№ 530
гр. Варна, 05.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело №
20203100901093 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692, ал.3 ТЗ, образувано по възражение вх.
№2905/07.02.2022г. на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, София, срещу
списък на неприетите вземания на кредитори на длъжника ЙЕЛ БЪЛГАРИЯ ООД,
предявени в срока по чл.688 ТЗ, а именно срещу включване в този списък на предявеното от
НАП вземане за главница в размер на 7 254.00 лева и 6 064.31 лева –лихви, общо до размера
13 318.31 лева, представляващи вземания за данък върху недвижимите имоти и такса битови
отпадъци. /ДНИ и ТБО/ Възразява се и срещу невключване в този списък на 40 лева
разноски, извършени в хода на индивидуалното принудително изпълнение по реда на
ДОПК.
Съдът намира, че възражението по чл.690 ТЗ е упражнено в преклузивния срок,
считано от обявяването на списъка в ТР, на 26.01.2022г., а именно изпратено е чрез куриер
на 02.02.2022г. /дата на товарителницата/. Същото е подадено от легитимиран кредитор,
чието предявено по този ред вземане, не е включено в списъка на приетите вземания по
чл.688 ТЗ. След указания на съда са представени доказателства за представителната власт на
лицето, подало възражението, с което са отстранени констатираните нередовности и
производството се явява допустимо.
В насроченото открито заседание кредиторът НАП, чрез ю.к.Ц.К., поддържа
възражението.
Длъжникът, представляван от адв.Т.И., не се явява в заседание и не изразява
становище по възражението.
Синдикът на дружеството в несъстоятелност Й.К. депозира в срока по чл.690, ал.2 ТЗ
становище за неоснователност на възражението.
Въз основа на изложените във възражението твърдения и доводи, становището на
1
синдика и приложените доказателства, ценени съобразно приложимите законови
разпоредби, съдът намира за установено следното:
Видно от обявения в Търговски регистър, по партидата на длъжника Йел България
ООД списък на неприети вземания, предявени в срока по чл.688 ТЗ, в същия са включени
процесните вземания на кредитора НАП, в размер на общо 7254.00 лева, представляващи
задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, начислени за
периода 2011г. – 2015г. вкл., сумата 6064.31 лева – лихви върху посочените главници и
40.00 лева – разходи за командироване на публичен изпълнител по изп.дело №6935/2016г.
Тези вземания на кредитора са били заявени в несъстоятелността с молба на НАП вх.
№22014/01.11.2021г., в срока по чл.688 ТЗ. От общо заявените публични вземания в размер
на 23 064.81 лева, от които 14 608.76 лева главници и лихви в размер на 8 456.05 лева /за
данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци/, в списъка на приети вземания,
обявен в ТР са включени, както следва: общо 9786.50 лева, в които влизат 7354.76 лева
главници, 2 391.74 лева лихви и 40 лева команд.разходи. В списъка на неприети вземания са
включени 7254 лева главници, 6064.31 лева - лихви и 40 лева командировъчни разходи.
Поради включване на процесните суми в неприетите вземания в производството по
несъстоятелност, за молителя е налице интерес от производството по чл.690 и чл.692 ТЗ.
Съгласно цитирания списък на неприетите вземания, синдикът на дружеството в
несъстоятелност не е приел същите с отбелязване, че са погасени по давност – за
задълженията от 2011 – 2015г. вкл., като е включил в списъка на приети вземания само
еднородни задължение за данъци и такси, но за периода 2016г. до 2020г. Не е включил
командировъчните разходи на Г.Д., тъй като публичен изпълнител съгласно цит.заповед
било друго лице - Б.Т., чиито разноски са приети от синдика.
Основно възражение на кредитора е, че синдикът няма правомощие да прави
възражение за изтекла погасителна давност спрямо задълженията на длъжника, тъй като
това е лично право на задълженото лице.
Въз основа на приложените по делото, вкл. тома с приети вземания, доказателства се
установява, че за периода 2016 – 2020г., задълженията за данъци и такси съгласно
Декларации на длъжника по чл.14 от ЗМДТ, са обективирани в Акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 ДОПК №6-1/21.09.2021г. в размерите, включени в списъка на
приети вземания в срока по чл.688 ТЗ.
По делото с предявените вземания е приложена Справка за неплатени задължения на
Йел България ООД за периода от 2011г. до 2020г.вкл., относно имот в гр.София, район
Слатина, ул.Едисон №9, ап.ОФ3.
По същото дело са приложени Заповед №К-669/16.08.2021г. на НАП, ТД на НАП –
Варна, по чл.86 ЗДСл за командироване на Б.Т. – гл.публичен изпълнител в Дирекция
Събиране – Варна, за два дни – от 18.08.21г. до 19.08.21г., с дневни пари от 20.00 лева.
Приложена е и втора заповед К-670/16.08.2021г. на НАП, ТД на НАП –Варна, за
командироване на Г.Д.-Д., от Варна до Банкя, за участие в извършване въвод във владение
2
на купувач на продадения на търг имот по изп.дело №6935/2016г., образувано срещу
длъжника Йел България, за два дни, с дневни пари по 20 лева на ден.
Видно от приложено към становището на синдика Постановление за възлагане на
движима вещ от 17.08.2021г. на ТД на НАП –Варна, публичен изпълнител по конкретното
изп.дело /цит.по-горе/ е именно Б.Т., който съвпада с един от командированите служители
на НАП.
Съдът констатира от приложената част от досието на делото, че вземането си НАП е
предявил в тази част на 01.11.2021г., изпратено по пощата на 22.10.2021г.
Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига следните изводи:
Подаденото е възражение от кредитор с частично неприето вземане в списъка по
чл.688 ТЗ, който цели установяване съществуване на същото вземане и включването му в
списъка на приетите вземания на кредитори на длъжника. Подаденото възражение е
упражнено своевременно и при наличие на интерес.
Между страните не е налице спор за основанието и размера на претендираните
вземания за данъци и ТБО, възникнали в периода 2011 – 2016г. /останалите задължения са
приети в списъка по чл.688 ТЗ/ Спорът се свежда до възражението на синдика, че
вземанията за данъци и такси за този период както и лихвите върху тях са погасени по
давност съгласно чл.168, т.3 от ДОПК, тъй като към момента на тяхното предявяване на
01.11.2021г. в производството по т.дело №1093/2020г., е изтекъл предвидения в чл.171, ал.1
ДОПК петгодишен давностен срок по отношение на главниците, съответно тригодишен – по
отношение на лихвите за забавено плащане.
Съгласно разпоредбите на чл.23 и чл.28 от ЗМДТ, данъкът върху недв.имоти се
определя от общ.администрация по местонахождение на имота и се съобщава на данъчно
задълженото лице или негов законен представител. Данъкът следва да бъде заплатен на две
вноски, съотв. до 30 юни и до 31.10 за цялата година, за която се дължи. Приложими към
установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци са разпоредбите на ДОПК
съгл.чл.4 от същия. Процесните вземания за данъци и такси битови отпадъци съставляват
публични вземания по см. на чл.162 ДОПК, спрямо които един от способите за погасяване е
именно чл.168, т.3, а именно по давност. Давностният срок е установен в нормата на чл.171,
ал.1 от ДОПК и същият е пет години, считано от първи януари на годината, следваща
годината, за която публичното задължение е подлежало на заплащане. Принципно, при
надлежно упражнено възражение по чл.110 ЗЗД, тъй като съдът не може да прилага
давността служебно, задълженията за ДНИ, ДПС и ТБО от 2011г. до 2015г., биха се явили в
голямата си част погасени по давност към датата на предявяването им през м.11.2021г.,
доколкото не са налице данни и въведени твърдения за спиране и прекъсване на давността.
Най-ранното течене на давността за вземанията за 2011г., започва от 01.01.2012г. и
изтича на 31.12.2017г., а най-късното течене на давност тече от 01.01.2016г. /за
задълженията за 2015г./ и изтича на 31.12.2021г. Съгласно чл.685а от ТЗ, с предявяване на
вземането в производството по несъстоятелност давността се прекъсва; давността спира да
3
тече докато траем производството по несъстоятелност. Доколкото процесните вземания не
се обхващат от установените с АУПЗ, то спрямо тях приложение не намира разпоредбата на
чл.172, ал.2 ДОПК.
В случая възражението е упражнено не от длъжника, въпреки участието му на
самостоятелно основание като страна в производството по чл.690 ТЗ чрез неговите
представителни органи, а от синдика при направено изрично възражение от кредитора НАП
относно правомощията на синдика. С оглед качеството на възражението на
материалноправно такова, съдът намира, че синдикът не би могъл да упражни същото, тъй
като участва в производството по чл.692 ТЗ като самостоятелна страна – орган на
несъстоятелността, който брани общите интереси на участниците. Синдикът не се явява
представител на длъжника и не може да упражнява поради това потестативното му право, в
отличие от кредиторите на последния. Съдът също не може служебно да приложи давността
съгласно чл.120 ЗЗД, а длъжникът не е проявил процесуална активност дори да поддържа
възражението на синдика за изтекла погасителна давност. С оглед на горното, съдът намира,
че вземанията за ДНИ и ТБО за този период следва да бъдат включени в списък на приетите
вземания, предявени в срока по чл.688 ТЗ. По отношение на тях или част от вземанията не е
изтекла абсолютната давност по чл.171, ал.2 ДОПК, в който случай съдът както и синдикът
биха могли служебно да преценят последиците от това спрямо предявените вземания, вкл.
съдът е длъжен да съобрази този факт и като настъпил в хода на производството.
Не са въведени конкретни твърдения, нито са представени доказателства, за спиране
или прекъсване на давността в някоя от хипотезите на чл.172 ДОПК. Процесните вземания
са установени и определени въз основа на подадени от данъчнозадълженото лице
декларации по чл.14 от ЗМДТ и съгласно чл.62 и сл. ЗМДТ относно ТБО. По отношение на
спорните вземания не е налице акт за установяване на задължението по смисъла на чл.107,
ал.3 ДОПК, който би прекъснал теченето на давността. Тъй като по делото е установено
наличието на тези публични задължения, за чийто размер не е налице спор, и чиято
изискуемост е безспорно настъпила отдавна, то същите следва да бъдат включени в списъка
на приетите вземания, предявени в срока по чл.688 ТЗ. Горното е обусловено от преценката
на съда, че синдикът с оглед качеството си в производството по чл.690 ТЗ, не би могъл да
упражнява правата на длъжника, вкл. материалноправното възражение за погасителна
давност. С оглед на изложеното съдът намира, че предявените вземания за данъци и ТБО
следва да бъдат приети от синдика, а отчитане на изтеклата давност по отношение на
същите, следва да се разгледа от съда при сезиране от легитимирано лице.
По отношение на командировъчните разходи по изп.дело на публичен изпълнител в
размер на 40 лева, съдът намира възражението за основателно. Действително, от
представените командировъчни заповеди на държавните служители, ангажирани с
публичното изпълнение по ИД №6935/2016г. на ТД на НАП –Варна, се установяват имената
и датите на командироване, съответно дължимите дневни пари съгласно Наредба за
командировките в страната. Съгласно чл.86, ал.3 от ЗДСл, за времето на командировката
държавният служител има право да получи освен брутната си заплата още и пътни, дневни и
4
квартирни пари съгласно акт на МС. Идентична разпоредба е предвидена в чл.32 от Наредба
за служебното положение на държавния служител. Този вид разход не представлява разход,
свързан с изпълнителното дело, а произтичащ от наличието на служебно правоотношение по
ЗДСл. Съгласно чл.31 от Наредбата за командировките в страната, тези разходи се отчитат
като разходи за съответната дейност като се предвиждат в съответния бюджет на
командироващия. С оглед на горното, макар по различни мотиви, съдът споделя крайното
становище на ищеца, че сумата от 40.00 лева – командировъчни разходи на публичен
изпълнител, не подлежи на включване в списък на приетите вземания на НАП спрямо
длъжника.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за основателно възражение по чл.690 ТЗ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ
ПО ПРИХОДИТЕ, София, срещу списък на неприетите вземания на кредитори на
длъжника ЙЕЛ БЪЛГАРИЯ ООД, предявени в срока по чл.688 ТЗ, а именно срещу
включване в този списък на предявени от НАП вземания в размер общо на 13 318.31 лева, в
които се включват: главница в размер на 7 254.00 лева и 6 064.31 лева –лихви,
представляващи вземания за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци
/ДНИ и ТБО/, на основание чл.690 вр.чл.692, ал.3 и ал.4 ТЗ.
ВКЛЮЧВА в списъка на приетите вземания на кредитори на длъжника Йел България
ООД, предявени в срока по чл.688 ТЗ, вземанията на НАП, предявени пред съда по
несъстоятелността по т.дело №1093/2020г. с молба вх.№22014/01.11.2021г., а именно: 7
254.00 лева и 6 064.31 лева –лихви, представляващи вземания за данък върху недвижимите
имоти и такса битови отпадъци /ДНИ и ТБО/, за периода 2011-2015г. вкл., на основание
чл.692, ал.3 ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, срещу включване на предявено от кредитора вземане в списъка на
неприетите вземания в срока по чл.688 ТЗ, обявен по партидата на длъжника Йел България
ООД, в ТР на 26.01.2022г., за сумата от 40.00 лева, представляващи разноски, извършени в
хода на индивидуалното принудително изпълнение по реда на ДОПК по изп.дело на
публичен изпълнител №6935/2016г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се отрази в книгата по чл.634в ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5