Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.07.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА С.
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1502 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 537 ТЗ.
Ищецът твърди, че по запис на заповед, издаден на
28.11.2006 г., с място на издаване: гр. София, бул. „*********, издателят „А.И.“
ООД безусловно и неотменимо се задължил да заплати на „Б.П.Б.“ АД /сега „Ю.Б.“
АД/ или на негова заповед сумата от 320 000 лева, ведно с годишна лихва в
размер на 10 % върху тази сума, считано от датата на издаване на записа на
заповед. Посочва, че записът на заповед е платим на предявяване и без протест и
същият е авалиран без протест, при условията, при които е издаден от Л.П.П., П.Л.П.
и Л.Л.П.. Твърди, че поканил с нотариална покана издателя и авалистите на
ценната книга да заплатят сумата по записа на заповед, но същата не била
заплатена. Посочва, че образувал заповедно производство по чл. 417 ГПК за част
от сумата по записа на заповед в размер на 150 000 лева, като съдът му
издал заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху сумата от
150 000 лева, считано от 23.02.2015 г. до окончателното изплащане, както и
направените разноски, срещу която ответниците възразили. Твърди, че записът на
заповед отговаря на формалните изисквания на чл. 535 ТЗ. С оглед изложеното
иска да се постанови решение, с което да се признае за установено, че в негова
полза съществува частично вземане по запис на заповед по отношение възразилите
длъжници „А.И.“ ООД, Л.П.П., П.Л.П. и Л.Л.П.. Претендира разноски.
Ответниците „А.И.“ ООД, Л.П.П., П.Л.П. и Л.Л.П.
оспорват исковата молба като неоснователна и недоказана. Твърдят, че П.Л. П. и Л.Л.П.
не са подписали процесния запис на заповед. Считат, че ценната книга не
отговаря на формалните изисквания на чл. 535, т. 3 и т. 6, пр. 1 ТЗ, тъй като в
нея липсва посочен падеж на предявяване и дата на издаване, като тези реквизити
са дописани допълнително, след издаване и подписване на записа на заповед.
Посочват, че липсват данни за обвързаност на едностранната сделка с каузално
правоотношение. Твърдят, че записът на заповед не е предявен, тъй като
постоянните адреси на авалистите по лична карта към датите, за които се твърди,
че са връчени нотариалните покани не съвпадат с адресите, посочени в
съответните нотариални покани. Предвид изложеното искат да се отхвърли иска. Претендират
разноски. С втори отговор на исковата молба ответниците оспорват иска. Твърдят,
че записът на заповед е нищожен и от него не могат да се черпят права и
задължения, както и че с него се цели да се удостовери сключването на
несъществуващ договор за кредит, по какъвто поемателят не може да е страна, тъй
като не отговаря на изискванията на ЗКИ и ЗК. Оспорват заповедта за изпълнение
и изпълнителния лист и считат същите са неправилни и незаконни. Посочват, че
процесният запис на заповед е с попълнена не от издателя му дата на издаване –
21.11.2006 г. и на това основание е
нищожен, както и е прескрибиран /с изтекла давност/ менителничен ефект. Считат,
че попълнените от друго лице, от банката, тъй като тя е държател на документа,
а не от издателя му дати – на падеж и на издаване, променят съществено смисъла
на документа по престъпен начин, с който издателят му, също и авалиралите го
лица, не са били съгласни. Позовават се на изтекла давност. Твърдят, че сумите
по записа на заповед не са платени на дружеството-издател и не се дължат от
ответниците по делото. Твърдят, че процесният запис на заповед е издаден по
повод подписан договор за кредит между „Ю.Б.“ АД и „А.и.“ ООД от 17.11.2006 г.
продукт „Бизнес револвираща линия плюс № BL3263/17.11.2006 г., по който въз
основа на извлечение от сметка е образувано заповедно производство, по което е
подадено възражение и исковото производство е висящо. Твърдят, че вземанията по
каузалното правоотношение са погасени. Посочват, че не са им връчвани
нотариални покани. Считат, че процесната ценната книга има два падежа, поради
което е нищожна. Твърдят, че записът на заповед е издаден въз основа на
неравноправна клауза по каузално правоотношение между банката-ищец и
дружеството-издател.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа иска.
Твърди, че ценната книга съдържа всички изискуеми реквизити и че няма законова
забрана за ръкописно изписване в записа на заповед. Счита, че физическите лица,
в качеството им на авалисти, не могат да правят възражения във връзка с наличие
на каузална сделка между ищеца и дружеството „А.И.“ ООД. Оспорва, че липсва
надлежно предявяване на записа на заповед. Твърди, че неправилно е посочено от
ответниците, че записът на заповед има два падежа.
С два допълнителни отговори на допълнителната исковата
молба ответниците Л.П. П., П.Л.П. и Л.Л.П. заявяват, че поддържат направените
оспорвания в отговора на исковата молба и изложените твърдения. Поддържат, че
записът на заповед не е подписан от П.Л. П. и Л.Л.П., както и че липсват данни
за обвързаност на едностранната сделка с каузалното правоотношение и
предявяване на ценната книга. Поддържат възражението си за изтекла погасителна
давност.
С допълнителен писмен отговор на допълнителната искова
молба ответникът „А.И.“ ООД оспорва подадената от ищеца допълнителна искова
молба и изцяло поддържа всички оспорвания и твърдения в подадените отговори на
исковата молба.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност,
както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Процесният запис на заповед е издаден на 28.11.2006 г.
от „А.и.“ ООД и с него дружеството се е задължило неотменяемо и безусловно да
заплати при предявяване на ценната книга на „Б.П.Б.“ АД, или на нейна заповед,
сумата от 320 000 лева, ведно с годишна лихва в размер на 10 процента
върху тази сума, считано от датата на издаване. Посочено е, че записът на
заповед може да бъде предявен за плащане в срок до 28.12.2021 г. и е платим без
разноски и протест при „Б.П.Б.“. Ценната книга съдържа подпис за издател: „А.И.“
ООД, чрез Л.П.П. /управител/. Изрично на ценната книга е отбелязано, че записът
на заповед се авалира при условията, при които е издаден от Л.П.П., П.Л. П. и Л.Л.П..
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с
каузално правоотношение по сключен между ищеца и „А.и.“ ООД договор за банков
кредит „Бизнес револвираща линия – Плюс“ № BL 3263 от 17.11.2006 г.
Записът
на заповед, на който основава вземането си ищецът, е абстрактна сделка, при
която основанието за плащане не е елемент от съдържанието и затова не е условие
за действителност на ефекта. Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, всяка една от страните трябва да докаже
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Кредиторът
трябва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът
възраженията си срещу вземането, които възражения могат да бъдат както
абсолютни /срещу формата или съдържанието на записа на заповед/, така и лични,
основани на отношенията с кредитора – заплаха, насилие и др. В посочения смисъл
е практиката на ВКС в решение № 173 от 12.01.2011 г. по т.д. № 901/2009 г.,
Т.К., І Т.О. на ВКС и решение № 95 от 08.07.2014 г. по т.д. № 2473/2013 г.,
Т.К. ІІ Т.О. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Съдът
намира, че издаденият запис на заповед, представен в заповедното производство,
в който има попълнени дата на издаване – 28.11.2006 г. и начин на определяне на
падежа, съдържа всички необходими реквизити по чл. 535 ТЗ. Ответникът „А.и.“
ООД се е задължил неотменимо и безусловно да заплати при предявяване на записа
на заповед сумата 320 000 лева, ведно с годишна лихва в размер на 10 %
върху тази сума, считано от датата на издаване на ценната книга. Наименованието
„запис на заповед” се съдържа в текста на документа, както и в неговото
заглавие. Ответникът е поел безусловно обещание да заплати определена сума,
която е изписана цифром и словом. В менителничния ефект е определен падеж по
един от начините, изчерпателно уредени в чл. 537 ТЗ във вр. с чл. 486, ал. 1,
т. 2 ТЗ – на предявяване за плащане в определен срок. Ценната книга съдържа и
останалите реквизити, изброени в чл. 535 ТЗ – лице, на което трябва да се
плати, дата на издаване и място на издаване, подпис на издателя и уговорка, че
сумата ще се изплати без разноски и протест. Отбелязано е в записа на заповед,
че задължението е авалирано при условията, при които е поето от физическите
лица Л.П.П., П.Л. П. и Л.Л.П..
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответниците П.Л. П. и Л.Л.П.,
че не са подписвали процесния запис на заповед. Във връзка с открито от съда с
определение от 17.10.2016 г. производството по оспорване по чл. 193 ГПК са
приети единична и тройна съдебно-почеркови експертизи, които съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвени, от които категорично се доказа, че
подписите, положени от името на Л.П.П. за „издател“ и за първи авалист в
ценната книга от 28.11.2006 г., от името на П.Л. П. за втори авалист и от името
на Л.Л.П. за трети авалист са изпълнени съответно от Л.П.П., П.Л. П. и Л.Л.П.. Следователно
с полагане на подпис в ценната книга посочените лица са поели задължение по
записа на заповед при условията, при които е издаден.
Съдът
счита за неоснователно и възражението на ответниците, че ценната книга не
отговаря на формалните изисквания на чл. 535, т. 3 и т. 6, пр. 1 ТЗ. Записът на
заповед съдържа падеж и същият е определен по един от начините посочени в чл.
486, ал. 1, т. 2 ТЗ, като е предвидено, че ценната книга следва да бъде
предявена за плащане в срок до 28.12.2021 г. Съдържа също така дата на издаване
– 28.11.2006 г., като част от съдържанието по чл. 535, т. 6, пр. 1 ТЗ. По
делото остана недоказано, че посочените два реквизита са дописани допълнително.
В приетата единична съдебно-почеркова експертиза вещото лице даде заключение,
че може да се допусне, че цифровият текст „28.11.2006 г.“ и „28.12.2021 г.“
вероятно е изпълнен от П.Л. П.. В приетата тройна съдебно-почеркова експертиза
вещите лица поддържат, че поради малкия обем от признаци на почерка, с които са
изпълнени ръкописните цифри на датите в записа на заповед не може да се
установи дали датите в процесния запис на заповед са изпълнени или не от Л.П.П.,
П.Л. П. и Л.Л.П.. Съдът намира, че липсата на категорични данни точно кой е
изпълнил ръкописните дати 28.11.2006 г. и 28.12.2021 г. не опорочава формата на
документа, тъй като записът на заповед не съдържа зачерквания и добавки, а е
създаден в този вид – на местата попълнени с ръкописен текст предварително е
оставено празно място с многоточие. Следователно липсва видим дефект на ценната
книга по отношение на реквизитите, които трябва да съдържа менителничния ефект,
за да се приеме, че същият е нищожен. Безспорно се доказа по делото, че
подписите положени под документа са изпълнени от ответника „А.и.“ ООД в
качеството му на издател и от авалистите – физически лица. По делото е отделено
като безспорно, че записът на заповед служи като обезпечение по сключен между
банката и дружеството договор за кредит, а вписаната дата на издаване е след
датата на сключване на договора за кредит на 17.11.2006 г.
Предвид
изложените съображения съдът приема, че ищецът основава иска си за вземане по
редовен от външна страна запис на заповед, който съдържа всички задължителни
реквизити и въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т.
9 ГПК.
Настоящият
съдебен състав счита за доказано по делото и че е настъпила изискуемостта на
материализираното в ценната книга парично задължение, доколкото е връчена
нотариална покана на издателя и на авалистите, което е преди датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Дори да се
възприемат показанията на разпитаните свидетели И.Х.Б.и С.И.К., които заявяват,
че са имали преки наблюдения – първият за адреса на Л.П. в гр. Банкя, а вторият
свидетел – за адреса на П. *** и че през 2014 г. не е имало съобщения и писма и
никой не е търсил лицата, тъй като физическите лице са обезпечили задължението
като авалисти, а не издатели, надлежното им връчване на записа на заповед не е
необходимо условие, за да настъпи изискуемостта на задължението за плащане.
Процесният запис на заповед е с падеж на предявяване до 28.12.2021 г. и следва
да бъде предявен на издателя. При избрания от поемателя начин на предявяване на
ценната книга с нотариална покана, съгласно чл. 50 ЗННД при връчването от
нотариуса, се спазват правилата за връчване на съобщения и книжа по чл. 37 –
чл. 58 ГПК. Видно е от удостовереното в печата на нотариуса, че дружеството „А.и.“
ООД е търсено на вписания в търговския регистър адрес на управление; събрани са
сведения, че апартаментът е отдаден под наем, че няма служители и пълномощник
на фирмата; залепено е уведомление, като в срока за получаване управителят на
дружеството се е явил в кантората на нотариуса и е получил екземпляр от
поканата. С връчване на нотариалната покана на издателя на записа на заповед на
09.02.2015 г., е настъпила изискуемостта на задължението за плащане с падеж на
предявяване, като е без правно значение дали записът на заповед е предявен на
авалиста. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, застъпена в
определение № 349 от 04.05.2012 г. по ч.т.д. № 135/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О. и определение
№ 45 от 13.01.2014 г. по ч.т.д. № 2880/2013 г. на ВКС, І Т.О., постановени по
чл. 274, ал. 3 ГПК, както и в решение № 206 от 06.04.2015 г. по т.д. №
3701/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 112 от 23.06.2016 г. по т.д. №
1556/2015 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 113 от 12.07.2017 г. по т.д. № 640/2016
г. на ВКС, І Т.О., решение № 207 от 12.02.2018 г. по т.д. № 1100/2017 г. на
ВКС, І Т.О., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Съдът намира
за неоснователно възражението на ответниците за погасяване на иска поради изтекла
давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 531, ал. 1 ТЗ, исковете по менителницата срещу платеца се
погасяват с тригодишна давност от падежа. Когато падежът е определен на
предявяване и издателят не е определил срок за предявяване за плащане,
кредиторът трябва да предяви за плащане записа на заповед в срок до една година
от издаването му. В конкретния случай записът на заповед е издаден на
предявяване, но в същия е определен срок за предявяване за плащане – не
по-късно от 28.12.2021 г. Тригодишният срок започва да тече от изискуемостта на
вземането, т.е. от по-ранния срок измежду фактическото предявяване на записа на
заповед, което е на дата 09.02.2015 г. и крайния срок за предявяване за
плащане, която е 28.12.2021 г. Заявлението по чл. 417 ГПК е подадено в
Софийския районен съд на 23.02.2015 г., което е преди изтичане на давностния
срок.
Съгласно т. 17
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
предметът на делото по иска по реда на чл. 422 ГПК се определя от правното твърдение
на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане,
за което е издадена заповедта за изпълнение и когато се касае за запис на
заповед, предметът на делото е вземане по редовен от външна страна менителничен
ефект, какъвто е конкретният запис на заповед, издаден на 28.11.2006 г. С въвеждането
на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на
каузално правоотношение, се разкрива основанието на задължението за плащане или
обезпечителния характер на записа на заповед и в този случай на изследване
подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на него,
биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В този
смисъл е и решение № 95 от 08.07.2014 г. по т.д. № 2473/2013 г., Т.К., ІІ Т.О.
на ВКС по чл. 290 ГПК.
В конкретния случай между страните е
отделено като безспорно, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с
договор за банков кредит„Бизнес
револвираща линия – Плюс“ № BL 3263 от 17.11.2006 г. По делото е
представено решение от 13.12.2016 г. по т.д. № 70/2014 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-9 състав, без данни за влизането му в
сила, с което са уважени предявените в процеса установителни искове по чл. 422 ГПК за дължими суми от ответното дружество по горепосочения договор за кредит,
сключен на 17.11.2006 г. между „Б.П.Б.“ АД /сега „Ю.Б.“ АД/ и „А.И.“ ООД. В
настоящия процес не са ангажирани доказателства, че вземанията по каузалното
правоотношение са погасени, каквито твърдения излагат ответниците. Следователно
вземанията, във връзка с които е издаден процесният запис на заповед не са
погасени.
Предвид
изложените съображения и липсата на доказателства, че претендираната сума от
150 000 лева, като част от сумата 320 000 лева, за която е издаден на
28.11.2006 г. процесният запис на заповед, не е заплатена, съдът намира, че
същата се дължи от издателя и от авалистите при условията на солидарна
отговорност. Основателно
е искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху присъдената сума от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК до окончателното изплащане на сумата.
По
отношение на разноските: С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Съгласно указанията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., исковият съд следва да
съобрази и направените разноски в заповедното производство. От страна на ищеца са
извършени разноски в заповедното производство в общ размер на 6 336 лева,
от които 3 000 лева за държавна такса
и 3 336 лева за възнаграждение за адвокат, както и разноски в
исковото производство в размер на 3 000 лева за държавна такса, които
следва да се възложат в тежест на ответниците.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 537 ТЗ, предявен от „Ю.Б.“ АД, с ЕИК:********, с
адрес: ***, срещу „А.и.“ ООД, с ЕИК:********,
с адрес: ***, Л.П.П., с ЕГН: **********,***,
П.Л.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***
и Л.Л.П., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, всичките със съдебен адрес:***, че „А.и.“ ООД, Л.П.П., П.Л.П. и Л.Л.П. дължат при условията на
солидарност на „Ю.Б.“ АД сумата в размер
на 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева /, представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на
28.11.2006 г. за сумата от 320 000 лева с издател „А.и.“ ООД и авалиран от
Л.П.П., П.Л.П. и Л.Л.П., предявен за плащане, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 23.02.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.и.“ ООД, с ЕИК:********, с адрес: ***, Л.П.П., с ЕГН: **********,***, П.Л.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***
и Л.Л.П., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, всичките със съдебен адрес:***,
да заплатят на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК:********, с адрес: *** сума в размер на 6 336 лева /шест хиляди триста тридесет и шест лева/, представляваща
направени разноски в заповедно производство по ч.гр.д. № 9713/2015 г. по описа
на Софийски районен съд, 79 състав и сума в размер на 3 000 лева /три хиляди лева/,
представляваща направени разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: