Р Е Ш Е Н И Е №
260054
гр. Пазарджик, 18.02.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на единадесети февруари.............………………………
през две хиляди и двадесет и първа година...................
в състав:
Председател: МИНА
ТРЪНДЖИЕВА
Членове:
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА
ДИМИТРОВА
при секретаря Г
М.........…… .и в присъствието на
прокурор……….…...............…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова…….……в. гр. дело № 6 по описа
за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК. С решение № 260094/28.09.2020 г., постановено по гр.д. № 3348/2019
г. Пазарджишкият районен съд е осъдил Национална здравноосигурителна каса, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, ул. „Кричим“ № 1, да
заплати на „Многопрофилна болница за активно
лечение - Проф. Димитър Ранев” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пещера, ул. „Доктор Цикалов“ № 42, със съдебен адрес:*** – адв. Й.Н., на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 59 от ЗЗО, сумата в общ размер на
размер на 14342,00 лв. - главница, представляваща неизплатената стойност на извършена медицинска дейност по лечение на
здравноосигурени лица по клинични пътеки за месец декември 2016 г., месец февруари 2017 г. и
месец март 2017 г. по Договор № 13/РД-29-410/25.02.2015
г. за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки, от която: 3754,00 лв. - за месец декември
2016 г., 487,00 лв. - за месец февруари 2017 г. и 10101,00 лв. - за месец март 2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 20.08.2019
г. до окончателното й изплащане.
Осъдил е Национална
здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, 1407, ул. „Кричим“ № 1, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - Проф.
Димитър Ранев” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул.
„Доктор Цикалов“ № 42, със съдебен адрес:*** – адв. Й.Н., на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 970,90 лв., за периода от 31.01.2017 г. до
19.08.2019 г., представляваща мораторна лихва върху незаплатената главница в
размер на 3754,00 лв., дължима за месец декември 2016 г., като е отхвърлил иска за разликата над 970,90 лв. до претендирания
размер от 982,29 лв. и за периода от 20.01.2017 г. до 30.01.2017 г. и за
20.08.2019 г. – датата на подаване на исковата молба.
Осъдил е Национална здравноосигурителна каса, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, ул. „Кричим“ №
1, да заплати на „Многопрофилна болница
за активно лечение - Проф. Димитър Ранев” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пещера, ул. „Доктор Цикалов“ № 42, със съдебен адрес:*** – адв. Й.Н., на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 117,97 лв., за периода от
31.03.2017 г. до 19.08.2019 г., представляваща мораторна лихва върху
незаплатената главница в размер на 487,00 лв., дължима за месец февруари 2017
г., като е отхвърлил иска за разликата
над 117,97 лв. до претендирания размер от 119,32 лв. и за периода от за
периода от 21.03.2017 г. до 30.03.2017 г. и за 20.08.2019 г. – датата на
подаване на исковата молба
Осъдил е Национална здравноосигурителна каса, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, ул. „Кричим“ №
1, да заплати на „Многопрофилна болница
за активно лечение - Проф. Димитър Ранев” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пещера, ул. „Доктор Цикалов“ № 42, със съдебен адрес:*** – адв. Й.Н., на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 2359,89 лв., за периода от
01.05.2017 г. до 19.08.2019 г., представляваща мораторна лихва върху
незаплатената главница в размер на 10101,00 лв., дължима за месец март 2017 г.,
като е отхвърлил иска за разликата над
2359,89 лв. до претендирания размер от 2390,57 лв. и за периода от 20.04.2017 г. до 30.04.2017 г. и за
20.08.2019 г. – датата на подаване на исковата молба.
Осъдил е Национална
здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, 1407, ул. „Кричим“ № 1, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - Проф.
Димитър Ранев” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул.
„Доктор Цикалов“ № 42, със съдебен адрес:*** – адв. Й.Н., на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 2337,58 лв. (две хиляди триста тридесет и седем лева и петдесет и осем стотинки) – разноски в настоящото производство.
Осъдил е „Многопрофилна болница
за активно лечение - Проф. Димитър Ранев” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пещера, ул. „Доктор Цикалов“ № 42, със съдебен адрес:*** – адв. Й.Н., да
заплати на Национална здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, 1407, ул. „Кричим“ № 1, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 1,50 лв. (един лев и петдесет стотинки) – разноски в настоящото производство.
Против
така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от НЗОК
чрез юрк. М М. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се
твърди, че решението е постановено в нарушение на процесуалния закон, тъй като
в своите мотиви районният съд не бил обсъди възраженията на ответника относно
възможността за предоговаряне на определените в договора стойности като
предпоставка за плащане на отчетените надлимитни дейности. Решението било
постановени и в противоречие с материалния закон, тъй като съдът бил основал
своето решение само на разпоредбата на чл.52, ал.1 от КРБ, но не бил взел
предвид, че разписаното там право не било самоизпълняващо се, а неговото
прилагане било опосредено от друга законова уредба. Прави се исторически анализ
на тази законова уредба с акцент върху това, че за пръв път стойностни
ограничения на медицинската дейност били предвидени в чл.4 и чл.5 от ЗБНЗОК за
2007 г., като тяхната конституционосъобразност била потвърдена с решение №
2/22.02.2007 г. по к.д. № 12/2006 г., обнародвано в ДВ бр.20/06.03.3007 г.
Съответно съдът неправилно бил приел, че НЗОК била длъжна без ограничение да
заплаща дейността по подписаните с изпълнителните на медицинска помощ договори.
Също така неправилно било прието, че заплащането на тази дейност следвало да
стане с решение на НС на НЗОК. Това действително можело да стане, но след
изпълнението на допълнителна процедура, чиято цел била да гарантира, че този
по-голям обем е в рамките на приетия годишен бюджет на НЗОК и ноговото
разпределение между РЗОК. По делото не било спорно, че допълнителни
споразумения, изменящи приложение № 2 от договора по отношение на стойностите,
посочени в ИМ, не били сключени между страните, поради което надлимитната
дейност правилно била останала незаплатена, защото била извън предмета на
договора.
Жалбоподателят
твърди още, че не дължи лихва за просрочие на плащането, тъй като
финасовоотчетните документи, с които ищецът е сезирал НЗОК през процесния
период от време не представлявали покана за плащане по смисъла на чл.84, ал.2
от ЗЗО, а имали за цел да инициират процедура по предоговаряне на определените
в приложение № 2 стойности. Искането е решението на ПРС да бъде отменено,
вместо което да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждането на разноски за две
инстанции.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Многопрофилна болница за активно лечение - Проф.
Димитър Ранев” ООД, ЕИК *********, чрез процесуалния пълномощник адв.Н. с искане решението на
районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изложени са
мотиви в подкрепа на изводите на районния съд. Претендира разноски за въззивна
инстанция.
В хода на процеса пред въззивния съд между страните беше постигната частична спогодба за следните суми: 3 754 лв. представляваща отчетени, но незаплатени дейности и установени по реда на § 1, ал. 4 от ПРЗ на ЗБНЗОК за 2020 г. и преминали успешно през логически контрол в информационната система на НЗОК през м.12. 2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата моба; 970,90 лева – лихва от дата 31.01.2017 г. до 19.08.2019 г. върху главницата от 3754 лв. за дейност м.12.2016 г.; 620.82 лева, представляващи държавна такса, разноски за експертизи и адвокатско възнаграждение. За тези суми първоинстанционното решение е обезсилено, а производството пред настоящата инстанция – прекратено.
Предмет на разглеждане пред въззивната инстанция се останалите искови претенции, по които районния съд се е произнесъл със своето решение.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата
си молба против НЗОК ищецът „Многопрофилна
болница за активно лечение - Проф. Димитър Ранев” ООД е твърдял, че между страните е сключен Договор
№ 13/РД-29-410/25.02.2015 г. (индивидуален
договор - ИД), с предмет: оказване на болнична помощ по
клинични пътеки (КП), изменен и допълнен със
следните допълнителни споразумения, по които има неизплатена дейност: Допълнително споразумение № 33/10.06.2016
г., Допълнително споразумение №
44/23.12.2016 г., Допълнително споразумение № 45/13.01.2017 г., Допълнително
споразумение № 46/16.01.2017 г., Допълнително споразумение № 49/13.03.2017 г. и
Допълнително споразумение № 51/12.04.2017 г.
В изпълнение на задълженията си по Договор № 13/РД-29-410/25.02.2015 г. за
оказване на болнична помощ по КП, ищецът „МБАЛ - Проф. Димитър Ранев” ООД извършил медицински дейности, в периода от 01.12.2016
г. до 31.12.2016 г., на обща стойност 259 641 лв. и за периода от 01.01.2017 г.
до 31.12.2017 г. на обща стойност 3 032 394 лв. Голяма част от тези суми била
изплатена на ищеца от ответника, като дължима останала сумата в общ размер на
14342,00 лв., от които: сумата от 3754,00 лв. - за месец декември 2016 г.,
сумата от 487,00 лв. - за месец февруари 2017 г. и сумата от 10 101,00 лв. - за месец март
2017 г.
Ищецът
е твърдял, че по силата на сключения между страните ИД и допълнителни споразумения към
него, НЗОК се задължила да заплаща дейностите по оказване на болнична
медицинска помощ по договорени цени за отделните КП, като стойността на
посочените дейности се определяла съобразно правила, приети на основание Закона
за бюджета на НЗОК (ЗБНЗОК). На основание правомощията на НЗОК да определя общи
месечни стойности и обеми на медицинската дейност по договора, били сключени
допълнителни споразумения, с които било налице изменение на определените
стойности на медицинските дейности. Последните не били резултат от договаряне
между страните, а били едностранно определени от НЗОК. Измененията на договора,
породили действието си по силата на допълнителните споразумения, които не
позволявали да бъдат фактурирани извършените медицински дейности над
установения лимит, противоречали на закона, поради което били нищожни,
въвеждането на лимити за заплащане на медицинските дейности не се основавало на
закона и противоречи на Конституцията и на добрите нрави.
Ищецът
счита, че осъществената болнична помощ следвало да бъде заплатена в изпълнения
обем, като излага подробни съображения в тази насока. Разпоредбите в ИД между
лечебното заведение и НЗОК, които предвиждат лимит за заплащане на извършените
медицински дейности противоречат на чл. 35 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и като такива са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД. В договора не само не била предвидена възможност, след изчерпване на
предварително определените стойности, лечебното заведение да прекрати
извършването на определените по него дейности, но и изрично било въведено
изискване лечебното заведение, в качеството му на изпълнител, постоянно да
осигурява договорената болнична медицинска помощ на здравноосигурените лица, да
разполага по всяко време на изпълнение на договора с медицински специалисти и
да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност. От
посочените основни задължения на изпълнителя на болнична медицинска помощ се
установявало, че НЗОК е възложила на ищеца изпълнението на дейностите, предмет
на договора, като не било поставено ограничение на приема на здравноосигурени
лица, съобразно лимита на договорените средства, а напротив - въведена била
забрана да се изисква заплащане или доплащане от здравноосигурените лица за
дейност, предмет на договора. Поради това всяка извършена дейност, предмет на
договора, следвало да бъде заплатена от възложителя. Липсвало както законово,
така и договорно основание да се отказва предоставяне на болнична помощ на
здравноосигурените лица, поради което няма и основание да се отказва
заплащането на така предоставената медицинска помощ. Съгласно чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България гражданите имат право на здравно
осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване
на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Това право
било в основата на дейностите по осъществяване на държавната здравна политика и
има приоритет пред икономическите съображения за ефективност на здравните грижи
и минимизиране на разходите.
Ищецът е твърдял, че изпратил покани до НЗОК за заплащане от
страна на ответника на сумите, дължими по отчетената и извършена медицинска
дейност за месец декември 2016 г., за месец февруари 2017 г. и за месец март
2017 г. в общ размер на 14 342,00 лв., но било отказано извършването на
плащане.
Твърдял е, че по отношение на процесните вземания в размер на
3754,00 лв. - за месец декември 2016 г., 487,00 лв. - за месец февруари 2017 г.
и 10101 лв. - за месец март 2017 г. ответникът бил в забава, считано от деня,
следващ деня на изпращане на поканите за извършване на плащанията до
окончателното изплащане на посочените суми. В тази връзка посочва, че дължимата
мораторна лихва върху сумата от 3754,00 лв. е 982,29 лв. за периода от
20.01.2017 г. до датата на подаване на исковата молба, дължимата мораторна
лихва върху сумата от 487,00 лв. е 119,32 лв. за периода от 21.03.2017 г. до
датата на подаване на исковата молба, а дължимата мораторна лихва върху сумата
от 10 101,00 лв. е 2390,57 лв. за периода от 20.04.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба.
Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата в общ размер на 17 834,18 лв., от които: 14342,00 лв. –
главница по Договор за оказване на болнична помощ по КП № 13/РД-29-410 от 25.02.2015 г.
и допълнителните споразумения към него за извършена и неразплатена медицинска
дейност за месец декември 2016 г., месец февруари 2017 г. и месец март 2017 г.
и сумата от 3492,18 лв. – мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, формирана от
следните суми: 982,29 лв. - за периода от 20.01.2017 г. до датата на подаване на исковата
молба, 119,32 лв. - за периода от 21.03.2017 г. до датата на подаване на
исковата молба и 2390,57 лв. за периода от 20.04.2017 г. до датата на подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
е оспорил основателността на предявените искови претенции. Не оспорва, че между НЗОК и ищеца е сключен
Договор № 13/РД-29-410/25.02.2015 г., изменен с Допълнително споразумение
№33/10.06.2016 г., както и че ищецът е отчел сумите посочени в исковата молба с
платежните документи отразени в нея. Поддържал е, че съгласно чл. 34, ал.1 и чл. 37, ал.1 от ИД и чл. 55а,
ал.1 от ЗЗО, НЗОК била длъжна да закупува само дейността, отчетена в рамките на
определените по ИД месечни стойности, посочени в приложение № 2 към него.
Претендираните от ищеца суми били отчетени в превишение на тези стойности,
поради което не влизали в предмета на ИД. В този смисъл без значение били
твърденията на ищеца, че реално е извършил дейностите, чието заплащане
претендира. НЗОК не можела неограничено да заплаща всяка отчетена дейност, а
трябвало да следи и контролира спазването на финансовите рамки, заложени в
ЗБНЗОК. Това ставало посредством определянето на месечни бюджети на лечебните
заведения. Определянето на тези бюджети не нарушавало разпоредбите на ЗЗО или
на Конституцията на Република България. Определянето на бюджети, делегирани от
НЗОК посредством изменения на определените в Приложение № 2 средства, не
накърнява правата на пациентите на достъпна медицинска помощ. Напротив -
осигурява и обезпечава това право, като регулира законово държавното финансиране
на здравеопазването по такъв начин, че заплащането му да се осъществява
регулярно в рамките на бюджетната година. Изтъква, че ищецът е бил наясно е
условията на Договор № 13/РД-29-410/25.02.2015 г. и на Допълнително
споразумение № 33/10.06.2016 г. и доброволно се е съгласил с тях при
подписването им, като по този начин е поел задължението да ги спазва. Оспорва
твърденията на ищеца, че НЗОК едностранно определяла стойностите, заложени в
Приложение № 2 към договора. Сочи, че определянето на бюджети, делегирани от
НЗОК посредством изменения на определените в Приложение № 2 средства, не
възпрепятствало лечебните заведения да изпълняват своите задължения, свързани с
24 часовото оказване на медицинска помощ. Закупуването на дейността, отчетена в
превишение на средствата определени в Приложение № 2 по договора се извършвало
при наличието на определените в ЗБНЗОК и договора предпоставки. Твърди, че
закупуването на неограничени по обем здравни услуги (надлимитни такива) с
ограничени и предварително рамкирани (бюджетни) средства било икономически
неосъществимо и затова нормативната уредба предвижда правила за изпълнение
разходната част на бюджета на НЗОК, които нямало основание да се считат за
стоящи в противоречие с конституционните разпоредби.
Не е спорно
между страните, а се установява и от приложените по делото писмени
доказателства, че между страните е сключен Договор за оказване
на болнична помощ по клинични пътеки № 13/РД-29-410/25.02.2015 г., по силата на който
ответникът НЗОК, представляван от директора на РЗОК – Пазарджик, в качеството
на възложител е възложил на ищеца да оказва на здравноосигурени
лица, на здравнонеосигурените лица по § 2, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015 г. и на
лицата по § 7, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки от приложение № 5 към член
единствен на Наредба № 40/24.11.2004 г. за определяне основния пакет от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Ищецът, в качеството на изпълнител, е поел
задължението да оказва на посочените лица болнична медицинска помощ по договорените клинични пътеки. Посочено е, че изпълнителят осъществява
дейността по договора, съгласно изискванията на ЗЛЗ, ЗЗ, ЗЗО, ЗБНЗОК за 2015
г., подзаконовите нормативни актове по прилагането им, Кодекса на
професионалната етика и НРД за МД за 2015 г. Ответникът е поел задължение да
заплаща дейностите съгласно Постановление № 94 от 24.04.2014 г. на Министерски
съвет за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2
от ЗЗО, Методиката за остойностяване на дейностите в
болничната помощ по приложение № 2А към чл. 2 на ПМС № 94/24.04.2014 г., Методиката за заплащане на дейностите в
болничната помощ по приложение № 2Б към чл. 2 на ПМС № 94/24.04.2014 г. и Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. за приемане на обемите и цените на
медицинската помощ за 2015 г. между НЗОК и болничното лечебно заведение. В чл. 18 от договора е уговорено, че възложителят
заплаща на изпълнителя договорената по чл. 1, ал. 1, извършена и отчетена от
изпълнителя болнична медицинска помощ по клинични пътеки, както и вложените при
изпълнение на определени клинични пътеки медицински изделия, до съответните стойности, определени в Списък с медицински
изделия, които НЗОК заплаща в условията на болничната медицинска помощ, утвърден
с Решение на НС на НЗОК РД-НС-04-61/10.06.2014 г. Съгласно чл. 20, т. 6 от
договора възложителят заплаща на изпълнителя за всеки отделен случай по
клиничната пътека при условие, че извършената и отчетена дейност по КП е в
рамките на стойностите, посочени в приложение № 2 „Стойност на дейностите,
медицинските изделия и лекарствени продукти за лечение на злокачествени
заболявания, в условията на болнична медицинска помощ (БМП)“. В чл. 28 е уговорено, че възложителят заплаща договорената и
извършена дейност по КП на изпълнителя след представяне на описаните в т. 1-3 първични медицински и
финансовоотчетни документи, като в чл. 30, ал.
1 е предвидено, че стойността се заплаща ежемесечно, след проверка на
документите по чл. 28 и по чл. 52, ал. 1 от договора.
Съгласно чл. 30, ал. 2 от договора отчетните документи не се приемат в следните четири
случая: когато сумите по фактурите и
спецификациите не отговарят на изискванията на чл. 40, когато отчитането е извън
регламентирания в чл. 29, ал. 1 от договора срок, при
липса на някой от задължителните отчетни документи и ако отчетните документи не
са изготвени съгласно изискванията и реквизитите, посочени в тях. Според чл. 32 от договора изпълнителят ежедневно
отчита по електронен път в утвърдени от НЗОК формати оказаната за денонощие
дейност, включена в предмета на договора. Според ал. 11 на същата разпоредба,
отчетената в ежедневно подадените електронни отчети дейност се обработва в
информационната система на НЗОК и след окончателната обработка за календарен
месец в срок до 16,00 ч. на петия работен ден, следващ отчетния месец, РЗОК
изпраща по електронен път на изпълнителя на БМП месечно известие, съдържащо
отхвърлената от заплащане дейност, лекарствени продукти и/или медицински
изделия, заплащани от НЗОК извън стойността на КП, както и основанията за това.
Основанията за отхвърляне на заплащане на оказаната медицинска помощ се
съдържат в клаузата на чл. 32, ал. 13 от договора, сред които са и дейности,
надвишаващи стойността по чл. 42 договора – определените стойности на изпълнителя
по реда на чл. 4 от ЗБНЗОК за 2015 г., посочени в Приложение № 2. В чл. 35 е
предвидено, че плащанията на изпълнителя се извършват чрез РЗОК до 30-то число
на месеца, следващ отчетния, с изключение на тези, за които е предвиден друг
срок. Съгласно чл. 29 от НРД за 2015 г. лечебното
заведение, изпълнител на медицинска помощ има право да получи в срок и в пълен
размер заплащане за извършените дейности при условията и по реда на сключения
между страните договор. Неразделна част от
договора е приложение № 2 „Стойности на
дейностите, медицинските изделия и лекарствени продукти за лечение на
злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ“, в което приложение са посочени месечните стойности, в рамките на които
възложителят НЗОК изплаща на изпълнителя – ищеца извършената и отчетена
дейност.
Процесният Договор за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 13/РД-29-410/25.02.2015 г. е бил изменен Допълнително
споразумение № 33/10.06.2016 г., сключено на основание чл. 59, ал. 3 от ЗЗО във
връзка с Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК за
оказване на клинична помощ по клинични пътеки, съгласно Приложение № 9 към чл. 1 на Наредба № 2/2016 г. за определяне
основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно което
ответникът НЗОК, представлявана от директора на РЗОК – Пазарджик, в качеството
на възложител е възложил на ищеца да оказва на здравноосигурени
лица, на здравнонеосигурените лица по § 2, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2016 г. и на лицата
по § 8, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2016 г. болнична медицинска
помощ по клинични пътеки от Приложение № 9 към чл. 1 на Наредба № 2/2016 г. за определяне основния пакет от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на НЗОК. Ищецът, в качеството на изпълнител, е поел
задължението да оказва на посочените лица болнична медицинска помощ по договорените клинични пътеки. Посочено е, че изпълнителят осъществява
дейността по договора, съгласно изискванията на ЗЛЗ, ЗЗ, ЗЗО, ЗБНЗОК за 2016
г., подзаконовите нормативни актове по прилагането им, Кодекса на
професионалната етика и НРД за МД за 2015 г. Впоследствие Договор за оказване
на болнична помощ по клинични пътеки № 13/РД-29-410/25.02.2015 г. и Допълнително
споразумение № 33/10.06.2016 г. към него са изменени с Допълнително
споразумение № 44/23.12.2016 г., Допълнително споразумение № 45/13.01.2017 г.,
Допълнително споразумение № 46/16.01.2017 г., Допълнително споразумение №
49/13.03.2017 г. и Допълнително споразумение № 51/12.04.2017 г., с които са утвърдени стойности за
заплащане на дейностите за болнична помощ, касаещи период, в който попада исковия –
месец март 2016 г. и месеците февруари
2017 г. и март 2017 г.
С
Решение № 333/10.01.2020 г. по адм. дело № 6284/2019 г. на Върховния
административен съд, петчленен състав – II колегия е оставено в сила Решение №
1341/21.01.2019 г. адм. дело № 8647/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен
съд, шесто отделение, с което е обявена нищожността на Решение №
РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО, издадено
от Надзорния съвет на НЗОК, обн. в ДВ, бр. 25 от 31.03.2016 г., като издадено
при липса на подписан Национален рамков договор за медицинските дейност (НРД) за 2016 г.
По делото пред районния съд е обявено по реда на чл. 146,
ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че ищецът е извършил медицинските дейности през месец декември 2016 г., чието
заплащане се претендира в исковата молба. По отношение на тази претенция обаче
производството по делото през въззивния съд е прекратено в резултат на
постигнатата между страните спогодба, а решението на районния съд е обезсилено
в тази част.
Видно
от представените придружителни писма с изх. № № 217/13.03.2017 г., 231/20.03.2017
г., 339/19.04.2017 г., в изпълнение на сключения договор за 2015 г., ищецът „МБАЛ - Проф. Димитър Ранев” ООД е извършил и отчел
съответните медицински дейности за месец февруари 2017 г. и за месец март 2017
г., като е представил на ответника цялата финансово-отчетна документация за
посочения период.
От
представеното писмо с изх. № 13/29-02-676/14.03.2017
г., се установява, че в отговор на писмо с изх. №
217/13.03.2017 г., Директорът на РЗОК-Пазарджик е уведомил ищеца, че
след извършване на анализ, съгласно чл. 16, ал. 3 от Правилата ще бъде
информиран за възможността за закупуване на извършената и отчетена от ищеца
дейност на стойност 10447,00 лв. за месец февруари 2017 г., надвишаваща
утвърдената му месечна стойност.
С писмо с изх. № 13/29-02-703/17.03.2017 г. на Директора на
РЗОК-Пазарджик ищецът е уведомен, че след извършен анализ РЗОК-Пазарджик има
възможността за закупуване на извършена и отчетена от „МБАЛ - Проф. Димитър Ранев” ООД дейност над утвърдената на
ищеца месечна стойност за спешни случаи в размер на 9960,00 лв.
Видно
от писмо с изх. № 13/29-02-897/13.04.2017 г., Директорът на РЗОК-Пазарджик е уведомил
ищеца, че след извършване на анализ, съгласно чл. 16, ал. 3 от Правилата ще
бъде информиран за възможността за закупуване на извършената и отчетена от
ищеца дейност на стойност 12703,00 лв. за месец март 2017 г., надвишаваща
утвърдената му месечна стойност.
С писмо с изх. № 13/29-02-916/19.04.2017 г. на Директора на РЗОК-Пазарджик ищецът е
уведомен, че след извършен анализ РЗОК-Пазарджик има възможността за закупуване
на извършена и отчетена от „МБАЛ - Проф. Димитър Ранев” ООД дейност над утвърдената на
ищеца месечна стойност за спешни случаи в размер на 1710,00 лв.
За неизплатените от ответника дейности по клиничните пътеки по
договора за месец декември 2016 г., месец февруари 2017 г. и месец март 2017 г., ищецът издал следните фактури, дебитни и
кредитни известия и спецификации към тях, а именно: фактура № **********/12.01.2017 г. и дебитно известие към нея с №
**********/19.01.2017 г.; фактура № **********/12.01.2017 г. и кредитно
известие към нея с № **********/19.01.2017 г.; фактура № **********/13.03.2017
г. и дебитно известие към нея с № **********/20.03.2017 г.; фактура №
**********/13.03.2017 г. и кредитно известие към нея с № **********/20.03.2017
г.; фактура № **********/12.04.2017 г., фактура № **********/12.04.2017 г.,
дебитно известие № **********/19.04.2017 г. и кредитно известие №
**********/19.04.2017 г.
В хода на
производството пред районния съд е изслушано заключение по допусната и приета
съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че договорените
стойности (лимити) за медицински дейности и услуги по Договор за
оказване на болнична помощ по КП № 13/РД-29-410/25.02.2015 г. и допълнителните
споразумения към него за месец декември 2016 г., месец февруари 2017 г. и месец
март 2017 г. са както следва: за месец декември 2016 г. - 255 887,00 лв.,
за месец февруари 2017 г. – 238 595,00 лв., за месец март 2017 г. –
237 598,00 лв. Вещото лице е посочило, че ищецът е подал към ответника
следните данни за извършени медицински дейности и услуги: за месец декември
2016 г. – 259 641,00 лв., за месец февруари 2017 г. – 249 011,00 лв., за месец
март 2017 г. – 250 301,00 лв., от които отхвърлени за заплащане по причини
различни от надлимит са 1000,00 лв. Стойността на реално заплатените по Договор
за оказване на болнична помощ по КП № 13/РД-29-410/25.02.2015 г. медицински
дейности, услуги и изделия за периода месец декември 2016 г., месец февруари
2017 г. и месец март 2017 г. са следните: за месец декември 2016 г. ответникът
е превел на ищеца сумата в размер на 255 887,00 лв. на 24.01.2017 г., за
месец февруари 2017 г. – превел сумата в размер на 248 524,00 лв. на 28.03.2017
г., а за месец март 2017 г. – превел сумата в размер на 239 200,00 лв. на
25.04.2017 г. Разликата между договорени суми за медицински дейности и услуги и
отчетени като извършени такива е: за месец декември 2016 г. – 3754,00 лв., за
месец февруари 2017 г. – 10416,00 лв., за месец март 2017 г. – 11703,00 лв.
Разликата между договорени суми за медицински дейности и услуги и заплатени
такива е: за месец декември 2016 г. – 0 лв., за месец февруари 2017 г. –
9929,00 лв., за месец март 2017 г. – 1602,00 лв. Разликата между отчетени като
суми за извършени дейности и заплатени такива е: за месец декември 2016 г. –
3754,00 лв., за месец февруари 2017 г. – 487,00 лв., за месец март 2017 г. –
10101,00 лв. Съгласно експертното заключение мораторната лихва за забава на
плащане на главницата от 3754,00 лв. за периода 20.01.2017 г. - 19.08.2019 г. е
982,38 лв., а за периода 20.01.2017 г. до 21.08.2019 г. – 984,46 лв.
Мораторната лихва за забава на плащане на главницата от 487,00 лв. за периода
21.03.2017 г. - 19.08.2019 г. е 119,32 лв., а за периода 21.03.2017 г. до
21.08.2019 г. – 119,60 лв. Мораторната лихва за забава на плащане на главницата
от 10101,00 лв. за периода 20.04.2017 г. - 19.08.2019 г. е 2390,76 лв., а за
периода 20.04.2017 г. до 21.08.2019 г. – 2396,37 лв.
По
делото пред районния съд е изслушана и приета еднолична съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № Д – 11/2020 г., вещото лице по която е посочило,
че на базата на представената при проверката на място в лечебното заведение
медицинска документация и материалите по делото, през месец февруари и през
месец март на 2017 г. са извършени дейности, отчетени като клинични пътеки,
общо 20 броя, както следва: КП № 104 – 1 брой; КП № 29 – 5 броя; КП № 84 – 2
броя; КП № 48 – 5 броя; КП № 98 – 3 броя и КП № 219 – 2 броя. След проверка на
представените истории на заболяване вещото лице е установило, че не са вложени
медицински изделия във връзка с дейностите, чието заплащане се претендира. След
проверка на представените истории на заболяване експертът установил, че е
налице изпълнение на диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека.
Спазени са изискванията за минимален болничен престой и за завършена клинична
пътека.
Съдът
кредитира заключението на едноличната съдебномедицинска експертиза като
обективна, обоснована и компетентно изготвена.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния съд в
качеството на свидетел е разпитан С С – ординатор на вътрешно отделение в „МБАЛ - Проф. Димитър
Ранев” ООД. Същият е заявил, че със заповед на управителя на болничното
заведение, при негово отсъствие изпълнява длъжността „заместник-управител”, както и че през последните
години болницата има незаплатена от НЗОК надлимитна медицинска дейност. Твърдял
е, че в болничното заведение няма случай на неоказване на спешна медицинска
помощ на пациент, независимо, че лимитите били изчерпани, тъй като
Хипократовата клетва не позволявала това на съответния медицински специалист. Твърдял
е, че във вътрешното отделение приемат само спешни случаи на непланово болни,
както и че в такива случаи лечението на пациента, което е над лимитната
дейност, се поемало изцяло от здравното заведение, което се отразявало на фонда
работна заплата на персонала, който полагал грижи за съответните пациенти. Твърдял
е още, че в болничното заведение на плановите пациенти, които не се нуждаят от
спешна помощ, им обяснявали, че ще бъдат приети на по-късен етап, тъй като
лимитите са изчерпани, но винаги се съобразявали с моментното състояние на
пациента и оказването на медицинска помощ се отлагало само при наличието на
възможност за това с оглед конкретния случай.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображедия:
Основното възражение, поддържано от ответника по иска е, че претендираните с предявените искове суми са били недължими, тъй като се отнасяли до извършена от ищеца медицинска дейност, чиято стойност не отговаряла на определените в Приложение № 2 на договора стойности на дейностите в болничната медицинска помощ, които следва да се заплатят през 2016 и 2017 г. Действително в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от процесния договор, са изчерпателно изброени условията, при които възложителят НЗОК изплаща на изпълнителя извършените медицински услуги по клинична пътека, като едно от условията, съдържащо се в т. 6 предвижда, че плащането се дължи, ако извършената и отчетена дейност по клинични пътеки е в рамките на стойностите, посочени в Приложение № 2. Подобни ограничения във връзка със заплащането стойността на извършените и отчетени от изпълнителите на медицинските дейности се съдържат и в разпоредбата чл. 40, ал. 3 от договора, която не допуска изпълнителят да отчита тази дейност за заплащане, а при осигурена възможност на средства през следващите месеци, в рамките на средствата на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво, НС на НЗОК взема решение за извършване на корекция на месечните стойности и закупуване на потвърдените дейности, частично или напълно. В разпоредбата на чл. 41 пък са предвидени случаи, в които редът на чл.4, ал.2 не се прилага в случай на недостиг на бюджетни средства на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП и взето решение на НС на НЗОК за извършване на частично плащане и/или отлагане на плащанията.
Въпреки наличието на посочените изисквания, с които на практика се лимитира стойността на извършваните от болницата медицински дейности за съответните месеци в рамките на определения от НЗОК бюджет, не би могло да се приеме, че действително извършените през месеците февруари и март 2017 г. дейности, надвишаващи определения лимит, не подлежат на заплащане.
Съгласно чл. 52 от Конституцията, гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.
Съгласно чл. 35 ЗЗ0 на задължително здравноосигурените лица, които не са страна по договорите, сключени между НЗОК и съответното лечебно заведение, не само е предоставен пакет от здравни дейности, но и свободен избор на изпълнител на тези дейности. В тази връзка НЗОК е длъжна да заплаща всички дейности в обхвата на този пакет на избрания от здравно осигуреното лице изпълнител, за което НЗОК разполага с определен бюджет – чл. 22 и сл. ЗЗО.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.3 ЗЗО със Закона за бюджета на НЗОК, който се приема ежегодно от Народното събрание, задължително се определят и размерът на задължителната здравноосигурителна вноска, приходите и разходите по бюджетна класификация, както и диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за различните видове медицинска помощ, медицински дейности, лекарствени продукти и пр. В този бюджет за съответната година задължително се предвижда резерв за непредвидени и неотложни разходи, средствата от който се разходват за заплащане на разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните средства - чл. 25 и чл. 26, ал. 2 ЗЗО. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 4, ал. 4 ЗБ на НЗОК за 2016 г., която предвижда, че условията и редът за наблюдение, анализ и контрол по изпълнението на обемите по чл. 55а от Закона за здравното осигуряване и стойностите по ал. 1, т. 2 от изпълнителите на болнична медицинска помощ се определят в Националния рамков договор за медицинските дейности за 2016 г., а ако не е приет такъв – в решението по чл. 54, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване. Произтичащите от посочените императивни разпоредби, както и от съдържащите се в сключените между страните договори задължения за изпълнителите на болнична медицинска помощ, изключват възможността същите да отказват предоставянето на такава помощ в рамките на гарантирания пакет на избралите ги здравноосигурени лица, на каквото и да е основание, в това число и поради изчерпване на средствата от разпределените им лимитирани бюджети. Липсата на подобна възможност означава, че разходването на бюджета в един по-ранен момент не лишава зравноосигурените лица от правото им да ползват гарантирания от закона, чрез бюджета на НЗОК, пакет болнична медицинска дейност чрез обявен свободен избор на болница изпълнител, нито е основание, освобождаващо изпълнителя от задължението му, да оказва тази помощ. Напротив, в чл. 5, т. 1, т. 3, т. 5, т. 8 от договора изрично е въведено изискване ищецът, в качеството му на изпълнител, постоянно да осигурява договорената болнична медицинска помощ на здравно осигурени лица чрез поддържане на апаратура и специалисти; разпоредбата по т. 9 изисква "непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, съгласно разрешението за осъществяване на лечебна дейност", а от друга страна нормата по т. 10 забранява искането на допълнително заплащане от посочените лица, независимо от това, дали предоставеният от НЗОК месечен лимит е бил изчерпан или не. В още по-голяма степен този извод важи за медицинските дейности, извършени през период, за който, поради забавяне на възложителя, не е била определена стойността на разходите за съответния месец по чл. 4, ал. 1 ЗБНЗОК. Липсата на предвидени средства за осъществяването на медицинска дейност през определен период, както е в настоящия случай, не освобождава изпълнителя от задължението му да оказва медицинска помощ и да осъществя възложените му с договора дейности.
След като извършването и отчитането на медицинските дейности от страна на болницата съответства на предмета и условията на договора, не може да се приеме, че превишаването на определените с Приложение № 2 към договора месечни, респ. тримесечни стойности на дейностите в БМП и изобщо на бюджетната рамка за съответната година, съставлява такова неизпълнение на индивидуалния договор, което да освобождава възложителя от задължението за заплащането им над определения лимит. С превишението на тези стойности болницата не е надхвърлила обема на възложената й работа, доколкото не НЗОК, а здравноосигуреното лице е с безусловно признато му от закона право да ползва пакета от здравни дейности, както и свободно да избира изпълнител на тези дейности. Следователно, превишените стойности на надлежно оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ не могат да останат и не е предвидено да останат неразплатени.
Напротив, за заплащането на такива стойности са били предвидени средства (общо в размер на сумата 316 620 000 лева) от резерва по бюджета на НЗОК, включително за "непредвидени и неотложни разходи" (чл. 1, ал. 2, т. 1.3. ЗБ на НЗОК за 2016 г.) и 341 381 600 лв. (съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1.3. ЗБ на НЗОК за 2017 г.), за което НС на НЗОК е следвало да вземе съответните решения по чл. 4, ал. 4, ЗБНЗОК за 2016 г. и 2017 г., като при доказана невъзможност е нямало пречка това да стане в рамките на бюджета на НЗОК и за следващи години. Оказаната медицинска дейност е била от категорията на гарантираните и за нея задължително е следвало да има бюджетно предвиждане за плащане, при това в рамките на финансовата 2016 г. и 2017 г. Неспазването на изискването за включване на пациентите в листата на чакащите не обосновава извод за недължимост на плащането въобще. Нуждаещите се здравноосигурени лица, на които болничната помощ е била престирана, биха я получили през същия месец в случай, че бяха избрали друго болнично заведение, ненадхвърлило лимита за хоспитализации или в съответния по-късен момент, ако бяха включени в листата на чакащите по чл. 21, ал. 4 от Методиката. И в двата случая обаче се дължи плащане от бюджета на НЗОК за съответната година, тъй като извършените от изпълнителя дейности са били в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности, а възложителят НЗОК е разполагал с възможността по чл. 26, ал. 2 ЗЗО и чл. 4, ал. 4 ЗБ на НЗОК за 2016 г. и 2017 г.
В последна сметка изводът, който се налага е, че стойността на всяка доказано извършена лечебна дейност по Приложение № 2 на договора следва да бъде заплатена от възложителя. В Решение № 152 от 2.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 385/2020 г., II т. о., ТК, ВКС напълно споделя практиката на съдилищата, че когато здравноосигурени лица са избрали за лечение конкретно болнично заведение и като резултат на упражненото от тях право на избор, безусловно признато им и гарантирано от Конституцията и ЗЗО, изпълнителят е извършил реално дейностите по чл. 45 ЗЗО, дори и да бъдат надхвърлени определените с индивидуалния договор и Приложение № 2 към него лимити, това не следва да се счита за виновно договорно неизпълнение от страна на изпълнителя на болничната помощ, което да освобождава възложителя от договорната му отговорност за насрещната престация. В тази насока на разсъждения ВКС отбелязва, че в процесния договор не само липсва предвидена по общо съгласие на съконтрахентите възможност при изчерпване на предварително определените лимитирани бюджети болничното лечебно заведение -изпълнител да откаже или преустанови изцяло, респ. за исковия период, предоставянето на болнична медицинска помощ на правоимащи здравноосигурени лица в рамките на гарантирания здравен пакет, извън спешната такава, но именно с цел да гарантира правото на свободен достъп на здравноосигурените лица до избрано от тях лечебно заведение законодателят изрично е предвидил в бюджета на НЗОК за 2015 г. задължителен резерв, средствата по който са предназначени за "непредвидени неотложни разходи" по см. на чл. 1, ал. 2, ред. 1. 4, и съгласно чл. 25 и чл. 26, ал. 2 ЗЗО служат за плащане разходите при значителни отклонения от равномерното разходване на определените бюджетни средства. Следователно дори и в хипотезата на установените с договорната клауза на чл. 32, ал. 13, т. 6 основания за отхвърляне на заплащането, едно от които е и осъществена болнична медицинска помощ, надвишаваща конкретизираните по реда на чл. 4 ЗБНЗОК за 2015 г. стойности на изпълнителя, отхвърлената за плащане медицинска дейност подлежи на заплащане от възложителя, щом в хода на делото е доказано, че извършените от изпълнителя дейности са били в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности.
Това решение е напълно относимо и към настоящия казус, тъй като между страните е безспорен фактът, че отчетените надлимитни дейности за извършени от ищеца, а от едноличната съдебномедицинска експертиза е установено, че е налице изпълнение на диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека и са спазени изискванията за минимален болничен престой и за завършена клинична пътека, което предполага, че са налице всички изисквания за заплащането на тази дейност.
Неоснователно е възражението, че не се дължи лихва за забава, защото НЗОК не била известена с писмено искане за тези претенции. Както е установено по делото, за всички надлимитни дейности за м.декември 2016 г., февруари 2017 г. и март 2017 г., са издадени фактури от ищеца, които са депозирани пред НЗОК заедно с финасовоотчетните документи за извършената дейност в законните срокове, което е достатъчно, за да се приеме, че НЗОК е била известена за претенцията на ищеца за заплащане на сумите, предмет на съответните фактури.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. На основание чл.272 от ГПК настоящата съдебна инстанция се присъединява към мотивите изложени от районния съд.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемия ще следва да се присъдят направените във въззивното производство деловодни разноски, които, според представения списък и доказателства за извършването им, възлизат на 900 лева. На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото решение се явява окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260094/28.09.2020 г., постановено по гр.д. № 3348/2019 г., В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
В частта, с която Пазарджишкият районен съд е осъдил Национална
здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, 1407, ул. „Кричим“ № 1, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - Проф.
Димитър Ранев” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул.
„Доктор Цикалов“ № 42, със съдебен адрес:*** – адв. Й.Н., на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 59 от ЗЗО, сумата в общ размер на размер на 10588,00 лв.
- главница, представляваща неизплатената стойност на
извършена медицинска дейност по лечение на здравноосигурени лица по клинични
пътеки за месец месец февруари 2017 г. и месец март 2017 г. по Договор № 13/РД-29-410/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, от
която: 487,00 лв. - за месец февруари 2017 г. и 10101,00 лв. - за месец март
2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 20.08.2019 г. до окончателното й изплащане;
В частта, с която е отхвърлил претенцията на „Многопрофилна болница за активно лечение - Проф.
Димитър Ранев” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул.
„Доктор Цикалов“ № 42, със съдебен адрес:*** – адв. Й.Н., против Национална здравноосигурителна каса,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, ул.
„Кричим“ № 1, за разликата над 970,90 лв. до претендирания размер от
982,29 лв. и за периода от 20.01.2017 г. до 30.01.2017 г. и за 20.08.2019
г. – датата на подаване на исковата молба.
В частта, с която е осъдил Национална
здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, 1407, ул. „Кричим“ № 1, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - Проф.
Димитър Ранев” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул.
„Доктор Цикалов“ № 42, със съдебен адрес:*** – адв. Й.Н., на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 117,97 лв., за периода от 31.03.2017 г. до
19.08.2019 г., представляваща мораторна лихва върху незаплатената главница в
размер на 487,00 лв., дължима за месец февруари 2017 г., като е отхвърлил иска за разликата над 117,97 лв. до претендирания
размер от 119,32 лв. и за периода от за периода от 21.03.2017 г. до 30.03.2017
г. и за 20.08.2019 г. – датата на подаване на исковата молба
В частта, с която е осъдил Национална
здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, 1407, ул. „Кричим“ № 1, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - Проф. Димитър
Ранев” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул.
„Доктор Цикалов“ № 42, със съдебен адрес:*** – адв. Й.Н., на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 2359,89 лв., за периода от 01.05.2017 г. до
19.08.2019 г., представляваща мораторна лихва върху незаплатената главница в
размер на 10101,00 лв., дължима за месец март 2017 г., като е отхвърлил иска за разликата над 2359,89 лв. до претендирания
размер от 2390,57 лв. и за периода от
20.04.2017 г. до 30.04.2017 г. и за 20.08.2019 г. – датата на подаване
на исковата молба.
В частта, с която е осъдил
Национална здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1407, ул. „Кричим“ № 1, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - Проф.
Димитър Ранев” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул.
„Доктор Цикалов“ № 42, със съдебен адрес:*** – адв. Й.Н., на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 1716.76
лв. (хиляда седемстотин и шестнадесет лева и 76 ст.) – разноски в
настоящото производство.
В частта, с която е осъдил „Многопрофилна болница за активно лечение - Проф.
Димитър Ранев” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул.
„Доктор Цикалов“ № 42, със съдебен адрес:*** – адв. Й.Н., да заплати на
Национална здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1407, ул. „Кричим“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 1,50 лв. (един лев и петдесет стотинки) – разноски в настоящото производство.
В останалите части решението е
обезсилено с определение от о.с.з., проведено на 11.02.2021 г.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, ул. „Кричим“ № 1, да
заплати на „Многопрофилна болница за активно
лечение - Проф. Димитър Ранев” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пещера, ул. „Доктор Цикалов“ № 42, със съдебен адрес:*** – адв. Й.Н., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 900 /деветстотин/ лева –
разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: