МОТИВИ
към Присъда №4/21.01.2019г. по НОХД №2202/2018г.
на РС- ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е
повдигнала обвинение срещу А.А.С. ЕГН: ********** –
за това, че:
1.
„На 01.09.2018 година в град Плевен
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка *** след употреба на
наркотично вещество метамфетамин ,
установено по надлежния ред с
техническо средство Дрегер
„Дръгтест 5000 с фабричен № ARHJ
– 0005,проба № 259 .
Престъпление по чл.343б,ал. III от Наказателния кодекс.
2.
На 01.09.2018 година в град Плевен
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка *** в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до заплащане на дължимата глоба, наложена със Заповед на
упълномощен полицейски инспектор към *** с № 18-0938-001696 от 07.08.2018г., връчена лично и влязла в
законна сила на 07.08.2018г.
Престъпление по чл. 343в, ал. III
вр. ал. I от Наказателния кодекс“
Представителят на РП - ПЛЕВЕН
поддържа обвинението така, както е повдигнато - за извършени престъпления по
смисъла на чл.343б ал.3 и чл.343в ал.3 вр.ал.1 НК. Счита същото за доказано по
несъмнен начин. Относно параметрите на наказателната отговорност счита, че на
подсъдимия следва да бъдат наложени наказания, както следва: за престъплението
по чл.343б ал.3 НК – лишаване от свобода в размер около една година и шест
месеца и глоба в размер на около 700 лева, а за престъплението по чл.343в ал.3
вр.ал.1 НК – лишаване от свобода в размер около една година и глоба в размер на
около 400 лева; да бъде определено едно общо, най-тежко наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца при първоначален „общ“ режим, към
което да бъдат присъединени наказанията ГЛОБА в размер на 700 лева и 400 лева.
Подсъдимият А.А.С.
се явява лично и с упълномощен защитник. Дава обяснения, в които излага
собствена версия за обстоятелствата, предмет на изясняване по делото, в
опровержение на приетите в обвинителния акт факти и обстоятелства. Пледира да
бъде признат за невинен в извършването на престъпление по чл.343б ал.3 НК, а за
престъплението по чл.343в ал.3 вр.ал.1 НК – да му бъде наложено наказание
пробация с вид и размер на пробационните мерки, по преценка на Съда. Защитникът
счита, че обвинението за престъпление по чл.343б ал.3 НК не може да бъде прието
за доказано по несъмнен начин, тъй като са събрани убедителни доказателства, че
подсъдимият е употребил неустановено по вид и съдържание „хапче“/таблетка/,
предоставена му от страна на свидетеля *** но едва след като е управлявал МПС и
непосредствено преди да му бъде извършен тест с техническо средство „ДРЕГЕР
ДРЪГТЕСТ“. Поради това, пледира С. да бъде признат за невиновен в извършването
на това престъпление и да бъде оправдан. Що се отнася до престъплението по чл.
343в ал.3 вр.ал.1 НК счита, че за същото подсъдимият следва да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК – пробация, с вид и размер на пробационните мерки, по преценка на Съда.
След като обсъди задълбочено събраните
в хода на наказателното производство доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа страна Съдът намира за установено следното:
А.А.С. е
роден на *** година в гр. ***, живее в гр. ***, български гражданин, със средно
образование, неженен, работи, осъждан, ЕГН: **********.
На името на подсъдимия е издадено
свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ № *********, валидно до 31.05.2023г. С.
многократно е наказван по административен ред с влезли в сила Наказателни
постановления, за различни нарушения на ЗДвП. Упражнява занятие като музикант
на свободна практика.
Със *** на подсъдимия С. била
наложена принудителна административна мярка на основание чл.171 т.1 б.“д“ от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ - „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до заплащане на дължимата глоба“. Заповедта влязла в сила на 22.08.2018г.,
като издаденото СУМПС останало де факто у подсъдимия С..
На 01.09.2018г. подсъдимият С. и
свидетелят *** били по работа в гр.ПЛЕВЕН. Подсъдимият употребил наркотично
вещество – метамфетамин, след което – въпреки така употребеното вещество и
въпреки влязлата в сила Заповед № 18-0938-001696/07.08.2018г. – привел в
движение лек автомобил марка ”*** Свидетелят *** бил пътник в автомобила. Около
09:00 часа, управляваният от подсъдимия автомобил се движел в посока към *** и
преминал на забраняващ /червен/ сигнал на светофарната уредба на кръстовището
на улиците ***“, след което продължил движението си по бул.***“. Това поведение
на водача било забелязано от находящите се наблизо дежурни полицейски служители
- свидетелите А.М.Й. и К.Ч.П., които незабавно последвали *** със служебния си
автомобил. Свидетелите Й. и П. забелязали, че водачът С. е без поставен
обезопасителен колан и му сигнализирали да спре за полицейска проверка. При
спирането, подсъдимият ударил предното дясно колело на управлявания автомобил в
уличния бордюр.
Свидетелите Й. и П. пристъпили към
извършване на проверка по ЗДвП. Подсъдимият заявил, че не носи лични документи –
в т.ч.СУМПС и лична карта, като продиктувал на полицейските служители вместо
собствения си ЕГН, друг ЕГН – **********. Свидетелите Й. и П. обаче установили
посредством служебния си таблет, че същият ЕГН е невалиден. Подсъдимият заявил,
че желае да проведе телефонен разговор, след който заявил на полицейските
служители друг ЕГН - **********. При извършената проверка по служебен таблет обаче
станало ясно, че този ЕГН е на трето лице – ***, което впрочем, видимо изобщо
не приличало на А.С.. На последния била показана справката, при което
подсъдимият уверил полицейските служители, че на справката е именно самият той.
В резултат от така създадените
обструкции по установяване на самоличността, подсъдимият бил задържан на
основание чл.72 ал.1 т.4 ЗМВР и отведен в сградата на ***. Именно там,
подсъдимият казал на полицейските служители истинските си имена – А.А.С. и датата си на раждане, при което била направена нова
справка и било изяснено, че му е наложена принудителна административна мярка на
основание чл.171 т.1 б.“д“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ -
„временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба“ със
Заповед № 18-0938-001696/07.08.2018г. На
подсъдимия бил извършен и личен обиск на основание чл.80 ЗМВР, при което у него
не били открити забранени вещества, но същевременно, в джоб на дрехата му били
открити издадените на негово име лична карта и СУМПС № *********.
Междувременно, на служителите П. и
Й. направило впечатление, че С. говори завалено, очите му са зачервени, а
погледът – забавен. Първоначално подсъдимият бил тестван за употреба на алкохол
с техническо средство, което отчело отрицателен резултат. След това, Й. и П.
пристъпили към извършване на проверка с техническо средство ДРЕГЕР „ДРЪГТЕСТ 5000“ с фабричен № ARHJ – 0005. За целта,
техническото средство - единствено за СЕКТОР „ПП“ - било транспортирано до ***.
От друга страна, преди извършване на пробата, свидетелят К.П. съпроводил
подсъдимия до санитарен възел в
управлението и му дал възможност да изплакне устната си кухина, за да има
достатъчно слюнка, с оглед извършване на пробата. А.С. посетил санитарния възел
и изплакнал устата си с вода, в присъствието на свидетеля П.. След това дал
проба /№ 259/ с техническо средство ДРЕГЕР „ДРЪГТЕСТ 5000“, която отчела
употреба на метамфетамин. На подсъдимия бил издаден Талон за изследване №0001127,
след което С. бил съпроводен до *** за даване на биологичен материал за
извършване на лабораторно изследване за употребата на наркотични вещества или
техни аналози. На място обаче, подсъдимият отказал да даде биологичен материал;
признал пред служителите Й. и П., че работи по цяла нощ като музикант и е
употребил наркотично вещество /„пико“/, за да се тонизира.
С разпит на свидетеля К.П.,
извършен при условията на чл.356 ал.3 вр.ал.1 т.1 НПК започнало бързо
производство №Б – 298/2018г. по описа на РП – ПЛЕВЕН, в хода на което А.А.С. ЕГН: ********** бил привлечен към наказателна
отговорност за извършени престъпления по чл.343б ал.3 и чл.343в ал.3 вр.ал.1 НК.
Възприетата по – горе фактическа
обстановка почива върху следните доказателствени материали:
- показания на свидетелите А.М.Й. и К.Ч.П.,
дадени в съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр. с ал. 1
т. 2 НПК. Съдът преценява тези свидетелски показания за последователни,
убедителни, обективни и достоверни, взаимнопотвърждаващи се и им отдава вяра. Тъй
като прочетените по реда на чл.281 НПК показания са по-подробни и доколкото
свидетелите заявяват, че ги поддържат, Съдът им отдава известно предпочитание
пред непосредствено дадените в съдебното следствие показания, като държи сметка
за естеството на работа на двамата свидетели /редовно извършване на множество
полицейски проверки/ и изминалия период от време, считано от събитията, предмет
на изясняване по делото;
- разпечатка на показанията на
техническо средство ДРЕГЕР „ДРЪГТЕСТ
5000“ с фабричен № ARHJ – 0005 /л.45 – 46
от делото/;
- заверен препис на Заповед № 18-0938-001696/07.08.2018г. /л.57 – 58 от
делото/;
- препис на талон за изследване №0001127
и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества /л.8 - 9 от ДП/;
- справка за нарушител по ЗДвП /л.14
– 38 от ДП/;
- характеристична справка /л.41 от ДП/;
- справка за съдимост /л.11 - 12 от
делото/.
В доказателствената съвкупност са налице
противоречия, които налагат обсъждане в съответствие с чл.305 ал.3 изр.2 НПК. Внимателното
запознаване със събраните гласни доказателствени средства разкрива, че се
оформят две основни групи: такива с „обвинителен“ характер – показания на
свидетелите А.М.Й. и К.Ч.П. и такива с „оправдателен“ характер – обяснения на
подсъдимия А.С. и показания на свидетеля ***
Според обясненията на подсъдимия С.,
на 01.09.2018г. сутринта, заедно със свидетеля *** – негов колега, пристигнали
в ***. Предходната вечер /и до същата сутрин/ били ангажирани като музиканти на
празненство в *** се отбили за да пият кафе в Ресторант „***“, след което
трябвало да отпътуват за друг ангажимент – сватба в с.***, ***. Тъй като го
боляла главата, подсъдимият попитал *** дали има хапче за главоболие, при което
последният отговорил отрицателно. След това С. отишъл до тоалетната, а когато
се върнал – св.*** му подал неустановено по съдържание хапче и му казал, че е
за главоболие. Подсъдимият обаче не изпил хапчето, а вместо това, веднага със
св.*** потеглили на път с л.а. ***. Автомобилът бил управляван от подсъдимия и
скоро след потеглянето бил спрян за проверка от полицейски служители. От умора,
подсъдимият забравил, че личните му документи се намират в задния му джоб и
заявил на полицейските служители, че не разполага с документи за самоличност.
Когато бил попитан от тях за ЕГН - отново от умора - подсъдимият сгрешил
единния си граждански номер. Поискал да разговаря по телефона със съпругата си,
обаче не могъл да се свърже с нея и поради това /и от умора/ – отново сгрешил
единния си граждански номер. Тогава бил задържан и отведен в полицейско
управление, където бил изпробван за алкохол с техническо средство и резултатът
бил отрицателен. След това, белезниците на подсъдимия били свалени и същият бил
инструктиран да отиде до тоалетната, за да си измие устата, за да даде проба за
наркотици. Именно тогава, при посещението си в тоалетната, подсъдимият изпил
даденото му от страна на св.*** хапче. Когато бил изпробван с техническо
средство за наркотици, резултатът бил положителен.
При поставени допълнителни
въпроси, подсъдимият уточнява някои важни детайли, а именно:
-
че е получил главоболие още преди да отпътува ***;
-
че не използва медикаменти, лекарствени средства /ПРОКУРОРЪТ – А Вие използвате ли някакви хапчета? ПОДСЪДИМИЯТ С. – Не.“/;
-
въпреки че не използва медикаменти, поискал от св.*** хапче „за глава“,
но пък не се поинтересувал каква е таблетката, която получава /“ПРОКУРОРЪТ - Не погледнахте ли това хапче какво
е? ПОДСЪДИМИЯТ С. – Не. ПРОКУРОРЪТ - Как така вземате хапче, без да знаете
какво е? ПОДСЪДИМИЯТ С. – За първи път използвам, защото имам висока кръвна
захар.“/;
-
че същата таблетка му била дадена от *** още докато били в автомобила, т.е.
преди да бъдат спрени за полицейска проверка, но подсъдимият приел таблетката
едва в полицейското управление;
-
във връзка с обвинението по чл.343в ал.3 вр.ал.1 НК – че е останал с
убеждението, че въпреки връчената му Заповед № 18-0938-001696/07.08.2018г., има
право да управлява МПС до момента, в който СУМПС му бъде иззето от полицейските
органи.
Внимателният анализ на така
дадените от страна на подсъдимия обяснения разкрива, че същите не само не се
ползват с убедителност, но влизат в разрез и с обичайната житейска логика.
Изхождайки от представената от страна на подсъдимия версия, следва да се
приеме, че същият е бил уморен до такава степен, че не просто не помни, че
личните му документи са в задния му джоб, но дори не помни своя ЕГН. Въпреки
това обаче, подсъдимият се е отправил за празненство, на което се очаква да свири,
т.е. да упражнява своето занятие като музикант, което изисква не само рутина, но
едновременно - и физическа, и психическа адекватност и издръжливост. Остава се
с убеждение обаче, че с такава адекватност, към сутринта на 01.09.2018г., С. не
се е ползвал. Подсъдимият категорично заявява, че не приема медикаменти, обаче
– именно в процесния случай и въпреки че заявява наличието на висока кръвна
захар – е решил да използва, при това – без да се поинтересува за какъв
медикамент става дума. Наред с това, въпреки твърдяното продължително
главоболие – започнало още преди тръгването на С. и *** от ***, подсъдимият не
приел „хапчето“ нито в ресторант ***
– където пил кафе, нито дори веднага, след като му било дадено от страна на ***
/след качване в лекия автомобил при отпътуване за ***/, а едва – в полицейското
управление, при това – точно преди да даде проба за наркотици, която пък, на свой
ред – дала положителен резултат.
Наред с коментираната
неубедителност на обясненията на подсъдимия, следва да бъде изтъкнато, че с
такава се ползва и единствения друг доказателствен източник, който до известна
степен е в тяхна подкрепа – показанията на свидетеля ***. Последният заявява,
че е в много добри лични отношения с подсъдимия и че двамата заедно,
действително упражняват занятие като музиканти.
Потвърждава, че на процесната дата, след ангажимент ***, преминали през ***,
където пили кафе и продължили за нов ангажимент /сватба/ – в ***. Свидетелят
твърди, че подсъдимият му е поискал някакво „хапче“ за главоболие. Свидетелят, който по принцип носел подобни
медикаменти, в случая обаче не разполагал с такива и поискал от сервитьорите в
„***“. На свой ред, те му дали някаква таблетка, която *** връчил на А.С..
Разказва, че след това тръгнали към с.ВЪРБИЦА, но били спряни за полицейска
проверка. При същата, както подсъдимият, така и свидетелят представили на
полицейските служители своите документи; С. обаче бил задържан.
При поставени допълнителни
въпроси, свидетелят внася някои съществени уточнения, а именно:
-
че не знае дали след като е дал „хапчето“
на С., последният го е изпил;
-
че е бил през цялото време на полицейската проверка в лекия автомобил, но
не е видял какви конкретно документи подсъдимият е представил на полицейските
служители, както и дали им е казал ЕГН;
-
че с подсъдимия често посещават ресторант „***“, но все пак не познава
лицето, предоставило му споменатото „хапче“
и дори - не си спомня от кой пол е това лице /“…Вие този сервитьор, сервитьорка познавате ли ги, Ваши лични познати ли
са? ***: Не, ние постоянно сме там, но не мога да се сетя точно момиче ли беше,
момче ли беше.“/;
-
че не е обърнал никакво внимание за какво „хапче“ става дума и дори не са му били поискани пари за същото
„хапче“ /„СЪДЪТ: Как изглеждаше това
хапче? ***: Бяло или жълто, не съм го погледнал.“/;
-
че *** е поискал „хапче“ от неустановен сервитьор при плащане на
сметката, като същевременно – самият А.С. е бил на място, но не е попитал
сервитьора лично /“СЪДЪТ: Господин А. там
ли беше по това време? ***: Да, при мен беше. СЪДЪТ: При положение, че той е там - Вие
искате хапче за него?! ***: Да. Той от мен искал лекарство, но нямах. Погледнах
си шишето с „Аналгин“, нямах „Аналгин“ и исках от сервитьорите.“/.
Видно е, че показанията на ***, пораждат
много повече въпроси, отколкото да дават някакви – и още по-малко – убедителни,
отговори. Тук е мястото да бъде отбелязано, че между обясненията на подсъдимия
и показанията на свидетеля *** дори не е налице съответствие, създаващо
синхрон. Така например, подсъдимият отбелязва, че не е представил документи при
полицейската проверка и че си е сгрешил единния граждански номер, докато св.***
посочва, че двамата с подсъдимия са представили на полицейските служители
необходимите документи. По-съществено обаче, подсъдимият е категоричен, че св.***
му е предоставил „хапчето“, докато са били в лекия автомобил, но преди да бъдат
спрени от полицейските органи, докато св.*** заявява, че е предоставил
„хапчето“ преди това – още когато неустановения по делото сервитьор му го е дал,
т.е. още в Ресторант „***“. Подсъдимият твърди, че докато св.*** е искал
въпросното „хапче“ от сервитьора, е бил отишъл до тоалетната, за да се освежи,
докато самият свидетел е категоричен, че когато е поискал от сервитьора „хапче“
- са били заедно с подсъдимия и са оправяли сметката. В тази връзка, бяха
поставени и допълнителни въпроси на св.***, отговорите на които обаче, са
всичко друго, но не и убедителни:
„СЪДЪТ: Вас не Ви ли притеснява да искате така хапчета от непознати хора?
Казахте, че не можете дори да си спомните дали е мъж или жена.
***: Не, те са сервитьори. Само ги попитах, щото той беше
много…/свидетелят не се доизказва/
СЪДЪТ: А имате ли някаква представа защо обвиняемият не ги е помолил, а
се е наложило Вие да ги молите? В крайна сметка - той е там, заедно сте?
***: Аз съм по-малък и имам уважение към него. Той искал от мен хапче,
пита мене дали имам.“
Анализирайки както поотделно, така
и в съвкупност „оправдателните“ по характер доказателствени източници, Съдът
намира, че същите са нелогични, неубедителни и изграждат версия, която едва ли
може да се определи другояче, освен като пресилена и недостоверна. Тук следва
да бъде отбелязано, че между свидетеля П. и подсъдимия беше проведена очна
ставка, при която обаче съществените противоречия между техните показания и
обяснения не бяха отстранени. Все пак, налага се да бъде подчертано, че при
тази очна ставка св.П. беше категоричен, че преди подсъдимият да посети
санитарния възел в *** му е правен личен обиск, при който не са открити никакви
забранени предмети, в т.ч. – таблетки, медикаменти. Нещо повече, според
дадените от страна на Й. и П. показания, повод за проверката с техническо
средство за употреба на наркотици е било цялостното поведение и видимо външно
състояние на подсъдимия: същият бил със зачервени очи, които не реагират добре
на светлина, говорел леко завалено – което се потвърждава и от съставения
Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества. „Обвинителните“ по характер гласни доказателствени средства,
съдържащи се в показанията на К.П. и А.Й., изграждат хармонично и
непротиворечиво единство и не оставят каквото и да да било впечатление за
проявена тенденциозност или друго недобросъвестно отношение от страна на
свидетелите, при излагане на релевантните за делото факти и обстоятелства. Версията,
следваща от показанията на свидетелите П. и Й. е убедителна и житейски
достоверна, за разлика от версията, основаваща се на показанията на св.*** и
обясненията на подсъдимия.
Поради това, Съдът отдава вяра
именно на показанията на П. и Й. и изгражда изложената по-горе фактическа
обстановка върху тези доказателствени източници, както и другите гореизброени
писмени доказателства и доказателствени средства. От друга страна, не отдава
вяра както на обясненията на подсъдимия, така и показанията на ***. Приема, че
обясненията на подсъдимия са единствено проявление на правото му на защита, а
показанията на св.*** – не отговарят на действителното фактическо положение и
са призвани да създадат удобна за А.С. защитна версия. Ето защо, след влизане
на Присъдата в сила, заверен препис от нея и от протокола за съдебно заседание
на 05.11.2018г., следва да бъдат
изпратени на РП – ПЛЕВЕН – за преценка на предпоставките за възбуждане на
наказателно преследване за престъпление по чл.290 НК.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият А.А.С. ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по
чл.343б ал.3 НК - на 01.09.2018 година в град Плевен управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка *** след употреба на наркотично
вещество - метамфетамин, установено по надлежния ред, с техническо средство
Дрегер „Дръгтест 5000“ с фабричен № ARHJ – 0005, проба № 259.
