е определена стойност по
предвидения в закона ред, а в същото време не е изключен от обезпечителните
мерки и съответно не е обоснован размера на наложения запор върху банкови
сметки.
В тежест на административния
орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане
на обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Изводът,
че съществува възможност събирането на публичните задължения да бъде невъзможно
или значително трудно, следва да е мотивиран и обоснован. Постановлението за
налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на изискванията, визирани
в чл. 196, ал.
1 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал.
1, т. 3 ДОПК, в постановлението следва да бъдат посочени
фактическите и правните основания за издаването му. Необходимостта от налагане
на мерките следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от закона
цел.
Не са налице мотиви за налагане
на обезпечителна мярка върху актив без посочена стойност, за който обаче не е
прието, че не е годен да служи за обезпечение, както и за необходимостта от
налагане и на запор върху банкови сметки, след като стойността на МПС не е
определена. В конкретния случай липсват мотиви относно налагането на тези
мерки, което лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие
с целта на закона. Това нарушение е особено съществено и е основание
постановленията за налагане на обезпечителните мерки да бъдат отменени като
незаконосъобразни.
Както бе посочено, обезпечителни
мерки се налагат когато без обезпечението ще бъде невъзможно или ще се затрудни
събирането на публичното задължение. Обезпечение следва да се прилага само при
констатирана и обоснована опасност, че събирането на публичното задължение ще
бъде невъзможно или ще се затрудни. Размерът на задължението може да бъде
такава индиция за затруднено събиране на задължението, но следва да се извърши
и преценка и на имущественото състояние на длъжника. В случая липсва такава преценка,
а и за имуществото му – МПС не е определена и стойност по предвидения от закона
ред. Липсата на мотиви относно необходимостта за налагане на мярката съставлява
нарушение на изискването на чл. 195, ал.
2 ДОПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в
съответствие с целта на закона. Това нарушение е особено съществено и е
основание постановлението за налагане на обезпечителните мерки да бъде отменено
като незаконосъобразно. В обжалваните постановления не са посочени конкретни
или каквито и да било обстоятелства, които да обосновават необходимост от
налагане на обезпечение.
Предвид горното оспореният акт и
наложените обезпечителните мерки следва да бъдат отменени.
Съобразно
изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски за
платена държавна такса в размер на 10,00 лева на основание чл.161,ал.1 от ДОПК
във вр. с чл.144 от ДОПК.
Поради
изложеното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение
№ 226/17.07.2019 г. издадено от директора на ТД на НАП-Варна, с което са
потвърдени постановление за налагане на обезпечителни мерки и изх.№
52849-2/27.09.2013 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на
НАП-Варна, с което е наложен запор на МПС; постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№ С160003-022-0020127/25.08.2016 г. издадено от старши
публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, с което е наложен запор на банкови
сметки и постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№
С170003-022-0045056/10.08.2017 г. издадено от старши публичен изпълнител при ТД
на НАП-Варна, с което е наложен запор на банкови сметки и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наложените обезпечителни мерки с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№
52849-2/27.09.2013 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на
НАП-Варна, с което е наложен запор на МПС; с постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С160003-022-0020127/25.08.2016 г.
издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, с което е наложен
запор на банкови сметки и постановление за налагане на обезпечителни мерки с
изх.№ С170003-022-0045056/10.08.2017 г. издадено от старши публичен изпълнител
при ТД на НАП-Варна, с което е наложен запор на банкови сметки
ОСЪЖДА ТД на НАП-Варна да плати в полза на А.Ч.Н., ЕГН **********, с адрес *** сторените по делото разноски в
размер на 10,00 /десет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, на осн. чл.197,ал.4 от ДОПК.
СЪДИЯ: