РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Павликени, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветомил Горчев
при участието на секретаря Боряна Николова
като разгледа докладваното от Цветомил Горчев Административно
наказателно дело № 20224140200330 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58a от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по постъпила административнонаказателна преписка № **********/2022 г. по
описа на РДГ - ВТ – с искане за налагане на наказание “безвъзмезден труд в полза на
обществото” на лицето Д. С. Д., ЕГН ********** от село Б., ул. ***, както и отнемане в
полза на държавата предмета на нарушението, на база твърдения за извършено нарушение
по чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ). В съдебно заседание АНО, редовно призован
не се явява и не изпраща представител. В депозираното писмено становище поддържа
искането.
Нарушителят Д. Д. редовно призован се явява в с.з. и спори искането. Навежда доводи да не
е извършвал вмененото му нарушение.
Съдът е надлежно сезиран по реда на чл. 58а ЗАНН в законоустановения срок, от активно
легитимирано лице, при спазване на императивните изисквания за форма и съдържание и
пред родово и местно компетентен съд. Разгледано по същество предложението на АНО-
директор на РДГ - гр. ВТ се явява ОСНОВАТЕЛНО.
Районен съд Павликени, като разгледа искането и изложените в него твърдения и се запозна
със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.
14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено от фактическа страна следното
следното:
1
Нарушителят Д. Д. заедно с родителите си живее в село Б., община П., ул. ***. В двора на
имота си съхранявал дървесина от дървесен вид цер, докарана му от неустановени по делото
лица, които са я превозили с каруци. Д. заплатил неустановена по делото парична сума за
дървения материал.
Видно е от наказателно постановление № *** от 10.12.2021 г., издадено от директор на РДГ
- ВТ, че на Д. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 225.00 лева на
основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 ЗГ, за извършено нарушение с правна квалификация по чл.
213, ал. 1, т. 1 ЗГ. Посоченият санкционен акт е връчен лично на Д. на 16.12.2021 г., видно
от заверено ксеро-копие на известие за доставяне. От служебно изисканата справка на
Районен съд - Павликени се установява, че против горното наказателно постановление в
Районен съд Павликени няма образувани АНД по ЗАНН и то е влязло в сила на 29.12.2021 г.
На 08.11.2022 г. в района на община П. свидетелите Й.И.Ч. - *** и Св.П.Г. - ***, служители
на РДГ- В.Т., по време на изпълнение на служебните си задължения получили сигнал, чрез
телефонно обаждане, че в дома си Д. Д. съхранява незаконна дървесина. Лицето Д. бил
служебно известен на свидетелите от предходни проверки. Д. бил потърсен първо в дома си,
но не бил открит, след което бил установен на центъра на село Б. Свидетелят Ч. му обяснил
за получения сигнал, лицето съдействало и завел служителите на РДГ - В. Т. в имота си. Ч. и
Г. установили в двора на имота в село Б., община П., ул. *** дървесина от вида „цер“,
немаркирана с контролна горска марка и непридружена с контролен билет. Дървесината
била измерена с рулетка и свидетелите установили, че е 2 пространствени куб. метра. За
извършената проверка е съставен КП серия *** № *** от 08.11.2022 г. По време на
проверката в дома на Д. били неговите родители, от които баща му в тежко здравословно
състояние.
За констатираните нарушения били съставени два АУАН на Д. С. Д., като в процесния акт за
установяване на административно нарушение, серия*** № *** от 08.11.2022г., съставен от
Й.И.Ч. - горски инспектор в РДГ- В.Т., в присъствието на Св. П. Г. - *** в РДГ - В.Т.,
свидетел на установяване на нарушението, е констатирано, че на 08.11.2022 г. в 11:25 часа в
село Б., ул. *** Д. Д. съхранява в двора си дърва за горене от дървесен вид „цер“,
немаркирани с контролна горска марка, общо 2 пр. м3, измерени с ролетка. В акта е
отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, като след съставянето му
препис от същия е връчен лично на Д. Д..
Актосъставителят Й.Ч. оставил дървесния материал, предмет на производството по делото,
за отговорно пазене на Д., като това било обективирано в разписка, серия *** № ***за
отговорно пазене с дата 08.11.2022 г.
Около един месец след 08.11.2022 г. свидетелите Г. и Ч. извършили нова проверка, при
която било установено, че дървесината оставена за отговорно пазена на нарушителя Д. е
налична в двора му, като на настоящия състав е служебно известно понастоящем тя да е вече
отнета в полза на държавата.
При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото доказателствените
средства, настоящият съдебен състав намира, че по еднопосочен начин са доказани
2
обстоятелствата, свързани с извършената от свидетелите Г. и Ч. проверка в дома, обитаван
от нарушителя, както и установяването на два кубични метра дървесина за горене в двора,
на същия дом, немаркирани с контролна горска марка, начинът на измерване на
количеството дърва за огрев, изчисляването на количеството им, както и обстоятелствата, че
лично Д. е заявил, че дървата са негови и че ги е закупил и няма документи за тях.
Твърденията в с.з. на нарушителя следва да се ценят единствено и само като реализация
правото му на защита, доколкото са голословни и неподкрепени с никакви доказателства. А
изведената информация от тези твърдения не кореспондира с останалите по делото
доказателствени средства.
Безспорно е доказано по делото, че на процесните време и място Д. Д. в село Б., ул. ***
съхранявал в двора си дърва за горене от дървесен вид „цер”, немаркирани с контролна
горска марка, общо 2 пр. м 3.
Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Съдът не е обвързан нито от твърденията на нарушителя, нито от фактическите констатации
в акта, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции -
констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН е съставени от
длъжностно лице в пределите на неговата компетентност.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването на АУАН тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, чл. 42 и 43, ал. 5 ЗАНН. В конкретния случай
административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в
предвидения от ЗАНН 1-годишен срок от извършване на нарушението, респективно - 3
месеца от откриване на нарушителя. Ето защо са спазени всички давностни срокове,
визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН е съставен без допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обусловят отмяната му на формално основание.По делото е
установено по несъмнен начин, че на 08.11.2022 г. около 11:25 часа Д. Д. в село Б., ул.
*** съхранявал в двора си немаркирани дърва за горене от дървесен вид „цер” - общо 2 пр.
м3. Правилно така описаното деяние е квалифицирано като административно нарушение на
чл. 213, ал. 1, т.1 ЗГ, в която разпоредба е обективирана забрана за съхранение на
немеркирана с контролна горска марка дървесина. От анализа на гласните и писмени
доказателствени средства се установява, че в конкретния случай Д. е нарушил горната
3
законова забрана.
На следващо място по делото се доказа, че с наказателно постановление № *** от 10.12.2021
г., издадено от директор на РДГ- В.Т. на Д. Д. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 225.00 лева на основание чл. 266, ал.1, предл. 7 от ЗГ, за извършено
нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ. НП е влязъло в сила на 29.12.2021 г. Предвид
изложеното по делото се установява, че нарушението предмет на производство е от същия
вид, като това, за което Д. е наказан с наказателно постановление № *** от 10.12.2021 г.,
издадено от директор на РДГ- В.Т., тъй като осъществява признаците на същия основен
състав на административното нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ - легалната дефиниция
за „нарушение от същия вид от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община от същия вид“, дадена
в § 1, ал. 1, т. 6 ДР на ЗАНН. Безспорно установено е, че деянието за което привлечен към
административна отговорност в това производство Д. се явява „повторно нарушение“, тъй
като е извършено на 08.11.2022 г., тоест в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателно постановление № *** от 10.12.2021 г., влязло в сила на 29.12.2021 г./, с който
му е наложено административно наказание за нарушение от същия вид.
Предвид изложените правни доводи настоящият съдебен състав намира за законосъобразно
отправеното до съда искане за санкциониране на Д., с оглед санкционната разпоредба на чл.
266, ал. 3, предл. 2, във вр. с ал. 1 ЗГ, която предвижда отговорност при съхраняване на
дървесина в нарушение на регламентирания в ЗГ ред.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл.
Нарушителят Д. е предвиждал извършването на деянието, съхранявайки немаркирана
дървесина, след като вече е бил санкциониран за същото деяние в едногодишен срок,
съзнавал е общественоопасния му характер като във волево отношение е целял настъпването
на последиците.
За това нарушение в разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ЗГ са предвидени две наказания в
условията на алтернативност, а именно „глоба“ в относително определен размер от 500 лв.
до 3000 лв. или „безвъзмезден труд в полза на обществото“. В конкретния случай в
настоящото производство, а имено такова по налагане на наказание „безвъзмезден труд в
полза на обществото“ при индивидуализацията на административнонаказателната
отговорност съдебният състав следва да съобрази целите на наказанието определени в чл. 12
ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното
нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи
обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на
този вид административно нарушение. В конкретния случай следва да се отчетат
обстоятелствата, че в резултат на извършеното нарушение не са настъпили други вредни
последици, че предметът на нарушението не е в големи размери, както и че се съхранява от
нарушителя и след проверката, с оглед възведеното му в тази насока задължение от
контролните органи. Съобразно нормата на чл. 13, ал. 2 ЗАНН "За административно
нарушение, извършено повторно или на системно извършване, може да се предвижда
наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се налага самостоятелно или
едновременно с друго наказание по ал. 1". И тъй като съобразно нормата на чл. 16а ЗАНН
"безвъзмездният труд" е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на
други права на наказания, то неговата продължителност не може да бъде по-малко от 40 часа
4
и повече от 200 часа годишно за не повече от две последователни години, съобразно чл. 16а,
ал. 2 ЗАНН. В конкретния случай съдът счита, че следва да наложи административно
наказание от този вид самостоятелно и около минималния размер, а именно в размер на 50
часа годишно, съобразявайки се с нормата на чл. 27 ЗАНН и тежестта на нарушението,
подбудите за извършването му и имотното състояние на нарушителя. В хода на съдебното
следствие не са събрани доказателства, които да мотивират по-висок размер на
административното наказание от минимално предвиденото за него, доколкото се касае за
съхранение на 2 пр. куб. м. дърва за огрев. Според материалите по делото нарушителя е
съдействал при направената проверка. Поради изложеното, съдът приема, че целите на
наказанието могат да бъдат постигнати и с наказание около минималното такова по закон, а
именно "безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 50 часа за срок от 1 година".
За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение не следва да се
третира като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1
от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова
преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложното поле на
визирания нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от спецификите на
всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са
свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността
на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е
намерило проявление в обективната действителност - време, място, обстановка, механизъм
и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1, т. 4 ЗАНН “маловажен случай” е този, при който
„извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“. В случая не би
могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като
посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е
необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи
обстоятелства”, които да редуцират степента на обществена вредност на деянието
съпоставима с нарушенията от същия вид, доколкото и същото се явява повторно
извършено в едногодишен срок от наказване на Д. за идентично административно
нарушение.
Съдът следва с оглед разпоредбата на чл. 58в, ал. 2 ЗАНН да се произнесе и за отнемането в
полза на държавата на вещите и предметите по чл. 20 и чл. 21 ЗАНН, но доколкото същите
вече са отнети произнасяне не дължи.
Водим от изложеното, Съдът
РЕШИ:
5
НАЛАГА на основание чл. 58в, ал. 1, т. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 266, ал. 3, във вр. с ал. 1 от
Закон за горите на Д. С. Д., с ЕГН **********, с адрес село Б., ул. ***, административно
наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 40 /четиридесет/ часа
за срок от 1 /една/ година за извършено от него нарушение по чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 1 от ЗГ,
а именно затова че на 08.11.2022 г., в 11:25 часа в село Б., ул. *** съхранявал в двора си
дърва за горене от дървесен вид „цер”, немаркирана с контролна горска марка, общо 2 /два/
пространствени кубични м., като деянието е извършено при условията на повторност, в
едногодишен срок от наказването му за същото такова деяние с наказателно постановление
№ *** от 10.12.2021 г., издадено от директор на РДГ- В. Т., влязло в сила на 29.12.2021 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Велико
Търново, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК,
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на РДГ - гр. В.Т., ведно със
административнонаказателната преписката и на Пробационна служба – звено гр. П. - за
сведение и изпълнение, като последната след изпълнение на наказанието да представи на
съда препис от доклада по чл. 81 г, ал. 2 ЗАНН.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
6