Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
31.07.2018г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 13032 по
описа за 2017 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 – 212 ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 1 ГПК.
С решение № 322 от 02.01.2014г. по гр.д. № 879/2012г. на ВКС, І ГО е
отменено по реда на чл. 307, ал. 3 ГПК влязлото в сила на 16.05.2011г. съдебно
решение по гр.д. № 943/2009г. на СГС, ІІ-Г състав, с което е отменено решение
от 02.12.2008г. по гр.д. № 12859/2007г. на СРС, 38 състав и е уважен предявеният
иск с правно основание чл. 108 ЗС. Делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на СРС.
С решение № 106708 от 01.05.2017г. по гр.д. № 49264/2014г. Софийски
районен съд, 28 състав признал за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на М.Й.В., ЕГН **********, и П.Г.П.,
ЕГН **********, че Б.Д.А., ЕГН **********,
А.Б.А., , ЕГН **********, В.Н. Х. - Д.,, ЕГН **********, В.П.Т., ЕГН **********, Б.П.Д., ЕГН **********,
В.П.Д., ЕГН **********, В.Т.Ц., ЕГН **********, Б.Т.Н., ЕГН **********
(конституирани на мястото на починалите Т.П.Ц. и Г.В.Ц.), Р.Г.Ц., ЕГН **********,
К.Б.Ц., ЕГН **********, Д.В.Ц., ЕГН **********, Б.Н.Ц., ЕГН **********, представлявана
от майка й Д.В.Ц., Л.Г.Ц. - М., ЕГН **********, Н.Г.Г., ЕГН **********, И Г.Г.Ц.,
ЕГН **********, притежават право на собственост върху недвижим имот,
представляващ УПИ XV-209 с площ 770 кв. м, находящ се в землището на с.С., във
в.з. „М.Д.– 2Б част – Разширението – Дупките” по действащия регулационен план
на вилната зона, одобрен със заповед № РД-50-1188/19.12.1995г., при граници по
скица: УПИ XVІ-210, УПИ XІV-208, УПИ УП-207 и улица, границите на който са
колорирани в сив цвят по буквите С-Т-Ф-У на скицата на лист 231 от
първоинстанционното гр.д. № 12859/2007г. на СРС, 38 състав, като осъдил
ответниците да предадат на ищците горепосочения недвижим имот; На основание
431, ал. 2 ГПК (отм.) отменил нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност № 182, том Х, н.д. № 130/1993. Ответниците са осъдени да заплатят на
ищеца В.Т.Ц. разноски по делото в размер на 450 лв., а на останалите ищци –
разноски в размер на 200 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците П.Г.П. и М.Й.В. (конституирана
по реда на чл. 120 ГПК отм. след смъртта на ответника Й. Г.П.в хода на делото,
на 15.01.2016г.), които го обжалват с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Неправилно първоинстанционният съд приел, че ищците
са доказали пълно и главно правото си на собственост върху процесния имот. Съдът не извършил правилна преценка на
материалната законосъобразност на реституционния акт, неговата нищожност и
наличието на пречки за реституция. В случая такава пречка за реституция били
разпоредбите на ПМС № 4/12.02.1988г. за по-нататъшното усъвършенстване на
обществените зони за отдих, вилните зони и земите за земеделско ползване и за
отстраняване на нарушенията при изграждане на сгради в тях (ДВ бр.
19/11.03.1988г., изм. ДВ бр. 34/1990г.). С чл. 1 от ПМС било създадено
задължение за ИК на ОНС до 01.04.1989г. да отстранят всички нарушения, свързани
с неправомерно завзетите и раздадени държавни земи от селскостопанския и
горския фонд, които се отнемат и се възстановят в съответния фонд, както и да
премахнат по реда на ЗТСУ (отм.) всички постройки, изградени в посочените
категории земи и в земите за земеделско ползване, в които не се разрешава
строителство. Липсвали доказателства такава процедура да е изпълнена спрямо
имота. В съдебната практика се приемало, че разпоредбите на ПМС № 4/12.02.1988г.
попадат в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ – проведено мероприятие, което е
пречка за възстановяване на имота, като законността на застрояването в този
случай е без значение, а теренът под постройката придобива несамостоятелен
характер, което изключвало възможността теренът да бъде възстановен. По делото
се установило, че към влизане в сила на ЗСПЗЗ – 01.03.1991г., ПИ 209 бил
застроен. Имотът бил извън регулация и за него нямало ПУП. Застрояването било
извършено през 1977г., като постройката била нанесена в КП емисия 1976г. и
1980г.Сградата в имота представлявала строеж по смисъла на § 1в ДР ППЗСПЗЗ, и
била регистрирана по реда и в срока по § 3 ПЗР ЗИД ЗТСУ чрез деклариране, което
било видно от 2 бр. квитанции за заплатена глоба за незаконно строителство и
регистрация и данък сгради в периода 1978 – 1983г., като тази регистрация била
пречка за нейното премахване. Към 1982г. имотът се намирал във вилна зона,
обособена с ПМС № 176/1958г. за частично изменение и допълнение на ОГП на София
и обособяване на вилни зони в подножието на Витоша, изброени в чл. 1 на ПМС №
176/1958г., разширени с ПМС 4/1988г., отразени на КП емисия 1980г. и на ЕТК
1982г. Към 1982г. вилната зона била с прокаран водопровод и електричество,
оформени улици и заградени имоти с постройки в тях. В първия РП за имота,
одобрен със заповед № РД-50-1188/19.12.1995г., за ПИ 209 бил отреден УПИ
ХV-209, с площ 750 кв. м, кв. 14 на в.з. „Дупките”, североизточно от в.з. „М.
долина-2Б част – Разширение”. Имот пл. № 209, описан в нотариален акт №
182/1993г., бил идентичен с УПИ ХV-209. Тези факти се потвърдили от приетите по
делото СТЕ на вещо лице Т.И., необсъдени от районния съд. Първоинстанционният
съд не се произнесъл и по възраженията на ответниците за нищожност на акта, когато възстановеният с
решението имот е различен от заявената воля за възстановяване на имота при
обобществяване. Изводите на съда за
идентичност между двете ливади по нотариалните актове № 127/1923г. и №
128/1923г. и ливадата по т. 4 от опис-декларацията, внесена през 1948г. в ТКЗС
без посочени граници, и имот пл. № 2578, к.л. 758 по КП от 1950г., били основани
на предположения. Необосновани били и
изводите на съда, че двете ливади имат обща граница и представляват един общ
имот, само защото са продадени от брат и сестра на един и същи ден на
праводателката на ищците. Ищците не ангажирали доказателства за проведена процедура
по анкетиране и точното местоположение на внесената в ТКЗС ливада от 10.5 дка в
м. „Фращене”, като безспорно било, че липсва графичен и картен материал от
1923г. и 1948г., от който да се установи местонахождението на двете ливади по
нотариалните актове от 1923г. Липсата на идентичност се установила от
заключенията на тричленните СТЕ, приети във въззивното производство при
първоначалното разглеждане на делото. Направената в реституционното решение №
6308/2003г. на ОСЗГ „Овча купел” индивидуализация на възстановения имот пл. №
2578 била различна от действително притежавания от наследодателката на ищците и
внесен в ТКЗС имот – ливада от 10.5 дка без посочени граници. При липса на
такава идентичност, административният акт бил нищожен. Районният съд не
извършил и правилна преценка валидно ли е решение № 6308/2003г. на ОСЗГ „Овча
купел” и поражда ли конститутивно действие, когато е постановено от териториално
некомпетентен орган съобразно землищната граница и в нарушение на
административните процедури по чл. 11, ал. 4 и чл. 13, ал. 5 и ал. 6
ППЗСПЗЗ. Изводите на съда били в
нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 4 ППЗСПЗЗ в относимите им редакции, както
и на чл. 15, ал. 1 ППЗСПЗЗ. От приетото заключение на СТЕ, изготвено от вещо
лице Т. Иванова се установило, че в случая съобразно землищната граница
териториално компетентна е била ОСЗГ „Панчарево”, а не ОСЗГ „Овча купел”. По
землищните граници, установени от картен материал имотът попадал в землището на
с. Бистрица, а не на с.С., както било посочено в реституционния акт. Това се
подкрепяло и от съдържанието на нотариален акт № 86/2003г. за собственост върху
процесния имот, с който ищците се снабдили въз основа на реституционното
решение. Поради това производството по възстановяване на собствеността не било
завършено. Съгласно приетите решение № 31 по протокол № 48, т. 22 от
28.09.1998г. на СОС и заповед на кмета на СО № РД-09-11.1998г., териториално
компетентни да издават удостоверенията и скиците по чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал.
6 ППЗСПЗЗ, както и заповедите по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, били административните
органи по местонахождение на имота, съгласно ЗАТДСО. В случая това била
администрацията на район „Панчарево” на СО. Ако се приеме, че териториално
компетентна да издаде възстановителното решение е била ОСЗГ „Овча купел”, то
удостоверението чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, както и заповедта по чл. 11, ал.
4 ППЗСПЗЗ, следвало да бъдат издадени от администрацията на район „Витоша” при
СО, вместо което същите били издадени от район „Панчарево” на СО. Следователно
реституционната процедура не била завършена, а решение № 6308/25.06.2003г. не
пораждало правни последици и не легитимирало ищците като възстановени
собственици. Освен това не били доказани втората и третата предпоставка на
ревандикационния иск. По делото безспорно се установило, че считано от
15.11.2002г. собственик на процесния имот е В.М.В., внук на П. и Й. П., на
основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 122/2002г.
Районният съд не преценил установеното по делото, че към датата на завеждане на
исковата молба на 04.07.2007г. собственик и владелец на имота бил В. В., нито се
произнесъл по наличието на основание за П.П. да държи имота, което държане било
правомерно и произтичало от оправомощаването й от собственика с нотариално заверено
пълномощно от 08.09.2004г. При доказателствена тежест за ищците, същите не
доказали ответницата М.В. да владее или държи имота, нито че нейният праводател
Й.П.е държал имота към завеждане на исковата молба в съда. По делото било
прието за безспорно, че от 1959г. до 15.11.2002г. П. и Й. П. са владели имота,
на след тази дата не се установило ответниците да са извършвали фактически
действия с имота с намерение за своене. П.П. държала имота правомерно, а М.В.
от 1999г. не живеела в България, което се установило от свидетелските показания.
Молят съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което
да отхвърли предявения иск. Претендират разноските в производствата.
Съображения излагат в писмени бележки от 16.05.2018г. и 25.05.2018г.
Въззиваемите страни А.Б.А., В.Н. Х. - Д., В.П. Т., Б.П.Д., В.П.Д., В.Т.Ц., Б.Т.Н.
(последните двама конституирани по реда на чл. 120 ГПК (отм.) на мястото на починалите
Т.П.Ц. и Г.В.Ц.), Р.Г.Ц., К.Б.Ц., Д.В.Ц., Б.Н.Ц., Л.Г.Ц. - М., Н.Г.Г. и Г.Г.Ц. с
възражения по реда на чл. 201, ал. 1 ГПК (отм.) оспорват въззивната жалба и
молят съда да остави в сила атакуваното решение. Съображения излагат в писмени
бележки от 25.05.2018г. Въззиваемият В.Т.Ц. претендира разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 197 ГПК (отм.), от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл. 188 ГПК (отм.), становищата и доводите на страните, при което намира за установено следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ищците претендират да
се признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици по
силата земеделска реституция с решение № 6308/25.06.2003г. на ОСЗГ „Овча
купел”, като наследници на К.С.Ц., на недвижим имот, представляващ УПИ ХV-209 с
площ от 770 кв. м, находящ се в землището на с.С., в.з. „М.Д.– 2Б част –
Разширението – Дупките” по действащия регулационен план, одобрен със заповед №
РД-50-1188/19.12.1995г., при граници по скица: УПИ XVІ-210, УПИ XІV-208, УПИ
VІІ-207 и улица, и да осъди ответниците да им предадат владението на същия
имот. Въз основа на реституционното решение се снабдили с констативен
нотариален акт № 86, том Іа, рег. № 13775, д. № 588/2003г. на нориус с рег. №
274 на НК, поправен с нотариален акт № 26, том V, рег. № 13918, д. № 716/2006г.
на същия нотариус. Заявено е и искане по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) за
отмяна на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давност № 182, том Х, нот.д. № 130/1993г. на ІV нотариус при СНС, с който
първоначалният ответник Й. Г.П.се легитимирал като собственик на имота.
При първоначалното разглеждане на спора по гр.д. № 12859/2007г. на СРС, 38
състав ответникът Й.П.е оспорил предявения иск с възражения за нищожност, евентуално за
материална незаконосъобразност на реституционния акт, въз основа на който
ищците се легитимират като собственици. Оспорен е и издаденият въз основа на
реституционното решение констативен нотариален акт. Тези възражения се
поддържат и при разглеждането на делото с участието на съпругата на ответника –
П.П.. При първоначалното разглеждане Й.П.е твърдял, че владее имота от 1959г. и
го е придобил по давност, не е оспорвал, че имотът се намира във фактическата
му власт. При повторното разглеждане на спора се поддържа, че имотът е бил във
владение на Й. и П. П. до 15.11.2002г., когато с нотариален акт № 122, том ІІ,
рег. № 3905, д. № 296/2002г. на нотариус с рег. № 051 на НК продали имота на
внука си В.М.В.. След този момент ответницата П. държала имота за новия
собственик, въз основа на нотариално заверено пълномощно от 08.09.2004г. Искали
са от съда да отхвърли предявения иск.
Видно от приетите два нотариални акта от 05.02.1921г. и 07.09.1921г. л. 35
– 40 от в.гр.д. № 943/2009г. на СГС), С.С., по мъж М. и К.С.Ц. са признати за
собственици по силата на влязъл в сила разделителен протокол по ч.гр.д. №
435/1920г. на СОС на недвижими имоти в землището на с. Бистрица: С.С. М. - на
ливада в м. „Фращене” от 5.9 дка при съседи река, М.Г.и К.С.; К.С.Ц. – на
ливада в м. „Фращене” от 5.9 дка, при съседи: В. Ц., Ст. Ж., Симеоновска ливада
и В.С..
С нотариален акт № 128/1923г. (л. 21 – 22 от гр.д. № 12859/2007г. на СРС)
Стоилка Ст. М. продала на К.П. собствената си ливада, находяща се в землището
на с.С. (а по-рано в землището на с. Бистрица), м. „Фращене” от 5.9 дка, при
съседи: река, М.Г.и К.С.. С нотариален акт № 129/1923г. (л. 19 - 20 от гр.д. №
12859/2007г. на СРС, 38 състав) К. Ст. Ц. продал на К.П. собствената си ливада,
находяща се в землището на с.С. (а по-рано в землището на с. Бистрица), м.
„Фращене” от 5.9 дка, при съседи: В. Ц., Ст. Ж., Симеоновска ливада и В.С..
Съгласно опис –декларация (в нотариално заверен препис на л. 170 – 171 от гр.д.
№ 12859/2007г. на СРС, 38 състав), К.П.Ц. внесла в ТКЗС – с. Бистрица четири
земеделски имота, по т. 4 – ливада в м. „Фращене” от 10.5 дка, без посочени
граници/съседи. В представения
нотариално заверен препис на опис-декларацията, снет от оригинала в кметство с.
Бистрица (л. 32 – 33 от в.гр.д. № 943/2009г. на СГС), освен ливада в м.
„Фращене” от 10.5 дка е дописана и нива в м. „Фращене” от 2.6 дка, срещу която
е записано „Б. В... в(не се чете). Не се спори, че имотите са внесени в ТКЗС
през 1948г.
От приетото удостоверение за наследници (л. 163 – 188 от гр.д. №
49264/2014г. на СРС, 28 състав) се установява,
че К.С.Ц. е починала на 03.07.1971г., а ищците са нейни наследници по закон.
Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена (л. 23 от гр.д.
№ 12859/2007г. на СРС, 38 състав), К.С.П. и К.П.Ц. са имена на едно и също
лице.
Видно от приетата преписка № 2134 на ОСЗ „Панчарево” (л. 92 – 126 от гр.д.
№ 12859/2007г. на СРС, 38 състав), същата е образувана по заявление вх. № 2134 от 10.03.1992г. на Т.П.Ц., като е заявено
искане за възстановяване на наследниците на К.С.Ц. правото на собственост върху
земеделски земи в землището на с. Бистрица. Под № 4 е заявена ливада от 10.5
дка в м. „Фращене”. Според удостоверение на техническата служба при СО – район
„Панчарево”, кметство Бистрица от
08.09.1993г. (л. 94), бивш имот пл. № 2578 е извън обсега на действащата
регулация и е идентичен с имоти с посочени планоснимачни номера, между които и
пл. № 209, като без имот пл. № 212 всички останали имоти са застроени със
сгради без строителни книжа.
С решение № 1275 от 18.10.1993г. по същата преписка (л. 95 – 96) ПК - община Панчарево признала (след зачертаване
дописано на ръка и заверено с печат на ПК) правото на собственост на
наследниците на К.П.Ц. върху ливада от 10.500 дка, VІІ категория, находящ се в терен
по § 4 на село Бистрица в м. „Фращене”, имот № 2578, заявен с пореден № 4 от
заявлението и установен с опис-декларация от 1948г.
С решение № 1275 от същата дата (л. 97) ПК възстановила правото на
собственост на наследниците на К.П.Ц. в съществуващи (възстановими) стари
реални граници върху ливада от 10.500 дка, VІІ категория, находяща се в
землището на с. Бистрица, м. „Фращене”, при граници (съседи): река, път, Н.М. А.,Г.В.
Ц., заявен с пореден № 4 от заявлението и установен с опис-декларация от 1948г.
След подадено възражение от наследници на К.Ц. (л. 104) и представено ново
удостоверение за наследници (л. 101), с решение № 1275.1 от 30.06.1994г. (л.
98) по преписката по заявление вх. № 2134
от 10.03.1992г. ПК – Панчарево отменила решение № 1275 от 18.10.1993г. и
възстановила правото на собственост на наследниците на К.П.Ц. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници върху ливада от 10.500 дка, VІІ категория,
находяща се в землището на с. Бистрица, м. „Фращене”, при граници (съседи):
река, път, Н.М. А.,Г.В.Ц., заявен с пореден № 4 от заявлението и установен с
опис-декларация от 1948г.
С решение № О2134/30.06.2000г. (л. 116) по преписката ПК определила на
наследниците на К.Ц. обезщетение за признато, но невъзстановено право на
собственост върху земеделски земи, както следва: 2.600 дка VІІ категория с
решение № 1275 от 18.10.1993г.
Във връзка с молба на заявителя Т.Ц. (л. 115), с решение от 01.03.2001г.
(л. 118) ПК определила на наследниците на К.Ц. обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 5.500
дка VІІ категория с решение № 1275 от 18.10.1993г.
С решение № 1275.2 от 22.10.2002г. (л. 121), постановено по същата
преписка, ПК – община Панчарево отказала да възстанови правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници върху ливада от 10.500 дка, VІІ
категория, находяща се в землището на с. Бистрица, м. „Фращене”, заявен с
пореден № 4 от заявлението и установен с опис-декларация от 1948г. Посочено е,
че правото на собственост не се възстановява, тъй като имотът се намира в
землищеС., район „Витоша” на СО. Заявлението ведно с оригинала на
опис-декларацията и на решението на отказ са изпратени до ПК - Витоша, видно от
писмо на л. 122.
Приета по делото е и преписка № С503/29.10.2002г. (л. 130 – 160 от гр.д. № 12859/2007г. на СРС,
38 състав), видно от която преписка № 2134 на ПК - Панчарево е изпратена на
ОСЗГ (сега ОСЗ) „Овча купел”.
С решение № 6308 от 25.06.2003г. (л. 132), постановено по преписката, ОСЗГ
„Овча купел” признала правото на собственост на наследниците на К.С.Ц. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници върху ливада от 10.480 дка, VІ
категория (съгласно решение за поправка на л. 134), находяща се в строителните
граници на селоС., м. „Фращене”, имот № 2578, к.л. № 758 от КП, изработен
1950г., при граници/съседи: наследници К. Ц., Н.Г.,Г.И. и река, заявен с
пореден № 1 от заявлението и установен с Емлячен регистър № 461/14.02.1992г., и
възстановила правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални
граници върху ливада от 7.527 дка, находяща се в строителните граници на селоС.,
м. „Фращене”, имот № 2578, к.л. № 758 от КП, изработен 1950г., при
граници/съседи: наследници К. Ц., Н.Г.,Г.И. и река, Посочено е в кои УПИ попада
възстановеният имот, между които и 770 кв. м от УПИ ХV-209 от кв. 15 по ЗРП на
в.з. „М. долина-ІІБ част – разширението – Дупките” За разликата от 2.953 дка е
отказано възстановяване в стари реални граници и с решение № С503 от
18.07.2003г. е определено обезщетение (л. 133). Скица № 159/19.02.2003г. (л. 52
и л. 143), издадена от СО – район „Панчарево”, Направление „ТСУ”, е неразделна
част от решението, съгласно отбелязването от ОСЗГ „Овча купел” от 27.02.2007г.
Видно от съдържащото се в преписката удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5
ППЗСПЗЗ (л. 137), същото е издадено от Техническата служба при район Панчарево
на СО. Заповедта по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ от 10.03.2003г. (л. 146) е издадена
от кмета на район „Панчарево при СО.
Въз основа на решението наследниците на К.Ц. се снабдили с констативен
нотариален акт № 86, том Іа, рег. № 13775, д. № 588/2003г. на нотариус с рег. №
274 на НК, поправен с нотариален акт № 26, том V, рег. № 13918, д. № 716/2006г.
на същия нотариус (л. 9 – 10 от гр.д. № 12859/2007г. на СРС, 38 състав).
Представена е бележка от 13.09.1954г. с неясен автор, съгласно която Й. Г.П.взема
място от 750 кв. м по 6 лв. на кв. м в м. „Фращане” (л. 85 от гр.д. №
49264/2014г. на СРС, 28 състав). Представена е и приходна квитанция от
28.03.1980г., издадена от кметство с. Бистрица, относно заплатена от Й. Г.П.такса
незаконен строеж „дек 315/76г., както и приходна квитанция от 21.09.1984г.,
издадена от същото кметство, относно заплатен данък сгради 1984г. и 1979/83г. (л.
84 от гр.д. № 49264/2014г. на СРС, 28 състав).
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №
182, том Х, нот.д. № 130/1993г. на ІV нотариус при СНС (л. 25 от гр.д. №
12859/2007г. на СРС, 38 състав) първоначалният ответник Й. Г.П.е признат за
собственик на основание давност на следния недвижими имот: неурегулирано дворно
място, находящо се в землище с. Бистрица, м. „Фращене”, цялото с площ от 750
кв. м, съставляващо имот пл. № 209, нанесен в к.л. № 758 по неодобрения КП на
гр. София, в.з. „М. долина”, м. „Дупките”, при съседи на имота: П.М.В., Х.Х.,
дере и път, заедно с построената в имота дървена постройка.
С нотариален акт № 122, том ІІ, рег. № 3905, д. № 296/2002г. на нотариус с
рег. № 051 на НК (л. 93 от гр.д. № 49264/2014г. на СРС, 28 състав) Й. Г.П.и П.Г.П.
продали на В.М.В. процесния имот. С пълномощно с нотариална заверка от
08.09.2004г. (л. 94) В.М.В. упълномощил П.Г.П. да го представлява пред различни
институции, както и да стопанисва и управлява собствените му недвижими имоти на
територията на цялата страна.
От приетите в първоинстанционното производство с участието на П.П. като
страна по делото основно и допълнително заключение на СТЕ, изготвено от вещо
лице Т.И. се установява: Процесният УПИ ХV-209 от кв. 14 по РП на м. „в.з. М.
долина-ІІ-б част – разширение – м. Дупките” е ограден от всички страни –
частично с масивна бетонова ограда и частично с телена мрежа с бетонни колове.
В дъното на имота е построена едноетажна тухлена жилищна сграда с бетонови и
каменни основи, с ламаринен покрив и дървен гредоред, състояща се от 2 стаи, с
площ от 24 кв. м. Пред стаите е имало антре, което е съборено и към момента на
огледа представлява навес. Изчислена графически площта на постройката е 27 кв.
м, на навеса – 4 кв. м. Сградата е построена през 1977г. Имотът е бил
електрифициран и водоснабден, като до него има целогодишен транспортен достъп –
изградена улица, която фигурира и в КП от 1976г. Сградата отговаря на
изискванията на § 16, ал. 1 ЗУТ за строежи, изградени до 07.04.1987г., за които
няма строителни книжа, но са били допустими по действащите ПУП и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им, и е търпим строеж.
Поземлен имот пл. № 2578 е нанесен в КП на м. „Симеоново-Драгалевци”, к.л.
№ 758, изработен 1950г. В разписната книга към плана като собственик е записанП.Ценковски,
с. Бистрица, нива. При направено през 1962г. попълване на КП от 1950г. са
заснети и нанесени нови имоти, попадащи в очертанията на имот пл. № 2578.
Процесният имот е заснет и нанесен с пл. № 160. През 1976г. е изработен следващ
КП на м. „в.з. М.Д.– Бункера І етап”. Процесният имот е нанесен с пл. № 209, а
в разписната книга като собственик е записан Й. Г. П.. След издаване на ПМС №
176/1958г. , обн. в-к „Известия” бр. 43/1959г. и по кадастралните планове до
одобряването на първия ЗРКП за м. „в.з. М.Д.– ІІ-Бчаст – разширение – м.
Дупките” със заповед № РД-50-1188/19.12.1995г., имотът е бил със статут на
неурегулиран поземлен имот, попадащ в обособена вилна зона, но извън обсега на
регулационен план до 1995г. Със заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изпълнителния
директор на АГКК е одобрена кадастрална карта за района, на която процесният
имот е с идентификатор 68134.2046.209.
За района, в който попада процесният имот, въз основа на КП от 1976г. е
изработена ЕТК в М 1:10 000. На ЕТК от 1982г. е изобразена съществуващата към
тази година обособена вилна зона, като са показани изградената улична мрежа и
границите на кварталите. На ЕТК от 1956г., М 1:5 000, границата между землището
на с.С. и землището на с. Бистрица минава по течението на реката, която в
горната си част е с наименование р. Фращане, а в долната – Кална река. Имот пл.
№ 2578 попада в землището на с.С.. На ЕТК от 1982г., М 1:10 000, границата между
двете землища е изместена и минава по улицата, разделяща застроената от
незастроената част, на около 300 – 400 м западно от границата по ЕТК от 1956г.
Според така отразената землищна граница, имот пл. № 2578 от КП емисия 1950г.
попада на територията на землище Бистрица. Предвид изложеното, вещото лице е
дало заключение, че в периода 1948 – 1950г. имотът е попадал в землище
Бистрица; в периода 1950 – 1980г. – в землищеС., и от 1980г. до днес попада в
землище Бистрица. И към влизане в сила на ЗСПЗЗ на 01.03.1991г., и към
постановяване на решение № 6308/25.06.2003г., границата между землищеС. и
землище Бистрица минава по улицата, разделяща застроената и незастроената част.
Границата не е променяна от 1982г. На приложение № 10 към заключението вещото
лице е показало землищните граници по ЕТК от 1956г. и от 1982г., границата на
вилна зона „Дупките”, имот пл. № 2578 и процесния УПИ ХV-209.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно. Същото не е
оспорено от страните.
Разпитаният в първоинстанционното производство свидетел С.Н. установява:
Познавал баба К.Ц. от Бистрица, живеели през две къщи. С един от четиримата й
сина – Троян, заедно ходели от 1993г. до ПК „Панчарево”, имотите им в М.Д.(Фращене)
били съседни. Ходил в имота на баба К.за първи път през 1992 – 1993г., бил
запустял и не се стопанисвал. Може би имало изпопадали дървени колове. Имотът
започвал от реката и се развивал на север. Бил на границата на „Фращене” със
Симеоновското землище. В следващите 5-10 години свидетелят минавал няколко пъти
покрай имота, за последно 2001 или 2002г., тогава оградата била по-солидна –
мрежа и бетонни колове. Не бил виждал хора в имота, Т.търсел кои са
ползвателите от 1992 до 1994г., но не ги открил. В имота нямало къщи, не бил
застроен. Имало нещо средно между тоалетна и барака, но нямало постройка. Големият
имот на баба К.бил 8 – 10 дка, а този за който е спорът - между 700 кв. м и
декар. Не бил обръщал внимание дали е имало някакви черни пътеки между имотите.
Черният път покрай реката тръгвал от моста на Фращене и отивал към „Камбаните”.
Свидетелят не е влизал в имота, гледал го отвън, имало дървета, прораснали
бурени, дърва.
Свидетелят Ц.П.установява, че познава В. М., били съседи. Имотът на
свидетеля бил на 5-та улица, на гърба на имота на В.в „М.Д.– Дупките”. Имотът
бил от около 750 кв. м. Някъде 2002г. дядо му му прехвърлил парцела. Когато го
прехвърлил, имотът бил ограден с мрежа и циментови колове. Лицето на имота било
на 6-та улица. Под него имало едно дере и рекичка, която идвала от „Бункера”.
6-та улица граничела с дерето, което е реката. От 50 години свидетелят бил в
съседния имот. В имота на В. имало кладенец с помпа, имало ток от преди повече
от 30 години и къщичка от две стаи и веранда. В момента къщата се пазела от
едно момче, което стояло там и поддържало имота. Не помнел имотът на В.да е бил
запустял и буренясал, а свидетелят бил там всеки ден в последните 15 години, а
преди това ходел там през ден. Около 1978г. построили в техния имот къща и
оттогава живеели в нея, а от имота на свидетеля се виждал този на В., разделяла
ги телена мрежа. След като баба му и дядо му му прехвърлили имота, В. се грижел
за него, поставил голяма порта есента на 2002г., посадил 10 – 12 борчета и 2 –
3 малки дръвчета. Имало и цвета в имота – рози. През 2004г. В. заминал за САЩ
да работи, след което баба П. се грижела за имота, наемала човек да коси и
чисти мястото, а тя се грижела за цветята. През 2007г. В.се върнал и направил
празненство за 30-та си годишнина през м. юли в неговия си имот. Идвал си през
година, а понякога и всяка година и хванали човек, който да стои там постоянно,
казвал се М.. В.винаги се обаждал, когато идвал в имота си. Майката и бащата на
В. също идвали в имота, но по-рядко. През 1989 – 1990г. имало улици във вилна
зона „М.Д.– Дупките”, но не били означени с табелки. Настилката била баластра,
а 6-та улица била асфалтирана, собствениците поели разходите.
Свидетелката М. Г. установява, че познава В.М.В. от дете. Знае, че има имот
във в.з. „Дупките”, 2002г. станал собственик, похвалил й се на същия ден.
Свидетелката е ходила в имота след 2000г., имало постройка – малка къщичка с 2
стаи. Можело да се преспива в нея, преспивали там, вода имало в кладенец отвън.
В. се грижел за имота, засаждал цветя, борчета. Сменил малката метална порта с
голям портал, през който да може да мине кола. Пред имота имало черен чакълест
път, за последно свидетелката ходила в имота 2008 – 2009г. или 2010г. От 2004г.
В. не живеел в България, идвал си почти всяко лято. След като заминал, баба му
се грижела за имота, имала пълномощно от В.. Имотът бил поддържан, от В.
знаела, че като си идва лятото ходи в имота. От един момент нататък имало
човек, който да се грижи за имота, с турско име. Този човек го наела бабата на В..
Родителите на В. не живеели в България, баща му от над 20 години, а майка му –
от 1999г., свидетелката не е съвсем сигурна за годината.
Събраните при първоначалното разглеждане на спора в първата и във
въззивната инстанция доказателства - съдебнотехнически експертизи и свидетелски
показания, не са надлежно приобщени към доказателствения материал по настоящото
дело – не са събрани с участието на всички страни в процеса, поради което не
следва да се обсъждат..
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
При извършената служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното
решение е валидно, но недопустимо в частта, в която е постановено по отношение
на починала страна. От приетото удостоверение за наследници (л. 163 – 166 от
делото на СРС) се установява, че ищецът Б.Д.А. е починал на 07.10.2010г. Като е
разгледал иска и е постановил решение по отношение на починала страна,
първоинстанционният съд е постановил частично недопустим съдебен акт, който
следва да бъде обезсилен в същата част. Доколкото наследниците по закон на Б.Д.А.
– А.Б.А., син, и низходящите на починалия преди Б.Д.А. негов синП.Б.Д. – В.П. Т.,
Б.П.Д. и Венцислава П.Д., са страни по делото, не е налице основание за
обезсилване на цялото решение и връщане на делото за ново разглеждане.
В останалата част съдът намира решението за допустимо, но неправилно по
следните съображения:
Основателността на иска по чл. 108 ЗС е обусловена от кумулативното наличие
на три предпоставки: 1. Ищецът да е собственик на имота; 2. Вещта да се владее
или държи от ответника; 3. Вещта да се владее или държи от ответника без
основание. В тежест на ищеца е да докаже първите две предпоставки, след
доказването на които в тежест на ответника е да докаже възражението си, че
владее имота основателно.
Фактическите твърдения, с които ищците обосновават възникването в техния
патримониум на правото на собственост върху процесния имот, е възстановяване на
собствеността по реда на ЗСПЗЗ с решение № 6308 от 25.06.2003г. на ОСЗГ „Овча
купел” и наследствено правоприемство от К.С.Ц. (К.П.Ц.).
Производството по реда на ЗСПЗЗ е административно и води до придобиване на
собственост върху възстановявани земи само ако са били налице предпоставките на
чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и е издаден валиден административен акт – решение за
възстановяване на собствеността. След приключване на процедурата по
възстановяване на собствеността с влязло в сила решение на органа по поземлена
собственост или на съда, с което правото на собственост се възстановява върху
индивидуално определен имот, при възникване на спор за собственост с трети лица
гражданският съд, който разглежда спора, проверява валидността на
реституционния акт по реда на косвения съдебен контрол, а по отношение
законосъобразността на същия - в рамките на
направеното по делото оспорване от страна на неучаствалото в административното
производство лице. Този последващ контрол е допустим с оглед характера
на административното производство за възстановяване на собствеността, в което
не участва третото лице - страна по спора за собственост.
Предпоставките, пораждащи правото на възстановяване на собствеността върху
земеделски имоти в старите им граници, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 18а и
чл. 18б ППЗСПЗЗ, са: лишаването на собственика от правото му – чрез включване
на имотите в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска
организация; към момента на образуване на ТКЗС и ДЗС имотите да са принадлежали
на лицата, които претендират възстановяване на собствеността върху тях, или на
техен наследодател; към този момент да са имали характер на земеделски земи;
техните граници да могат да бъдат установени въз основа на заснемане в
изготвени преди образуване на ТКЗС и ДЗС планове и снимки от категорията на
посочените в чл. 18б, ал. 1 ППЗСПЗЗ, въз основа на топографски белези от
категорията на посочените в чл. 18а ППЗСПЗЗ или чрез анкетиране по реда на чл.
18б, ал. 2 и сл. ППЗСПЗЗ.
Въззивният съд намира за неоснователни доводите на въззивниците във връзка
с материалната законосъобразност на реституционния акт, както и за нищожност на
същия поради липса на идентичност между възстановения имот и внесения от
наследодателя на ищците в ТКЗС имот. В трайната практика на ВКС (решение № 194/21.04.2012г.
по гр.д. № 834/2011г., І ГО, решение № 73/12.03.2012г. по гр.д. № 376/2011г., І
ГО, решение № 237/16.01.2014г. по гр.д. № 5/2013г., І ГО, решение № 111/21.06.2017г.
по гр.д. № 3709/2016г., І ГО, решение № 329/27.04.2010г. по гр.д.
№ 927/2009г., І ГО и др.) се приема, че в производството по иск за
собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва
легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил
собственик на имота към момента на обобществяването му, както и на
идентичността между притежавания и възстановения имот, ако той самият не
заявява права върху имота към този момент. Ответникът може да противопоставя
по предявения иск само собствени права, които изключват правата на ищеца, респ.
да твърди наличие на пречки за реституцията. В случая ответниците не са
заявявали права върху процесния имот към момента на обобществяването, поради
което възраженията им във връзка с правото на собственост на наследодателя на
ищците и идентичността на притежавания и възстановения имот са недопустими.
За неоснователни съдът намира и доводите на въззивниците за наличие на
пречки за реституция по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. По делото се установи,
че от 1958г. имотът е включен в територията на вилна зона, през 1977г. е
застроен от първоначалния ответник Й.П.и съпругата му ответницата П.П. с
едноетажна тухлена жилищна сграда, за която са заплатили глоба за незаконен
строеж и данък сгради, която сграда представлява търпим строеж. Установи се
също, че към момента на влизане в сила на реституционния закон – 01.03.1991г.,
имотът не е бил в регулация, като първият РП за местността е одобрен през
1995г.
Съгласно трайната практика на ВКС (решение № 108/25.07.2012г. по гр.д. №
1291/2010г., І ГО, решение № 245/14.01.2014г. по гр.д. № 4491/2013г., ІІ ГО,
решение № 219/20.05.2011г. по гр.д. № 807/2010г., І ГО, решение № 164/26.01.2017г.
по гр.д. № 5800/2015г., І ГО, решение № 565/15.10.2010г. по гр.д. № 978/2010г.,
ІІІ ГО, решение № 137/04.11.2013г. по гр.д. № 2383/2013г., ІІ ГО), разпоредбата
на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ има предвид не строеж
на единични сгради, а осъществяване на благоустройствено мероприятие и
застрояване на терена като комплекс от строителни дейности с определено
предназначение. То може да засегне както земи извън регулация, така и такива в
регулация, като законността на строителството не е изрично посочена и затова не
се изисква. Посочените в § 1в, ал. 1 и ал. 2 ППЗСПЗЗ мероприятия -
проведени строителни дейности и изградени съоръжения имат траен характер и са
насочени към обслужване на обществения интерес, поради което законодателят,
отдавайки приоритет на последния, не позволява функционирането им да бъде
възпрепятствано в резултат на възстановяването на собствеността. Съобразно даденото
от ВКС с цитираната практика тълкуване, изградената в процесния имот сграда не
е пречка за реституция по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Настоящият състав намира обаче за основателни доводите на въззивниците за
нищожност на реституционното решение, по силата на което ищците твърдят да са
собственици на процесния имот, поради постановяването му от териториално
некомпетентен орган по поземлена собственост.
Собствеността върху земеделските земи се възстановява по реда на нарочно
административно производство, регламентирано в ЗСПЗЗ пред съответния местно компетентен орган по
поземлена собственост (ПК, ОСЗГ, а сега ОСЗ), който разполага с
изключителната компетентност да разгледа заявлението за
възстановяване на собствеността. Решението на ОСЗ, с което се възстановява
правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници
върху индивидуално определен имот (чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ) е стабилен индивидуален
административен акт с конститутивно действие занапред, изразяващо се във възникване
на собственически права за лицата, ползващи се от акта (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/1997г. на ОСГК на ВКС). Като индивидуален административен акт,
решението на органа по поземлена собственост за възстановяване на собствеността
може да е нищожно на различни основания - най-често като издадено от
некомпетентен орган по материя, по място и по степен. Такова е и решение по
заявление за възстановяване на собствеността, издадено от местно некомпетентна ОСЗ.
По правило и решение, постановено при незачитане стабилитета на предходно
произнасяне на ОСЗ, е нищожно като издадено от некомпетентен орган (в този смисъл решение № 239/28.01.2013г.
по гр.д. № 1407/2011г. на ВКС, ІІІ ГО).
В случая от кредитираното заключение на СТЕ се установи, че съобразно ЕТК от
1982г., към влизане в сила на ЗСПЗЗ и към постановяване на реституционното
решение процесният имот попада в землище Бистрица, поради което и съгласно чл.
15, ал. 1 ППЗСПЗЗ местно компетентна да се произнесе по заявлението за
възстановяване на ливадата от 10.5 дка е била ПК – Панчарево, а не ОСЗГ „Овча
купел”. Като постановено от териториално некомпетентен административен орган,
решение № 6308 от 25.06.2003г. на ОСЗГ „Овча купел” е нищожно и не е могло да
възстанови собствеността върху имота на ищците, съответно за оборена следва да
се счита и доказателствената сила на констативния нотариален акт, с който наследниците
на К.Ц. са се снабдили въз основа на нищожното реституционно решение.
Настоящият въззивен състав намира, че с оглед диспозитивното начало в
процеса и правото на защита на ответника, при иск за собственост, основан на
земеделска реституция съдът следва да извърши преценката възстановена ли е
собствеността въз основа на соченото от ищеца реституционно решение, по силата
на което твърди да е станал собственик. Дори да се приеме обратното, в случая
не може да се направи извод, че правото на собственост върху процесния имот е
възстановено на ищците с решение на териториално компетентната ПК – Панчарево. Решение
№ 1275.2 от 22.10.2002г. на ПК – Панчарево, с което е отказано възстановяване
на собствеността върху ливадата от 10.5 дка, е нищожно като постановено при
незачитане стабилитета на предходното произнасяне на ПК с решение № 1275.1 от
30.06.1994г. относно същия имот. Настоящият състав намира обаче, че и с решение
№ 1275.1 от 30.06.1994г. на ПК – Панчарево собствеността върху имота не е била
възстановена, а същото има характер на решение само за признаване на правото на
възстановяване, тъй като, от една страна, посочените граници на имота без посочване
на планоснимачен номер по предходен КП не позволяват неговата индивидуализация,
а от друга страна по молба на заявителя Т.Ц. с решение от 01.03.2001г. е
определено и обезщетение за 5.500 дка от същия имот (отделно от обезщетението за нивата от 2.6 дка в м. „Фращене”,
определено с решение № О2134/30.06.2000г.).
По изложените съображения въззивният съд намира, че административната
процедура по възстановяване на собствеността върху имота не е довършена, а
предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен. Предвид
несъвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение
следва да бъде отменено в допустимата му част и вместо това въззивният съд
постанови друго, с което искът се отхвърли.
При този изход и
изричната претенция, разноски се следват на въззивниците. По гр.д. №
12859/2007г. на СРС, 38 състав доказано направените разноски са в размер на 170
лв. – депозит за СТЕ. Няма доказателства уговореното адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лв. да е заплатено – в договора за правна защита и съдействие
(л. 51) е уговорено плащане на възнаграждението изцяло, но в графа „внесена
сума” не е удостоверено плащане на същото в брой, поради което възнаграждението
не следва да се присъжда; По в.гр.д. № 943/2009г. на СГС, ІІ-Г състав доказано
направените разноски са в размер на 600 лв. – депозити за тричленна СТЕ. Няма
доказателства уговореното с договора за правна защита и съдействие (л. 23) адвокатско възнаграждение от 800 лв.
да е заплатено, поради което същото не следва да се присъжда; По гр.д. №
49264/2014г. на СРС, 28 състав доказано направените разноски са в размер на 1
600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, и 300 лв. – депозити за СТЕ. Доказано
направените разноски по настоящото дело са в размер на 25 лв. – държавна такса,
и 800 лв. – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 106708 от 01.05.2017г., постановено по гр.д. № 49264/2014г. на Софийски
районен съд, 28 състав в частта, в
която е постановено по отношение на Б.Д.А., ЕГН **********, починал на 07.10.2010г., като недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 106708 от 01.05.2017г., постановено по гр.д. № 49264/2014г. на Софийски
районен съд, 28 състав в останалата част,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Б.А., ЕГН **********, В.Н. Х. - Д., ЕГН **********, В.П. Т.,
ЕГН **********, Б.П.Д., ЕГН **********, В.П.Д., ЕГН **********, В.Т.Ц., ЕГН **********,
Б.Т.Н., ЕГН ********** (последните двама конституирани по реда на чл. 120 ГПК
(отм.) на мястото на починалите Т.П.Ц. и Г.В.Ц.), Р.Г.Ц., ЕГН **********, К.Б.Ц.,
ЕГН **********, Д.В.Ц., ЕГН **********, Б.Н.Ц., ЕГН **********, Л.Г.Ц. - М., ЕГН
**********, Н.Г.Г., ЕГН **********, и Г.Г.Ц., ЕГН **********, срещу П.Г.П., ЕГН
**********, и М.Й.В., ЕГН ********** (конституирана по реда на чл. 120 ГПК
(отм.) след смъртта на ответника Й. Г.П.на 14.01.2016г.), иск с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за установено между страните, че ищците са
собственици въз основа на земеделска реституция с решение № 6308 от
25.06.2003г. на ОСЗГ „Овча купел” на недвижим имот, представляващ УПИ ХV-209 от
кв. 14 по регулационния план на гр. София, м. „в.з. М.Д.– ІІ-б част –
разширение – м. Дупките”, одобрен със заповед № РД-50-1188/19.12.1995г., с площ
от 770 кв. м, при граници по скица: УПИ XVІ-210, УПИ XІV-208, УПИ VІІ-207 и
улица, а по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед №
РД-18-3/11.01.2011г. на изпълнителния директор на АГКК представляващ имот с
идентификатор 68134.2046.209, и за осъждане на ответниците да предадат на
ищците владението на същия имот, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Б.А., ЕГН **********, В.Н. Х. - Д.,, ЕГН **********, В.П. Т., ЕГН **********,
Б.П.Д., ЕГН **********, В.П.Д., ЕГН **********, В.Т.Ц., ЕГН **********, Б.Т.Н.,
ЕГН **********, Р.Г.Ц., ЕГН **********, К.Б.Ц., ЕГН **********, Д.В.Ц., ЕГН **********,
Б.Н.Ц., ЕГН **********, Л.Г.Ц. - М., ЕГН **********, Н.Г.Г., ЕГН **********, и Г.Г.Ц.,
ЕГН **********, да заплатят на П.Г.П.,
ЕГН **********, и М.Й.В., ЕГН **********, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.)
сумата 170 лв. (сто и седемдесет лева),
представляваща разноски по гр.д. № 12859/2007г. на СРС, 38 състав, сумата 600 лв. (шестстотин лева),
представляваща разноски по в.гр.д. № 943/2009г. на СГС, ІІ-Г състав, сумата 1 900 лв. (хиляда и деветстотин лева),
представляваща разноски по гр.д. № 49264/2014г. на СРС, 28 състав, и сумата 825 лв. (осемстотин двадесет и пет
лева), представляваща разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.