Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на двадесет и първи април
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно гражданско дело № 1231
по описа за 2021 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 038227
от 25.11.2020 г. по описа на ЧСИ С.Я., подадена
от В.Д.Н. – длъжник по изпълнително дело № 20208440402323 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 при КЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд, срещу отказ на ЧСИ Я.да
намали разноските по изпълнителното дело, обективиран в Разпореждане от
26.01.2021 г.
В жалбата са наведени твърдения, че длъжникът платил на взискателя “Т.Б.“ЕАД
на 23.11.2020 г. сумата от 809,58 лева, от която – 424,58 лева – главница и 385.00
лева разноски, тъй като така му било указано от кредитора. Едва на по – късен етап
длъжникът узнал, че срещу него било образувано горното изпълнително дело по
описа на ЧСИ Я.. Оплакванията на жалбоподателя са, че разноските са завишени и
несъответстващи на нормите на ГПК. Искането е те да бъдат намалени.
Взискателят “Т.Б.“ЕАД е подал
в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК
становище по така подадената
от длъжника жалба. Не оспорва, че на 23.11.2020 г. е платена от длъжника сумата
по изпълнителния лист в размер на общо 809.58 лева. Това плащане било извършено
от В.Н. след образуване на изпълнителното дело.
ЧСИ С.Я. е изложил мотиви по обжалваните действия, на основание
чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище, че жалбата е допустима, но
неоснователна. Твърди, че е приложена нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, поради
което с платената на взискателя сума е погасено частично задължението по
изпълнителното дело, както следва: 385.00 лева за разноските по изпълнителния
лист и 424.58 лева за част от приетото за събиране адвокатско възнаграждение на
взискателя. За останалата част от задължението длъжникът бил уведомен със
съобщение по реда на чл. 428, ал. 1, изр. второ ГПК. В същото били обективирани
оставащите за погасяване суми по изпълнителното дело – 55.42 лева – остатък от
дължимия адвокатски хонорар; 100.10 лева обикновени такси по т. 1, т. 3, т. 5,
т. 31 ТТРЗЧСИ и 151.20 лева пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Софийският градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата и прецени
материалите по изпълнителното дело, установи
следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна – длъжникът по
изпълнението; насочена е срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие, по
смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Изпълнителното
дело под № 20208440402323 по описа на ЧСИ С.Я. било образувано по молба на
взискателя “Т.Б.“ЕАД, чрез адвокат Н.Ш.срещу длъжника В.Д.Н., въз основа на
изпълнителен лист от 30.07.2020 г., издаден от СРС по ч.гр.д. № 4624/2020 г.,
за следните суми: 424.58 лева главница, ведно със законната лихва от 30.01.2020
г. до окончателното плащане и за сумата от 385.00 лева – съдебни разноски. Общо
вземането по изпълнителния лист възлиза на сумата от 809.58 лева, без
обезщетението за забава в размер на законната лихва, което е определяемо към
датата на плащането.
Процесното
изпълнително дело е образувано с Постановление на помощник – ЧСИ И.П.на
06.11.2020 г. (л. 11 от изп. дело).
Приети били за събиране такси и разноски по изпълнението в размер на 66.00 лева,
с ДДС – обикновени такси по т. 1 ТТРЗЧСИ – за образуване на изп. дело – 24.00
лева; по т. 3 ТТРЗЧСИ – 3 бр. – 18.00 лева и по т. 5 ТТРЗЧСИ – съобщение -
24.00 лева. Държавна такса в полза на БНБ и НОИ в общ размер на 3.70 лева,
както и 480.00 лева адвокатско възнаграждение.
Към молбата от
06.11.2020 г. за образуване на изпълнително дело на взискателя са представени
следните документи досежно представителната власт на пълномощника на
взискателя: пълномощно от законните представители на “Т.Б.“ЕАД, с което същите
упълномощават юрисконсулт Й.В.И.с правата по процесуално представителство на
дружеството, както по изпълнителна дела, така и с право да преупълномощава
трети лица; пълномощно от Й.В.И., с което същата преупълномощава адвокат Н.А.Ш.и
адвокат В.Н.Н.с правата по горното пълномощно; пълномощно, с което Й.В.И.е
упълномощила В.Д.Д.и Д.Л.Ш.да сключват договори за правна помощ и съдействие с
адвокат Н.А.Ш.и адвокат В.Н.Н., и на последно място е представен и Договор за
правна защита и съдействие № 10866/06.11.2020 г., с който “Т.Б.“ЕАД чрез В.Д./Д.Ш.е
възложил на адвокат Н.А.Ш.да оказва правна защита, съдействие и процесуално
представителство на дружеството за образуване и водене на изпълнително дело
срещу длъжника В.Д.Н.. Договорено е възнаграждение в размер на 480.00 лева, с
ДДС, което следвало да се заплати в брой и е отразено, че това е сторено при
подписване на договора за правна защита и съдействие, следователно и съгласно
задължителните указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в тази му част договорът е годен
да служи като разписка и доказва реалното плащане на договорения адвокатски
хонорар.
Между взискателя и длъжника не е спорно, а и се установи
от надлежните писмени доказателства по делото (преводно нареждане за кредитен
превод и операционна бележка за плащане към Бисера/Рингс - на л. 15 и л. 16 от изп.
дело), че на 23.11.2020 г. жалбоподателят В.Н. е превел по банков път
на кредитора “Т.Б.“ЕАД сумата от 809.58
лева, с която длъжникът смята, че погасява задължението си по издадения
изпълнителен лист за главница и съдебни разноски, тъй като действително не бил
уведомен към момента на плащането за образуваното изпълнително дело. На ЧСИ Я.е
било съобщено за плащането.
Съобщението по
чл. 428, ал. 1, изр. второ ГПК до длъжника за образуваното срещу него
изпълнително дело по описа на ЧСИ Я.е изготвено едва на 14.12.2020 г. и
изпратено на длъжника по пощата. В същото са обективирани следните суми,
формиращи дълга по изпълнението – 424.58 лева главница, ведно със законната
лихва, считано от 30.01.2020 г., която към датата на съобщението възлизала на
сумата от 37.82 лева; разноски по изпълнителното дело в размер на 55.42 лева –
адвокатско възнаграждение; 100.10 лева – обикновени такси и 151.20 лева –
пропорционална такса.
След изпращане
на горното съобщение е извършена една справка от ЧСИ Я.по процесното
изпълнително дело до НАП относно декларирани за длъжника В.Д.Н. трудови
договори, движимо и недвижимо имущество.
При тази фактическа установеност се налагат следните
правни изводи:
На първо място
от ЧСИ Я.неправилно е приложена нормата
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, което е довело до незаконосъобразен извод за
поредността на погасяване на задълженията на настоящия жалбоподател по
изпълнителното дело и съответно неправилно ЧСИ е преценил погасителния ефект на
постъпилото в полза на взискателя плащане, като е приел, че след погасяването
на задължението за съдебни разноски от 385.00 лева и част от разноските за
адвокатско възнаграждение в размер на 424.58 лева по изпълнителното
производство, е останала за събиране главницата от 424.58 лева, ведно със
законната лихва от 37.82 лева и другите разноски по изпълнителното дело.
Последователната
съдебна практика е изяснила, че присъденото вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има
обезщетителна функция и не следва да се квалифицира като лихва по чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а
поредността на погасяването му, когато се дължи наред с друго еднородно
задължение, следва да се определи по правилото на чл.76, ал. 1 ЗЗД. В случая
длъжникът В.Н. с плащането от 23.11.2020 г. на сумата от 809.58 лева е погасил
задължението си за главница в размер на
424.58 лева по изпълнителния лист от 30.07.2020 г. и задължението за
съдебни разноски в размер на 385.00 лева. Длъжникът
Н. не дължи повторно плащане на платената веднъж главница. Непогасени са останали вземането за
обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната
лихва и разноските по изпълнението.
По отношение на
законосъобразния размер на разноските по
изпълнението и съобразно с доводите на длъжника за тяхната прекомерност, настоящият състав на съда намира следното:
От данните по
делото се установи, че единствените усилия
на представляващия взискателя
адвокат са сведени до подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, част от
съдържанието на която, съгласно чл. 426 ГПК, и без да представлява отделно действие по защита, е
посочването на способ за принудително изпълнение.
Ето защо настоящият състав на съда приема, че не са били
осъществени значими процесуални действия по защита и съдействие, респ.
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, визирани в
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Приетият за събиране по изпълнителното дело адвокатски хонорар следва
да бъде намален до минимума определен с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., в размер на 200.00 лева за депозиране
на молба за образуване на изпълнително дело. Останалата
част от хонорара, включително с начисленото върху него ДДС, следва да
остане в тежест на взискателя, който се е съгласил да го заплати при свобода на
договарянето.
За пълнота следва да бъде обосновано, предвид конкретиката на процесния случай,
че е въведено с чл. 36, ал. 2 ЗАдв.
изискване адвокатският хонорар да бъде справедлив и обоснован. Последното
означава, че размерът на възстановимите разноски следва да бъде разумен и
справедлив от гледна точка на обективни критерии, част от които са извършени
процесуални действия, необходимо време за подготовка на адвоката и т. н. От данните по делото е видно, че
размерът на адвокатския хонорар надхвърля размера на главното вземане, а останалата
част от сумата по изпълнителния лист също е разноски, като дружеството кредитор
има служител с юридическо образование – юрисконсулт Йоанна Илчовска, който
посредством поредица от упълномощителни сделки учредява представителна власт в
полза на адвокат, чиито хонорар се претендира по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, които са в по–висок минимален размер от
възнагражденията, определяеми за представителството от юрисконсулт по Наредбата
за заплащането на правната помощ. Законът поставя изискване процесуалните права
да бъдат упражнявани добросъвестно.
Неправилно
са начислени обикновените такси по ТТРЗЧСИ.
Видно от материалите по изпълнителното дело ЧСИ Я.е
предприел само действия по образуване, което обосновава начисляването на такса
по т. 1 ТТРЗЧС в размер на 24.00 лева, с ДДС; справка до НАП – такса по т. 3
ТТРЗЧСИ в размер на 6.00 лева, с ДДС, и изпращане на съобщението до длъжника за
образуваното изпълнително дело, имаща съгласно текста на чл. 428, ал. 1, изр.
второ ГПК значението на покана за доброволно изпълнение, което определя
начисляване на таксата по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер на
24.00 лева, с ДДС. Следователно разноските, посочени в съобщението до длъжника Н.,
в размер на сумата от 100.10 лева не отговарят на действително предприетите от
ЧСИ Я.действия и отказът да бъдат редуцирани е незаконосъобразен. Действително дължимите от жалбоподателя
разноски по изпълнението, представляващи обикновени такси по т. 1; т. 3 – за 1 бр. справка и по т. 5 ТТРЗЧСИ, възлизат
на сумата от 54.00 лева, с ДДС.
Неправилно е определен и размера
на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Пропорционалната такса се изчислява само върху размера на присъденото вземане по
изпълнителния лист без да включва такси и разноски по самото принудително
изпълнение, включително и без приетото за събиране адвокатско възнаграждение. В процесния случай сумите по
изпълнителен лист - главница, обезщетение за забавеното й плащане в размер на
законната лихва, считано от 30.01.2020 г., както и съдебно – деловодните
разноски, към датата 14.12.2020 г. (датата на съобщението по чл. 428 ГПК, обективиращо размера на законната лихва),
възлизат на общата сума от 847.40 лева. Съгласно т. 26, б.“б“ ТТРЗЧСИ при
материален интерес от 100.00 до 1 000.00 лева - размерът на пропорционалната такса е 10.00
лева + 10 на сто за горницата над 100.00
лева. В конкретния случай размерът на пропорционалната такса,
изчислен по реда на т. 26, б.“б“ ТТРЗЧСИ, възлиза на сумата от 84.74 лева, върху
която следва да се начисли 20% ДДС и като краен размер дължимата пропорционална такса по изпълнителното дело възлиза на сумата
от 101.68 лева, с ДДС, а не в размер на 151.20 лева, както неправилно е
изчислено от ЧСИ.
По изложените
съображения атакуваният отказ на ЧСИ Я.,
обективиран в Разпореждане от 26.01.2021
г. е неправилен и следва да се отмени, като се намали
приетият за събиране в полза на взискателя адвокатски хонорар до размера на
сумата от 200.00 лева, размера на обикновените такси по ТТРЗЧСИ - до сумата от
54.00 лева, с ДДС, и размера на дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ
- до сумата от 101.68 лева.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ С.Я., рег. № 844 при КЧСИ, с район
на действие Софийски градски съд, за
намаляване на адвокатското възнаграждение и разноските по изпълнението,
обективиран в Разпореждане от 26.01.2021 г. по изпълнително дело № 20208440402323, като вместо това постанови:
НАМАЛЯВА таксите и разноските по изпълнително дело № 20208440402323 по описа на ЧСИ С.Я.,, както следва: адвокатско възнаграждение в полза на
взискателя “Т.Б.“ЕАД, ЕИК ******* – до размера на сумата от 200.00 лева;
обикновени такси по ТТРЗЧСИ - до размера на сумата от 54.00 лева, с ДДС, и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ - до
размера на сумата 101.68 лева, с ДДС.
Решението, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.