№ 26
гр. гр. Лом, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20221620200324 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят А. М. П. от гр. Лом, ул. *** обл. Монтана, с ЕГН
********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом
Наказателно постановление № Л-17/ЗМВР от 18.07.2022 г., с което на осн. чл.
257, ал. 1 от ЗМВР му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 500.00 /петстотин/ лева.
В с. з. жалбоподателят се явява лично и с адв. В. И. от МАК, която
поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. Подробни съображения излага в
писмена защита.
Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща
процесуален представител. С административнонаказателната преписка е
представено становище по жалбата, като се моли същата да бъде оставена без
уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
1
С Наказателно постановление № Л-17/ЗМВР от 18.07.2022 г. на
жалбоподателя А. П. на осн. чл. 257, ал. 1 от ЗМВР му е наложена „Глоба” от
500.00 лв. за това, че на 07.07.2022 г. в гр. Лом, във връзка с установяване на
лица, за които има данни, че са извършили престъпление от общ характер,
при отправено силно и ясно устно разпореждане да спре на място, не се
подчинява, бяга, качва се в автомобил и напуска мястото, с което осуетява
проверката.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14 - дневен срок за
обжалване.
По същество се явява неоснователна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
На шести срещу седми юли 2022 г. се провеждала специализирана
полицейска операция /СПО/ от служители на РУ – Лом във връзка с получена
оперативна информация, че група лица от кв. Моминброд в гр. Лом ще
извършат кражба от завод „Хъс“. На място са изпратени полицейските
служители Е. Ц., ** и А**, които извършвали наблюдение. Около 1:00 ч. на
07.07.2022 г. в близост до базата спрял лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №
** *, а две лица проникнали в складовите помещения на завод „Хъс“. Малко
след това лицата се върнали тичайки към автомобила. Полицейските
служители тръгнали към тях, разпореждайки „стой, полиция“, но бягащите не
спрели, а се качили в автомобила и потеглили. Св. Е. Ц. го достигнал и се
захванал за рамката между предна и задна лява врата, като в този момент
видял, че водач на автомобила е А. П.. Продължил да тича с автомобила още
10-20 метра и се пуснал. Малко след това автомобилът спрял, а лицата в него
побягнали пеша. Въпреки отново отправено им разпореждане „полиция,
останете на място“, те преминали през реката към кв. „Хумата“. Същият ден
А. П. е задържан в РУ – Лом, където му били съставени няколко АУАН – за
нарушения на ЗДвП, както и от св. Ю. Н. - за нарушение на чл. 64, ал. 2 от
ЗМВР. П. подписал акта и получил препис от него, като написал лично, че
няма възражения. В законоустановения срок не е подадено възражение срещу
съставения акт и въз основа на него на 18.07.2022 г. АНО издал атакуваното
наказателно постановление.
2
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в
предвидените от закона срокове и съдържат необходимите реквизити,
предвидени в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В случая, с оглед на
събраните гласни и писмени доказателства, проверени по отделно и в
съвкупност, съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушението,
описано в АУАН и НП.
Според чл. 64, ал. 1 от ЗМВР: „ Полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им
функции. Разпорежданията се издават писмено.“
Ал. 2 на чл. 64 допълва, че „ При невъзможност да се издадат писмено
разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто
смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят“. В случая е налице
издадено устно разпореждане от полицейски орган, с което се указва на А. П.
да спре на място. Въпреки това разпореждане, същият не го е изпълнил, а
вместо това е избягал, първоначално пеша, а след това се е качил в процесния
автомобил и е осуетил полицейската проверка с поведението си. В тази
насока са събраните по делото писмени доказателства, както и показанията на
разпитания в съдебно заседание свидетел Е. Ц., които съдът кредитира
изцяло. Те съдействат за изясняване на фактическата обстановка по делото и
са обективни и безпристрастни. Свидетелят потвърждава, че е бил с
униформено облекло въпросната вечер, както и че лицето, което не се е
подчинило на полицейското разпореждане и след това е потеглило с
автомобила е именно жалбоподателят П.. Показанията на този служител на
РУ – Лом не се опровергават от тези на св. Светлин Кирилов. Показанията на
Кирилов обаче се поставят под съмнение, доколкото същият е участник в
събитията и е едно от лицата, които са избягали с въпросния автомобил (и
едно от лицата, заради които полицейските служители са извършвали
наблюдение по информация за предстояща кражба). Този свидетел подробно
излага събитията от вечерта в насока – да бъде оневинен жалбоподателят. В
същото време Кирилов твърди, че е бил пиян (обстоятелство, което се
потвърждава от неговите родители – св. Анита Илиева и св. Серьожа
Арсенов). При това положение достоверността на възприетото от него (напр.
дали Е. Ц. е бил с униформено облекло) се поставя под въпрос и показанията
3
му не внасят съмнение в административното обвинение.
Ето защо се налага изводът, че действително от органите на МВР е
отправено устно разпореждане, което не е изпълнено от А. П.. Съгласно чл.
257, ал. 1 от ЗМВР „Който не изпълни разпореждане на орган на МВР,
направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.“ Жалбоподателят не е
изпълнил конкретно (в случая устно) разпореждане на орган на МВР, при
това - отправено му неколкократно. Противно на твърдяното от защитата - и в
АУАН, и в НП е описано точно в какво се състои неправомерното му
поведение – разпореждането е било „да спре на място“ и е отправено от
полицейски служител, който е бил с униформено облекло - очевидно в
изпълнение на функцията му. Въпреки така отправеното от компетентен
орган ясно разпореждане, П. не се е подчинил, а е избягал. Условието, за да
бъде реализирана административнонаказателна отговорност, е извършеното
да не съставлява престъпление. В случая е налице и това условие.
Извършеното от П. не се припокрива с признаците на престъпен състав по
НК. Ето защо съдът намира, че жалбоподателят е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състав на административно
нарушение по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. Неоснователни се явяват аргументите в
подадената жалба, че е нарушено правилото non bis in idem. Действително на
А. П. е съставен и АУАН и е издадено НП за нарушения на ЗДвП – за това, че
не спира на подаден сигнал и за това, че отказва да предаде документите си и
осуетява извършването на проверка. Не може да се приеме, че е лицето е
санкционирано за едно и също нарушение два пъти. Както правилно се
отбелязва в становището на АНО, НП по ЗМВР е издадено за това, че П. не е
спрял на дадено му разпореждане в тази насока, докато се е движел пеша. НП
по ЗДвП обаче е издадено за това, че управлявайки лек автомобил не е спрял
плавно в най-дясната част на платното за движение. От П. са извършени
няколко различни нарушения, за които на съвсем различни основания са му
наложени съответните санкции.
Жалбоподателят правилно е санкциониран, като съдът намира, че при
издаването на НП е съобразена и разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН - да се
отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства. В нормата на
чл. 257, ал. 1 от ЗМВР законодателят е предвидил административно наказание
4
„глоба“ от 100.00 лв. до 500.00 лв. Това означава, всяко наказание да бъде
конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с различните
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на
нарушението. От АНО е наложено наказание в максималния предвиден
размер, което в случая е законосъобразно и справедливо. Извършеното от А.
П. нарушава реда на държавно управление. На същият е отправено силно и
ясно разпореждане да спре, но въпреки това той не се е съобразил и е осуетил
полицейската проверка. Това обстоятелство изключва възможността спрямо
конкретното нарушение да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, уреждащ
хипотезите на „маловажен случай“. Обществената опасност на деянието се
повишава и от факта, че въпросната проверка е извършвана във връзка с
предприемане на действия за предотвратяване на престъпление от общ
характер. На следващо място, видно от представената характеристична
справка, П. е криминално проявен, свикнал да живее по престъпен начин,
като срещу него са водени множество полицейски производства. В тази
връзка следва да се обърне внимание и на изисканата от съда и представена
от АНО справка за нарушител/водач. Видно от същата, П. е многократно
санкциониран за нарушения на ЗДвП с влезли в сила наказателни
постановления и фишове. Вярно, нарушението, предмет на настоящото дело е
такова по ЗМВР, а не по ЗДвП. Но от описаните справки става ясно, че П. е
лице, склонно да не спазва законите и да извършва действия, които нарушават
реда на държавно управление (и по-конкретно реда, за спазването на който
следят органите на МВР). Справката за нарушения по ЗДвП е само още една
индикация в тази насока. Затова съдът намира, че обществената опасност
както на конкретното нарушение, така и на нарушителя е висока и затова и
санкцията следва също да бъде завишена. От АНО е наложена глоба в
максималния, определен в чл. 257, ал. 1 от ЗМВР размер, която, както беше
посочено, се явява напълно справедлива. По този начин в максимална степен
биха могли да се постигнат целите на административното наказание,
залегнали в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към
спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и
предупредително и върху останалите граждани. Издаденото НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Л-
17/ЗМВР от 18.07.2022 г., с което на А. М. П. от гр. Лом, ул. *** обл.
Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 257, ал. 1 от ЗМВР му е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 500.00 /петстотин/ лева,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началника на РУ гр. Лом за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6