РЕШЕНИЕ
№ 1037
гр. Плевен, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Инес Людм. Димитрова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Инес Людм. Димитрова Гражданско дело №
20244430106340 по описа за 2024 година
В исковата молба се твърди, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №***/20*** г. по описа на
***, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника.
Навеждат се доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на
топлоснабден имот, находящ се в *** е клиент на битова топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на пар. 190 от ДР на ЗЕ. "Битов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди, “потребител на енергия или природен газ за
битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което
използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството
си. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата
на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
“*** АД на клиенти за битови нужди в ***, които се изготвят от “***” ЕАД и
се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в
сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един
1
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане
от страна на клиентите. С тези ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Ответницата не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл, 106а, ал. 3
ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от “***” ЕАД на потребители за битови нужди в ***,
одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в
сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ. „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение", чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите
на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Твърди се още,
че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2.
Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна
енергия. Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период, но не е погасено задължението й.
Навеждат се доводи, че на основание чл. *** от ЗЕ разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице вписано в публичния регистър по чл. ***. Твърди се, че сградата - етажна
собственост, в която се намира имотът на ответницата е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „***"
ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от
“***" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
2
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2
от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на
енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от
24.04.2007 г./. Твърди се, че за имота на ответницата са издадени изравнителни
сметки, сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота. Съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за
доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период.
Претендират разноски
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозиран писмен отговор от
пълномощника на ответницата, с който се твърди, че в имота за последно е
влизал инкасатор през 2021 г., за да извлече показанията на отчитащите
устройства. Навеждат се доводи, че са приложени документи от ОС на блока
за избор на фирма, която да отчита резултатите от отчитащите устройства, но
не е представен документ, от който да е видно, кой наистина е отчитал
действителните показания на топломерите. Навеждат се доводи, че
представените отчетни документи, са с невярно съдържание.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление от *** г.
по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №***/***г., по ч. гр.д.
№***/***г. по описа на ***, връчена лично на длъжника. В законоустановения
срок е постъпило възражение. В указаният от съда едномесечен срок е
предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим и
следва да бъде разгледан по същество.
С исковата молба са представени и действащите Общи условия на
продажба на ТЕ за битови нужди от ***“ ЕАД на клиенти в ***. Съдът
приема, че същите са публично оповестени, чрез публикацията им във в-к
Монитор.
Установява се също и факта на издаването на фактури за дължимите
суми, за процесния период.
От договор за продажба на държавен недвижим имот от ***г. на имот с
адрес ***, ***, собственици на имота са А. Й. М. и И. Е. М..
3
От удостоверение за наследници се установява, че С. А. И. е
единственият наследник на А. Й. М..
По делото се установява, видно от представеният с исковата молба
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №***, том ***, рег.
№***, дело № *** от ***г., че собственик на недвижим имот, находящ се в
***, ***, предмет на договорната ипотека, е собственост на С. А. И..
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: сумите за ТЕ за имота, за процесния период, са
начислявани от ищеца, по изготвени отчети от дружеството, извършващо
дялово разпределение на ТЕ, като е начислявана ТЕ за отопление, топла вода и
ТЕ, отдадена от сградна инсталация. ВЛ е посочило, че съобразно
действащите Общи условия, в случай, че в резултат на изравнителни сметки е
налице суча за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за
процесния период, а в случай, че е налице сума за възстановяване, то от нея
служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-
старото. ВЛ е посочило, че за процесния период- 01.05.2021г. до 30.04.2023г., е
начислена сума за ТЕ от 3081,42лв., от която 3033,30лв.- за отопление и
48,12лв.- за услуга дялово разпределение, както и лихва за забава в размер на
488,07 лв. ВЛ е посочило, че лихвата за забава върху сумата от 48,12 лв.,
изчислена помесечно за всяка главница с натрупване от 05.2021г. до 04.2023г.
е 10,16 лв. ВЛ е посочило, че за периода са издадени следните фактури:
фактура № ***/***г. за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. в размер на
2490,20 лв., като от същата 716,90 лв. са фактурирани прогнозно, а за остатъка
от 1610,73 лв. е издадена фактура № ***/***г. Така за първия отоплителен
сезон 05.2021г. до 04.2022г. са неизплатени фактура № ***/***г. в размер на
716,90 лв. и фактура № ***/***г. в размер на 162,57 лв. ВЛ посочва, че за
втория отоплителен сезон 05.2022г. до 04.2023г., са начислявани прогнозни
фактури, издадени на база потребление за предходен период, след
приключване на отоплителния сезон и преизчисляване, като за периода е
издадена фактура за потребление в размер на 705,51 лв. – за отопление и
подгряване на топла вода. ВЛ посочва, общо неизплатената главница за
претендирания период е в размер на 3033,33 лв., а лихвата за забава от
изискуемостта 15.09.2022г. до 19.03.2024г. е 477,91 лв., начислените суми за
дялово разпределение за периода 05.2021г, до 04.2023г. 48,12 лв. ВЛ е
посочило, че лихвата за забава върху сумата от 48,12 лв., изчислена помесечно
за всяка главница с натрупване от 05.2021г. до04.2023г. е 10,16 лв. За
4
процесните два периода на отопление за отопление и услуга дялово
разпределение неизплатената главница за периода от 05.2021г. до 04.202г. и за
периода от 05.2022г. до 04.2023г. е общо в размер на 3033,30 лв., лихвата за
забава за периода от 05.2021г. до 04.202г. и за периода от 05.2022г. до
04.2023г. е общо в размер на 477,90 лв., главницата за дялово разпределение за
периода от 05.2021г. до 04.2023г. е в размер на 48,12 лв., а лихвата за забава за
периода от 05.2021г. до 04.2023г. е в размер на 10,16 лв. ВЛ посочва, общо
сумата отопление и дялово разпределение за процесния период от 05.2021г. до
04.2023г. е в размер на 3081,42 лв., а лихвата за забава за процесния период от
05.2021г. до 04.2023г., е в размер на 488,07 лв. В с.з. ВЛ поддържа изготвеното
заключение.
По делото е изслушана и приета СТЕ, от заключението по която се
установява следното: процесният недвижим имот се намира в топлофицирана
жилищна сграда.В табличен вид ВЛ е посочило ежемесечните отчети на
главния водомер за двата отоплителни сезона 201-2022 и 2022-2023, за
отчетената ТЕ и изчислените технологични загуби, изчислени по Наредба №
Е-РД-04-1/12.03.2020г., като те се приспадат от общото количество отчетена
ТЕ в АС. ВЛ посочва, че индивидуалната сметка се извършва от
топлофикационното дружество. ВЛ е посочило, че индивидуалната сметка на
ответника съдържа два компонента: дял на имота за отдадена ТЕ за отопление
и ТЕ БГВ. ВЛ е дало в табличен вид потребената за имота ТЕ, за процесния
период м.05.2021г. до м.04.2023г., по компоненти, и за двата отоплителни
сезона. ВЛ посочва, че дяловото разпределение в имота през процесния
период е извършвано от топлофикационното дружество по методика за
разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост, по Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020г., технологичните разходи за абонатната станция се отчислявани
за сметка на ищеца. ВЛ посочва, че главния водомер в абонатната станция е
преминал съответните държавни проверки. В с.з.ВЛ поддържа изготвеното
заключение.
Съдът дава пълна вяра на събраните и анализирани писмени
доказателствени средства, тъй като се ползват с придадените по смисъла на
ГПК доказателствена стойност и не са налице данни, които да внесат
съмнение в тяхната достоверност.Съдът дава вяра изцяло на заключението на
допуснатата ССЕ и на заключението на допуснатата СТЕ, тъй като същите са
обективни, пълни и изготвени от компетентни вещи лица.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
5
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово
разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. От събраните по делото
доказателства, съдът намира, че отв. С. А., като ползвател, в качеството си на
собственик на описаният по- горе имот, има качеството на потребител на ТЕ,
за целият процесен период, и дължи плащане на съответните суми, в т.ч. и
сумите за отопление. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за
имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена
от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.
В случая, с оглед на събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключенията
по изслушаните експертизи, се установи, че за процесния период, за имота е
потребявана ТЕ и същата е правилно начислявана от топлофикационното
дружеството, което се установява от заключението по изслушаната СТЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Между страните за процесния период е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за
продажба, като видно от събраните доказателства, същите са публикувани и
влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за
продажба на топлинна енергия от „***“ ЕАД на потребители за битови нужди,
доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.33,
ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна
енергия, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия, а именно: в 45-дневен срок, след изтичане на периода, за който се
отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок
на задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на
6
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на топлинната енергия. Съобразно заключението на
ВЛ, съдът приема за установен размерът на дължимите суми- главница и
лихва. Безспорно по делото се установява също и факта , че от страна на
ответника няма плащане на дължимите суми.
На основание гореизложеното, съдът намира, че исковете с правно
основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр чл. 150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от
ЗЕ, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване на установено, че
ответникът С. А., дължи на ищеца “***” ЕАД сумата от 3569,49лв., от която
3033,30лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена ТЕ
и дялово разпределение за периода м.05.2021г. – м.04.2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК -08.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 477,91 лв. –
мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022г. до 19.03.2024г., както и
суми за дялово разпределение 48,12 лв. главница за периода от м.05.2021г. до
м.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК -08.04.2024г. до окончателното изплащане на
вземането и 10,16 лв. – лихва за периода от 16.07.2021г. до 19.03.2024г. е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца
следва да присъдят направените разноски за исковото производство. С
протоколно определение от 17.04.2025г., ответницата С. И., на основание
чл.83, ал.2 от ГПК, е освободена от внасяне на такси и разноски в настоящото
производство. С оглед горното, ответницата следва да понесе сторените от
ищеца разноски за юрк. възнаграждение в исковото производство, които съдът
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК определя в минимален размер от 100лв.
Следва да бъдат присъдени и разноските за юрк. възнаграждение по ч. гр.д.№
***/20***г. на ***, в размер на 50 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, че С. А. И., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ НА “***”
7
ЕАД, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано
от ***- *** и ***-***, чрез ***, сумата общо от 3 569,49лв., от които 3
033,30лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.05.2021г.-м.04.2023г.,
ведно със законната лихва от 08.04.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, 477, 91 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до
19.03.2024г., както и суми за дялово разпределение 48,12 лв.-главница за
периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от
08.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 10,16 лв.-лихва за
периода от 16.07.201г. до 19.03.2024г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, С. А. И., ЕГН
**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “***” ЕАД, ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** представлявано от ***- *** и ***-***,
сумата от 100лв.- юрк. възнаграждение по настоящото производство и сумата
от 50 лв. юрк. възнаграждение по ч. гр.д.№ ***/20***г. на ***.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
на страните, с въззивна жалба, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8