№ 178
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20211110172654 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ ГПК.
Образувано е по предявени от ........ /с предишно наименование ...../ срещу ......
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, чл. 327 ТЗ, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с
които се претендира признаване спрямо ищеца, че ответникът дължи следните суми:
- сумата от 7556.21 лева, представляваща цената на потребена електрическа
енергия за периода от 02.04.2020г. до 28.09.2020г., начислена по фактура №
**********/01.10.2020г., ведно със законната лихва от 27.10.2021г. /датата на
депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането
- сумата от 717.84 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
13.10.2020г. до 24.09.2021г.
Релевират се съображения, че на основание чл. 58, ал. 1 от ОУ на ищцовото
дружество негови служители извършили проверка на адреса на електроснабдения имот
като за целта бил съставен констативен протокол, в който отразили незаконосъобразно
присъединяване към електроснабдителната мрежа без СТИ. С оглед изложеното се
твърди, че претендираната от ищцовото дружество сума е реално дължима от страна на
ответника, поради което и предявените искове са основателни и доказани изцяло.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, с който предявените искове се оспорват като
недопустими и неоснователни и в тази връзка са релевирани следните съображения:
оспорено е наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
делото като в тази връзка се релевира, че ищецът .... не е лицензиран да продава ел.
енергия на крайни битови/небитови клиенти, с какъвто лиценз за посочения адрес
разполага само ......; за процесния електроснабден имот ответникът е учредил вещно
право на ползване в полза на ...... Направено е искане за привличане на ..... като ТЛП на
страната на ответника.
1
По делото е предявен в условията на евентуалност от ...... срещу
конституирания в настоящото производство като трето лице помагач ..... обратен иск за
стойността на начислената ел. енергия в размер на същата сума, поради неизпълнение
на договорни задължения по сключения договор за учредяване право на ползване от
03.09.2019г., свързани със задължението за смяна на клиентския номер и заплащането
на използвана ел. енергия.
По делото е постъпил отговор на обратния иск, с който ТЛП заявява, че искът
не основателен и недоказан. В условията на евентуалност е направено възражение за
погасяване на вземането по давност.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 61367/2021г. по описа на СРС, 34-ти
състав, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за
сумата, предявена с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в
законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на
вземането му. Същият е предявен в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явява допустим.
Предявен е установителен иск с правна квалификация 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 327 ТЗ, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ.
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл.
327 ТЗ, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, съдът следва да установи наличието на следните
предпоставки: 1. валидно възникнало договорно отношение с ответника за продажба на
електрическа енерегия за електроснабдения недвижим имот, 2. качеството потребител
за ответника – собственик или ползвател. 3. възникнало в полза на ищеца потестативно
право на едностранно извършване на корекция в сметките за потребена ел. енергия от
ответника, както и че ответникът незаконосъобразно се е присъединил към
електроснабдителната мрежа без СТИ /средство за търговско измерване/.
С изготвения по делото доклад /л. 81, стр. 2/ е отделено като безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
обстоятелството, че на 28.09.2020г. служители на ищцовото дружество са извършили
проверка на адреса на електроснабдения имот, за което е съставен констативен
протокол.
При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск,
следва да се изложат следните съображения: видно от публично достъпните данни в
регистъра на лицензиите на КЕВР и представеното към исковата молба доказателство
/л. 9 и сл./, че ищцовото дружество ........ /с предишно наименование ...../ притежава
лицензия за разпределение на електрическа енергия за територията на гр. София за
2
срок от 35 години № ..../13.08.2004 г., изменена с решение № ...../09.12.2013 г. на
ДКЕВР. От представеното доказателство се установява, че ищцовото дружество
притежава лиценз за извършване на дейност по разпределение на електрическа енергия
на територията на лицензията, включваща право и задължение за транспортиране на
електрическа енергия през мрежата в съответствие с действащото законодателство; да
експлоатира и поддържа съществуващата мрежа, да изгражда нови елементи от
мрежата с цел нейното развитие за осигуряване непрекъснато и ефективно
транспортиране на електрическа енергия до потребителите; да присъединява към
мрежата потребители и производители на електрическа енергия, разположени на
територията на лицензията; да сключва договори за пренос на електрическа енергия
през мрежата по регулирани цени; да купува необходимата електрическа енергия за
покриване на технологичните разходи на преноса; да монтира, поддържа, отчита и
контролира средствата за търговско измерване на електрическа енергия; да извършва
други необходими услуги, свързани с дейността по разпределение на електрическата
енергия.
По делото е безспорно установено обстоятелството, че ответникът е
собственик на имот, представляващ двуетажна къща, находяща се на адрес: ...... –
частен общински имот. Същевременно обаче с протоколно определение от 15.09.2022г.
/л. 122/ е отделено като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните обстоятелството, че на 03.09.2019г. между ТЛП и
ответника е сключен договор за учредяване право на ползване с предмет процесния
имот. Посоченото обстоятелство се установява и от представения по делото договор за
учредяване право на ползване /л. 60 и сл./. Ето защо първият спорен момент по делото
е кой в случая следва да заплати процесното вземане – собственикът или ползвателят.
В тази връзка следва да се посочи, че по силата на законовата уредба, продавач на
доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по
чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След
измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./, в сила от 17.07.2012г., битов клиент по смисъла
на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени
нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012г., изм. ДВ, бр. 35/2015г.,
потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/.
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия.
Легалната дефиниция на понятието “битов клиент” е в § 1, т. 2а от Допълнителните
разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР /отм./ на ЗЕ и се отнася и за
правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва
качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото
вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната
енергия е за “собствени битови нужди” и друго не е уговорено с крайния снабдител.
Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение
3
клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи,
който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра
на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на
електрическа енергия за същия имот /в този смисъл решение № 205 от 28.02.2019г. по
гр.д. № 439/2018г. по описа на ВКС, III ГО;Тълкувателно решение № 2/2017 г. от
17.05.2018 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2017 г./. Този извод следва и от
клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
ищцовото дружество. В чл. 3, ал. 2 и ал. 3от ОУ /л. 15/ е дадено определение на
понятието “потребител на електроразпределителна мрежа”, а именно –лице, чийто
обект е присъединен към електроразпределителната мрежа.
Доколкото по делото не е представен договор за продажба на електрическа
енергия за процесния имот, сключен между ТЛП и ищцовото дружество, то съдът
намира, че по така предявения иск следва да отговаря ответникът. Посоченото
обстоятелство се установява и от представения по делото договор за предоставяне на
достъп и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа, сключен
между ищеца и ответника /л. 65 и сл./.
Преценката за основателността на предявения установителен иск следва да се
извърши въз основа на действащата нормативна уредба към момента на възникване на
твърдяното от ищеца право едностранно да коригира сметката на ищцовото дружество
– Закон за енергетиката /ЗЕ/, Правила за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ и
Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 35
от 30.04.2019 г.
С действащите към момента на извършване на проверката и корекцията
разпоредби на ЗЕ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.
35 от 30.04.2019 г./, е предвидена възможност за оператора на
електроразпределителната мрежа да коригира едностранно сметките на потребителите
във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия,
като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване, е
предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда обективни
правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена
електрическа енергия, като освобождава оператора на електроразпределителната
мрежа от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално
потребеното количество електроенергия. Правото на оператора да извърши
едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на
потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената
електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на
настъпилото имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя
за негово виновно поведение под формата на обезщетение за вреди (в този смисъл е и
4
Решение № 118/18.09.2017г. по т. д. № 961/2016 г. по описа на ВКС).
