Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 4091/2019 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Е.С., действаща като
майка и законен представител на Х.Д. срещу З.Д. иск по чл. 143 СК за заплащане
на сумата от 450 лв., претендирана като месечна издръжка, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 15.03.2019г., ведно със законната лихва върху
всяка закъснителна вноска до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване.
Ищецът, действащ чрез своята майка и законен представител
твърди, че по време на фактическо съпружеско съжителство между Е.С. и З.Д., е
родено на ***г. детето Х.Д..
В молбата се
твърди, че считано от месец май 2018г., когато е настъпила фактическата раздяла
между родителите, а бащата се е установил да живее и работи във Федерална
Република Германия, единствено майката полага преки и непосредствени грижи за
общото им дете.
Необходимата за
отглеждането на детето месечна издръжка майката определя на сумата от 650 лв.,
която не може да бъде осигурена единствено от нея, чрез реализираните доходи от
сезонна работа.
Поддържа се, че З.Д.
получава месечен доход от 2 400 лв., от който може да осигури издръжка в
размер на 450 лв., поради което се настоява за уважаване на претенцията в
пълния ѝ размер.
Претендират се и
сторени по делото съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът З.Д. е депозирал
писмен отговор, в който излага, че е заплащал издръжка в размер на 150 лв. в
брой, а след това по банкова сметка, ***. и към настоящия момент.
Доколкото
издържа и друго свое малолетно дете настоява за отхвърляне на исковете за
разликата над 150 лв. до претендираните размери.
Контролиращата страна – ДСП - Варна изразява
становище за основателност на предявения размер, като при определяне му следва
да се съобразят нуждите на детето и възможностите на задължения родител.
За да се произнесе по спора съдът съобрази
следното:
Не е спорно между страните, че по време на
съпружеско фактическо съжителство между Е.С. и З.Д., е родено на ***г. детето Х.З.Д..
До фактическата раздяла, настъпила през месец март
2018г. и двамата родителите са участвали в отглеждането и възпитанието на
детето им Х.Д..
След фактическата раздяла, г – н Д. се е установил
да живее във Федерална Република Германия, на територията на която държава
работи като куриер, получавайки брутно трудово възнаграждение от 1 000 –
1 200 евро.
Ответникът З.Д. е на тридесет и деветгодишна
възраст.
Същият е баща и на друго непълнолетно дете П.Д.,
роден на ***г.
С влязло в сила решение постановено по гр.д. №
2854/2009г. по описа на Районен съд – Варна, г – н Д. е осъден да заплаща на
своя П.Д. месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от влизане в сила на
съдебното решение – 25.06.2009г. с падеж пето число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване
на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
В съдебно заседание признава, че е заплащал на сина
си Х.Д. издръжка в размер на 150 лв., считано от фактическата раздяла между
родителите. Същият размер издръжка заплаща и на непълнолетния си син П.Д..
Г – жа С. е на тридесет и седем годишна възраст.
За времето от месец юли 2018г. до месец септември
2018г., г – жа С. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на
1 225 лв. или средномесечно от 408, 33 лв.,
изпълнявайки длъжността „отговорник, спомагателни дейности” в търговско
дружество „ДЖИ ВИ ВИ” АД.
В съдебно заседание, г – жа С. признава, че
издръжката, която и е необходима месечно, за да отглежда своя син Х. възлиза на
около 300 лв.
Към настоящия момент Х.Д. е на осемгодишна възраст,
ученик през учебната 2018г./2019г. в I, дневна форма на обучение.
За да се уважи
предявения иск по чл. 143 СК, следва да се докажат нуждите на детето и
възможностите на задължения за това родител да я заплаща.
С Постановление №
5/16.11.1970г. на Пленума на ВС и Постановление № 5/31.11.1981г. на Пленума на
ВС, които представляват задължителна съдебна практика е прието, че
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на
издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се
вземе предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които имат
значение за случая. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се
вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглеждат, които принципи
са установени с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал.1 и ал.2 СК.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът намира, че по делото е доказана
нуждата на детето, което е на осем годишна възраст от храна, дрехи, учебници,
помагала и тетрадки и други пособия за училище.
При определяне размера
на издръжката следва да бъде отчетено и обстоятелството, че детето се отглежда
от своята майка, както и че то живее при нея и тя поема значителна част от
издръжката на Х.Д. в размер на 100 лв.
Съдът, като взе предвид
освен трудоспособната възраст, в която бащата З.Д. се намира, липсата на
заболявания, които да възпрепятстват полагането на труд, задълженията за
издръжка към друго свое непълнолетно дете в размер на 100 лв., определена със
съдебен акт, безусловният характер на задължението за издръжка и минимално
установеният й размер в чл. 142, ал. 2 СК, приема, че същият има възможност да
заплаща издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на депозиране на
исковата молба – 15.03.2019г. с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване
на основание за нейното изменение или прекратяване. Така
определената издръжка би задоволила нуждите на детето така, както то би живяло,
ако родителите не бяха разделени.
За разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 450 лв., предявеният иск по
чл. 143, ал. 1 СК, следва да бъде отхвърлен.
Общият
размер на двете издръжки, дължими от З.Д. в полза на низходящите си Х.Д. и П.Д.,
е по-нисък от размера на минималната
работна заплата за страната от 560 лв., определена от държавата, в какъвто
размер възлизат месечните доходи на немалък брой трудещи се, на които се налага
да издържат собствените си деца, така, че не би следвало да бъде приет за
непосилен за ответника. Водещ е
интересът на децата и това да бъдат задоволявани потребностите им при
отглеждане, включващи битовите такива, обучение, образование, здравеопазване,
социални контакти и културни занимания.
При този изход на спора
в полза на ищеца Х.Д., действащ, чрез своята майка и законен представител Е.С.,
следва да се присъдят разноски в размер на 133, 33 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски в полза на
ответника не се присъждат поради липса на искане и доказателства за
извършването на такива.
Ответникът З.Д. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна следващата се държавна такса
по иска по чл. 143, ал. 1 СК в размер на 288 лв., на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.П.Д., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАЩА на Х.З.Д., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Е.Х.С., ЕГН **********,***
сумата от 200 лв. /двеста лева/,
представляваща месечна издръжка, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 15.03.2019г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на законни
основания за нейното изменение или прекратяване, на осн.
чл. 143 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.З.Д.,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Е.Х.С., ЕГН **********,***
срещу З.П.Д., ЕГН **********,*** иск за разликата над присъдената сума от 200
лв. до пълния претендиран размер от 450 лв., представляваща месечна издръжка,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 15.03.2019г., с падеж пето
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
закъснителна вноска до настъпване на законни основания за нейното изменение или
прекратяване, на осн. чл. 143 СК.
ОСЪЖДА З.П.Д., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Х.З.Д., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Е.Х.С., ЕГН **********,***
сумата от 133, 33 лв. /сто тридесет и
три лева и тридесет и три ст./, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА З.П.Д., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 288 лв. /двеста осемдесет и осем лева/, представляваща дължима за
производството държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок, считано от деня на неговото
обявяване – 09.07.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: