РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 03.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в,
в открито
заседание, проведено на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 18631 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Д.О.К. срещу „*
отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 8340,19 лв., представляваща начислена в
резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел.
енергия за обект, находящ се в гр. *, с абонатен номер * и клиентски номер *, за която е издадена фактура № * г.
Твърди се
в исковата молба, че ищецът е потребител на ел. енергия, клиент на ответното
дружество за консумираната от него ел. енергия в посочения недвижим имот.
Служители на „*“ АД
съставили констативен протокол, въз основа на който начислили процесната сума, чиято дължимост
ищецът оспорва. Твърди се, че ищецът не е ползвал енергията, която му е
начислена. Оспорват се начинът и методиката, по които е начислена сумата.
Поддържа, че СТИ е собственост на преносното предприятие, поради което
последното следвало да носи отговорност за изправността на измервателните
уреди. Счита, че констатациите обективирани в КП № */17.11.2017 г. от служители на „*, са неверни, тъй като липсвала информация как са извлечени показанията
на съответните регистри, записани в процесния КП, а
именно, записаните показания на регистъра 1.8.1., регистър 1.8.2., регистър
1.8.3., регистър 1.8.4 и регистър 1.8.0. Излага се, че констативният протокол,
съставен от служители на „* по своя характер е частен свидетелстващ документ, защото не е издаден
от орган на държавната власт и защото материализира удостоверително изявление
на своя издател. Сочи, че частният свидетелстващ документ не се ползва с
никаква доказателствена сила, ако с него издателят му
удостоверява изгодни за себе си, факти какъвто е и настоящия случай. Твърди се,
че този документ по своя характер представлява извънсъдебно писмено твърдение
на заинтересованата страна, в случая „*. Поддържа, че подписаните лица в КП на *, не притежават правомощие да извършват такива проверки, тъй като не са
изрично упълномощени от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, каквито са изричните изисквания на закона. Твърди се, че „* е длъжно да осигури измерване и отчитане на ел. енергия чрез монтиране
и поддържане в изправност на средствата за търговско измерване, както и е
задължение на посоченото дружество по силата на Закона за измерванията - чл. 44
от същия, да осигурява техническата изправност на СТИ, да ги заявява и
представя за последваща проверка, като такова
задължение - да извършва периодични проверки. Навежда се довод, че всяко
претендиране и получаване на суми, начислени въз основа на презумирани
неизправности на измервателните средства е неоснователно и представлява
злоупотреба с монополно положение. Твърди се, че
размерът на начислената сума по корекцията е произволно определена от лице без
пълномощия за това. Към датата на извършване на проверката, в правната
действителност не е съществувал нормативен акт, който да регламентира правото
на електроразпределителните дружества да коригират едностранно обема и
стойността на доставената ел. енергия на потребителя за минал период от време.
Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 във връзка чл. 80 от ЗЕ,
длъжностните лица, компетентни да извършват проверки относно техническото
състояние и експлоатацията на енергийните обекти и да съставят протоколи за
резултатите от тях, се определят със заповед на Министъра на икономиката,
енергетиката и туризма или на представителя на ДКЕВР. Не било ясно по какъв
начин и въз основа на каква методика е извършена служебна корекция на сметките
на потребителя – ищец, а разпределителното дружество нямало право да иска
заплащане на ел. енергия, която не е била доставена, употребена с оглед
изискванията на чл. 120 ЗЕ и чл 28 от Наредба №
6/09.06.2004 г. за ПППЕЕРЕМ. Счита, че след отмяна на правилата, регулиращи
принципите, условията, реда и методиката за извършване на корекции на сметките
на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерване на доставената
от доставчика и потрежена от абоната ел. енергия за
минал период, съгласно Решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм.
д. № 2385/2016 г. на ВАС, липсвало нормативно уредена възможност за
доставчиците да начисляват ел. енергия на това основание. Поддържа, че
потребителите при общи условия дължат на доставчика продавач ел. енергия като
движима вещ, само стойността на месечно доставена, потребена
и измерена ел. енергия, посредством законно монтиран и сертифициран електромер.
Оспорва справка за корекция на база аналогичен предходен период, с която е
изчислено количеството ел. енергия, тъй като за периода на фактурата нямал
неплатени задължения. Счита, че на практика корекционната
процедура въвежда безвиновна отговорност на
потребителите, което е в пълно противоречие с изискването на императивната
разпоредба на чл. 82 ЗЗД. Не било ясно и по кой член от ПИКЕЕ в конкретния
случай е начислено допълнителното количество ел. енергия за сумата от 8340,19
лв., нито за какво точно количество квтч. Твърди, че
в случая нямало реално предаване на вещ-електрическа енергия в количеството, индивидуализирано
съгласно фактурата
от 06.12.2018 г. от продавача към купувача по договор за продажба на
електрическа енергия. Излага се, че
доставчикът на електроенергия дължи да полага грижа, която се очаква от добрия
търговец (чл.302 от ТЗ), поради това, че за него доставянето на електроенергия
се явява търговска сделка, по която дължи да гарантира качество и надлежен
отчет на изпълнението. Твърди се, че на ищеца не е предоставен нито протокол на
първоначална проверка на електромера, за който се твърди, че измерва
консумираната от ищеца електрическа енергия, нито протокол от последваща проверка. Излага аргумент за основателността на
иска и обстоятелството, че при подобен род корекции остава неизяснено към коя
дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна би довело до
евентуално обогатяване на ответното дружество. При тези съображения моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът „* е депозирал писмен отговор, в който се оспорва предявеният иск като
неоснователен. Поддържа се, че е налице основание за възникване на вземането на
ответното дружество за потребена електроенергия.
Излага се, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за
доставка на ел. енергия. Твърди се, че ответното дружество изпълнява
задълженията си добросъвестно и точно. В резултат на извършена техническа
проверка, замервания с еталонен уред, е установено, че в невизуализирания
регистър има показания за отчетена ел. енергия, която не е визуализирана на
дисплея. В БИМ е установено, че е осъществявана намеса в софтуера на
електромера. Съставено е Становище за начисляване на ел. енергия, което
отразява точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър
1.8.4. Сочи се, че процесната сума се дължи на
основание чл. 50 ПИКЕЕ. Моли се за отхвърляне на предявения иск и се
претендират сторените по делото разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, както и заключението
на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
С доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните съдът е приел обстоятелството, че между тях е налице
валидно договорно правоотношение по повод доставка на електроенергия за обект находящ се в гр. * с абонатен номер * и клиентски номер *,
както и че процесната сума в размер на 8 340,19 лв. е
начислена като корекция на сметката на ищеца, за която е издадена фактура № * г.
От съдържанието
на представения по делото Констативен протокол № 1104097/17.11.2017 г. се
установява, че на посочената дата служители на „* (понастоящем „* са извършили проверка на електромер с фабричен номер *, отчитащ потреблението на електрическа енергия в
горепосочения обект. Проверката е извършена в присъствието на представител на клиента, който е подписал
протокола. В последния е отразено, че при проверката са установени следните
показания на средството за техническо измерване: 1.8.1 – 011000; 1.8.2 – 013682,
1.8.3 – 010724, 1.8.4 – 0510040 и 1.8.0 – 086448. Посочено е, че електромерът е
демонтиран, подменен с нов изправен, и е изпратен за проверка в БИМ.
Видно от
Констативен протокол № */04.05.2015
г., демонтираният при горната проверка електромер е бил монтиран в обекта на
потребление на абоната на 04.05.2015 г. с нулеви показатели по нощна, дневна и
върхова тарифа.
Като писмено
доказателство по делото е приобщен и Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № */04.12.2018 г. на Българския институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел – *. В него е посочено, че електромерът е предаден за експертиза в плик, пломбиран
с пломба № *, придружен с Констативен
протокол № */17.11.2017 г., с показания
на тарифите T1 1.8.1-011000,8 kWh, T2 1.8.2- 013682,5 kWh, T3 1.8.3
-010724,3 kWh. Отразено е, че при софтуерно
четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, като е
налице преминала енергия на тарифа 4 – 051040,6 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Констатирано е, че електромерът
съответства на метрологичните характеристики.
Изготвено е
Становище за начисление на електрическа енергия от „* от 5.12.2018 г. в размер на общо 51 040 kWh за
период от 18.11.2016 г. до 17.11.2017 г., както следва: за периода от
18.11.2016 г. до 06.04.2017 г. – 19 577 kWh, за
периода от 07.04.2017 г. до 30.06.2017 г. – 11 886 kWh, за периода от 01.07.2017 г. до 17.11.2017
г. – 19 577 kWh. Посочено е, че корекцията е
извършена на основание чл. 50 ПИКЕЕ и след софтуерно прочитане паметта на СТИ,
при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
Въз основа
на цитираното становище е издадена Фактура № * от 06.12.2018 г. за сумата 8,340,19 лв.
От
приложената към отговора на исковата молба справка за потреблението за
клиентски № * към 19.12.2018 г. се установява количеството ел. енергия, отчетено в процесния обект за периода от 02.03.2016 г. до 23.11.2018
г. Видно от представеното извлечение за фактури и плащания към 19.12.2018 г.,
сумата по процесната фактура не е заплатена.
От
заключението на назначената по делото и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният
електромер е преминал първоначална метрологична проверка през 2015 г., като
метрологичната му годност изтича през 2019 г. Вещото лице посочва, че
показанието от 11616 kWh, прочетено в регистър 1.8.4,
не е визуализирано на дисплея на СТИ. Отчитането по този електромер се извършва
по три тарифи – съответно в регистър 1.8.2 (дневна тарифа), регистър 1.8.3
(върхова енергия) и регистър 1.8.1 (нощна тарифа). Съгласно експертното
заключение наличието на данни, записани в регистър 1.8.4 на електромера се
дължи на неправомерно манипулиране на програмата за параметризация
на същия и по-точно – в тарифната схема. Количеството електрическа енергия, остойностено с процесната
фактура, е определено след софтуерно прочитане на регистър 1.8.4, който не е
визуализиран при редовен отчет. Допълнително начисленото количество ел.енергия
не е от редовен отчет и не е изчислено по методика за корекция на сметка.
Същото не е фактурирано и не е остойностено през
отчетния период от от 18.11.2016 г. до 17.11.2017 г.
Изрично вещото лице посочва, че схемата на свързване на СТИ с
електрозахранващата мрежа не е променена.
При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице пояснява, че количеството ел.
енергия, визуализирано в регистър 1.8.4 е преминало през измервателната система
на електромера, но е невъзможно да се установи кога точно е започнало
натрупването на данни в скрития регистър, тъй като не е възможно да се установи
кога точно е било извършено вмешателството в електромера.
При така
установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Ответникът
следва установи чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК обстоятелствата, че е извършил
проверка на електромера на ищеца, при която е установено, че същият не отчита
точно потребената електрическа енергия, че проверката
е извършена законосъобразно и в съответствие с Общите условия, че е извършил
корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в
правилен размер, за да бъде отхвърлен така предявения отрицателен установителен иск.
Установено е
по делото и не се спорно между страните, че процесният
обект е присъединен към електропреносната мрежа и
ищецът дължи заплащане на доставеното количество електрическа енергия. Спорът
между тях се съсредоточава върху обстоятелството дали са налице предпоставките
за извършване на едностранна корекция на сметката на потребителя за периода от 18.11.2016
г. до 17.11.2017 г.
С изменението на Закона за енергетиката, обнародвано в ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г., нормативно е предвидена възможността за
извършването на едностранна корекция на количеството потребена
електрическа енергия. Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 6 ЗЕ, приета с посоченото изменение,
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда
и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за
търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до
регистрираните от тези средства база данни.
Наред с това, с разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено
изискване в общите условия на крайния снабдител да се предвиди ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6.
Въз основа на законовата делегация с т. 3 от Протокол № * от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия. ПИКЕЕ са
обнародвани в Държавен вестник, бр. 98 от 12 Ноември 2013 г., като съгласно чл.
5, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 41, ал. 3 и 4 от Закона
за нормативните актове те са влезли в сила на 16.11.2013 г.
По силата на Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., ПИКЕЕ са отменени, с изключение на
чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародване на съдебното решение, което в случая е сторено в
ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г. Тъй като процесната
проверка е извършена след отмяната (на 17.11.2017 г.), разпоредбите на чл. 1 –
47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са неприложими в настоящия случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ, на която ответното дружество
се позовава „в случаите на установяване на несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни
за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане
на грешката до установяването ѝ, но за период не по-дълъг от една
година.“
Действително цитираната норма предвижда основание за извършване на
едностранна корекция на количеството потребена
електрическа енергия и същата е действала към момента на извършване на
проверката в процесния обект. След отмяната на чл. 40-47 ПИКЕЕ обаче липсва ред за извършване на проверка на
метрологичната и техническа изправност на СТИ, респ. за установяване на
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Следователно и правото на ответника да преизчислява сметка на потребителя въз
основа на констатациите от извършената на 17.11.2017 г. проверка следва да се
отрече изцяло.
От друга страна, по делото не се установява и отклоненията в
показателите на доставената електрическа енергия да се дължат на неправомерно
действие от страна на потребителя. В последния случай корекция би била
допустима, в случай че доставчикът установи периода на грешното измерване или
неизмерване, както и размерът на реално доставената електрическа енергия за този
период (В този смисъл – Решение №189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ІІ
т.о., Решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/13 г. на ІІ т.о., Решение №
228/10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 311/2011 г., ІV г.о., ГК и Решение №
487/29.11.2012 г. на ВКС по гр. д. №1750/2011 г., ІV г.о., ГК).
В процесния случай не би могъл да се установи
и точният период, в който е натрупано количеството електрическа енергия,
отчетено по тарифа 1.8.4. По делото не се установява по категоричен начин, че
показанието по посочената тарифа е било нулево към момента на монтиране на СТИ,
доколкото в протокола за монтаж са отразени единствено показанията по нощна и
дневна тарифа.
С оглед така
изложените правни съображения предявеният отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се явява основателен и следва да бъде
уважен.
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в настоящото производство, за които е
представен списък по чл. 80 ГПК и са ангажирани доказателства за тяхното
извършване, а именно 897 лв. за адвокатско възнаграждение (видно от
представения Договор за правна защита и съдействие от 08.04.2019 г. – л. 65 от
делото, в който е обективирана разписка относно
заплатеното в брой на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнраграждение) и 333,60 лв. за заплатена държавна такса –
общо 1230,60 лв.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, че Д.О.К., ЕГН **********, с адрес ***, не дължи сумата
от 8340,19 лв. (осем хиляди триста и
четиридесет лева и деветнадесет стотинки), представляваща начислена в резултат
на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за
обект, находящ се в гр. *с абонатен номер * и клиентски номер *, за която е издадена фактура № */06.12.2018 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.О.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1230,60 лв. (хиляда двеста и тридесет лева и шестдесет стотинки),
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: