№ 14284
гр. София, 20.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20221110165852 по описа за 2022 година
Предявени са искове от Г. Ю. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.НД бл.101,
вх.2, ет.8, ап.45, чрез адв. З., със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „ЛН 3“, ул. „Г. ДР“ № 6,
насочени срещу „ФБ" ЕООД, ЕИК 22, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„ДН“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от ПД признаване за установено сключеният
между страните договор за предоставяне на поръчителство № 4515751/20.06.2022 г., е
нищожен и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5.00 лева, частично
предявена от общия размер на иска от 139.20 лв., представляваща недължимо платена сума
по процесния договор за поръчителство № 4515751/20.06.2022 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2022 г., до
окончателното й изплащане.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Правят се искания на основание чл.190 от ГПК да бъде задължено ответното
дружество да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания, в
това число платежни нареждания за погасени вноски по договора за гаранция, разписки,
извадка от счетоводните книги, от страна на ищеца, включително да представи копие от
договор за гаранция № 4515751/20.06.2022 г., погасителен план и СЕФ.
Иска се да бъде назначена и съдебно-счетоводна ексепритза.
Направено е искане за привличане по делото като трето лице помагач на „ИАМ“ АД,
което да да представи намиращи се у него документи – договор за паричен заем №
4515751/20.06.2022 г., сключен между него и ищеца, както и прилежащите към него
погасителен план, СЕФ, погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните
книги.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.
Прави се искане за приемане като писмено доказателство на справка за плащанията
по договор за поръчителство/гаранция № 4515751, както и за задължаване на ищеца да
1
представи процесния договор за гаранция.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
На първо място, искането на ответника за съединяване на настоящето дело и гр.д.№
65858/2022 г. по описа на СРС, съдът намира за неоснователно доколкото двете дела, макари
и между едни и същи страни, имат различен предмет, а именно касае се за спор относно
действителността на различни правоотношения.
На следващо място искането за привличане на „ИАМ“ АД като трето лице помагач е
основателно с оглед данните по делото, а именно, че събирането на вземането на ответника
по оспорената като нищожна клауза е възложено на „ИАМ“ АД и е включено в
погасителния план.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: Следва
да бъдат приети представените с исковата молба и допълнителните молби, както и с
отговора на исковата молба писмени доказателства, като с оглед на това се явява
неоснователно искането за задължаване на ответника и на третото лице помагач да
представят процесните договори и справка за плащанията по договора за поръчителство.
Третото лице помагач обаче следва да бъде задължено да представи справка от
счетоводството си за всички извършени плащания, в това число платежни нареждания за
погасени вноски по договора за гаранция, разписки, извадка от счетоводните книги, от
страна на ищеца. За изясняване на спора от фактическа страна, следва да се назначи и
поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъединяване към
настоящето дело на гр.д.№ 65858/2022 г. по описа на СРС.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявени са искове от Г.
Ю. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.НД бл.101, вх.2, ет.8, ап.45, чрез адв. З., със
съдебен адрес: гр. София, ж.к. „ЛН 3“, ул. „Г. ДР“ № 6, насочени срещу „ФБ" ЕООД, ЕИК
22, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„ДН“ № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от ПД признаване за установено сключеният между страните договор за
предоставяне на поръчителство № 4515751/20.06.2022 г., е нищожен и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5.00 лева, частично предявена от общия размер на
иска от 139.20 лв., представляваща недължимо платена сума по процесния договор за
2
поръчителство № 4515751/20.06.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на исковата молба – 01.12.2022 г., до окончателното й изплащане.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 20.06.2022 г. е сключил договор за паричен заем № 4515751 с
„ИАМ“ АД, по силата на който е получил сума в размер на 450 лв., без посочен месечен
лихвен процент, при уговорени седмични погасителни вноски.
Във връзка с чл.4 от договора за предоставяне на заем, ищецът е сключил с ответника
и договор за предоставяне на гаранция № 4485789/16.05.2022 г., по силата на който ищецът
следва да заплати на ответника сумата в размер на 139.204 лв., която е разсрочена и
подлежи на заплащане заедно с погасителните вноски по кредита.
В исковата молба са изложени подробни съображения за недействителност на
основния договор за кредит, чието изпълнение се обезпечава с процесния договор за
поръчителство, като в тази насока се поддържа становище, че доколкото последният има
акцесорен характер, то действието му е обусловено от валидното съществуване на главното
задължение.
По отношение договора за поръчителство се сочи, че с разпоредбата на чл.4 от него
се поставят неизпълними условия за потребителя като икономически по-слабата страна в
правоотношението.
Ищецът навежда и доводи, че възнаграждението на поръчителя на е включено в ГПР,
противно на приетото в чл.19, ал.1 от ЗПК вр. § 1, т.1 от ДР на ЗПК относно разходите,
които се включват в ГПК. Според ищцата, посочването в договора на по-нисък от
действителния ГПР представлява заблуждаваща търговска практика и подвежда
потребителя относно преценката му за съответствие на ГПР с изискванията на чл.19, ал.4 от
ЗПК.
Освен това се правят оплаквания, че договорът за предоставяне на гаранция е
сключен при начална липса на основание, доколкото потребителят не получава услуга по
посоченото правоотношение.
Обръща се внимание и се цитира съдебна практика, според която, договорът за
поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя, а не между длъжника и
поръчителя, какъвто е процесния случай.
Ищецът излага данни, че едносилчен собственик на капитала на ответника е
заемодателят по договора за кредит, поради което заплащането на възнаграждение по
договора за гаранция представлява допълнително възнаграждение за заемодателя, което се
дължи от момента на сключване на договора за заем, независимо дали заемателят е изправна
страна по същия или не.
На самостоятелно основание действителността на договора се оспорва и поради
накърняване на добрите нрави, доколкото сумата, която е уговорена като възнаграждение е
в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем, с което се нарушават
3
принципите на добросъвестност и справедливост.
По така изложените съображения, ищецът иска да бъде прогласен за нищожен
договор за гаранция и да бъде осъден ответника да му върне заплатена без основание сума.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът оспорва установителния иск като недопустим поради липсата на правен
интерес с оглед възможността ищецът да се защити с осъдителен иск. Процесуалното
поведение на ищеца се определя като злоупотреба с право и съзнателен опис за
обогатяването му за сметка на ответника.
По съществото на спора се твърди, че ответното дружество е вписано като финансова
инситуция в регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ с предмет на
дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно поради това, в качеството
си на търговец, ответникът следва да получава и съответно възнаграждение по сключената
от него гаранционна сделка. Ответникът счита за неоснователно твърдението, че процесният
договор е лишен от правно основание, доколкото същият е сключен, за обезпечаване на
задълженията на заемателя, от една страна и от друга – поради възможността за ответника
да получи договорно възнаграждение.
Счита за неоснователно и твърдението, че договорът противоречи на добрите нрави,
доколкото съгласно чл. 9 ЗЗД в отношенията между правните субекти действа принципът на
свободно договаряне. Отделно, счита че твърденията за нищожност на договора, поради
накърняване на добрите нрави са недоказани, доколкото липсват твърдения за нарушаване
на конкретен морален принцип.
Оспорва се да е налице нееквивалентност на насрещните престации по договора,
доколкото ответникът се е задължил да отговаря солидарно със заемателя за сума, която
значително надхвърля сумата по договора, отделно, гаранцията се простира върху всички
последици от неизпълнението на главното задължение.
Ответникът твърди, че доколкото същият е търговец няма как да извършва
безвъзмездни сделки. Посочва се и че заемодателят е дал различни начини на заемателя за
обезпечаване на договора за кредит, като въпреки това ищецът е избрал именно да скючи
процесния договор за гаранция с ответника.
По отношение на релевираното от ищеца основание за нищожност на процесния
договор на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП и чл. 19, ал. 4, вр. чл. 22 ЗПК твърди, че
същото е неотносимо към процесния договор, доколкото посочените норми са приложими
само по отношение на договори за потребителски кредит, какъвто процесния договор не е.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът черпи права от изпълнение на задължения по нищожен договор, както и от
4
заплатени на ответника суми без правно основание;
- правна квалификация – предявенитe искове са с правно основание чл.26, ал.1,
предл.2 ЗЗД вр. чл.10, ал.1, чл.11 и чл.12 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК; и чл.55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД;
- права и обстоятелства, които се признават – наличието на договорно
правоотношение между страните по силата на сключен между тях договор за предоставяне
на гаранция № 4515751 от 20.06.2022 г.;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - наличието на договорно
правоотношение между страните по силата на сключен между тях договор за предоставяне
на гаранция № 4515751 от 20.06.2022 г.;
- разпределение на доказателствената тежест - ответникът следва да установи,
че клаузите по процесния договор са индивидуално уговорени, че е изпълнил задължението
си да представи необходимата преддоговорна информация на ищеца, че клаузите на
договора осигуряват равнопоставеност на страните по него; ищецът следва да установи
извършено в полза на ответника плащане в предявения размер, а ответникът да установи
наличието на правно основание, на което да е получил плащането.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
КОНСТИТУИРА като трето лице помагач по делото „ИАМ“ АД, ЕИК 11, със
седалище и адрес на управление гп.София, бул.“Джавахарлал Нару“ № 28, ет.2,
представлявано от ГТТ.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: договор за паричен заем №
4515751/20.06.2022 г., договор за предоставяне на гаранция № 4515751/20.06.2022 г.,
справка за плащанията по договор за поръчителство/гаранция № 4515751.
ЗАДЪЛЖАВА „ИАМ“ АД най-късно в първото по делото съдебно заседание да
представи справка с погасени вноски по договор за паричен заем № 4515751/20.06.2022 г.,
разписки, извадка от счетоводните книги.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на всяка от страните за задължаване на
насрещната страна и на „ИАМ“ АД да представят договор за паричен заем №
4515751/20.06.2022 г., договор за предоставяне на гаранция № 4515751/20.06.2022 г., както и
справка за плащанията по договор за предоставяне на гаранция № 4515751/20.06.2022 г.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице СС тел.88,
която като се запознае с данните по делото и извърши необходимите справки, да отговори
на поставените в исковата молба въпроси.
Определя депозит за изготвяне на експертизата в размер на 350.00 лв., вносими от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.05.2023 г. от
10.15 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след представяне на
доказателства за внесения депозит.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
5
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, на ищеца и
препис от отговора на ответника, а на третото лице помагач и препис от исковата
молба и отговора към нея.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6