Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260038
Гр.Нови
пазар,07.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд
Н.в публичното съдебно заседание,проведено на двадесет и трети март през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен
съдия :СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:БОЙКА АНГЕЛОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Радева
АНХД №397 по описа за 2020 година,за да се произнесе,взе предвид:
Производство с правно основание чл.59 и
сл.от ЗАНН,по жалба,депозирана от Н.Г.З. *** срещу Наказателно постановление
№20-0307-000062/11.02.2020г.на Началника на РУ Н.при ОД на МВР –Ш..
Жалбоподателят сочи,че в горецитираното
наказателно постановление се твърди,че на 02.12.2019г..около 22.25ч.в гр.Н.,по
ул.“***“,в посока изхода на града,той управлявал лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№***,негова
собственост.След спиране от служител на РУ Н.било установено при проверка,че е
управлявал посоченото МПС с прекратена регистрация.С постановлението бил
наказан за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП,впоследствие наказващият орган
цитирал и текста на чл.175 ал.3 предл.първо от ЗДвП.
Жалбоподателят счита,че не е извършил
вмененото му нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП,пораи факта,че управляваният от
него лек автомобил бил надлежно регистриран и бил с табели с регистрационен
номер.Фактът,че регистрацията му е служебно прекратена в последващ момент
,действително бил нарушение по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП,но не и по чл.140 ал.1
от ЗДвП.
Счита,че наложеното му наказание е
незаконосъобразно,поради факта,че с посочване на грешна законова норма,която не
бил нарушил,се пречело на правото му на защита.
Отделно от това,в НП липсвали каквито и да
е било мотиви относно нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП,за което се
твърдяло,че е извършил.
Не бил получавал известие,че управляваното
от него превозно средство е със служебно прекратена регистрация и по тази
причина нямало как да формира субективната страна на нито едно от
посочените в наказателното постановление
нарушения.
След съобщаването на този факт от
полицая,извършил проверката,жалбоподателят предприел незабавно действия да
пререгистрира надлежно автомобила ,със съществуваща регистрация на името на
праводателите му ,на негово име.
Наказателно постановление
№20-0307-000062/11.02.2020г.на Началника на РУ Н.при ОД на МВР –Ш. било
издадено на 11.02.2020г.,връчено на нарушителя на 25.11.2019г.В НП се сочело,че
преписката е изпратена в Районна прокуратура –Н.за проверка,а в последствие
била отново върната на ОД на МВР за произнасяне по акта.Правилото на чл.36 ал.2
от ЗАНН не било приложимо в случая.Поради факта,че НП е издадено след изтичане
а шест месеца от датата на установяване на нарушението,то се явявало
незаконосъобразно и следвало да бъде
отменено.
Предвид гореизложеното ,жалбоподателят моли съдът са отмени
издаденото Наказателно постановление
№20-0307-000062/11.02.2020г.на Началника на РУ Н.при ОД на МВР –Ш. като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и с повереника си адв.Дилян Нанев-ШАК.Поддържа изцяло жалбата.
Административно-наказващият орган не се
явява.Не изпраща представител.В съпроводително към адм.наказателната преписка
писмо ,подписано от ст.инспектор Васил Василев изразява становище за
неоснователност на депозираната жалба и моли съдът да я остави без
уважение,като потвърди наказателното постановление.Предвид изхода на
делото,моли на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН, на административно-наказващия
орган да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа страна следното:
Не се оспорва от жалбоподателя ,а и видно
от изготвената справка от сектор „ПП“ е,че на 16.09.2019г.същият е придобил
собствеността върху МПС –лек автомобил,чрез договор за продажба,с нотариална
заверка на подписа м №2067/16.09.2019г.при нотариус с рег.№662,за което е
подадено заявление по електронен път до с-р Пътна полиция гр.Ш..
Предишният собственик на лекия автомобил е Т.
И. Т.ов, с адрес:г***.,а рег.№ на МПС –ТХ 5986ТХ.
На
17.11.2019г.регистрацията на автомобила е прекратена служебно,на основание
чл.143 ал.15 от ЗДвП,тъй като придобитото МПС не е пререгистрирано.
На 05.12.2019г.регистрацията е
възстановена.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели Т.А.М. и И.К.И. ***/,които съдът кредитира с доверие като
добросъвестно дадени и непротиворечащи помежду им и с останалите доказателства,
от които се установява,че в рамките на упражнявания от тях контрол по ЗДвП на
02.12.2019г.,вечерта,в гр.Н.р,на ул.“***“,свидетелите спрели за проверка
жалбоподателя,който управлявал процесното МПС-лек автомобил „Рено меган“ с рег.№***.След служебна справка
с единната информационна система,полицейските служители установили,че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация,тъй като не е пререгистриран
в законоустановения срок.Водачът им показал договора за покупко-продажба,с
протокол за доброволно предаване предал регистрационните табели на
автомобила.Не си спомнят дали водачът е знаел,че управляваното от него МПС е
със служебно прекратена регистрация.
Съставен е АУАН серия GA №107668/02.12.2019г.,,като на Н.З.
е вменено извършване на административно нарушение по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП
–управлява МПС,което не е регистрирано по надлежния ред.
След съставяне на АУАН ,материалите са
изпратени на ШРП ,където е образувана преписка с №ЗМ-637/19г.по описа на РУ
гр.Нови пазар,като е постановен отказ за образуване на ДП за престъпление по
чр.345 ал.2 от НК./Постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 06.01.2020г./.Прокурорът е разпоредил ,преценката дали деянието
има характер на административно нарушение
по смисъла на ЗДвП е от компетентността на административния
орган,натоварен с контрол на пътното движение и преписката е изпратена за
произнасяне на сектор „ПП“ при ОД на МВР –Ш..
За извършеното адм.нарушение,с Наказателно
постановление №20-0307-000062/11.02.2020г.,издадено от В.Р. –Началник РУ към
ОДМВР Ш.,РУ Н.,на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП ,на нарушителя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200.00лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.Административно-наказващият орган е приел,че
деянието не съставлява „маловажен случай „ по чл.28а от ЗАНН.
НП е връчено на нарушителя на 25.11.2020г.
и в законоустановения срок той го е обжалвал пред съда чрез
административно-наказващия орган.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице,при наличие на правен
интерес,в законоустановения срок и се явява процесуално допустима,а разгледана
по същество-неоснователна,поради следните съображения:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежно
легитимирани длъжностни лица,в рамките на тяхната териториална и материална
компетентност,при спазване на съответните административнопроизводствени
правила.При съставянето им не са допуснати съществени процесуални
нарушения,водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя.Както в акта
за установяване на административно нарушение,така и в издаденото впоследствие
наказателно постановление, вмененото на жалбоподателя админитративно нарушение
е описано пълно,ясно ,разбираемо,така,че да се разбира ясно за какво точно
нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
АУАН е изпратен по компетентност
за произнасяне от съответната прокуратура за евентуално престъпление по чл.345
ал.2 от НК /предвид забраната за едновременно ангажиране на наказателна и
административно-наказателна отговорност на едно лице за едно и също деяние/,и след
произнасяне от страна на прокурора за липса на престъпление,правилно,по арг.на
чл.36 ал.2 от ЗАНН преписката е изпратена на съответния административно
–наказващ орган,който е счел,че са налице предпоставки за наказване на
нарушителя по административен ред. И е пристъпил към ангажиране на същата.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечен срок от съставяне
на АУАН и не са нали;е предпоставки за прекратяване на
административно-наказателното производство по смисъла на чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Ирелевантен е въпроса кога
атакуваното НП е било връчено на нарушителя,тъй като ,видно от приложената по
делото докладна записка от 17.03.2020г.е,че същият не е могъл да бъде намерен
по постоянния си адрес ,за да му бъде връчено същото,като с разпореждане на
началника на РУ Н.е постановено да бъде извършвана периодично проверка за
установяване на лицето.
Разпоредбата на чл.145 ал.1 от Закона за движение по пътищата ,вменява
задължение на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство,в срок до
един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация по постоянния си адрес.Като последица от това неизпълнение,следва
служебно прекратяване регистрацията на придобитото ПС.,като това не е обвързано
нито с уведомяване на новия собственик на автомобила,нито пък се изисква да му
се отнеме свидетелството за управление на МПС или пък да се свалят
регистрационните табели на автомобила ./по арг.на чл.143 ал.15 от ЗДВП във вр.с
Наредба №I-45
от 24.03.2000г.за регистрация,отчет,спиране от движение и пускане в
движение,временно отнемане,прекратяване и възстановяване на регистрация на МПС
и ремаркета,теглени от тях,и реда за предоставяне на данни за регистрация на
ППС/.
Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина,за да се
счете нарушението съставомерно,независимо дали е извършено при наличието на
умисъл или непредпазливост,а извършените по недпредпазливост административни
нарушения не се наказват само в изрично предвидените случаи.
Ето защо,съдът счита,че от обективна страна ,жалбоподателят е извършил
вмененото му административно нарушение по чл.140 от ЗДвП,а именно е управлявал
МПС ,което не е регистрирано по надлежния ред .Правилното
административно-наказващият орган е счел,че не се касае за маловажно нарушение,предвид
категорията обществени отношения,които то засяга.Правилно е определил
наказанията му,налагайки същите в минималния размер,предвиден в закона/чл. 175
ал.3 пр.1 от ЗДвП/.
Предвид гореизложеното,съдът намира,че наказателното постановление се
явява изцяло законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено,а жалбата
против него се остави без уважение.Доколкото въззиваемата страна не се
представлява от юрисконсулт,съдът намира,че по арг.на чл.63 ал.5 от ЗАНН не й
се следва юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното,на основание чл.63 ал.1 пр.1 от ЗАНН,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Наказателно постановление №20-0307-000062/11.02.2020г.,издадено от В. К.
Р.- Началник на РУ Н.при ОД на МВР –Ш. /въз основа на АУАН серия GA №107668/02.12.2019г,съставен от Т.А.М.
–мл.автоконтрольор при ОДМВР Ш.,РУ Нови пазар/,с което,за извършено на
02.12.2019г.в гр.Н.адм.нарушение на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП,на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП ,на Н.Г.З. с ЕГН:**********,с адрес:г*** е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200.00лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Админисративен съд –Ш. в
14-дневен срок от съобщаването до страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: