РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 30.09.2021 г. в
състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове: Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 5353/ 2020 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от "Н.и.о."
ЕООД с ЕИК *******срещу Решение 57643/04.03.2020г., постановено по гр. д. № 605/2020г.
по описа на Софийски районен съд, 35 с-в, в частта с която е уважен срещу
жалбоподателя, предявеният от „Т.С.”ЕАД с ЕИК *******иск по чл. 415 ГПК във
връзка чл. 59 ЗЗД за сумата 1170,26 лева, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена от ищеца, с която ответника се обогатил под формата на
спестени разходи за сметка на ищеца за периода от 01.06.2013г. до 31.04.2015г. ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК- 21.07.2016г. до окончателното им плащане, за която сума е издадена
заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 40628/2016г. по описа на Софийски
районен съд.
В
жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението с аргумент, че неправилна
е квалификацията на иска като такъв по чл. 59 ЗЗД, защото стойност на ТЕ могла да
се претендира само на договорно основание. Налице бил договор макар писмената
форма за неговата действителност да не била спазена. Отделно нямало доказано
обогатяване. Нямало възможност други субекти освен физически лица да се обогатяват,
защото само те можели да чувстват топлина.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Въззиваемия ищец оспорва жалбата и иска потвърждаване
на решението.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си
и претендират разноски..
СГС при
проверка по чл. 269 ГПК намира
решението за валидно и допустимо. По
отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и
императивните материални норми.
Установената от СРС фактическа обстановка не се
оспорва пред въззивния съд, поради което и СГС препраща относно установените
факти към мотивите на СРС. Спорът е правен и касае източникът на отношението
между страните- дали е извъндоговорен (неоснователно обогатяване) или договорен
и съответно за пътя за защита на ищеца.
Въпросът за
квалификацията на иска е вече решен с предходното решение на Софийски градски
съд по в.гр.д. 363/2019г. на СГС, с
което е обезсилено решението на СРС при първото разглеждане на спора между
страните.
Искът е по
чл. 59 ЗЗД и съответното възражение в
жалбата е неоснователно.
То впрочем противоречи и на останалата част от жалбата
, в която се посочва, че нямало как да има облигационни отношения между
страните по договор за доставка на ТЕ за стопански нужди, поради липсата на
писмен договор, който се изисква в писмена форма за действителност.
След като не се твърди да има писмено съглашение, то и
отношенията в случай, че е доставена ТЕ се уреждат на плоскостта на
неоснователното обогатяване. Енергията е вещ и като всяка вещ може да се ползва
от нейния собственик или от друг субект със или без правно основание, съответно
по повод на нейното ползване може да се породят договорни или извъндоговорни
отношения и обогатили се могат да бъдат всички правни субекти, а не само
физически лица, защото енергията е вещ и върху нея има права, които могат да
принадлежат на всеки правен субект, а при ползването ѝ без да се заплати
се спестява разход. Представената с жалбата практика на съдилища не е обвързваща
за настоящият състав.
Собствеността върху процесния имот е доказана и при
липса на доказателства, че трето за спора лице е ползвало имота, правилно СРС е
приел, че ответника е ползвал имота, защото се предполага, че собственика
владее и ползва вещите си. Доколкото в случая доставяната в процесния имот
топлинна енергия е била ползвана от ответното дружество във връзка с
осъществявана от него търговска/професионална дейност – като противното нито се
твърди, нито се установява по делото, то неоснователно се явява възражението му
за наличието на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди между
страните.
Други оплаквания няма и поради неоснователност на
направените жалбата следва да се остави без уважение, а решението да се
потвърди.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски за
въззивното производство има само въззиваемия – ищец, който претендира юрисконсултско
възнаграждение. СГС намира за справедлив размер от 100,00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение 57643/04.03.2020г., постановено по гр. д. № 605/2020г.
по описа на Софийски районен съд, 35 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Н.и.о." ЕООД с ЕИК *******ДА ЗАПЛАТИ
НА „Т.С.”ЕАД с ЕИК *******сумата от 100,00
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното дело.
Решението не подлежи на обжалване на основание.
Председател : Членове : 1. 2.