№ 285
гр. Бургас, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20232100500302 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.437 ГПК и е образувано по повод жалба на Л. В.
К.,ипотекарен длъжник по изп.д.№*****г.по описа на ЧСИ И*Б* срещу Постановление за
възлагане на недвижимо имущество от 28.10.2022г. по изп.дело № *****г. по описа на ЧСИ
И*Б* с рег.№**** на КЧСИ.
Жалбата е с правно основание чл.435 ал.3 от ГПК –ипотекарният длъжник,чрез
пълномощника си адв.Г. К. от ВАК обжалва постановление за възлагане от 28.10.2022 г., с
което ЧСИ Б* е възложила на купувача и взискател по изпълнителното дело „П*“ ЕООД
следният недвижим имот : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № ******
по КККР на гр.Свети Влас,община Несебър,обл.Бургас,с адрес на имота:гр.Свети
Влас,***** с предназначение:жилище,апартамент, брой нива:1,с площ:30.96
кв.м.,прилежащи части:10.57 кв.м.,при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия
етаж: *** и ****,под обекта: ****,над обекта: **** ,който самостоятелен обект се намира на
етаж 2 в сграда №1 с идентификатор ***** ,с предназначение:апартаментен хотел
,разположена в поземлен имот с идентификатор №***,а съгласно документа за собственост
представлява апартамент №106 ,състоящ се от стая и кухненски бокс,баня с тоалетна и
тераса,със застроена площ 30.96 кв.м.,ведно с прилежащи части:10.57 кв.м.ид.части от
общите части на сградата или с обща площ 41.53 кв.м.,както и ведно със съответните
припадащи се на апартамента идеални части от правото на строеж върху прилежащия на
сградата терен,собственост на третото задължено лице- ипотекарен длъжник Л. В.
К.,гражданка на Руската Федерация.
В жалбата се прави оплакване,че наддаването не е било извършено надлежно и имотът
не е възложен на най-високата предложена цена ,като до съда е отправено искане за отмяна
на постановлението за възлагане като незаконосъобразно.
Становище по постъпилата жалба е представил взискателят „П*“ЕООД ,с изложени
съображения за неоснователността на жалбата.
Депозирано по делото е писмено становище - мотиви по чл.436 ал.3 от ГПК от
страна на ЧСИ И*Б* за неоснователност на жалбата с аргументи,че са спазени всички
1
законови изисквания при обявяване и провеждане на публичната продан.
Според нормата на чл.435 ал.3 от ГПК постановлението за възлагане може да бъде
обжалвано от длъжника поради това,че наддаването по публичната продан не е било
извършено надлежно или ако имотът не е бил възложен на най-високата предложена цена.
Жалбата е допустима,подадена е в законоустановения срок от ипотекарен
длъжник,разполагащ с процесуална възможност да обжалва постановлението за възлагане на
имота,който е негова собственост.
Оплакването в жалбата е,че наддаването по публичната продан не е надлежно,тъй като
в нея е участвал като наддавач взискателят "П*"ЕООД,който не е придобил качеството
взискател поради нищожност на придобивното основание,по силата на което е прехвърлено
изпълняемото вземане/договор за цесия/. Жалбоподателят счита,че е налице изначална
липса на активна процесуална легитимация на това лице,което не е носител на
вземането,предмет на изпълнение и приключване на публичната продан.Твърди се,че
конституираното като взискател на мястото на „***“АД юридическо лице „П*“ЕООД
понастоящем,а и към момента на прехвърляне на изпълняемото вземане не е отговаряло на
императивните изисквания за извършване на дейността по чл.2 ал.2 т.12 от ЗКИ-
задължителна регистрация по чл.3а от ЗКИ. Жалбоподателят счита,че за да настъпи
възможността за придобиване чрез договор за цесия на едно съществуващо задължение по
договор за банков кредит,законът изисква императивно задължение за регистрация по чл.3а
ал.1 ЗКИ,както и е необходимо съответното лице да извършва дейността по занятие,т.е.тя да
е съществена за него,а изискванията са кумулативни. Счита,че извършената цесия в случая е
нищожна,тъй като „П*“ЕООД няма изискуемата съобразно ЗКИ регистрация и цедираното
вземане не е преминало в патримониума на „П*“ЕООД и същото не е придобило в своя
полза изпълняемото право. Предпоставката за наличието на изпълняемо право на взискателя
е предпоставка за допустимост на изпълнителния процес,а ако се установи,че взискателят е
привиден кредитор,той няма основание да получи нищо от незаконосъобразно проведеното
изпълнително производство и следва да се приеме,че процедурата по публична продан на
имота не е осъществена поради нарушение на съществените изисквания за
законосъобразност на изпълнителния процес.Позовава се на ТР №4 от 11.03.2019г.по т.д.
№4/2017г.на ОСГТК на ВКС.Твърди се и нарушение на чл.490 ГПК,но няма конкретни
твърдения в наддаването по публичната продан да са участвали лица,попадащи в кръга на
изброените в чл.490 ал.1 ГПК.
Съдебният контрол за законосъобразността на действията на съдебния изпълнител,в
това число и проверката за законосъобразност на обжалвано постановление за възлагане на
недвижим имот съдът осъществява,извършвайки проверка на основателността на
оплакванията на жалбоподателя за допуснати конкретни нарушения на законовата
процедура, относими към надлежността на наддаването и възлагането на имота на
наддавача,предложил най-високата цена. В рамките на контрола за законосъобразност,съдът
следва да извърши и служебна проверка на допустимостта на обжалваните изпълнителни
действия,във връзка с приложението на императивни законови разпоредби.
От фактическа страна съдът установи следното:
Изп.дело № ****/2013.по описа на ЧСИ Д*Н* е било образувано по молба на
първоначалния взискател „***“АД въз основа на изпълнителен лист от 25.10.2013г.издаден
въз основа на заповед за незабавно изпълнение №897/24.10.2013г.по ч.гр.д.№987/2013г.по
описа на РС-Несебър,за събиране на парични задължения,посочени в изпълнителния
титул,срещу солидарните длъжници „К*“ООД,/в несъстоятелност/,“Г*“ЕООД /в
несъстоятелност/,“М*“ЕООД и „Кристи 2002“ЕООД.
Взискателят е насочил изпълнението към ипотекираните в негова полза недвижими
имоти, които са били собственост на длъжника „К*“ООД,в това число и ПИ с
идентификатор № *** по КККР на гр.Свети Влас, ведно със самостоятелните обекти в
сградите,построени в поземления имот, в това число и самостоятелен обект с
идентификатор № ******,представляващ жилище,апартамент с площ 30.96 кв.м.находящ се
2
на втори етаж в сграда №1 ,представляваща апартаментен хотел,с адрес:гр.Св.Влас,к-с
„П*“,ет.****.
Собствеността върху гореописания апартамент е била придобита от жалбоподателката
Л. В. К. по силата на договор за продажба,сключен с длъжника „К*“ООД след вписване на
договорната ипотека. Няма данни по делото К. да е встъпила в дълга на „К*“ООД към
банката,нито да е сключвала договор,по силата на който да е учредила лично ипотека върху
закупения от нея апартамент за обезпечение на задълженията на продавача към
банката.Жалбоподателката е придобила статута на ипотекарен длъжник по силата на чл.173
и сл.ЗЗД- като лице,закупило недвижим имот,обременен с ипотека,учредена от продавача
„К*“ООД в полза на кредитора му- „***“АД.
Междувременно е започнало производство по несъстоятелност на длъжника
„К*“ООД,по образувано т.д.№*****г.по описа на БОС.С определение №73 от
21.01.2019г.,постановено по т.д.№*****г.по описа на БОС съдът е допуснал предварителна
обезпечителна мярка в производството по несъстоятелност ,а именно –спиране на 11 броя
изпълнителни дела,между които и изп.д.№ ****/2013г.на ЧСИ Д*Н*. По изпълнителното
дело на ЧСИ Д*Н* е била представена обезпечителната заповед и с разпореждане от
24.01.2019г.той е спрял насрочените публични продажби и изпълнението по делото по
отношение на длъжника „К*“ООД.
На 22.04.2021г.по изп.дело №****/2019г.по описа на ЧСИ Д*Н* е постъпила молба
от „П*“ЕООД ,с която е представен договор за цесия,сключен с взискателя „***“АД и е
отправено искане изпълнителното дело да бъде прехвърлено на ЧСИ И*Б*. ЧСИ Д*Н* е
изпратил делото на ЧСИ И*Б*,която е образувала изп.д.№ *****г., като през м.май 2021г.
по изпълнителното дело са присъединени и други вземания на новия взискател „П*“ЕООД.
Със съдебно решение № 260017 от 15.01.2021г.постановено по т.д.№*****г.по описа
на БОС съдът е обявил длъжника „К*“ООД в несъстоятелност.Решението е вписано в
Електронния търговски регистър на АВ по партидата на „К*“ООД.
С молба от 04.06.2021г.взискателят „П*“ЕООД е поискал изпълнението да бъде
насочено върху ипотекираното имущество,обезпечаващо вземанията на дружеството,което
имущество е собственост на трети задължени лица-ипотекарни длъжници. ЧСИ Б* е
пристъпила към изпълнение,като е извършила опис,оценка и е обявила публична продан на
недвижими имоти,предмет на договорните ипотеки,приложени по изпълнителното дело,в
това число и върху недвижимия имот/апартамент/,собственост на жалбоподателката Л. К..
С обявление изх.№00899 от 14.01.2022г.е била насрочена публична продан на
самостоятелен обект с идентификатор № ******,представляващ жилище,апартамент с площ
30.96 кв.м.находящ се на втори етаж в сграда №1,представляваща апартаментен хотел,с
адрес:гр.Св.Влас,к-с „П*“,ет.****,собственост на Л. К.,с период на провеждане на проданта
от 04.03.2022г.- 04.04.2022г. Жалбоподателката К. е била надлежно уведомена за
насрочената публична продан и е отправила писмено възражение до съдебния изпълнител,с
искане имотът да бъде свален от продажба,което не е било удовлетворено. Постъпили са две
наддавателни предложения- от взискателя „П*“ЕООД и К. Й. Х.,отворени от съдебния
изпълнител на 05.04.2022г. Съставен е протокол за провеждане на публичната продан на
05.04.2022г.,от който е видно,че са се провели и устни наддавания,в резултат на които
имотът е достигнал цена 45 992 лева,предложена от „П*“ЕООД и съдебният изпълнител го е
обявил за купувач за тази цена.Изготвено е било разпределение по чл.495 ГПК,насрочено за
предявяване на 21.10.2022г.,което не е било обжалвано и е влязло в сила. След внасяне на
определените с разпределението суми от купувача,ЧСИ Б* е съставила обжалваното
постановление за възлагане от 28.10.2022г.,с което на „П*“ЕООД е възложен самостоятелен
обект с идентификатор № ******,представляващ жилище,апартамент с площ 30.96
кв.м.находящ се на втори етаж в сграда №1 ,представляваща апартаментен хотел,с
адрес:гр.Св.Влас,к-с „П*“,ет.****.
Съгласно чл.638 ал.1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират
изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на
3
несъстоятелността,с изключение на имуществата по чл.193 от ДОПК. Разпоредбата на
чл.638 ал.3 ТЗ гласи,че ако е предприето действие в полза на обезпечен кредитор по
реализация на обезпечението, съдът може да разреши производството да продължи при
съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора,а получената над размера на
обезпечението сума се внася в масата на несъстоятелността.
В случая е безспорно установено,че изп.дело №****/2019г.по описа на ЧСИ Д*Н* е
било спряно по отношение на длъжника „К*“ ООД по силата на обезпечителна
мярка,наложена от съда по несъстоятелността след образуването на т.д.№*****г. и по него
не са били извършвани изпълнителни действия. Към 22.04.2021г.,когато новият взискател
„П*“ЕООД е поискал изпълнителното дело да бъде изпратено на ЧСИ И*Б* вече е било
постановено, влязло в сила и вписано в ТР съдебното решение № 260017 от 15.01.2021г.по
т.д.№*****г.по описа на БОС,с което е обявена несъстоятелността на „К*“ООД.
ЧСИ И*Б* е следвало да съобрази разпоредбата на чл.638 ал.1 ГПК/както я е
съобразила в случая с отказа си да присъедини взискателя „Х*“ООД/ и да не извършва
изпълнителни действия по отношение на ипотекираните от обявения вече в несъстоятелност
длъжник „К*“ООД в полза на „***“АД/ респ.“П*“ЕООД/ имоти,в това число и процесния
апартамент, който Л. К. е закупила от „К*“ООД след вписване на договорната ипотека в
полза на банката. Изпълнението в този случай би могло да бъде валидно продължено от
съдебния изпълнител само въз основа на разрешение,дадено от съда по несъстоятелността
на основание чл.638 ал.3 ТЗ,каквото в случая не се установява да е било дадено.
Обстоятелството,че процесният апартамент понастоящем не е собственост на
„К*“ООД,който го е продал на Л. К. не обосновава законова възможност спрямо него да се
предприемат изпълнителни действия,тъй като той също е част от имуществото,което
длъжникът „К*“ООД/в несъстоятелност/ е ипотекирал,за да обезпечи вземането на своя
кредитор. Ипотеката следва обезпеченото вземане при прехвърлянето му съгласно чл.150
ЗЗД ,а ипотекарният кредитор има право да се удовлетвори предпочтително от цената на
ипотекирания имот,в чиято и собственост да се намира той./чл.173 ЗЗД/.
По гореизложените съображения,съдът намира,че обжалваното постановление за
възлагане е незаконосъобразно,защото със същото е финализирана процесуално
недопустима публична продан,извършена по спряно по силата на закона- чл.638 ал.1 ТЗ
изпълнително дело. До влизане в сила на съдебното решение № 260017 от 15.01.2021г.по т.д.
№*****г.по описа на БОС изпълнителното дело е било спряно по наложената обезпечителна
мярка, а след влизането му в сила вече е спряно по силата на закона- чл.638 ал.1 ТЗ.
Проданта е проведена и без дадено разрешение на съда по несъстоятелността,съгласно
чл.638 ал.3 ТЗ.
За пълнота на изложението,съдът отбелязва,че смисълът и целта на разпоредбата на
чл.638 ал.1 ТЗ е да не бъдат допускани паралелни продажби на имущество,част от масата на
несъстоятелността едновременно от синдика в производството по несъстоятелност и по
изпълнителни дела, за да не се допуска увреждане на кредитори или трети лица,в случай на
дублиране на продажби на имущество.Отделно,ако вземанията на взискателя „П*“ЕООД по
изпълнителното дело са били предявени и приети при условията на чл.693 ТЗ от съда по
несъстоятелността/за което съдебният изпълнител също не е събрал до момента
доказателства/,то би следвало да се прецени и дали са настъпили предпоставките по чл.638
ал.4 изр.първо ТЗ.
Водим от горните мотиви, съдът намери,че обжалваното постановление за възлагане
следва да се отмени като незаконосъобразно,без да разглежда по същество оплакванията в
жалбата.
На основание гореизложеното и чл.435 – 437 от ГПК , Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ от
4
28.10.2022г.на ЧСИ И*Б* по изп.дело № *****г.по описа на същия ЧСИ,с което на
взискателя „П*“ЕООД с ЕИК-*****,представлявано от управителя И*Н*К* е възложен
следният недвижим имот:САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № ******
по КККР на гр.Свети Влас,община Несебър,обл.Бургас,с адрес на имота:гр.Свети
Влас,***** с предназначение:жилище,апартамент, брой нива:1,с площ:30.96
кв.м.,прилежащи части:10.57 кв.м.,при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия
етаж: *** и ****,под обекта: ****,над обекта: **** ,който самостоятелен обект се намира на
етаж 2 в сграда №1 с идентификатор ***** ,с предназначение:апартаментен
хотел,разположена в поземлен имот с идентификатор №***,а съгласно документа за
собственост представлява апартамент №106 ,състоящ се от стая и кухненски бокс,баня с
тоалетна и тераса,със застроена площ 30.96 кв.м.,ведно с прилежащи части:10.57
кв.м.ид.части от общите части на сградата или с обща площ 41.53 кв.м.,както и ведно със
съответните припадащи се на апартамента идеални части от правото на строеж върху
прилежащия на сградата терен,собственост на третото задължено лице- ипотекарен длъжник
Л. В. К.,гражданка на Руската Федерация.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5