М О Т И В И към НОХД № 160/2018
г.
Съдебното
производство е образувано по обвинителен акт на К.ската районна прокуратура
против Р.С.Х. с обвинение по чл. 209,
ал.1, вр. чл.20, ал. 2 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура К. поддържа обвинението,
така както е формулирано в обвинителния акт, което счита за доказано по несъмнен начин и пледира
за налагане на наказание лишаване от свобода в размер на три години при строг
режим. На основание чл. 68, ал.1 от НК, наказанието наложено на подс. Х. по НОХД № 418/2011 г. следва да се приведе и
изтърпи отделно, тъй като настощата престъпна дейност
е осъществена в изпитателния срок на осъждането по посоченото НОХДело.
Защитникът на подсъдимото лице –адв.К., пледира, за оправдаване на подс.
Х., като счита, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Алтернативно
моли съда, ако прецени, че подзащитният му е извършил престъплението за което
му е повдигнато обвинение и му наложи някакво наказание, то същото да бъде с
приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като по време на разследването
подсъдимия е съдействал за установяване и разкриване на обективната истина. Конкретно
се иска от съда да наложи наказание от три месеца лишаване от свобода при общ
режим.
По
отношение на наказанието, наложено по НОХД № 418/2011 г. на КбРС
– девет месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК счита,
че това наказание следва да се приспадне от изтърпяното общо наказание шест
месеца лишаване от свобода, определено по НОХД № 106/2006 година и НОХД №
114/2000 г., а останалите три месеца, които подс. Х.
следва да изтърпи да бъдат приспаднати от изтърпяното наказание по НОХД №
70/2008 година.
Подс.Х. не се признава за виновен. В последната си дума
заявява пред съда, че не желае да ходи в затвора.
Съдът,
след като прецени събраните в хода на съдебното следствие доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност приема за установена следната фактическа
обстановка.
І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
През месец април 2013 година, по
мобилния телефон с подсъдимия Х., се свързало лице, което подсъдимият не познавало
и се представило с името ****. **** казал на подс.Х.,
че е взел номера на мобилния му телефон от общ познат от гр.Севлиево. ****
попитал подсъдимия Х. дали иска да изкара пари и дали ще работи с него.
Подсъдимият се съгласил. **** казал на
подсъдимия, че ще работят много пъти заедно и ще се обади отново за да се
разберат.
На 21.04.2013 година, преди обяд, ****
се обадил на подсъдимия и му казал да отиде в С.. Подсъдимият отговорил, че не
е в С., а е от К.. След няколко минути **** се обадил на подсъдимия и го попитал дали К.
се намира в Бургаска област. Подсъдимият потвърдил, а **** му казал, че ще се
обади отново.
На 22.04.2013 г. – понеделник
вечерта около 22.00 ч. – 23.00 ч. **** се обадил на подс.Х.
по мобилния телефон и като разбрал, че подс.Х. спи затворил
тефефона. На
23.04.2013 г. **** отново се обадил на подсъдимия по мобилния телефон, около
09.00 часа, и попитал къде се намира. Подсъдимият Х. обяснил, че се намира в
центъра на К.. **** попитал подсъдимия дали може да намери автомобил и
подсъдимият Х. отговорил утвърдително. Същият ден, около 10.30 – 11.00 часа, ****
отново се обадил на подсъдимия, по мобилния телефон, и му казал адрес в гр.К.,
ул. Кирил и Методий бл. 34, вх.А, на който по-късно ще отиде. На адреса ще го
чака човек, на когото да се представи като санитар и да каже че го изпраща д-р И.
и да вземе от него 2000лева.
На процесната дата 23.04.2013
година, около 10.30 часа пострадалият А. Ц. бил пред жилищния блок, в който
живее, на адрес: град К., ул. Кирил и Методий № 20, бл.34, вх. А. Съпругата му
го извикала да се прибере в къщи за да говори по домашния телефон, защото
дъщеря им била в болница със счупен крак. Пострадалият се качил в жилището си и
вдигнал стационарния телефон, който бил отворен и отсреща чул женски глас, който
приличал на гласа на дъщеря му, която живеела в Белгия. „Дъщерята“ на постр.Ц. плачела и го молела за помощ с колкото пари има. След
това по телефона с пострадалия разговарял мъж, представил се като „д-р И.“. „Д-р И.“
обяснил на пострадалия Ц., че дъщеря му е със счупен крак, необходимо е
спешно да ѝ направят операция, и да ѝ поставят четири златни
пирона, тъй като има опастост да остане инвалид. За опрецията е необходима сумата от 4000 лева. „Д-р И.“ обяснил на пострадалия, че е представител на
имигрантите в гр.Лиеж/Белгия/, където живеела дъщеря му и му казал незабавно да
преброи колко пари има вкъщи, тъй като при него ще отиде санитар, да вземе
парите и да ги занесе в здравната каса гр.Бургас, едва след което ще започне
операцията на дъщерята на постарадалия.
Пострадалият бил силно разтревожен и събрал всички
пари, които имал в дома си - 1750.00 лева и по заръката на „д-р И.“ на лист
описал парите по номинал, написал трите си имена, ЕГН, подписал се и написал
дата и ги опаковал. Докато извършвал всички тези действия „д-р И.“ стоял на телефона. „Докторът“ казал и
пострадалият да не затваря телефона, а когато предаде парите на санитаря да му
каже, че е предал парите, а той ще чака на телефона. „Д-р И.“ попитал пострадалия за точния му адрес и
последния му обяснил подробно къде живее в град К. и излязъл да чака „санитаря“
за да предаде парите.
Подсъдимият Х. имал ясното
съзнание, че участва в извършването на престъпление и решил да не се среща с
пострадалия Ц. и да взема лично парите, както му поръчал ****. Той срещнал свид. Б.Б. и му предложил да
отиде и да вземе парите от пострадалия Ц., като каже, че го изпраща „д-р И.“. Свид. Б. разбрал, че се извършва престъпление и отказал
като заявил, че не иска да се „забърква в такива работи“.
Малко по-късно, подсъдимият срещнал
свид. М.О.Р. близо до казино „Изида“
в гр.К. и го помолил да отиде вместо него и да вземе пари – 2000лева, от човек,
който го чака, близо до училище „Св.св.Кирил и
Методий“ и да му каже, че го изпраща „д-р И.“. Свид. Р.
се съгласил, със съзнанието, че става въпрос за сделка и той прави услуга на подс.Х.. Двамата с подсъдимия Х. се отправили към адреса –
гр.К., ул. Кирил и Методий бл. 34, вх.А. Около 12.00 часа – 13.00 ч. подсъдимият
Х. и свид.Р. били близо до училище „Св. Св.Кирил и
Методий“ и видели от далеч постр.Ц. да чака с пакет в
ръка. Свидетелят Р. отишъл при постарадалия и му
казал, че го изпраща „д-р И.“ за да вземе парите. Пострадалият поискал от свид.Р. личната карта, за да я копира. Свид.
Р. не се притеснявал, тъй като бил убеден, че прави услуга на подс. Х. и се съгласил. Двамата с пострадалия отишли до
близката книжарница, където пострадалия Ц. направил копие на личната карта на свид.Р.. Свид. Р. записал на
копието на личната карта „вярно с оригинала“, записал датата и се подписал,
след което пострадалият Ц. взел копието на личната карта и предал паричната
сума на свид.Р.. През цялото време подс. Х. ги наблюдавал и ги следвал от разстояние.
След като предал парите, постр. Ц. незабавно се върнал в дома си и по стационарния
телефон, който през цялото време бил отворен, съобщил на „д-р И.“, че сумата е
предадена. „Докторът“ казал, че операцията може да започне и затворил телефона.
Незабавно след предаването на
парите **** се свързал по мобилния телефон с подсъдимия Х.,*** ще ги чака човек
на когото да предадат парите. Подсъдимият Х. и свид. Р.
отишли до хотела и се срещнали с непознат мъж. Подс. Х.
казал на свид.Р. да даде парите на този човек и в
замяна получил сумата от 200 лева и си тръгнал.
По-късно пострадалия Ц. се свързал
с дъщеря си и разбрал, че е станал жертва на измама, за което уведомил РУ МВР-К..
В хода на разледването
лицето, с което подс.Х. е осъществил деянието не е
било установено. При
разследването не е установено и дали „д-р И.“ и **** са едно и също лице.
Съдът приема фактическата обстановка
въз основа на показанията на св.Ц., дадени в хода на съдебното следствие, както
и показанията, дадени от същия по досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на основание
чл.281, ал.3 във вр. ал.1 т.1 от НПК, показанията на
св.Р., показанията на св.Б., дадени на досъдебното производство пред съдия и
приобщени към доказателствения материал, чрез
прочитането им в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.1 т.4 от НПК и частично от обясненията на подс.Х., дадени на
досъдебното производство на 24.04.2013г., в качеството на обвиняем, в
присъствието на защитник /лист 8-11 от том първи на досъдебното производство/ и
останалия доказателствен материал по делото. При
преценката на доказателствата, конкретно показанията на св.Р. и св.Б., съдът
констатира известни противоречия, които не са съществени и не се отразяват на
основния факт – поддържането на заблуждението у пострадалия, от подс.Х., посредством св.Р. и получаването на паричната сума
от пострадалия. Показанията на св.Р., които съдът кредитира напълно като
обективни, логични и последователни, кореспондират с обясненията на подс.Х., в частта с която същият изяснява фактическата
обстановка и начинът на осъществяване на деянието и предаването на сумата от
пострадалия на св.Р.. Останалата част от обясненията, в която подс.Х. твърди, че св.Р. е задържал паричната сума за себе
си, съдът приема като защитна теза, с която подсъдимия се опитва да се оневини.
ІІ. ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
При така
изяснената фактическа обстановка съдът приема, че подс.
Р.С.Х. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление от
общ характер измама,
тъй като на 23.04.2013
г. в град К., ул. “Кирил и Методий” № 20, в съучастие като съизвършител
с неустановено по досъдебното производство лице, с цел да набави за себе си и
за съучастника си имотна облага, посредством М.О.Р. *** поддържал в А.Х.Ц. ***
заблуждение, възбудено от неустановеното по досъдебното производство лице, че
дъщеря му е претърпяла инцидент, в следствие на което е със счупен крак и е в
болница, където трябва да ѝ бъде направена спешно операция за което
пострадалият трябва да плати 11 000 лева, които да бъдат предадени на санитар,
който ще отиде на адреса му, като причинил на А.Х.Ц. *** имотна вреда в размер на 1 750 лева- престъпление
по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Обект на
престъплението измама е гарантираното от закона право на всеки индивид въз
основа на свободно и съзнателно взето решение да се разпорежда със
собствеността си. От обективна страна, престъплението измама се характеризира с
няколко особености. На първо място тя има два предмета на посегателство -
заблудено физическо лице и ощетеното имущество. Деецът въздейства върху
психиката на пострадалия за да създаде и/или да поддържа у него заблуждение,
като създава у него невярна представа относно факти от действителността, с
което го мотивира да извърши разпореждане със собствено или чуждо имущество,
което се намира в неговата фактическа власт, в полза на дееца или друго лице.
В случая неустановеното
в хода на разследването лице, представило се за „д-р И.“ е създало у пострадалия Ц.
заблуда – неправилна представа, че дъщеря му е пострадалата и се нуждае спешно
от операция, която ще се извърши в Белгия, за която операция е необходима сумата от 11000
лева. На пострадалия е обяснено, че е необходимо незабавно да събере наличните
пари в дома си, да ги приготви и да чака пред дома си „санитар“, който да ги
вземе и отнесе в здравната каса в Бургас, за да започне операцията.
Подс.Х. се е съгласил да работи с неустановеното лице ****
и приел да отиде на адреса на подстрадалия, да каже,
че го изпраща „д-р И.“ и да вземе пакет с пари в размер на 2000 лева и след
това да ги предаде на лице, посочено от ****. Впоследствие подс.Х.
решил да не се среща лично с постарадалия и убедил св.Р.
да отиде при човека, който чака на ****в гр.К., да каже че го изпраща „д-р И.“
и да получи сумата от 200 лева.
Съизвършителството, като форма на престъпно
съучастие, предполага съизвършителят да вземе участие
в изпълнителното деяние. В настоящия случай, съдът приема, че престъпната
дейност на подс.Х. е осъществена при съучастие с
неизвестно лице, във формата на съизвършителство, по
следните съображения:
В случая
е безспорно, че ако подс.Х. беше отишъл при
пострадалия и беше потвърдил, че го изпраща „д-р И.“, в качеството на „санитар“ е щял лично да поддържа
вече създадените неправилни представи у постр.Ц..
Съзнавайки,
че участва в престъпление, подс.Х. е направил опит да
убеди св.Б. да отиде и да вземе парите от пострадалия, като заяви, че го
изпраща „д-р И.“. След отказа на св.Б., подс.Х. успял
да убеди св.Р. да се срещне с пострадалия, да каже че го изпраща „д-р И.“ и да
вземе сумата от 2000 лева. Св.Р. се съгласил със съзнанието, че помага за
извършването на сделка. Посредством св.Р., подс.Х. е
поддържал заблуждението у постр.Ц., вече създадено от
друго неизвестно лице, че е изпратен от „д-р И.“, като санитар, за да вземе
паричната сума. Ако тези неправилни представи не бяха поддържани от подсъдимия,
чрез посредствения извършител –св.Р., пострадалият не би се разпоредил с
паричната сума и за него не би настъпила имотна вреда. Макар и да не е станал
причина за създаване на неправилните представи, подсъдимият с действията си е
създал условията тези представи да продължат да съществуват в съзнанието на
пострадалия Ц. и в резултат на това му е причинил имотна вреда в размер на 1750
лева. Без значение за квалификацията на престъпната дейност и вината на подс.Х., са твърденията му, че не се е облагодетелствал от
получената сума, тъй като престъплението измама е довършено с акта на
имуществено разпореждане – предаването на парите, при което за подстрадалия е настъпила имотната вреда.
Налице е
причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат - имотна вреда,
осъщественото разпореждане с пари и поддържаните неправилни представи у
пострадалия Ц., относно основанието за това разпореждане.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на съставомерните последици и е целял
именно тяхното настъпване- да набави за себе и за съучастника си имотна облага.
Причини за извършване на деянието
са ниската степен на правна култура на подсъдимия и незачитане на установения в
страната правов ред.
ІІІ.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението чл. 209, ал.1 от НК
законодателят е предвидил наказание "
лишаване от свобода" от една до шест години лишаване от свобода.
При определяне
размера на наказанието, съдът определи същото по реда на чл. 54 от НК, а именно
една година и осем месеца лишаване от свобода, като се съобрази с причинените
имуществени вреди, които не са в големи размери, както и приноса на подс.Х. в съучастническата престъпна дейност.
Отегчаващо
отговорността обстоятелство е обремененото съдебно минало на подс.Х..
Съдът не
намери наличието на смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът не приема тезата на защитата, че наказанието
следва да бъде определено в размер на три месеца лишаване от свобода, на
основание чл.55, ал.1 т.1 от НК, поради съдействието на подс.Х.
за разкриване на обективната истина.
От доказателствата по делото се установява, че
след образуваното срещу него досъдебно производство и привличането му в
качеството на обвиняем на 24.04.2013г. разследващите не са откривали подс.Х..
Подс.Х. е бил привлечен като обвиняем на 24.04.2013г., в 17,20
часа, като с постановлението за привличане, разследващият не му е взел мярка за
неотклонение. Разпитът му в качеството на обвиняем е с начален час в 17,25 часа
и приключва в 17,55 часа.
По делото
/лист 7, том първи от досъдебното производство/ е приложено постановление от
24.04.2013г. на наблюдаващия прокурор за задържането на Х. за 72 часа, считано
от 17,30 часа, на основание чл.64, ал.2 от НПК, което по неизяснени причини не
е връчено на подс.Х..
За извършване
на действия по разследването, подс.Х. не е бил
установен на адреса си, поради което е бил обявен за издирване с телеграма №
282р -4003/20.05.2016г./лист 44, том втори от досъдебното производство/. С
постановление на прокурора производството е било спряно на 31.05.2016г. На
24.08.2016г. производството по делото е било възобновено, поради явяването на Х.
***, след като на КПП - Видин му е била връчена призовка, но преди извършването
на необходимите следствени действия, вече знаейки, че е търсен от органите на
полицията, подс.Х. се е укрил. С постановление на
прокурора, на 19.10.2016г., досъдебното производство отново е спряно, а подс.Х. отново е бил обявен за издирване с телеграма №282р-8303/19.10.2016г.
за установяване на адрес/лист 79, том втори от досъдебното производство/. С
постановление на прокурора от 12.12.2017г.
производството е възобновено и са дадени указания на разследващия за
приключване на делото в отсъствие на обвиняемото лице.
Предвид
поведението на подс.Х. в хода на досъдебното производство, след
връчването му на призовка да се яви в РУ –К., съдът приема, че същият се е
укривал, знаейки за образуваното наказателно производство срещу него и с това
си поведение е забавил приключването на досъдебната фаза. По изложените
съображения, съдът, на основание чл.57, ал.2 от ЗИНЗС, му определи първоначален
строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от 1 година и 8
месеца.
Видно от
приложената по делото справка за съдимост, подс.Х. е
осъждан както следва:
Със
споразумение № 166/17.07.2002 година по НОХД № 106/2002 година по описа на РС-К.,
влязло в законна сила на 17.07.2002 година на подсъдимият Р.С.Х. за
престъпление извършено на 09.08.1999 година на основание чл.194, ал.1 от НК е
наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, което на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
С присъда № 266/22.11.2001 година, постановена по НОХД № 114/2000
година по описа на Районен съд-град К., влязла в сила на 18.07.2002 година, на подс. Х., за извършено от него на 14.07.2000 година
престъпление на основание чл.197, ал.1, т.3, вр.
чл.195, ал.1, т.4,-предл.“второ“, т.5, вр. чл.20, ал.2 НК е наложено наказание от шест месеца
лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години.
Със
споразумение № 122/23.03.2005 година, по НОХД № 70/2005
година по описа на Районен съд-град К., влязло в сила на 23.03.2005 година, на подс. Х., за извършено от него на 17.03.2005 година
престъпление на основание чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.28 НК е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване.
С определение
от същата дата, съдът на основание чл.25, ал.4, вр. с
ал.1 и чл.23, ал.1 от НК е определил на подс.Р.С.Х. едно
общо най-тежко наказание измежду определените му по НОХД № 106/2002 г. и НОХД №
114/2000 г. – двете по описа на КбРС, а именно – шест
месеца лишаване от свобода.
Съдът е постановил на основание чл. 68, ал.1 НК, подс. Х. да изтърпи отделно определеното общо най-тежко
наказание измежду наказанията, наложени
по НОХД 114/2000 г. и НОХД 106/2002 г. – двете на КбРС
в размер на шест месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим.
От справката
от ГД „Изпълнение на наказанията“ /лист дело 137/ е видно, че подс.Х. е изтърпял определеното общо наказание от шест
месеца лишаване от свобода по НОХД № 106/2002г. и НОХД № 114/2000г. на РС-К. на
22.09.2005г.
С присъда от
08.12.2009 година, постановена по НОХД № 7639/2009
година по описа на Софийски районен съд, влязла в сила на 24.12.2009 година, на подс. Х., за извършено от него на 04.07.2008 година
престъпление на основание чл.316-предл.“първо“ вр.
чл.308, ал.1-предл.“първо“, вр. чл.55, ал.1, т.2,
б.“б“, вр. чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК е наложено
наказание пробация при следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от седем месеца – два
пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
сружител за срок от седем месеца.
Със
споразумение № 139/28.10.2011 година по НОХД № 418/2011 година по описа на РС-К.,
влязло в законна сила на 28.10.2011 година на подсъдимият Р.С.Х. за
престъпление извършено през периода 01.05.2002 г. – 02.05.2002 г. на основание
чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1,
вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е наложено наказание от девет
месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години.
Престъпленията
по НОХД № 106/2002 г./извършено на 09.08.1999 г./, НОХД № 114/2000 г./извършено
на 14.07.2000
г./ и НОХД № 418/2011 г. /извършено в периода 01.05.2002 г. – 02.05.2002 г./,
са осъществени преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда. Налице
са предпоставките по чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1
от НК, посочените осъждания да бъдат групирани, като на подс.Х.
бъде наложено едно общо наказание в размер на най- тежкото от тях. В конкретния
случай най-тежко се явява това по НОХД № 418/2011 г. по описа на РС-К. – „лишаване от свобода” за срок от девет месеца.
На основание
чл.25, ал.2 от НК, съдът приспадна от определено общо най-тежко наказание
изтърпяното отчасти по НОХД № 106/2002 г. на КРС и НОХД № 114/2000 г. на КбРС, в размер на шест месеца лишаване от свобода, като подс.Х. следва да изтърпи три месеца лишаване от свобода,
при общ режим. Посоченото наказание на основание чл.68, ал.1 от НК следва да бъде изтърпяно отделно от наказанието наложено
по настоящото дело, тъй като настоящата престъпна дейност е осъществена в
изпитателния срок на осъждането по НОХД № 418/2011г.
Възможно е
наказанието от девет месеца лишаване от свобода по НОХД № 418/2011г., да бъде
групирано с престъпленията по НОХД № 70/2005г. и по НОХД № 7639/2009г., но
такова групиране не би било по-благоприятно, тъй като след приспадането на
изтърпените наказания по НОХД № 70/2005г. и по НОХД № 7639/2009г., подс.Х. ще следва
да търпи наказние лишаване от свобода по НОХД №
418/2011г. за по-дълъг период от време.
Искането на
защитника на подсъдимия, наказанието по НОХД № 418/2011г. от девет месеца
лишаване от свобода, да се приспадне, като шест месеца лишаване от свобода да се
приспаднат от изтърпяното общо наказание
по НОХД № 106/2002 г. и НОХД № 114/2000 г., а останалите три месеца
лишаване от свобода да се приспаднат от изтърпяното наказание по НОХД №
70/2005г. е законово недопустимо, тъй като престъплението по НОХД № 418/2011г.
може да бъде групирано за определяне на общо наказание към една група: или към
НОХД № 106/2002 г. и НОХД № 114/2000 г., или към НОХД № 70/2005г.
Съдът отне в
полза на държавата мобилен
телефон марка „Моторола“ с IMEI № **** с поставена СИМ карта с тел. № ***, собственост
на подс.Х., като вещ
послужила за извършване на престъплението.
Съдът намира,
че с така наложеното по вид и размер наказание ще се постигнат целите и
задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства
поправително, предупредително и възпитателно по отношение на подсъдимия и
останалите граждани.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: