РЕШЕНИЕ №
гр. София, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, I-6 състав, в публично
съдебно заседание на пети декември две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Гергана ТРОЯНОВА
при участието на съдебен секретар Антоанета Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 11240 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Прeдявени
са искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) и чл.86, ал.1 от ЗЗД от Р.В.М. против У. „С.Е.” ЕАД за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Л.М.Д.,
причинена в резултат на противоправно и виновно поведение на медицинския екип
на болницата ответник в размер на 50000.00 лева, ведно със законната лихва от
08.09.2013г. до окончателното плащане.
Ищцата Р.М. твърди, че на
26.08.2013г. майка й Л.М. е постъпила за планово диагностично уточняване и
лечение в Клиниката по кардиология на ответната болница. Поддържа, че въпреки
доброто състояние, в което е приета, на 27.08.2013 г. майка й станала
психомоторно възбудена, психотична, неориентирана за време и място, като в
3.00ч. на 28.08.2013г. било установено от дежурната медицинска сестра, че е
паднала от прозореца на болничната стая. Уточнява, че в резултат на височинната
травма пациентката била с множество счупвания, което наложило оперативна намеса
за отстраняване на слезката, а за инцидента не били уведомени нито съдебен
медик, нито органите на полицията. Посочва, че на 28.08.2013г. Л.М. била транспортирана
по спешност във ВМА, където борбата й за живот продължила 12 дни, но на
08.09.2013 г. настъпил летален изход, причина за което била съчетана
черепно-мозъчна и гръдна травма, настъпила при падането от високо. Заявява, че
смъртта на майка й причинила тежко душевно страдание, тъй като изпитвала вина,
че по нейно настояване тя е постъпила в болницата за изследвания, поради което
често плачела, загубила доверие в лекарите, станала тревожна и напрегната,
страдала от безсъние. Страданието било подсилено от факта, че с майка си
живеели в едно домакинство, помагали си, били изключително близки и споделяли
всичко. Твърди се, че болничното заведение носи отговорност за така причинените
й неимуществени вреди, тъй като настъпилата смърт е в пряка причинно -
следствена връзка с деликтно поведение на медицинския екип, изразяващо се в неправилно
снета анамнеза, при която не било отразено сведение на ищцата, че майка й била
на системно лечение с препарата ривотрил, който не й бил даван при престоя и
което е довело до психомоторната й възбуда; неправилна оценка на риска от
назначената диагностично-терапевтична процедура с оглед заболяванията й;
неправилно дозиране на седиращите медикаменти, които й били дадени за
овладяване на кризата и липса на консултация за това с психиатър; липса на
грижи и наблюдение след ангиографията и след предписването на седативи;
несвоевременно и неадекватно проведено лечение на травмите от падането. В
подкрепа на твърденията си заявява, че след осъществената ангиография майка й
била настанена в болнична стая и не била посетена след това, нито са й били
провеждани физикални, лабораторни или образни изследвания; че дежурният лекар в
нощта, когато майка й се е влошила е бил лекар специализант, който нямал право
самостоятелно да взима решение за лечението на пациенти в специализираната
клиника по кардиология; че същият е назначил прием на успокояващи лекарства
лексотан, дормикум, диазепам и халоперидол, без да е запознат с анамнезата на
пациента и без да се консултира с писхиатър с оглед приема на ривотрил, който
бил спрян в лечебното заведение, както и без да го е съобразил със сърдечните и
белодробни заболявания на Л.М..
Ответникът У. „С.Е.“
ЕАД счита претенцията за неоснователна. Поддържа, че анамнезата на пациента Л.М.
била снета прецизно, а лечението съобразено с представената медицинска
документация, с информацията, получена от придружаващото я при хоспитализацията
лице, както и с проведените изследвания. Твърди, че клиничните изследвания не са
представлявали риск за пациента и странични негативни последици от тях не са се
проявили по време на болничния престой. Заявява, че успокояващите медикаменти,
назначени й след проявената психомоторна възбуда, са били правилно дозирани и
съответствали на обективно проявената потребност. Отрича наличието на обективна
причина за консултация с психиатър, както и твърдението, че пациентът не е бил
постоянно наблюдаван при престоя си, особено след дадените седативи. Твърди се, че предприетите от лекарския екип
на болницата мерки след инцидента през нощта на 28.08.2013г. са били съответни
на добрите медицински практики, както и че за случая са били уведомени органите
на полицията, тъй като бил подаден от тях сигнал до 04 РПУ-МВР, а за
започналото разследване са били предоставени всички изискани документи. Заявява
евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с твърдението,
че ищцата, като придружаваща починалата пациентка при хоспитализацията й на
26.08.2013г. не е съобщила на болничния екип за нейното психично заболяване, не
е представила доказателства да диагностицирането му от лекар-специалист в тази
област, не е представила лекарско предписание за провеждано медикаментозно
лечение на подобно заболяване, не е осигурила за периода на болничния престой
приемани от пациентката лекарствени средства, предписани й от специалист,
съответно не е заявила искане пред болничното заведение за обезпечаване на
такива медикаменти.
Третото лице помагач „З.А.Б.“
АД, конституиран на страната на ответника в качеството му на застраховател по
договор за застраховка „Професионална отговорност на лица, упражняващи
медицинска професия“, счита исковете за неоснователни. Евентуално счита
претенцията за прекомерна и поддържа възражение за съпричиняване на вредата от
пациента, който поради суицидно намерение е скочил сам от третия етаж на
болницата. Навежда евентуално възражение за погасяване на вземането за
мораторна лихва по давност.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от
фактическа
страна следното:
От приложената медицинска документация – история на
заболяването, се установява, че Л.М. е постъпила в ответната болница на
26.08.2013г., като при приема е отбелязано, че по данни от придружаващото лице
е на системно лечение с ривотрил. Няма данни за терапевтичната схема за приема
на препарата, тъй като същият не е отразен нито в рецептурната книжка, приложена
по делото, нито в друг документ, липсва рецепта, както и отбелязване за приема
му в издадените епикризи от по-ранни хоспитализации, вкл. от епикризата за
последно проведеното болнично лечение в МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД – Перник през
същия месец - м.08.2013г. Не се твърди и няма данни лекарството да е било
давано на пациента по време на престоя в ответната болница.
Установява се от медицинската документация, че на
пациента са били направени лабораторни изследвания при постъпването й, както и че
е била назначена СКАГ (селективна коронарна ангиография), за което е била
надлежно информирана.
Видно от приложената епикриза хоспитализирането й било
наложено от нуждата от диагностика на коронарната атеросклероза и хроничното
предсърдно мъждене, като било отразено, че пациентът е с БТЕ (белодробна
тромбемболия), страда от захарен диабет
и е претърпяла мозъчен инсулт през 2006г., от който е в състояние на
постинсултна енцефалопатия. От същия документ се извеждат и получените при
падането травми, изразяващи се в множество счупвания на ребра в ляво, фрактура
на таза, мозъчен едем, травматично увреждане на бял дроб и слезка, като
слезката е била оперативно отстранена (видно и от представен оперативен
протокол от 28.08.2013г.). Отразено е още, че непосредствена след намирането й
на тревните площи пред болницата пациентът е бил преведен в интензивен сектор
за реанимация, където са проведени мероприятия за стабилизиране на жизнените й
показатели – инфузионна терапия, кислородолечение, обезболяване, и е била
извършена рентгенография за уточняване на състоянието й. Видно от история на
заболяването падането е настъпило около 3.00 ч., а час и половина по –късно е
диагностицирана дихателна недостатъчност при пациента.
От представената предаутопсионна епикриза от ВМА е
видно, че причина за смъртта е полиорганната недостатъчност, настъпила в
резултат на причинените при падането травми, изразяващи се в множество
фрактури, довели до общо тежко състояние, наложило интубирането й. В
съобщението за смърт е посочено, че причина за леталния изход е мозъчна и
гръдна травма при падане от високо.
Видно от прието удостоверение за наследници ищцата Р.В.М.
е дъщеря на починалата Л.М.Д..
Видно от застрахователна полица № 13130133320000015
третото лица помагач и ответната болница са били обвързани от валиден договор
за застраховка „Професионална отговорност на лица, упражняващи медицинска
професия“ за периода 10.06.2013г. – 09.06.2013г., като застрахованите служители
са посочени в нарочен списък-приложение.
Видно от приобщените доказателства по случая е било
образувано досъдебно производство, като няма данни наказателното производство
да е приключило с влязъл в сила окончателен акт.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото,
касаещи поведение на служители на болничното заведение, са допуснати гласни
доказателства и е приета комплексна съдебно-медицинска експертиза.
От разпита на свидетеля Р.В.Й., дъщеря на ищцата и
внучка на починалата Л.М., се установява, че Р.М. често плачела и била тревожна
след смъртта на майка си, с която живеела в едно домакинство и били много
близки, поради което определяла състоянието й като депресивно, заради което
известно време дори не ходила на работа. Указва, че баба й страдала от проблеми
със сърцето и била с високо кръвно налягане, но не съобщава за наличие на
психично заболяване.
Изслушан е свидетеля В.Г.Й., съпруг на Р.Й., който
също потвърждава, че Р.М. живеела заедно с майки си, с която били много близки,
а след смъртта й изпаднала в депресия, често плачела и дори приемала
успокояващи лекарства. Този свидетел също не съобщава за псичихно заболяване на
Л.М., но потвърждава проблемите със сърцето и кръвното налягане.
Разпитан е свидетеля Д.К.Т.– Л., Началник отделение
„Сърдечно-съдови заболявания при възрастни“ в ответната болница. Същата
съобщава, че е застъпила на смяна след нощта, когато е паднала пациентката Л.М.,
но указва, че тя била хоспитализирана, поради нестабилна стенокардия за
диагностика и лечение. Указва, че приемът на лекарството ривотрил се назначава
от психиатър или невролог, поради което за установяване на употребата му се
изискват медицински документи, а осигуряването на продукта при постъпване в
болница се прави от пациента или близките му, тъй като лекарството е на
специален режим и не се поддържа от кардиологичната болница. Признава, че при
постъпване в болницата е било съобщено, че пациентът Л.М. приема ривотрил, но
това сведение не било потвърдено от данните в рецептурната книжка, от
епикризите от предходни постъпвания, нито от друг медицински документ.
При изслушването му като свидетел д-р В.Т.П.е дал
показания, че след извършването на СКАТ на пациента Л.М. е разговарял с нея и
от проведеното инвазивно изследване не е имало никакви неблагоприятни
последици.
Разпитана като свидетел е Т.П.Х., която е била дежурна
медицинска сестра в отделението в нощта на 27-ми срещу 28-ми август 2013г. с
още една медицинска сестра, с която отговаряли за пациентите в отделението.
Указва, че пациентът Л.била психомоторно възбудена вечерта и дори извадила
поставения й абокат, поради което дежурният лекар д-р Д. й дал успокоително, но после отново станала
възбудена, агресивна, говорила на висок тон и се държала грубо с тях, поради
което отново й било дадено успокояващо лекарство от същия лекар и била вързана
от дежурния екип за леглото, именно за да се охрани абоката и да се предотврати
самонараняване. Сочи, че не е имало възможност за осигуряване на денонощен пост
до леглото на пациента, поради необходимостта от обслужване на другите
пациенти, но оставили вратата на болничната стоя отворена и я наблюдавали през 15
минути. Пояснява, че при поредната проверка около 03.00 часа установила, че
пациентката не била в леглото си, прозорецът бил широко отворен и имало
поставен стол до него, чието обичайно място не било там. Посочва, че извикала
дежурния лекар, който погледнал през прозореца и тръгнал тичешком надолу, а
след него и двете сестри и намерили Л.жива на тревните площи пред болницата.
Твърди, че незабавно е била отведена в интензивен сектор.
Разпитана е също Н.С.Л. – дежурна през същата нощ
медицинска сестра. Същата указва, че при приема пациентката е била спокойна, но
на 27-ми срещу 28-ми още към 22ч. станала неспокойна, говорила несвързано,
влизала и излизала самоволно от стаята, заради което извикали дежурния лекар
д-р Д., който й предписал една таблетка лексотан. Указва, че действието на
успокоителното било кратко и към полунощ пациентката отново станала неспокойна
и психомоторно възбудена и отново уведомили д-р Д., който след консултация с
анестезиолога в болницата й предписал друго лекарство – диазепам, халоперидол и
мидазолам. Сочи, че преди това намерили пациентката с откачен холтер и кабели
към монитора, през който проследявали показателите й, както и изваден абокат.
Дава сведения, че след седативите се успокоила и заспала, но я фиксирали с бинт
за леглото. Твърди, че към 03.00 ч. другата дежурна сестра констатирала, че я
няма в леглото и двете заварили стол до отворения прозорец, поради което
извикали дежурния лекар и я намерили в тревните площи пред болницата. Указва,
че незабавно е била преведена в интензивен сектор.
Разпитан д-р И.Н.Н. заявява, че през въпросната нощ е
бил дежурен анестезиолог в болницата, но в друго отделение, когато е бил извикан
по спешност, заради паднала от прозореца пациентка. Посочва, че видял
пациентката в интензивния сектор, където тя проявила дихателна недостатъчност
след пролежаване, поради което я интубирали, а по-късно била оперирана, след
което разбрал, че е била преведена във ВМА.
Дежурният лекар д-р Д.Д. не е бил разпитван, поради
образувано срещу него досъдебно производство по случая, което е обосновало
правото му на отказ от даване на свидетелски показания по делото.
Приета е комплексна съдебно-медицинска експертиза на
вещи лица професор д-р Г.М. (клинична фармация), д-р М.К. (психиатрия), д-р А.А.
(кардиология и инвазивна кардиология) и д-р Ц.Г. (съдебна медицина), които след
преглед на материалите по делото и проследяване на медицинската документация,
са дали заключение, че:
-
Причина за смъртта
на Л.М. са причинените й от падането височинни травми, а именно: тежка
черепно-мозъчна травма с хематом под твърдата мозъчна обвивка и кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, с мозъчен оток; тежка закрита гръдно-коремна травма със
счупване на ребра в ляво, контузия на ляв бял дроб, руптура на слезка с
кръвоизлив в коремната кухина, наложило оперативното й отстраняване; тежка
травма на опорно-двигателния апарат със счупване на тазови кости, контузия на
лява ръка и длан и счупване на предходилни кости на дясно стъпало. След
падането е налице изразен анемичен синдром, оток на мозъка и белите дробове,
което е довело до многоорганна недостатъчност;
-
Пациентката е
страдала от генерализирана атеросклероза, по-изразена в мозъчните съдове и
сърцето и с данни за захарен диабет, които са довели до отслабени
съпротивителни сили;
-
При приема й са
били извършени всички диагностични и терапевтични процедури, съобразно
изискванията на стандарта „Кардиология“, извършена е преценка за риска от
инвазивната процедура, включени са били специалисти от съответните
специалности. Не са настъпили усложнения след ангиографията;
-
След ангиографията
пациентката е била преведена в болнична стая и са били осъществени две
посещения от лекар – декурзуси, като не са открити отклонения от статуса й или
усложнения от процедурата;
-
Няма данни от
приложената медицинска документация на пациента да е била предписвана терапия с
ривотрил. Единствено при постъпването й са дадени сведения и те са отразени в
ИЗ, че Л.М. е била на системно лечение с този препарат по данни на придружаващо
лице. В рецептурната книжка липсва изписан такъв препарат, но са налице данни
за депресивно разстройство с давност от 2020г. Прием на такова лекарство не е
отразен и при хоспитализациите й в МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД – Перник. В
диагностичната оценка от същата епикриза няма посочено психично заболяване,
поради което не е имало обективна причина да се търси консултация с психиатър
при постъпването й в ответното болнично заведение;
-
Лекарството
ривотрил е от групата на дълго действащите бензодиазепини, към който трудно се
развива зависимост. Изписва се от психиатри, невролози и лични лекари със зелена рецепта, тъй като е
на специален режим. Назначава се за
овладяване на невротични състояния, тревожни разстройства и като допълнително
средство за подобряване на съня при депресивни състояния. Описаните при Л.М.
поведенчески отклонения могат да са свързани с т.нар. синдром на отнемане, при
който при прекъсване приема на лекарството може да се прояви безсъние,
тревожност, нарушения на възприятията, но може да се отдаде и на парадоксална
реакция към протокола за седация. Парадоксалните реакции включват психомоторна
възбуда, чудато поведение, безсъние, агресивност и са по-чести при деца и
пациенти в старческа възраст. Те са редки и са наречени парадоксални, тъй като
не са свързани с основния механизъм на действие на лекарството и в този смисъл
са непредвидими;
-
Градирането на
успокоителните медикаменти от дежурния лекар е било рационално, тъй като дозите
са ниски и съобразени с общото й здравословно състояние, поради което изборът
на средства за седация е в съответствие с добрата медицинска практика, а
комбинацията от продукти и дозирането им е адекватно.
-
Даването на
съгласие на пациент за имобилизация е изключено при поведение, свързано с
прояви на агресия, халюцинации, тъй като е налице състояние на качествена
промяна на съзнанието, която елиминира психичната годност, поради което
имобилизацията при такова поведение е грижа на лекуващия. Вероятно е именно
поради психотичната симптоматика пациентката да е скочила от прозореца на
болничната стая.
Общото заключение на комплексната експертиза е, че
приложената за овладяване на психотичното й състояние медикаментозна терапия
отговаря на медицинския стандарт и е малко вероятно да предизвика психотично
състояние, водещо до суицидно намерение, освен при развитие на парадоксален
ефект към бензодиазепините, т.е. на нетипична и непредвидима реакция към тях,
каквато проява се допуска от вещите лица.
Софийският градски съд, вземайки предвид материалите
по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона,
прави следните правни изводи:
Съгласно чл.86, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ), грижата към пациента изисква предоставяне
на качествена здравна помощ, ясна и достъпна информация за състоянието и
лечението, сигурност и безопасност на диагностичните и лечебни процедури.
Според чл.88 ЗЗ всеки гражданин има право на достъпна медицинска помощ, която
се осъществява при прилагане на принципите за своевременност, достатъчност и
качество на медицинската помощ. Право на пациента е да бъде информиран за
състоянието си и за предложеното лечение, вкл. рисковете от него, за да вземе
информирано решение (чл.87-89 ЗЗ). Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа. Предвидената от закона
отговорност е безвиновна и обективна за чужди противоправни и виновни действия
и има гаранционно-обезпечителен характер. С оглед тези разпоредби, за уважаване
на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно
доказване противоправно поведение на служители на болницата – ответник,
изразяващи се в недостатъчност на положената грижа при приема и лечението на
пациента Л.М. и конкретно на пропуските, които ищцата сочи, че са били
допуснати в медицинското заведение, които са в отклонение от правилата на
добрата медицинска практика и в пряко причинно-следствена връзка от които е
настъпила смъртта на нейната майка, което от своя страна й е причинило
неимуществени вреди – страдание по загубата на най-близкия, тревожност и
потиснатост.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства
не може да се обоснове заключение, че медицинския екип, обслужил пациента Л.М.,
е допуснал нарушения на правилата на добрата медицинска практика и стандарт в
лечението, които да са довели до смъртта й.
Установи се от приложените медицински документи, от
изслушването на свидетелите, работещи в ответното заведение, както и от
заключението на КСМЕ, че по отношение на пациента Л.М. са били осъществени при
достатъчност на грижата всички необходими терапевтични и диагностични процедури
за уточняване на усложненията на сърдечно-съдовата система и назначаването на
адекватно лечение. Проведена е била образна диагностика, назначени са били
лабораторни изследвания, а екип от специалисти са извършили преценка на риска
от ангиография с оглед възрастта на пациента, компрометираните съдове и наличието
на данни за прекаран мозъчен инсулт и заболяване захарен диабет. Установява се от
медицинската документация, че СКАГ е проведено съобразно всички изисквания за
стандарта в областта на кардиологията,
като след преминаване на инвазивната процедура пациентката е била настанена за
наблюдение, а при извършените визитации не са констатирани усложнения.
Независимо от горното, пациентът изпада в психомоторна
възбуда вечерта след ангиографията, говори несвързано, влиза и излиза от
болничната стая без нужда, проявява агресивно отношение към болничния персонал,
премахва самоволно поставения й венозен път и свързващите я пътища към
проследяващата състоянието й апаратура, а по-късно поставя стол до прозореца на
болничната стая и скача от него. Няма спор и се установява от експертизата, че
причинените от височинна травма увреждания са довели до леталния изход на
08.09.2013г., а същите са: множество счупвания, вътрешен кръвоизлив, оток на
мозъка и белия дроб.
Спорът се свежда до това дали правилно и подробно е била
снета анамнеза за пациента и конкретно дали екипът на болницата е съобразил, че
Л.М. е приемала системно лекарствен препарат ривотрил и дали именно спирането
му е довело до психомоторната възбуда и неадекватното й поведение в нощта на
28.08.2013г., съответно правилно ли е била седатирана от дежурния лекар, както
и своевременно ли са били предприети мерки за овладяване на кризистното й
състояние след падането от високо.
Приемането на ривотрил от пациента и то системно не бе
установено по делото. Извън дадените за това сведения при приема на Л.М.,
доказателства за това не са събрани. Установи се от заключението, че този
продукт се изписва на т.нар. зелена рецепта, тъй като е на специален режим.
Назначаването на такова лечение е от психиатър или невролог, това са и
специалистите, които го предписват, ведно с личните лекари. По делото не се
твърди и не са приложени доказателства, че на пациента е било назначено лечение
с ривотрил, нито при каква схема на прием. Липсват данни за това в рецептурната
книжка, няма отразяване на такъв прием в епикризите от болнични заведения от
предходни хоспитализации, няма друг документ за предписанието му, нито такъв за
диагностициране на някакво психично заболяване или дефицит на мозъчната дейност
при Л.М.. В този смисъл, лекарският екип на ответната болница не би могъл
обективно да обоснове извод за нужда от психиатрична консултация, нито
своеволно да назначи лечение с такъв препарат при неясна схема на приеманите
дози. Следва да се отбележи, че този лекарствен продукт е предназначен за
краткосрочен прием и евентуалното му системно приложение буди недоумение, като
прекъсването му, ако се приема трайно, не би могло само по себе си да доведе до
тежки прояви на психомоторна възбуда и формиране на суицидно намерение, каквато
проява е налице, още повече, че при установеното неадекватно поведение на
пациента на същия са били предписани успокояващи медикаменти и то от същата
група, което би следвало да компенсира пропуснатия прием – така и при
изслушване на вещите лица. В този смисъл, не може нито да се вмени на екипа
нарушение на правилата, тъй като не са имали данни за употребата на това
лекарство и най-вече за схемата на прием, нито може да се обоснове връзка между
отнемане на действието му, поради прекъснат прием, и поведението на пациента,
завършило със скачане от прозореца.
Провокирането на такова поведение у пациента не може
да се свърже и с назначените седативи за овладяване на състоянието на Л.М..
Вещите лица са категорични в заключението си, че даденото от дежурния лекар
предписание като вид на медикаментите и доза е адекватно и правилно. Същото е
напълно съобразено с добрата медицинска практика и конкретно със заболяванията
на пациента, неговата възраст и давност на страданията. В този смисъл, самите
твърдения, че дежурният лекар не е провел консултация с психиатър, съответно,
че е бил специализант, са ирелевантни. Не е имало данни за активно психично
заболяване на пациента, нито за прием на медикаменти поради психично заболяване.
Дежурният лекар е завършил висше образование медицина с положени изпити, които
му дават право да практикува, като последващата му специализацията за
придобиване на специалност кардиология не отнема лекарската му правоспособност.
Установи се, че дежурният лекар е предприел адекватни стъпки при предписване на
седативи, като вкл. е потърсил мнението на друг дежурен лекар в друго
отделение. Обосновано и аргументирано е заключението на вещите лица, че това са
лекарствените продукти, които типично се предписват при подобно поведение, а
проявената от пациента възбуда, агресивност и налудност, въпреки приема на тези
лекарства, е необяснима, неочаквана и затова непредвидима, поради което се
отнася към т.нар. парадоксални реакции, по-често наблюдавани при лица в детска
или старческа възраст. Експертите са приели, че именно такава парадоксална
реакция е причина за психичното състояние на пациентката и височинното падане.
Този извод се възприема от съда като обоснован. Липсват други причини, от които
логично да се изведе поведението на пациента. Парадоксалната реакция е изводът,
до който единодушно са се обединили вещите лица, които именно като тесни
специалисти са наблюдавали такива в практиката си и са запознати с редките й
проявления, изучавайки я. Този извод се налага и от липсата на данни за
системен прием на ривотрил от пациента, което, ако е било налице, обективно не
би могло да се съобрази от екипа.
Недоказани са твърденията, че пациентът не е бил
наблюдаван с цел да се предотврати самонараняване. Следва да се оцени, че
отделението се обслужва от две медицински сестри и дежурен лекар, поради което
денонощен пост обективно не може да се установи. Преценката, че такъв не е
нужен е обоснована от факта, че пациентът е бил спокоен след приема на седатив
и дори е заспала, а като допълнителна мярка е била обезопасена чрез
имобилизирането й с бинт за леглото – практика, която според вещото лице
психиатър е наложителна, когато пациентът буйства, както и предвид данните за
самоволно премахване на абоката и холтера, чрез което може да се нарани.
Състоянието на пациента е било проверено при визитация, а след седативите е
била под наблюдение, като от гласните доказателства се установи, че дежурните
медицински сестри са я проверявали през интервали от 15 минути. Непредвидимо за
тях и целия медицински екип е било скачането й от прозореца на болничната стая,
което съдът прие, че е резултат на парадоксален ефект от приема на типични за
състоянието й медикаменти, какъвто е извода на КСМЕ.
Неоснователни са твърденията, че не е била оказана адекватна
и своевременна помощ на пациентката след падането й от високо. Напротив,
непосредствено след намирането й на тревните площи тя е била настанена в
интензивен сектор под грижите на дежурните лекари, диагностицирани са травмите
и общото й състояние, била е интубирана, поради развилата се дихателна
недостатъчност и оперирана за отстраняване на разкъсаната слезка.
Недоказани са също изводите, че пациентката е била сама
за продължителен период от време и ако е била проследена падането е можело да
бъде предотвратено. Видно е от ИЗ, че същата е била седатирана в 22.30 ч.,
както и в 01.30 ч., но е скочила от прозореца преди 03.00 ч. Липсата на
посещения в периодите между медикаментите и падането се опровергава от
показанията на медицинските сестри и доктор П., както и от отразяванията в
медицинската документация.
Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице
противоправно и виновно поведение от страна на медицинския екип на болницата, в
резултат на което да е настъпила смъртта на Л.М., поради което заявената от
ищцата претенция към болничното заведение е неоснователна и като такава се
отхвърля.
Следва да се
посочи, че видно от вписване на АВ – ТРРЮЛНЦ ответникът е бил с променено
наименование от 02.08.2022г., когато болницата е била наименована „Проф.д-р А.
Чирков“, но с вписване от 15.12.2023г. ответникът отново носи името „Света
Екатерина“.
По разноските
При този изход на спора ответникът, освободен от
задължението за такси и разноски по делото с определение от 25.10.2018г., остава
задължен единствено за разноските на насрещната страна, които са в размер на
3950 лева, от които 950 лева заплатен депозит за вещо лице и 3000 лева реално
заплатено адвокатско възнаграждение.
На третото лице помагач разноски не се дължат по
аргумент от чл.78, ал.10 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, Първо гражданско отделение, I-6 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените от Р.В.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** 13, със
съдебен адрес:***, офис 6 (чрез адв. М.П.), срещу У. „С.Е.“ ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:*** 52А,
искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50000.00
(петдесет хиляди) лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на Л.М.Д. – майка на ищцата, причинена в резултат на противоправно и
виновно поведение на медицинския екип на болницата, ведно със законната лихва
от 08.09.2013г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Р.В.М., ЕГН **********,
да заплати на У. „С.Е.“ ЕАД, ЕИК *****, сумата 3950.00 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „З.А.Б.“ АД, ЕИК *****,
като трето лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия:
(Гергана
Троянова)