Решение по дело №895/2020 на Районен съд - Несебър

 

                              

Р Е Ш Е Н И Е   № 260089

 

гр.Несебър, 16.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

              Несебърски районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

 

при секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 895 по описа за 2020г., въз основа на закона и данните по делото,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

              ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.А., родена на ***г., гражданин на Латвия, с адрес в Република България: село К., улица Ч.м.№ .., община Несебър, като ОТХВЪРЛЯ направеното  с молбата искане за издаване заповед за защита от домашно насилие срещу В.Д.В. с ЕГН **********, с адрес: к.к. Слънчев бряг, комплекс „Д. ..“, ап.8, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

 

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в 7-дневен срок, считано от деня на постановяването му.

              

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ:      Към Решение № 260089/16.12.2020г. по   Гр.Д.895/2020г. на Несебърския районен съд

              Производството е по реда на чл.7 и чл.8, т.2  от Закона за защита от домашното насилие.

               Подадена е молба вх.№ 261517/12.10.2020г. от М.А., гражданин на Латвия, против В.Д.В.. Молителката твърди, че с ответника са съпрузи от две години и половина, същите са в процес на развод, като от 2018г. той ес държи агресивно към нея е упражвяна спрямо нея непрекъснато психическо насилие, обижда я и я заплашва. Твърди, че на 08.10.2020г. около 23:30 часа докато вечеряла с новия си приятел с име Я., В. е започнал да й звъни по телефона, което той прави по това време след като е употребил алкохол, при които обаждания следват обиди, заплахи и унижение. По тази причина тя решила да не отговаря на обажданията му. Малко по-късно молителката чула викове откъм паркинга, а когато погледнала, видяла В. и го е чула да я обижда с думите: „долна курва“, „проститутка“, заплашвал я е: „слез долу, сега ще ти видя сметката, сега ще ти сложа в устата“. В. счупил с ритници двете странични огледала на нейния автомобил, след което тръгнал към к.к. Слънчев бряг с табелите с регистрационните номера на автомобила. При първя възможност тя е подала жалба в полицията. Молителката твърди, че се страхува за живота и здравето си, понеже когато В. употреби алкохол, става агресивен, а заплахите и заканите му счита за осъществими от негова страна, а тя няма близки, на които да разчита. Моли да бъде издадена заповед за защита, като извършителят на домашно насилие В.Д.В. бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие, да му бъде забранено да приближава жилището, в което живее на адрес: село К., улица Ч.м.№ .., местоработата й на адрес: село К., вилна зона Чолакова чешма, комплекс А..Х.О., местата й за социални контакти и отдих, при условия и срок, определени от съда, както и да бъде задължен извършителя на домашно насилие да посещава специализирана програма за извършители на насилие в „Център за превенция на насилието и престъпността“ в град Бургас, булевард Мария Луиза съгласно чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН.

               Към молбата си молителката е приложила единствено декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, протокол за полицейско предупреждение, протокол за доброволно предаване, издавка от електронна кореспонденция на хартиен носител, удостоверение за скючен граждански брак, молба за прекратяване на брака с развод.

               В съдебно заседание молителката се явява лично като заявява, че поддържа молбата си.

               Ответникът се явява в едно  от съдебните заседания, който отрича да е извършил описаните в молбата деяния.

              Съдът прецени, че с оглед твърденията на молителката, молбата й се явява допустима с оглед твърдението й за осъществено от ответника спрямо нея домашно насилие на 08.10.2020г. Молбата е подадена на 12.10.2020г., т.е. в едномесечния преклузивен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Молбата е допустима и с оглед твърденията, че с ответникът са съпрузи - се е намирала във фактическо съпружеско съжителство и че от това съжителство имат родени деца – чл.3, т.1 от ЗЗДН.

              Съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

              Целта на Закона за защита от домашно насилие е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. За да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на 2 от ЗЗДН. Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си да обуславят извод за осъществен спрямо молителката акт на домашно насилие, наличие на морално укоримо поведение от страна на ответника по отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН; същото да е извършено от посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата.

              Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН молбата на пострадалото лице се подава в срок до един месец от акта за домашното насилие. Срокът е преклузивен и пропускането му води до недопустимост на иска. Няма пречка лицето да се обърне за защита и при наличие на проява на продължителни и/или чести такива действия, всяко от които поотделно или в съвкупност покрива един или повече от случаите, за които се счита, че е налице домашно насилие, но началният момент на тези действия трябва да прехожда с не повече от един месец датата на подаване на молбата до съда.

                 Съдът следва да се ограничи до изследване на фактите, свързани със скандала между страните на 08.10.2020г. пред дома на молителката, предвид липсата на други конкретизирани обстоятелства в молбата за извършен от ответника акт на физическо, психическо или друг вид насилие.

                Дори и да се приеме, че между страните по делото е възникнал твърдяният в молбата скандал, това само по себе си не може да обоснове извод, че на посочената от молителката дата – 08.10.2020г., тя е станала обект на домашно насилие, изразяващо се с някой от белезите, посочени в чл.2 от ЗЗДН.

               От страна на молителката не бяха ангажирани никакви писмени доказателства за упражнено спрямо нея психическо насилие и гласни такива (свидетелски показания) за преживян психически тормоз и за установяване на твърденията, изложени в молбата, относно случилото се на 08.10.2020г. около 23.30 часа, като молителката с бездействията си не е изпълнила вменените й от съда задължения и дадени указания за представяне на доказателства в тази насока. Намиращите се в изисканата и приложена преписка материали не съдържат никакви доказателства за осъществен акт на насилие, дори и твърдяното психическо такова, като в него не се съдържат и никакви признания за неизгодни от страна на В.Д.В. факти, въз основа на които да се потвърдят изложените от молителката в молбата й твърдения за факти и събидия, случили се на 08.10.2020г.

                 Предвид липсата на каквито и да е доказателства по делото, само от твърденията на молителката не може да бъде направен извод за основателност на искането за издаване на заповед за защита. Според разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗЗДН в производството по издаване на заповед за защита са допустими всички доказателствени средства по ГПК, а в ал.3 е посочено, че когато няма други доказателства, заповедта се издава само на основание декларацията по чл.9, ал.3 от закона. Т.е. логиката на законодателя е била, че към издаване на заповед за защита въз основа на декларация се пристъпва само в случаите, в които няма други доказателства. В противен случай декларацията се преценява в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Молителката М.А. е представила декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която декларира, че на въпросната вечер В.Д.В. я е обиждал и заплашвал пред дома й, както и че е нанесъл щети по автомобила й, и че свидетел на тези събития е станал настоящия й приятел с име Я.. Макар и така представената декларация да съдържа изявления за събития и действия, възприети непосредствено и лично от пострадалото лице, и да е посочено времето, когато твърди, че е било осъществено, тя няма предписаната й от закона юридическа сила. Съдът счита, че така представената декларация съдържа само предположения, тъй като молителката не посочва кои определени действия тя счита за домашно насилие за да може да се направи съпоставка дали тези действия представляват такова домашно насилие според чл.2 от ЗЗДН, и в частност в какво се изразяват отправените заплахи, за да може съдът да ги подложи на обсъждане и преценка дали те са от такова естество, че да могат действително да породят такива негативни емоции у молителката, които по смисъла на закона да представляват причина или да се дължат на преживяно психическо или емоционално насилие.

                 Смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт (актове) на домашно насилие. В това производство съдът не следва да решава имуществени спорове и междуличностни отношения и не следва да бъде преценяван моралният облик на съответната личност, с която молителката сама и доброволно е решила да сключи граждански брак, въпреки, че е имала възможност преди това да опознае характера на тази личност, или да се събират доказателства в тази насока, нито пък да уважава искането само защото преди това ответникът е лежал в затвора, а като употреби алкохол става агресивен.

 

               По тези съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

 

Гр.Несебър, 16.12.2020г.                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: