Решение по дело №1592/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1027
Дата: 20 май 2021 г.
Съдия: Дичо Иванов Дичев
Дело: 20207180701592
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1027

гр. Пловдив, 20.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар Петя Добрева като разгледа адм.д. № 1592 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Баните, общ.Баните, обл.Смолян, ул.“Долна дрянка“ № 12, представлявано от управителя Я.К.П., против АУЗД по чл.107, ал.3 от ДОПК № 34/19.05.2020 г., издаден от З.Д. – гл.инспектор при отдел „Местни приходи“, потвърден с Решение № 10/ 16.06.2020 г. на Началник отдел „Местни приходи“ при Община Асеновград.

Иска се отмяна на решението и връщане на преписката за ново разглеждане с доводи за незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административно-производствените правила и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че актът не отговаря на изискванията на чл.59 ал.2 т.4 и 5 от АПК, тъй като не става ясно кои факти се приемат за установени и какви са правните последици от установяването им. Твърди се нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. В жалбата е посочено, че дружеството не е едноличен собственик на имотите, описани в АУЗД, за да му се вменяват в тежест данъчните задължения и за ТБО за целите имоти. Иска се отмяна на решението и на потвърдения с него АУЗД. Претендират се разноски. В с.з. от 17.09.2020г. процесуалният представител на дружеството жалбоподател адв.Р., поддържа жалбата и излага твърдения, че „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД е собственик на 15,60% идеална част от този имот /има се предвид имот по т.2 от АУЗД/ и че не е променяна собствеността на дружеството, както и че услугата сметосъбиране не е предоставяна. В писмени бележки се поддържа жалбата.

Ответникът Началник отдел „Местни приходи“ при Община Асеновград, чрез процесуалния представител юриск. П. и в писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Установява се по делото, че от дружеството жалбоподател е подадена Декларация по чл.17 ал.1 от ЗМДТ в община Асеновград, с вх.№ **********/30.10.2003г. (лист 46-47) според която „Тексима Трейдинг" ЕООД с ЕИК ********* е собственик притежаващ 1/1 идеална част от поземлен имот, представляващ: Стопанска битова сграда с партида № М 0000698_031030 по чл.1 от ЗМДТ, находящ се в с.Добростан.

По делото е приложен Нотариален акт за покупко- продажба на идеални части от недвижим имот №17, том VII, per.№8172, дело 1217 от 2005 г. (лист 59-62), според който дружеството – жалбодател продава на „Лаудис Агро" ЕООД 84,40% идеални части от свой собствен имот, находящ се в с.Добростан, Община Асеновград, местността „Горно селище, представляващ ПИ 21676.000.294, ведно със стопанско-битова сграда със застроена площ от 1,225 кв.метра и разгъната застроена площ от 3,285 кв.метра.

По делото са приложени Декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх.№**********/29.02.2012 г. (лист 57 и сл.) и Декларация по чл.17 ал.1 от ЗМДТ, вх.№ **********/29.02.2012 г. (лист 55 гръб и сл.), в която е отразено, че отчетната стойност на сградата е 374213,00 лв., а на земята - 8387,00 лв. Изрично е отразено, че дружеството „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД притежава 15,6% идеални части.

С процесният АУЗД № 34/19.05.2020 г. на орган по приходите при Община Асеновград на „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД са установени както следва:

-данък недвижими имоти – за недвижим имот с партида № М0000698, находящ се в д.Добростан, за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. главница – 20,93 лв. и лихва – 1,52 лв.; за недвижим имот с партида № М0002991, находящ се в с.Добростан, за периода 01.01.2015г. – 31.12.2019г. главница – 2486,90 лв. и лихва – 685,48 лв.

-такса битови отпадъци- за недвижим имот с партида № М0000698, находящ се в д.Добростан, за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. главница – 113,50 лв. и лихва – 9,61 лв.; за недвижим имот с партида № М0002991, находящ се в с.Добростан, за периода 01.01.2015г. – 31.12.2019г. главница – 10808,45 лв. и лихва – 2712,14 лв.

АУЗД е оспорен по административен ред, като с жалбата пред началника на отдел „Местни данъци и такси при Община Асеновград, дружеството е релевирало доводи, че органът по приходите не е отчел правата притежавани от дружеството по отношение на декларираните с Декларация по чл.17 ал.1 от ЗМДТ вх.№ **********/30.10.2003г. /Партиден № М0000698/ - Сграда, находяща се в с.Добростан, УПИ № 294, Декларация по чл.17 ал.1 вх.№ **********/29.02.2012г., обвързана с декларация по чл.14 вх.№ **********/29.02.2012г. /Партиден № М0002991, чл.17 ал.1 от ЗМДТ, обвързан с партиден № 8301618570002, чл.14 от МЗДТ/ - земя и сгради, находящи се в с.Добростан, местност „Горно селище“, кадастрален № 35.294. Пак там е изразено становище, че по отношение на земя и сгради, находящи се в с.Добростан, местност „Горно селище“, кадастрален № 35.294 е налице съсобственост, имотът не се е ползвал и на територията, на която се намира, не е регистрирана услугата сметосъбиране, за да се дължи такава.

В резултат на обжалването по административен ред Началник отдел „Местни приходи“ при Община Асеновград издал Решение № 10/ 16.06.2020 г., с което потвърдил процесният АУЗД.

По делото е представен Дружествен договор от 09.02.2009 г. сключен между „Лаудис Агро" ЕООД, „ Тексима Трейдинг" ЕООД и ЕТ „***“,  с който се учредява Дружество с ограничена отговорност с капитал 4054400,00 лв. „ТЕКСИМА - ЛАУДИС „ ООД ,като дяловете се разпределят, както следва: „Лаудис Агро" ЕООД - 51% на стойност - 2 067 800,00 лв.; ЕТ „***" - 36,56% на стойност - 1 604 000,00 лв.; „Тексима Трейдинг" ЕООД - 9,44 % на стойност - 382 600,00 лв. От договора се вижда, че собственици на имот №294 по плана на Стопански двор на с.Добростан, ведно със стопанско-битова сграда със застроена площ от 1,225 кв.мерта са „Лаудис Агро" ЕООД с 84,4% на стойност 2067800 лв. и „Тексима Трейдинг" ЕООД с 15,6% на стойност 382600 лв. и участват с целия имот в учредяването на „ТЕКСИМА -ЛАУДИС" ООД.

Представени са още: Решение № 451-Н0-И0-А0/2013г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда при МОСВ (лист 67 и сл.); Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ ********** от 24.02.2012г. (лист 111 и сл.).

По искане на жалбоподателя по делото е допусната и приета съдебно-графологична експертиза, изготвена от вещото лице С.А., според която подписите за декларатор в декларацията по чл.14 от ЗМДТ от 2012г. с декларатор Я.К.П., не са положени от същия. Съдът кредитира заключението, като компетентно и безпристрастно изготвено и неоспорено от страните.

Отново по искане на жалбоподателя по делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Н.А.. Според заключението „Тексима - Лаудис" ООД и „Лаудис Агро" ЕООД не са данъчно задължени лица и не са регистрирани в информационната система „Матеус", с която работи Община Асеновград. Според вещото лице, данъкът върху процесния недвижим имот находящ се в с.Добростан Общна Асеновград съгласно намиращите се по делото данни извън частта на „Тексима Трейднг" ЕООД е както следва:

-Размерът на дължимия данък върху частта 84,4 % от недвижим имот в с.Добростан за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2019 г. по години е подробно изчислен и описан в Таблица № 1 в раздел III -ти на заключението и общо е 13 440,70 лв.

-Размерът на дължимия данък върху частта 100 % от недвижим имот в с.Добростан за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2019 г. по години е подробно изчислен и описан в Таблица № 2 в раздел III -ти на заключението и общо е 15 927,60 лв.

-Размерът на стойността на таксата за битови отпадъци за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2019 г., по години и общо е подробно изчислен в таблицата в раздел III -ти на заключението.

-Размерът на таксата за битови отпадъци върху частта 84,4 % от недвижим имот в с.Добростан за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2019 г. по години е подробно изчислен и описан в Таблица № 3 в раздел III -ти на заключението и общо е 58 415,35 лв.

-Размерът на таксата за битови отпадъци върху частта 100 % от недвижим имот в с.Добростан за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2019 г. по години е подробно изчислен и описан в Таблица № 4 в раздел III-ти на заключението и общо е 69 223,80 лв.

Експертът посочва, че „Тексима - Лаудис" ООД и „Лаудис Агро" ЕООД не са данъчно задължени лица и не са регистрирани в информационната система „Матеус", с която работи Община Асеновград. Според заключението откритата партида № 1202961_120224 на „Лаудис Агро" ЕООД ,като собственик на имот в с. Добростан и притежаващ 84,4% от стойността на имота е закрита с подаването на коригираща декларация по чл.17 ал.1 от ЗМДТ с вх.№ **********/15.01.2014 г. Изложено е още, че „ЛАУДИС АГРО" ЕООД няма подадена нова декларация след изключването на 31.01.2014 г. и за процесния период 01.01.2015 г. -31.12.2019 г. частта от имота, която представлява 84,4% не се облага.

В с.з. от 20.01.2021г. на въпроси на адв.Р., експертът отговаря, че отчетните стойности са посочени в Декларация образец 18 и от там ги е взела, като същите са подавани от фирмите „Тексима Трейдинг“ ЕООД и от „Лаудис Агро““ ООД.  Вещото лице посочва, че допълнителни проверки в Община Асеновград не могат да се направят, защото е унищожен архива и има само това, което е в системата, а самата декларация и причините за необявяването на декларацията, не могат да бъдат установени, защото тази декларация я няма в архива. На въпрос на процесуалния представител на ответника, отговаря, че установените в АУЗД такси битови отпадъци на „Тексима Трейдинг“ ЕООД са определени само върху декларираните части от притежаваните идеални части на земята.

При така установените факти и обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:

Относно компетентността на органа издател на оспорения административен акт, съдът счита следното: АУЗД № 34/19.05.2020 г. е издаден от З.Д. – гл.инспектор при отдел „Местни приходи“ при Община Асеновград, която съгласно Заповед № А-453 от 09.03.2020г. на лист 22 по делото (издадена от кмета на община Асеновград на основание чл.4 ал.1 във вр. с ал.3 и ал.4 от ЗМДТ) е определена за орган с правата и задълженията на орган по приходите. Тази заповед е цитирана в АУЗД. Потвърждаващото АУЗД решение, също е издадено от компетентен орган, доколкото с цитираната заповед на кмета на община Асеновград, Н.А- Б. на длъжност Началник отдел „Местни приходи“ при Община Асеновград е определена да упражнява правомощията на териториален директор на НАП.

По отношение установените задължения по т.1 от АУЗД  - данък недвижими имоти – за недвижим имот с партида № М0000698, находящ се в д.Добростан, за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. главница – 20,93 лв. и лихва – 1,52 лв. и такса битови отпадъци- за недвижим имот с партида № М0000698, находящ се в д.Добростан, за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. главница – 113,50 лв. и лихва – 9,61 лв. в АУЗД е посочено, че начислените суми за ДНИ и ТБО са върху отчетната стойност, поради обстоятелството, че в масивите липсва данъчна оценка на имота за установяване на по-високия размер между двете, за посочения период. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗМДТ  Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2.” Съгласно ал.4 на чл.21 от ЗМДТ  „При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. Данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация и при наличие на счетоводни данни, определени в нарушение на приложимото счетоводно законодателство. Определянето на данъчната оценка се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.” Анализът на цитираните разпоредби сочи, че при всички случаи следва да има данъчна оценка за имота, за да може да се определи базата, върху която ще се изчислят задълженията. Допуснатото нарушение е съществено, при което се налага отмяна на акта в тази му част и изпращане на преписката за ново произнасяне, като преди това произнасяне следва да се определи данъчна оценка за имота и едва след това да бъдат изчислени съответните задължения.

По отношение установените задължения по т.2 от АУЗД -  данък недвижими имоти – за недвижим имот с партида № М0002991, находящ се в с.Добростан, за периода 01.01.2015г. – 31.12.2019г. главница – 2486,90 лв. и лихва – 685,48 лв. и такса битови отпадъци - за недвижим имот с партида № М0002991, находящ се в с.Добростан, за периода 01.01.2015г. – 31.12.2019г. главница – 10808,45 лв. и лихва – 2712,14 лв. в АУЗД е посочено, че задълженията са определени по отчетна стойност, която е взета от декларация по чл.14 от ЗМДТ от 2012 г. /л.57 и сл./. От една страна въпросната декларация е оспорена по реда на чл.193 от ГПК, като както се посочи в неоспореното заключение вещото лице сочи, че подписите за декларатор в декларацията по чл.14 от ЗМДТ от 2012г. с декларатор Я.К.П., не са положени от същия, като в същото време липсват доказателства декларацията да е подавана чрез пълномощник, съответно не е ясно кое е лицето, подало декларацията, данните от която служат като база за изчисляване на задълженията. От друга страна въпросните стойности в декларацията не представляват отчетни такива за земята и сградата, а оценка от тройна експертиза по търг.дело, видно от представения дружествен договор /л.37 и сл./, с който е учредено друго ООД  - „ТЕКСИМА – ЛАУДИС”, в което жалбодателят е съучредител с посочен в договора дружествен дял. Определяйки задълженията въз основа на декларация, която е неистинска и при липсата на яснота каква е данъчната оценка на тези имоти, доколкото на практика липсват данни за отчетна стойност, съответно отново следва да се има предвид разпоредбата на чл.21 от ЗМДТ, органът е допуснал съществено нарушение, при което се налага отмяна на акта и в тази му част и изпращане на преписката за ново произнасяне, като преди това произнасяне следва да се определи данъчна оценка за имота по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗМДТ и едва след това да бъдат изчислени съответните задължения.

При така изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменен АУЗД по чл.107, ал.3 от ДОПК № 34/19.05.2020 г., издаден от З.Д. – гл.инспектор при отдел „Местни приходи“, потвърден с Решение № 10/ 16.06.2020 г. на Началник отдел „Местни приходи“ при Община Асеновград, а преписката следва да се изпрати за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението.

При този изход на делото следва да бъде осъдена Община Асеновград да заплати на жалбодателя разноски в размер на 1350 лв., съобразно представения списък.

Мотивиран от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ АУЗД по чл.107, ал.3 от ДОПК № 34/19.05.2020 г., издаден от З.Д. – гл.инспектор при отдел „Местни приходи“, потвърден с Решение № 10/ 16.06.2020 г. на Началник отдел „Местни приходи“ при Община Асеновград.

Изпраща преписката за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението. 

ОСЪЖДА Община Асеновград да заплати на „ТЕКСИМА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Баните, общ.Баните, обл.Смолян, ул.“Долна дрянка“ № 12, представлявано от управителя Я.К.П., разноски в размер на 1350 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: