№ 500
гр. Бургас, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100501254 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД,
чрез пълномощника юк.Р.Сулева против Решение № 260710/13.05.2021г. по гр.д. №
1864/2020г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлена претенцията на въззивника да бъде
прието за установено, че въззиваемия ответник „Благоустройствени строежи“ ЕООД с ЕИК-
********* дължи на въззивника ищец сумата от 1934,15 лева, представляваща
представляваща главница за доставена електрическа енергия и мрежови услуги за периода
от 02.10.2019г. до 30.11.2019г. за обект на потребление с ИТН-2726045, находящ се в
гр.Бургас, ул.Приморски парк, Дискотека Елит, с клиентски номер **********, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда- 16.01.2020г.
до окончателното изплащане и сумата от 32,18 лева - обезщетение за забавено плащане
върху главницата за периода от 12.04.2019г. до 15.01.2020г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 53/17.01.2020г. по ч.гр.д.
№ 259/2020г., по описа на Районен съд – Бургас. Във въззивната жалба се твърди, че
първоинстанционното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на
доказателствата и в нарушение на материалния закон. Навеждат се оплаквания, че съдът
неправилно е достигнал до извод, че са недоказани твърденията че страните са били в
облигационни отношения, по силата на които ответника да е клиент на ищеца по договор с
предмет доставка на ел.енергия. процесната ел.енергия е била доставена до обекта на
въззивника и че електромера е бил в изправност. Навежда, че по делото са налице
доказателства, че ответникът е собственик и ползвател на процесния електроснабден обект
и има качеството небитов клиент съобразно ЗЕ. В същото време са налични и прието по
делото доказателства, че ищецът има качеството краен снабдител, съгласно разпоредбата на
чл.98а от ЗЕ, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия, които също са приети по делото. При тези данни се навежда неправилност на
изводите в обжалваното решение, че ищецът е трябвало да изследва кой действително
1
ползва обекта, като не може да взема и страна при спор между собственик и наемател на
обекта.
Моли обжалваното решение да бъде изцяло отменено и постановено ново такова,
с което установителната претенция на въззивника ищец да бъде изцяло уважена като
доказана по своето основание и размер. Не сочи доказателства. Няма доказателствени
искания. Претендират се разноски за двете инстанции.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемия „Благоустройствени строежи“ ЕООД с ЕИК-********* –
адв.Н.К. от САК, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Иска
потвърждаване на първоинстанционното решение, намирайки го за правилно и
законосъобразно, като излага съображения за това. Счита, че претенцията не е доказана по
своето основание и по размер. Претендира за присъждане на разноски. Не се сочат
доказателства. Не са сторени доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл.
260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 и по
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „ЕВН
България Електроснабдяване” EАД да бъде установено, че съществува вземане на ищеца
към „Благоустройствени строежи“ ЕООД с клиентски номер **********, сума от общо
1934,15лв., от която: 1593,22лв., представляваща стойността на консумираната електрическа
енергия от обект на потребление с ИТН: 2726045 за периода от 02.10.2019г. до 31.10.2019г.
по фактура № ********** с падеж 11.11.2019г., обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода от 12.11.2019г. до 15.01.2019г. в размер
на 28,77 лева; сума от 340,93лв., представляваща стойността на консумираната електрическа
енергия от горния обект на потребление с ИТН: 2726045 за периода от 01.11.2019г. до
30.11.2019г. по фактура № ********** с падеж 10.12.2019г., обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 11.12.2019г. до
15.01.2019г. в размер на 3,41лева; както и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 16.01.2020г. до
окончателното й изплащане за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 53/17.01.2020г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 259/2020г., по описа на Районен
съд - Бургас.
Исковата молба е подадена по разпореждане на съда реда на чл.415, ал.1, т.1
ГПК.
Ищцовото дружество е твърдяло в исковата си молба, че в качеството си на
краен снабдител, съобразно разпордебата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавало
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия, като
действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ – 013/10.05.2008г.
и влезли в сила на 27.06.2008г. Съобразно чл.7, т.1 от общите условия и пададено заявление
от собственика на електроснабдения обект от 04.09.2019г., ищцовото дружеството поело
задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника с ИТН:
2426045 в гр.Бургас, Приморски парк, представляващо дискотека Елит по партидата на
ответника с клиентски № **********. В изпълнение на задълженията си по общите условия
ищцовото дружество доставило на обекта на ответника за посочения в исковата молба
2
период от 02.10.2019г. до 30.11.2019г. електроенергия на обща стойност 1934,15 лева, която
до момента на подаване на исковата молба не била заплатена. Поради забава в заплащане на
консумираната елктрическа енергия ответникът дължал законна лихва в общ размер от 32,18
лева за периода от 12.11.2019г. до 15.01.2020г..
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Благоустройствени
строежи“ ЕООД, е представил отговор, с който е оспорил претенцията като неоснователна.
Посочва, че действително е собственик на посочения в исковата молба недвижим имот,
който е бил отдаден под наем на трето лице. Поради изтичане на срока на наемния договор
на 31.08.2019г., представител на ответното дружество действително на 04.09.2019г. е подал
заявление в офис на ЕВН за смяна на клиент за обект с ИТН-2726045, като са представени
необходимите документи за исканата промяна установяващи, че заявителят е собственик на
имота. На 11.09.2019г. при извършена проверка ответникът се е уверил, че партидата е
сменена на името на „Благоустройствени строежи“ ЕООД. Представя в хронология действия
на ответното и ищцовото дружество по двукратни искания са прекъсване на ел.захранването
до процесния обект, съмнения за промяна на партидата, представя твърдения че в
периодите, в които е трябвало по негово заявление електрозахранването до обекта да е
прекъснато, че негови служители са установявали наличие на електрозахранване в обекта.
Счита, че не дължи търсената сума, оспорва до обекта да е доставяна електроенергия в
процесния период, твърди, че в този период ответника не е потребявал ел.енергия, оспорва и
твърдението, че за периода от 02.10.2019г. до 30.11.2019г. е бил титуляр на партидата за
обект с ИТН-2726045.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че
ответното дружество е собственик на процесния електроснабден обект, описан по-горе.
Установено е също така и че ответникът е отдавал под наем обекта на трето лице, като срока
на наемния договор е изтекъл на 31.08.2019г.. По тази причина ответника, в качеството си
на собственик на обекта е подал чрез свой служител на 04.09.2019г. заявление за промяна на
партидата на негово име, тъй като през срока на наемния договор партидата за обекта е била
на името на наемателя. На 30.09.2019г. ответното дружество е подало заявление за спиране
на ел.захранването, тъй като обектът не се използва. Заявлението е изпълнено от служител
на ЕВН на 07.10.2019г., когато от служители на ищцовото дружество ел.захранването е било
прекъснато. По-късно служители на ответното дружество установили, че захранването в
обекта отново е пуснато и че партидата не се водела на името на „Благоустройствени
строежи“, а на името на трето неизвестно за тях лице. Ответникът отново е депозирал
заявление за прекъсване на електрозахранването до обекта на 28.102019г. и на 30.10.2019г.,
като съгласно доклад за извършена дейност на служители на ЕВН от 04.11.2019г.
електрозахранването до процесния обект е прекъснато. По делото са събрани гласни
доказателства, потвърждаващи хронологията на събраните вече писмени доказателства по
делото.
От заключението и защитата на назначената по делото СТЕ се установява, че за
периода 02.10.2019г. – 31.10.2019г. има консумирана ел.енергия в обект с ИТН-2726045 с
електромер № 04175395, като количествата са съответно 2353,620кВтч-нощна и
4965,720кВтч-дневна, които са отразени във фактура № ********** за отчетените
количества през месец октомври 2019г.. Вещото лице е посочило, че отчетените количества
напълно съвпадат с отразените в констативния протокол на аварийната група с №
577564/01.11.2019г.. За периода 01.11.2019г. до 30.11.2019г. също е отчетена консумация на
ел.енергия в обекта, както следва 439,8кВтч-нощна и 604,26кВтч-дневна, въпреки че има
протоколи за изключване на ел.захранване в обекта. Експерта посочва, че тъй като процеса
на изключване на трифазното ел.захранване на обекта е станало чрез автоматичен прекъсвач
или касета със стопяеми предпазители, същото е могло да бъде възстановено
нерегламентирано. При проверката експертизата е установила, че ел.захранването в обекта е
било преустановено на 01.11.2019г., за което е съставен протокол № 577564 на ЕВН ЕР ЮГ,
като извършената последваща проверка на 04.11.2019г. е установила и потвърдила, че
ел.захранването на обекта е изключено. Установено е също така и че за периода 02.10.2019г.
3
до 04.12.2019г. захранването в обекта е включвано нерегламентирано неколкократно, поне
десет пъти спорен вещото лице, чрез нерегламентирано включване през таблото, където е
разположен електромера. Посочва се, че към момента кабела захранващ обекта е отсечен и
заровен в земята, поради което е невъзможно нерегламентирано включване на
ел.захранването на обекта. Експертизата е установила също така, че монтирания в обекта
електромер с № 04175395 е трифазен, произведен през 2016г., със срок на работа от четири
години, съгласно Закона за измерванията, а отчитането на електромера става дистанционно.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл. 79, ал. 1, и
чл.86, а.1 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ответникът не следва да отговаря за
сумите по процесните фактури, тъй като не се установява на какво основание именно той е
посочен като получател на доставката по тях. Прието е че споровете между собствените и
наемателя на обекта досежно въпроса изтекъл ли е срока на наемния договор не са от
значение по делото, но са налични данни от приложената между страните и наемателя
кореспонденция, че след подадено заявление от собственика за спиране на ел.захранването в
обекта, ищцовото дружество служебно е възстановило ел.зхранването по заявление на
наемателя.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и на основание чл.
235, ал. 2 ГПК съдът намира от правна страна следното:
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по
наведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност приема следното:
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, при
наличие на предпоставките по чл.415,ал.1,т.2 ГПК и в рамките на установения в чл. 415, ал.1
ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
Ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на чл. 98а ЗЕ, който
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
В чл. 35, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ищеца, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г., е предвидено,
че ищецът публикува одобрените от ДКЕВР Общи условия най - малко в един централен и
един местен всекидневник и в интернет страницата му, както и ги поставя на видно място
във всички центрове за работа с клиенти на ищеца. Те влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В този смисъл е
и нормата на чл. 98а, ал.4 ЗЕ. Ответникът не оспорва, че притежава посочения в исковата
молба обект; доводи в тази насока следват и от представените писмени доказателства-
цитирания по-горе нотариален акт. Този обект е присъединен към електроснабдителната
мрежа на ищеца, на чиято лицензионна територия са разположени по заявление на ответната
страна. За консумираната електрическа енергия крайният потребител дължи заплащане на
цена, като редът и сроковете за заплащането й са регламентирани в Общите условия,
съгласно чл. 98а, ал.2 ЗЕ. Предвид чл. 11, т.1 чл.18 от Общите условия на ищеца,
потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и
дължимата сума за пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по
определени от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като периодът за
плащане е 10 дни за всички фактури. На основание чл. 28, ал.1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, издадени от ДКЕВР, крайните клиенти на крайните снабдители
заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдите.
Мрежова услуга съставлява и цената за достъп на крайния снабдител. В конкретния случай
ответникът има качеството по т. 33а. от ДР на ЗЕ съгласно което небитов е клиент, който
4
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди.От страна на ответника не са оспорени претендираните от ищеца
количествата електроенергия и тяхното остойностяване, както и изправността на
монтираното в обекта СТИ. Спорно е по делото дали ответника е бил титуляр на партидата
за електроснабдения обект през процесния период и дали е потребена ел.енергия от този
обект.
Предвид установеното по делото обстоятелство, че ответника като собственик на
имота е депозирал на 04.09.2019г. заявление за вписване на обекта по неговата партида с
оглед изтичане срока на наемния договор, за който обекта е бил отдаден на трето за спора
лице, се налага извод, че договорно отношение по продажба на ел. енергия с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, е възникнало между ищеца и ответника
като собственик на електроснабдявания имот. Към заявлението на ответника са приложени
декларация за достъп до електроразпределителната мрежа и заявление-декларация за
започване на продажба на ел.енергия, придружени с документи за собственост на обекта.
Обстоятелството, че действителният ползвател на услугата е трето лице /в случая
наемател, т. е. държател/, не обуславя извод за възникването на договорно правоотношение с
него при липса на данни, че между ответника и доставчика е сключен изричен писмен
договор за продажба на ел. енергия за процесния обект по реда и при условията, указани в
чл. 13 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД. Собственикът или титулярът на вещното право на
ползване върху електроснабдения имот по презумпция на закона се смята за потребител на
ел. енергия. Такава законова презумпция не е предвидена по отношение на държателите на
имота въз основа на облигационно правоотношение. Действително, Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия, предвиждат възможност качеството
потребител на ел. енергия, да може да се придобие и от наемател на имота. За същото обаче,
съобразно чл. 6, ал. 2 от Общите условия на ищеца, следва да има изрично писмено
съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това
лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок. Такова съгласие по
делото не се твърди, че е дадено от собственика на имота, нито са ангажирани доказателства
за същото. По делото липсват доказателства и за сключването на изричен писмен договор с
третото ползващо се лице /наемател на електроснабдения имот/ за доставка на ел. енергия по
реда на чл. 6, ал. 2 от Общите условия – чрез подаване от потребителя на писмено заявление
за продажба на ел. енергия.
По- нататък Съгласно чл. 91, ал. 1 вр. с чл. 92, т. 4 и чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. с ал. 2 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), които съдът приема за приложими в случая, продажбата и
преноса на електрическата енергия се извършват със сделки по регулирани от комисията
цени, по свободно договорени цени между страни и на организиран пазар на електрическа
енергия, като страни по тях са общественият доставчик на електрическа енергия и
потребителя.
Доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на битови и
небитови крайни клиенти за обекти на ниво ниско напрежение, които не са избрали друг
доставчик съгласно чл. 97 и чл. 98а от ЗЕ се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от доставчика и одобрени от ДКЕР и по регулирани от комисията
цени. Писмена форма на договора за доставка на електрическа енергия не е предвидена. Не
е необходимо и изрично приемане на Общите условия от потребителите, но при несъгласие
от потребителя, той има право на писмено възражение и предложение до доставчика за
специални условия.
Съобразно чл.6, ал.2, вр.чл.1, т.4, предл.2-ро от ОУ на договорите за подажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, клиенти на ел.енергия за
битови и стопански нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от собственика на
електроснабдения обект, ако ползват същия със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, като същевременно са сключили договор за
5
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с електропреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на електрическа енергия и като страна по договора за
доставка на ел.енергия дължи цената й на елктропреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и електропреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
електропреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
електронабдения имот. Независимо от това по смисъла на горецитираното, задължено лице
за заплащане на доставена ел.енергия е винаги собственика на електроснабдения обект,
респективно в случаите при които собственика е декларирал съгласие пред
електропреносното дружество, че собствения му обект се ползва от трето лице, е предвидена
солидарна отговорност на собственика наред с това трето лице/В т.см.вж.т.1 от ТР №
2/2017г. от 17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. ОСГК, ВКС/.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че между страните е
възникнало валидно облигационно отношение с предмет доставка на електроенергия, като
доставената до собствения на ответника обект ел.енергия не е своевременно заплатена.
Неоснователно се намира възражението, че до обекта на ответника не е доставяна,
съответно консумирана ел.енергия, т.к. заключението на изслушаната и приета по делото
експертиза установява многократни нерегламентирани включвания, съответно потребление
на ел.енергия от обекта на ответника и след като е било спряно ел.захранването на обекта от
техници на ищцовото дружество. При установяване евентуално на кражба на електрическа
енергия от трето лице по съответния ред, собственика разполага с възможност да репарира
заплатеното.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното решение,
с което предявената претенция е отхвърлена като неоснователна следва да бъде отменено и
да бъде постановено решение, с което исковете се уважават.
С оглед изхода по делото в тежест на въззиваемия ответник следва да бъдат
възложени сторените от въззивника ищец разноски за двете инстанции както следва 75лв. за
заповедното производство/25лв. за д.т. и 50лв. за юк.възнаграждение/, 248,03лв. за
първоинстанционното исково производство/88,03лв. за д.т. и 160лв. за депозит за СТЕ, като
ищецът е представляван от упълномощен адвокат, но не се установяват доказателства за
заплатено адв.възнаграждение/ и 163,68лв. за въззивното производство/63,68лв. за д.т. и
100лв. за юк.възнаграждение/.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260710/13.05.2021г., постановено по гр.д.№ 1864/2020г. по
описа на РС-Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, че „Благоустройствени строежи“ ЕООД с ЕИК-
********* дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД с ЕИК-*********, сумата от
1934,15 лева, от която: 1593,22лв., представляваща стойността на консумираната
електрическа енергия от обект на потребление с ИТН: 2726045 за периода от 02.10.2019г. до
31.10.2019г. по фактура № ********** с падеж 11.11.2019г., обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 12.11.2019г. до
15.01.2019г. в размер на 28,77 лева; сума от 340,93лв., представляваща стойността на
консумираната електрическа енергия от горния обект на потребление с ИТН: 2726045 за
периода от 01.11.2019г. до 30.11.2019г. по фактура № ********** с падеж 10.12.2019г.,
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от
11.12.2019г. до 15.01.2019г. в размер на 3,41лева; както и законна лихва върху главницата от
6
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на
16.01.2020г. до окончателното й изплащане за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 53/17.01.2020г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 259/2020г., по описа на
Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА „Благоустройствени строежи“ ЕООД с ЕИК-********* дължи на „ЕВН
България Електроснабдяване” EАД с ЕИК-********* сторените разноски, както следва 75лв.
за заповедното производство, 248,03лв. за първоинстанционното исково производство и
163,68лв. за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7