Другият спорен въпрос между страните по делото е кой има право да получи
от крайния клиент начислената в резултат на извършената корекция сума – крайният
доставчик или операторът на електроразпределителната мрежа, както и дали
противоречат на ЗЕ предписанията на чл. 55 и чл. 56 ПИКЕЕ, съобразно които при
неизмерена, неточно или неправилно измерена потребена електрическа енергия,
корекционната сума следва да се начисли от и в полза на оператора на
електроразпределителната мрежа. По така повдигнатия спор настоящият съдебен
състав приема следното: налице е делегация за приемане на ПИКЕЕ от регулатора,
която се съдържа в закон, който я предвижда - нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр.
чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в редакция след последното му изменение (ДВ бр. 38/2018 г., ДВ
бр. 41/2019 г.). Правно основание да се ангажира отговорност за плащане при
констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената
електрическа енергия, съществува както преди, така и след изменението на Закона за
енергетиката, в сила от 17.07.2012 г. /ДВ бр. 54/2012г./ и това е изяснено
безпротиворечиво в практиката на ВКС /в този смисъл са Решение № 141 от 12.01.2021
г. по гр. д. № 4486/2019 г. на 3-то г. о. на ВКС, Решение № 119/26.01.2021 г. по гр. д №
4124/2019 г на 3-то г. о. на ВКС, Решение № 16 от 09.02.2021 г. по гр. д. № 1635/2020 г.
на 3-то г. о. на ВКС., Решение № 83 от 02.04.2021 г по гр. д № 2544/2021 на 3-то г. о. на
ВКС/. Въз основа на същата законова делегация, след изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ, са приети понастоящем действащите Правила /ПИКЕЕ ДВ бр. 35/2019г., изм ДВ
бр. 57/2021г./ от КЕВР, които съгласно чл. 1 на този нормативен акт регулират
принципите, начините и местата за измерване на количеството електроенергия,
изискванията за точност и проверка на СТИ, видът и данните от измерванията,
валидирането и обработването на данните, условията и редът за установяване случаи
на неизмерена, неправилно, неточно измерена ел. енергия и/или ел. енергия, за която
има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ в тази връзка - редът и
начините за преизчисляване /чл. 1, т. 7 ПИКЕЕ/, а по тази причина и правата и
задълженията на страните /чл. 1, т. 5 ПИКЕЕ от 2019г./. Самото подзаконово възлагане
на вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика, също не
противоречи на нормативен акт от по-висока степен, поради което операторът на
мрежата е легитимиран да претендира вземането по извършената корекция. Уредбата,
обективирана в нормите на чл. 55 и чл. 56 от ПИКЕЕ, е в рамките на законовата
делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не
противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се
заплаща цена /чл. 183 от ЗЗД/, която съгласно действащия ЗЕ е регулирана от
държавен орган. Налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо
оператора на мрежата, вместо доставчика, да го начисли и получи, и това възлагане
също не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Касае се за специални
5
норми, които дерогират общите правила. В постановеното на 27.06.2022 г. решение по
гр. д. № 2528/2021 г. по описа на ВКС, Трето ГО, е прието, че разпоредбите на чл. 98а,
ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ уреждат императивно единствено задължителното
включване в съдържанието на съответните общи условия на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ, но не и реда и начина на извършване на самата корекция на сметка, които са
предмет на подзаконовата регламентация с ПИКЕЕ съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Според разпоредбите на чл. 21, т. 9 и на чл. 83, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 6 от ЗЕ, в
правомощията на КЕВР е приемането както на правилата за търговия с електрическа
енергия (ПТЕЕ), така и на ПИКЕЕ, т. е. законът е делегирал на КЕВР цялостната
подзаконова регламентация на отношенията между крайните клиенти, крайните
снабдители и операторите на ......... В този смисъл становище са изразили състави на
ВКС /напр. по гр. д. № 1844/21 г на ІV г. о. и по гр. д. № 1855/2021 г. на ІІІ г. о.,
решение № 61 от 02.06.2022 г. по гр. д. № 1898/2021 г., ІІІ ГО, решение № 56 от
21.06.2022 г. по гр. д. № 1629/2021 г., решение № 85 от 27.06.2022 г. по гр. д. №
2528/2021 г., ІV г. о., решение № 77 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г., решение
№ 60269/27.05.2022 г. по гр. д. № 1054/2021 г., решение № 61 от 02.06.2022 г. по гр. д.
№ 1898/2021 г. и др. /. С решение № 137 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2578/2021 г. на
ВКС, I V ГО е прието, че дейностите по пренос, по разпределение и по снабдяване с
електрическа енергия, съответно - и по тяхното лицензиране /тъй като за извършването
им законът установява разрешителен режим/ са уредени законодателно в разпоредбите
на чл. 43 и чл. 44 от Закона за енергетиката, като на лицата, на които е издадена
лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензии за други
дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ, каквато е и дейността по снабдяване с
електрическа енергия от крайни снабдители /чл. 44, ал. 4 ЗЕ/. Съгласно чл. 94а, ал. 1
ЗЕ, енергийното предприятие - краен снабдител /§ 1, т. 28а, б. "а" ДРЗЕ/ осигурява
снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти
/§ 1, т. 27 ДРЗЕ/, които обекти са вече присъединени към електроразпределителната
мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия; като съгласно
разпоредбите на чл. 97, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 98а ЗЕ продажбата на електрическа
енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР цени и при общи условия на
енергийното предприятие - краен снабдител. Съобразно предвиденото в разпоредбите
на чл. 94а, ал. 1, във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, чл. 98а ЗЕ и чл. 15, ал. 2, т. 3 от Правила
за търговия с електрическа енергия носител на облигационното /договорното/
задължение за продажба на електрическа енергия на потребител - краен клиент по
смисъла на § 1, т. 27 г ДРЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие - краен
снабдител по смисъла на § 1, т. 28а, б. "а" ДРЗЕ. Разпоредбите на чл. 50 - 56 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия не уреждат договорните
правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на
6
съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъответствия
между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да
преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата. По силата на
разпоредбата на чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на
оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания,
свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл.
50 - 56 ПИКЕЕ. Ето защо крайният клиент дължи заплащане на потребената
електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на
електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла § 1,
т. 41б, б. а ДРЗЕ. В този смисъл следва да се направи извод, че разпоредбите на ПИКЕЕ
не противоречат на разпоредби на ЗЕ и електроразпределителното дружество има
право да извърши корекция в сметката на потребителя на електроенергия, когато
установи неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата
електрическа енергия. В случая ПИКЕЕ уреждат реда, по който следва да се
констатира наличието на доставена и незаплатена от крайния потребител електрическа
енергия. Такова задължение за електроразпределителното дружество е предвидено и в
разпоредбите на чл. 88, ал. 1, чл. 89, ал. 12 и чл. 89а от Правила за търговия с
електрическа енергия, според които, независимият преносен оператор и операторите на
........ предоставят на търговските участници данни от извършени от тях измервания и
документи за извършените корекции. Измерването на количеството доставена енергия,
съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, става със средства за търговско измерване /СТИ/, които са
собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на
имота на клиента, като съгласно ал. 3 - операторът определя вида, броя и мястото на
монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и
комуникационните устройства към тях. Възможността за извършване на корекции е
предвидена в чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ в две хипотези: б. "а"- корекция в полза на крайния
снабдител при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства и б. "б"- корекция
в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или
устройства.
Съгласно чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества
електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната
мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените
количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови
услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към обществото", а
7
според чл. 56, ал. 2 от ПИКЕЕ ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по
реда на ал. 1. Преизчислените количества електрическа енергия по ал. 1 се фактурират
по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на
електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от
Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови оператор.
Във връзка с гореизложеното следва да се вземе предвид и следното: от
представения по делото в заверен препис констативен протокол № ......./28.09.2020г. за
проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия /л. 34 и
сл./ се установява, че на посочената дата – 28.09.2020г. служители на .... са извършили
проверка в двуетажна къща, находяща се в ....... В резултат от проверката са
констатирани следните обстоятелства: електромер с фабричен номер ...... и показания
19504 kw/h e незаконен в масивите на ищцовото дружество и няма текущо присвоен
бизнес партньор; гореописаният електромер обслужва ел. инсталацията на първия етаж
на къщата; по посочения начин консумираната ел. енергия се отчита от електромера
без присвоен бизнес партньор но не се заплаща; установена е промяна в схемата на
свързване.
По делото са разпитани двама свидетели на ищеца: К. П. М. и ...... /л. 155, стр. 2
и сл./. От показанията им е безспорно установено, че действително на 28.09.2020г.
служители на .... са извършили проверка в двуетажна къща, находяща се в ......, поради
което съдът кредитира изцяло показанията им в тази част. От показанията им се
установява, че по време на проверката е намерен електромер с фабричен номер ...... и
показания 19504 kw/h, който e незаконен и по този начин консумираната ел. енергия се
отчита от електромерае без да се заплаща.
Показанията на свидетеля на ТЛП ......... /л. 155 и сл./ съдът намира за
неотносими към предмета на спора, доколкото същата не е присъствала на
извършената проверка.
По делото е представено писмо, с изх. № ......./29.09.2020г. /л. 40/ на ....,
адресирано до ответника, с което ищецът е посочил, че е била извършена проверка в
процесния електроснабден имот, въз основа на която е съставен констативен протокол,
налагащ да бъде извършено преизчисление на количеството електрическа енергия.
По делото е представена обратна разписка /л. 41/, от която се установява, че на
01.10.2020г. ответникът е получил уведомителното писмо за констативния протокол.
В тази връзка от ответното дружество е издадена фактура с №
**********/01.10.2020г. /л. 38/ за начислена електрическа енергия по констативен
протокол за периода от 02.04.2020г. до 28.09.2020г. на стойност 7556.21 лева.
По делото е изготвена и приета Съдебно – техническа експертиза /л. 140 и
сл./, в която вещото лице е констатирало, че описаните в процесния констативен
протокол нарушения представляват нерегламентирано присъединяване към
електроразпределителната мрежа и случай на пълно неотчитане на потребената ел.
енергия през присъединението. Експертът е посочил още, че общото количество
електроенергия, неотчетено от СТИ е преизчислено при спазване изискванията на чл.
8
51, ал. 1 от ПИКЕЕ. В заключението е отбелязано, че при проверка на корекцията на
сметката е установено, че изчисленията са математически верни и съответстват на
одобрените цени на електрическата енергия за процесния период от КЕВР.
С оглед гореизложените съображения следва да се обосноват следните
изводи: при извършване на проверката в обекта на ответника от служители на
оператора на мрежата е съставен констативен протокол по реда на чл. 49, ал. 3 от
ПИКЕЕ – в присъствието на представител на ползвателя – ТЛП. Удостоверените в него
обстоятелства са доказани по делото въз основа на събраните гласни доказателствени
средства и заключението на съдебно-техническата експертиза, от които се установява,
че е налице случай на пълно неотчитане на потребената ел. енергия през
присъединението. Настоящият съдебен състав счита, че ищцовото дружество е спазило
предвидените в ПИКЕЕ предпоставки, ред и методика за извършване на корекцията.
Преизчисляването на количеството електрическа енергия е извършено при спазване на
приложимата норма на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, съобразно която при установено
неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи операторът на
съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период не по-
дълъгот180 дни от датата на констатиране на присъединяването. Количеството
електрическа енергия се изчислява по една втора от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната
мрежа, при 24-часово натоварване.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи още, че по делото е
установено извършването на доставка на електрическа енергия през процесния период,
но това реално доставено количество не е отчетено. Същевременно при
неотчитане/неточно отчитане, количеството на ползваната електрическа енергия се
определя по нормативно определен изчислителен метод.
Предвид всичко гореизложено съдът намира иска за неоснователен и
недоказан.
Основателно е и искането за присъждане на главница, считано от 27.10.2021г.
/датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.
Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вземането за законна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Размерът на законната лихва е нормативно определен – основният лихвен
процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта /чл. единствен
от ПМС № 72 от 8 април 1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени
9
задължения в левове и във валута/, поради което размерът на законната лихва възлиза
на сумата от 717.84лева, определен по реда на чл.162 ГПК чрез математическа
операция, за извършването на която не са необходими специални знания, с каквито
съдът да не разполага.
С оглед изложеното предявеният иск е основателен и доказан изцяло.
По отношение на предявения при условията на евентуалност по реда на чл. 219,
ал. 3 ГПК обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД на ...... срещу
третото лице помагач ..... за заплащане на сумата от 7556.21 лева, представляваща
цената на потребена електрическа енергия за периода от 02.04.2020г. до 28.09.2020г.,
начислена по фактура № **********/01.10.2020г., ведно със законната лихва от
11.04.2022г. /датата на депозиране на исковата молба по обратния иск/ до
окончателното изплащане на вземането.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по сключен договор за
учредяване право на ползване от 03.09.2019г.; задължение за ответника по обратния
иск за смяна на клиентския номер и заплащането на използвана ел. енергия.
При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск
следва да се изложи следното: с протоколно определение от 15.09.2022г. /л. 122/ е
отделено като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните обстоятелството, че на 03.09.2019г. между ТЛП и ответника е сключен
договор за учредяване право на ползване с предмет процесния имот. Същевременно в
чл. III, т. 2 от процесния договор между ответника и ТЛП /л. 60, стр. 2/ ТЛП се е
задължил да заплаща таксите и разноските, свързани с ползването на имота.
С оглед гореизложените съображения предявеният иск е основателен и доказан.
По отношение на възражението за погасяване на вземането по давност, следва
да се изложи следното: съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от датата, на която вземането е станало изискуемо. Задълженията за плащане на
доставяните топлинни услуги представляват задължения за периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б. „в", пр. 3 ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна
погасителна давност. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно задължителните постановки в
цитираното Тълкувателно решение, понятието „периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. „в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Ето защо този извод се налага от
еднородния и периодичен характер на задълженията, които независимо че имат в
основанието си доставка на топлинни услуги, се дължат на месечни вноски. Доколкото
в настоящия случай исковата молба по обратния иск е депозирано на 11.04.2022г., то
вземането не е погасено по давност.
По отговорността за разноските:
По главните искове:
10
При този изход на спора, право на разноски възниква за ищеца, като съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 380.00 лева,
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК /л. 148/.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 165.48 лева по гр. д. №
61367/2021г. по описа на СРС, 34 състав.
По обратния иск:
ТЛП следва да заплати на ответника сумата от 100.00 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, Софийски районен съд, 34 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ........ /с предишно
наименование ...../, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ...... срещу ...... с
ЕИК ......., с адрес: ..........., представлявана от ....... обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 327 ТЗ, вр. чл. 98а, ал.
1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ...... дължи следните суми: сумата от
7556.21 лева, представляваща цената на потребена електрическа енергия за периода от
02.04.2020г. до 28.09.2020г., начислена по фактура № **********/01.10.2020г., ведно
със законната лихва от 27.10.2021г. /датата на депозиране на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 717.84 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 13.10.2020г. до 24.09.2021г.
ОСЪЖДА ...... с ЕИК ......., с адрес: ..........., представлявана от ....... да заплати
на ........ /с предишно наименование ...../, с ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление ......, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 380.00 лева – разноски за
исковото производство и сумата от 165.48 лева – разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА ....., с ЕИК ........., с адрес: ....... да заплати на ...... с ЕИК ......., с адрес:
..........., представлявана от ......., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 7556.21 лева,
представляваща цената на потребена електрическа енергия за периода от 02.04.2020г.
до 28.09.2020г., начислена по фактура № **********/01.10.2020г., ведно със законната
лихва от 11.04.2022г. /датата на депозиране на исковата молба по обратния иск/ до
окончателното изплащане на вземането, при условие, че ...... реално заплати тази сума
на ........ /с предишно наименование ...../, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 100.00 лева – разноски за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – ......
11
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12