Престъплението по чл.343б ал.3 НК
е такова на просто извършване, т.е. не предвижда настъпването на нарочен
престъпен резултат. Изпълнителното му деяние се изразява в действие –
управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Именно
след употреба на метамфетамин, А.С. е управлявал лек
автомобил марка *** на 01.09.2018 година в град Плевен. Авторството на деянието
се установява пряко от показанията на св.К.П. и А.Й., препис на талон за
изследване №0001127 и Протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества. Предвид отказа на подсъдимия да даде биологичен
материал за лабораторно изследване, в случая е приложима разпоредбата на чл.6
ал.9 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /редакция към ДВ, бр. 61 от
2017 г./, т.е. – взима се предвид показанието на техническото средство Дрегер „Дръгтест 5000“ с фабричен № ARHJ – 0005, проба № 259, от
което е представена и съответна разпечатка по делото.
Не може да бъде прието
възражението на защитата, че от обективна страна, престъплението по чл.343б
ал.3 НК се явява недоказано, тъй като не са налице категорични доказателства,
че подсъдимият С. е управлявал л.а. „***“ след употребата на наркотични
вещества – метамфетамин. В тази връзка се изтъква, че между момента на
управлението на автомобила и извършването на проверка с техническо средство
„ДРЕГЕР ДРЪГТЕСТ“ са налице действия, които нарушават връзката между едното и
другото, а именно: подсъдимият е посетил санитарен възел в ***, при което приел
неустановена таблетка, дадена му предварително от страна на свидетеля *** –
който пък на своя страна, бил получил същата таблетка от неустановено лице –
сервитьор в ресторант „***“. Тази позиция на защитата, по същество оспорва
причинно-следствената връзка между употребата на наркотично вещество и управлението
на МПС като елементи от обективната страна на деянието – и няма как да бъде
възприета, тъй като изцяло и единствено почива на доказателствени материали,
които Съдът преценява като недостоверни и не кредитира - обясненията на А.С. и
показанията на св.***. Впрочем, не само липсват достоверни доказателствени
материали, от които да се направи извод за нарушеност на причинно-следствената
връзка, но в действителност, налице са някои твърде показателни косвени
доказателства в обратния смисъл, а именно – че непосредствено преди и след
спирането му за полицейска проверка, подсъдимият е давал признаци на не особено
адекватно държане, родеещо се с повлияност от наркотични вещества. По-конкретно,
същият е преминал на забраняващ сигнал на светофарна уредба – в светлата част
на денонощието, в централната част на гр.Плевен; впоследствие, при спирането на
автомобила – блъснал предна дясна гума в уличния бордюр; имал зачервени,
воднисти очи; говорът му бил леко завален; двукратно представял погрешен ЕГН в
хода на полицейска проверка, докато личните му документи през цялото време били
в джоб на дрехата му. Ето защо Съдът приема, че липсват каквито и да било юридически
основания да се приеме, че коментираната причинно-следствена връзка, евентуално
се явява нарушена.
От субективна страна подсъдимият е
действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, съзнавал е неговите
обективни признаци, предвиждал е общественоопасните му последици /управление на
МПС след употреба на наркотично вещество/ и е целял тяхното настъпване.
Субективната страна на деянието се установява по убедителен начин от
доказателствените материали, от които следват и обективните признаци на
деянието.
На следващо място, при така
установената фактическа обстановка Съдът намира, че с действията си, от
обективна страна, подсъдимият А.А.С. ЕГН: **********
е осъществил и състав на престъпление и по чл.343в ал.3 вр. ал.1 НК - на 01.09.2018 година в град
Плевен управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка *** в срока
на изтърпяване на принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до заплащане на дължимата глоба“, наложена със ***“ при *** №
18-0938-001696/07.08.2018г.
Престъплението по чл.343в ал.3 НК
е такова на просто извършване; явява се довършено със самия факт на
изпълнителното деяние – управление на МПС в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка /ПАМ/ за временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС, което в случая се доказва пряко от показанията на
свидетелите П. и Й.. Обективният признак – наличието на влязла в сила ПАМ за
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС се доказва пряко от
заверения препис на Заповед №
18-0938-001696/07.08.2018г., от който е видно, че същата Заповед е получена
лично от дееца, не е обжалвана и е влязла в сила към 22.08.2018г.
От субективна страна, деянието по
чл.343в ал.3 НК е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 НК – обвиняемият *** е съзнавал, че няма право да управлява МПС, тъй като
му е наложена съответна ППАМ за временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС, съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици, изразяващи се в противоправно
управление на МПС в срока на действие на същата ППАМ - и е целял настъпването
на същите последици. Следва да бъде подчертано, че гореспоменатото лично убеждение
на подсъдимия, а именно – че считал, че фактическото държане на издаденото на
негово име СУМПС, все пак му дава право да управлява МПС, почива на неправилна
интерпретация на Закона и очевидно - няма как да бъде възприето. Да се приеме
подобна теза, на практика означава принудителните административни мерки по
чл.171 т.1 б.“д“ да бъдат напълно обезсмислени; от друга страна, неправилната
интерпретация на Закона, по същество представлява непознаване на Закона, което
по силата на презумпцията за неговото познаване, няма как да бъде извинително. Субективната
страна на деянието следва по несъмнен начин от доказателствените материали,
отбелязани по-горе, от които се установява и обективната му страна.
Въз основа на тези доводи Съдът
прие, че са налице както обективните, така и субективните признаци на
престъпления по чл.343б ал.3 НК и по чл.343в ал.3 вр. ал.1 НК. Вината на
подсъдимия А.С. в извършването на тези престъпления, се явява доказана по
несъмнен начин.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянията и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на престъплението
по чл.343б ал.3 НК, следваща от предвидената в закона наказуемост, е относително
ниска – предвидено е налагане на наказание лишаване от свобода от една до три
години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, а съобразно чл.343г НК
– и лишаване от право да управлява МПС. Същевременно, престъпленията по
транспорта – и конкретно тези по чл.343б НК – се отличават с актуална и
завишена обществена опасност към настоящия исторически момент, което ясно
проличава и от последното законодателно изменение в санкционната част на
разпоредбата /ДВ бр.74 от 2015г./, при което беше увеличен както размера на
наказанието лишаване от свобода, така и този на кумулативно предвиденото
наказание глоба. Следователно, независимо от формално ниската наказуемост на
деянието, по същество обществената му опасност се определя като умерена, в
подкрепа на който извод е и относително високия специален минимум на
наказанието лишаване от свобода – една година.
Обществената опасност на
престъплението по чл.343в ал.3 вр.ал.1 НК, следваща от предвидената в закона наказуемост,
е относително ниска – предвидено е налагане на наказание лишаване от свобода лишаване
от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда лева, а съобразно чл.343г НК – и лишаване от право да управлява МПС. Тук са напълно относими изложените в
предходния абзац съображения за актуалност на обществената опасност на този вид
деяния, което следва и от относително скорошното им включване в системата на
престъпленията в Особената част на НК / ДВ, бр. 95 от 2016 г./.
Личната обществена опасност на дееца,
следваща от приобщената справка за съдимост, е умерена. Същият двукратно е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
на основание чл.78а НК, налице е и осъждане с приложението на чл.66 ал.1 НК. В
тази връзка, налага се да бъде подчертано, че цялата предходна съдимост на С. е
свързана с извършване на престъпления по чл.343в НК – т.е. престъпления против
транспорта. Отделно от това, видно от изисканата от *** справка, налице са общо
111 /сто и единадесет/ влезли в сила Наказателни постановления, за извършени от
страна на С. нарушения по ЗДвП, глобите по които, впрочем, преобладаващо не са
платени. Според представената характеристична справка, С. не поддържа контакти
с лица от криминалния контингент, семеен е и по занятие е музикант. Следователно,
съвкупно преценено, личната обществена опасност на дееца действително следва да
се прецени като умерена.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства, по делото не се установяват.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът взе предвид:
-
наличието на множество предходни, влезли в сила административни наказания
за нарушения на ЗДвП;
-
наличието на предходна съдимост.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е умерена обществена опасност на
деянието по чл.343б ал.3 НК и относително ниска – на това по чл.343в ал.3
вр.ал.1 НК, умерена лична обществена опасност - на дееца, като е налице превес
на отегчаващите отговорността обстоятелства. Последните, на свой ред, разкриват
А.С. като лице, проявяващо очевидна склонност да не съобразява поведението си с
правилата за движение по пътищата, за което красноречиво свидетелстват не само
сто и единадесетте влезли в сила Наказателни постановления, но също така
предходните производства по чл.78а НК /за престъпления против транспорта/ и
предходната съдимост /отново за престъпления против транспорта/. Нещо повече,
видно е, че не само е налице изявена склонност за незачитане правилата за
движение по пътищата в страната, но и своего рода – липса на поправяне и
превъзпитание у дееца, независимо от многократното въздействие както със
средствата на административнонаказателната, така и на наказателната репресии. И
всичко това – при актуална и завишена обществена опасност на престъпленията
против транспорта в настоящия исторически момент. Следователно, в случая е
наложителен строг санкционен подход, който да обезпечи интензивно въздействие
на наказателната репресия върху личността на подсъдимия, с оглед надлежното
постигане на целите на наказанието по чл.36 НК. В този смисъл, на първо място,
за всяко от престъпленията следва да бъде наложено наказание лишаване от
свобода и глоба в размер около средния; за престъплението по чл.343в ал.3 вр.ал.1 НК, предвид по-ниската му обществена опасност – наказание лишаване от право да
управлява МПС в размер около средния, а за наказанието п чл.343б ал.3 НК -
наказание лишаване от право да управлява МПС в максимално допустимя размер
/чл.49 ал.1 НК/ - предвид обществената опасност на деянието и изявените
трудности при поправянето и превъзпитанието на дееца, за които стана дума
по-горе.
В съответствие с изложените дотук
съображения, Съдът призна подсъдимия А.А.С. ЕГН: **********
за виновен в това, че на 01.09.2018 година в град Плевен управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка ”***лед употреба на наркотично вещество
- метамфетамин, установено по надлежния ред, с техническо средство Дрегер „Дръгтест 5000“ с фабричен № ARHJ – 0005, проба № 259 - престъпление по чл.343б ал.3 НК, поради
което и на основание чл.343б ал.3 НК във вр.чл.54 НК го осъди на ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ ЛЕВА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На следващо място, призна
подсъдимия А.А.С.
ЕГН: ********** за виновен в това, че на 01.09.2018 година в град Плевен
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка *** в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до заплащане на дължимата глоба“, наложена със Заповед на ***“
при *** - Плевен № 18-0938-001696/07.08.2018г. - престъпление по чл.343в
ал.3 вр. ал.1 НК, поради което и на
основание чл.343в ал.3 вр. ал.1 НК във
вр.чл.54 НК го осъди на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, ГЛОБА в
размер на 700 /седемстотин/ ЛЕВА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок
от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.23 ал.1 НК, на подсъдимия А.А.С.
беше определено едно общо, най-тежко наказание измежду така наложените, а
именно – ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Като взе предвид обстоятелството, че
деянието по настоящото дело е умишлено и е извършено от пълнолетно лице в
изпитателния срок на предходно условно осъждане /НОХД №452/2016г. по описа на
РС – ***/, Съдът постанови определеното общо наказание, на основание чл.57 ал.1
т.3 ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.
В съответствие с разпоредбата на чл.23
ал.2 НК, към така определеното общо най-тежко наказание, беше присъединено
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ, а на основание
чл.23 ал.3 НК- беше присъединено и наказанието ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/
ЛЕВА. Последното беше преценено като необходимо отново по съображения за
по-интензивно и ползотворно въздействие върху личността на подсъдимия, с оглед
постигане на целите по чл.36 НК.
Съдът счита, че размерът на така наложените
наказания е достатъчен, за да има необходимия поправителен, превъзпитателен и
превантивен ефект върху А.А.С.. Реализираната
наказателна репресия е в обем, съответен на извършените престъпления, както и с
интензитета да способства за постигане на целите на наказанието по НК. Определянето
на по-високи размери на налаганите наказания, не би било справедливо, а на
по-ниски – не би съответствало нито на обществената опасност на извършените
престъпления, нито – на тази на дееца, нито – на затрудненията във връзка с
поправянето и превъзпитанието на неговата личност, налагащи по-строг санкционен
подход.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: