РЕШЕНИЕ№ 95
гр. Сливен, 26.02.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОД А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ХІ-ти граждански състав, гражданско
отделение, в публично сьдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А.В., като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 4712/2008 г. на СлРС , за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са
положително установителни искове в условията на активно субективно съединяване
за признаване за установено спрямо ответницата, че ищците са собственици на
процесния недвижим имот, въз основа на изтекла придобивна давност. Правно основание
на искаовете е чл.124 ат ГПК във вр. счл.79 и чл.70 от ЗС.
В исковата
си молба ищците К.И. и С.И. сочат, че на 02.10.1998 г. е сключен договор за
покупко-продажба по силата на който Д.Й.Р., чрез пълномощника си П. М. М. е
прехвърлила на първия ищец собствеността върху следния недвижим имот:
апартамент № 8, находящ се в гр. С., кв. „Д.” бл. ., вх. „.”, на трети етаж,
състоящ се от две спални, кухня и сервизни помещения със застроена площ от
63.65 кв.м., ведно с принадлежащото избено помещение № 8, ведно с правото на
строеж върху държавна земя и съответните идеални части от общите части на
сградата.
Съгласно
схема № 1074/08.02.2007 г., издадена от СК – С., имота се описва като:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.558.76.1.8, находящ се в
гр.С., общ. С. по кадастралната карта, одобрена със заповед №
РД-18-31/19.04.2006 г. на Агенция по кадастър, с административен адрес: гр. С.,
кв. „Д.”, бл. ., вх. „.”, ет. ., ап. ., като самостоятелният обект попада в
сграда № 67338.558.76.1, в поземлен имот 67338.558.76 и е с предназначение
жилище, апартамент с площ от 63.65 кв.м. по документ за собственост, ведно с
изба № 8 и 2,17 % ид. части от общите части на сградата, срещу продажна цена в
размер на 7 560 000 лв.
Договорът
е обективиран в нотариален акт № 87, т. І, нот. дело № 80/02.10.1998 г. от
служебния архив на нотариус Е. Ш., рег. № 128 и район на действие СлРС, вписан
в службата по вписвания с № 82, т. VІ, нот. дело № 3001/1998 г.
Сочат, че
към момента на сключване на договора, първият ищец е бил в брак с втората ищца,
поради което описаният по-горе недвижим имот по отношение на тях двамата се
явява в режим на СИО.
Твърдят,
че по повод сключването на тази сделка на 24.09.1998 г. дъщеря им Б. Д. се е
снабдила с удостоверение за тежест за имота, от което е видно, че за същия на
името на Д. Р. няма вписани договорни ипотеки. След прехвърлянето на имота
същите са го декларирали в Данъчна служба и са го отдали под наем. Сочи се, че
Д.Р. придобила имота от ответницата по силата на договор за продажба, оформен с
нотариален акт № 167, т. VІ н.т. № 2823/1998 г. на СлРС, който е унищожен с
влязло в сила решение на ВКС № 18 26.01.20076 г. Исковата молба с която е
образувано делото за унищожаване на договора е вписана на 18.11.1999 г., т.е.
повече от една година, след като ищците са придобили имота. Същите не са
конституирани като страни в производството за унищожаване на договора за
продажба, сключен между ответницата от една страна,х действаща в качеството си
на продавач и Д.Р. Същите не са знаели, че техния имот е предмет на гражданско-правен
спор. Това обстоятелство са научили на
31.01.2007 г., когато техният квартирант е позвънил на дъщерята на ищците Б. Д.,
за да им съобщи, че в апартамента е пристигнал съдия-изпълнител, за да въведе
във владение ответницата.
Изтъкват,
че в периода от 02.10.1998 г. до 31.01.2007 г. са владели имота спокойно, явно,
необезпокоявано, несъмнително, непрекъснато и с намерението да го държи като
свой собствен. Същите са го отдавали под наем и са събирали дохода от това. Поддържали
са имота и са заплащали данъци и никой не е оспорвал владението им.
Сочат, че
посочения период от 02.10.1998 г. до 31.01.2007 г. е значително по-дълъг от пет
години и ищците считат, че в тяхна полза
е изтекла пет годишната придобивна давност, през който период са владели имота
непрекъснато като пълноправни собственици, считано от датата на извън на
сделката – 02.10.1998 г. Сочат, че са придобили имота на правно основание годно
да ги направи собственици, без да знаят, че праводателят им Д. Р. не е
собственик.
Предвид изложеното молят съда да признае
за установено спрямо ответницата, че ищците са собственици на процесния
недвижим имот на основание изтекла петгодишна давност. Претендират присъждане
на направените по делото разноски.
По делото е постъпил отговор от
ответницата на осн. чл. 131 от ГПК, с който счита, че иска е недопустим, тъй
като в СлРС има заведено гр. дело №1835/2007 г., по което има постановено вече
решение, с което е отхвърлен предявения положително установителен иск за
признаване за установено срещу ответницата Ж.Д., че ищците К. и С. И. са
собственици на описания имот. Поради тези обстоятелства моли производството по
делото да бъде прекратено служебно. На второ място изтъква, че ищците са
недобросъвестни, тъй като в тяхна полза не е изтекла петгодишната погасителна
давност, защото през посочения период ответницата изобщо не се е
дезинтерисирала от процесния имот, напротив водила е дела против праводателите
на ищците, като тази искова молба е вписана през 1999 г. месец ноември.
В с.з. ищците,
редовно призовани, представляват се от пълномощник, която поддържа изцяло
предявеният иск.
Ответницата, редовно призована не се явява.
Вместо нея се явява пълномощник, който оспорва иска и моли съда да го отхвърли.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 02.10.1998 г. е сключен договор за покупко-продажба по силата на който
Д.Й.Р., чрез пълномощника си П. М.М. прехвърлила на първият ищец К.Г.И.
собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в
гр. С., кв. „Д.” бл. ., вх. „.”, ет. ., състоящ се от две спални, кухня и
сервизни помещения със застроена площ от 63.65 кв.м., ведно с принадлежащото
избено помещение № 8, ведно с право на строеж върху държавна земя и съответните
идеални части от общите части на сградата. Тази първа продажба е оформена нотариално
в нотариален акт № 87, т. І,
нот. дело № 80/02.10.1998 г. и датира от 02.10.1998 г., като тези номера са
номерата на нотариус Е.Ш., с рег. № 128 и район на действие СлРС, а е вписван в
службата по вписвания с акт № 82, т. VІ, нот. дело № 3001/1998 г. на същата
дата. От представеното удостоверение за граждански брак е видно, че съпругата
му С.Б.Д. по силата на СИО става собственик на закупения по времето на брака
процесен недвижим имот.
Имотът е описан, съгласно представена схема № 1074/08.02.2007 г., издадена от СК – С. при Агенция
по кадастър като: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67338.558.76.1.8, находящ се в гр.С., общ. Сливен по кадастралната карта,
одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на Агенция по кадастър, с
административен адрес: гр. С., кв. „Д.”, бл. ., вх. „.”, ет. ., ап. ., като
самостоятелният обект попада в сграда № ………., в поземлен имот 67338.558.76 и е
с предназначение жилище, апартамент с площ от 63.65 кв.м. по документ за
собственост, ведно с изба № 8 и 2,17 % ид. части от общите части на сградата.
Съгласно удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/14.08.2008 г. данъчната
оценка на имота е в размер на 15497.20 лв.
От представеното
удостоверение с изх. № 3353/24.09.1998 г. от Службата по Вписвания при СлРС е
видно, че на името на Д. Р. няма вписани ипотеки за имот, находящ се в гр. С., кв.
„Д.” бл. . вх. ., ап. ., описан в нотариален акт № 167, т. V, н.д. № 2823/1998
г., като същото е издадено на Б. Д., която е дъщеря на ищците.
По делото е
представено и решение № 18/26.01.2006 г. на ВКС, от което е видно, че е
отменено решение на Бургаски окръжен съд постановено по гр.д. № 355/2004 г. и
вместо него е постановено следното: „Унищожава договора от 27.01.1997 г.,
сключен с нот. акт № 167, том VІ, нот. дело № 2823/1998 г. на нотариус при СлРС,
с който Ж.И.Д. продала на Д. И. Р.,
апартамент № 8 в гр. С., ж.к. „Д.” бл. 5, вх. „.”, ет. 5 на осн. чл. 29 от ЗЗД, поради измама и ОСЪЖДА
на осн. чл. 34 от ЗЗД Д. Й. Р. да върне на Ж.И.Д. процесния апартамент.
Представен е и
протокол за принудително отнемане и предаване на вещи по изпълнително дело №
2552/2006 г., с който А.Н. – съдия изпълнител при СлРС на основание чл. 416,
ал.2 от ГПК, на 31.01.2007г. е отнел от
Д.Р. в полза на Ж.Д. процесния недвижим имот, на който опис е присъствала Б.Д.
/дъщеря на ищците и свидетел по техен почин по делото/ Като апартамента,
предмет на въвода по изпълнителното дело е отключила Д.Т. М., която се е
представила като майка на наемателката С.Т. Т., като след проведен разговор по
мобилния телефон на въвода пристигнала Б.Д.
По делото са
представени Договор за отдаване под наем от 02.10.1998г., от 01.01.1999г., от
01.07.2000г. и 01.01.2004г. между наемодателя К. Г. И. и Р. И.И., които са
еднотипни, и са сключени съответно за месеца, 1г. и 6 месеца, пак за 1г., а с
друг наемател са сключени на 01.08.2006г. с Р. Г. Тенев за срок от 5 месеца.
Тези договори освен, че са еднотипни същите не са нотариално заверени, и са
частни документи, за които съдът не може с категоричност да се доверява на
датата и валидността им и следва да ги тълкува съобразно останалия
доказателствен материал по делото.
По делото са допуснати и изслушани по
почин на ищците свидетелите Б.Д. – тяхна дъщеря и П.М. без родство.
Първата от тях дава показания, че през
1998 г. родителите й с цената на тежък селскостопански труд са купили жилище,
находящо се в гр. С., кв. „Д.”, бл. .,
вх. „.”, ет. ., ап. .. Представителят на агенция за недвижими имоти „К. М” П.М. дал
ключовете от апартамента на свид. Д. и същата извършила оглед, след което родителите
й закупили апартамента от семейство Д. и Е.Р., чрез пълномощника им П.М., тъй
като същият имал пълномощно от собственика. От нейните показания става ясно, че
тя е контактувала с продавачите и не са се виждали, а освен това не били
виждали и предишната собственичка Ж.Д.. Дава показания, че едва при въвода във
владение родителите й и тя са узнали, че съществува спор за имота. Твърди, че
родителите й сключвали периодично договори за наум, отдавайки процесния имот,
като наемателите и плащани на нея наема.
Свидетелят П.М. дава показания, че в качеството му на
собственик на агенция за недвижими имоти ”К. М” Е. Р., който тогава бил съдия в
ОС-Сливен го е потърсил, за да продаде процесния имот през 1989г., и обяснява
механизма на продажбата, разяснявайки, че Б. е пратена от негови колегии след като направили
удостоверение за липса на тежести и са сключили сделката за покупко-продажба.
Св. Я.Б., племенница на ответницата обяснява
подробно в хронология за продажбата на
процесния недвижим имот , започвайки от там, че нейния брат И. се познавал с Е.Р. по повод на кредит от ДСК,
на която последният бил юрисконсулт, който за да му съдейства да му отпуснат
кредит го е въвел в недоразумение, като го е накарал да търси жилище , което да
ипотекира. Тогава брат й завел в Нотариалната служба в РС – С. при нотариус К.Т.
и ответницата въведена в заблуда сключва договор като не разбрала, че е станала
жертва на измама отчуждава имота си на сем. Р., за което и брат й не разбрал
веднага, тъй като не бил допуснат да влезе в нотариата. Скоро след това, след
като брат й узнал какво се е случило се срещнали с предходната свидетелка Б. Д.,
като и обяснеили да не купува апартамента от Р., закото е „взет с измама”, като
това е било през септември 1998г., иследващия път са се срещнали пред кабинета
на Е.Р.в съда, като отново са опитали да я спрат, т.е. брат й И. я
предупреждава с репликата „Б. не си давайте парите, с измама е взет
апартамента, ще изгорите”. Вторият път, когато свидетелката е видяла дъщерята
на ищците Б. е било след няколко дни в супермаркет в центъра, като твърди, че
същата е била учителка в 8 ОУ и е била колежка на Д.Р., съпругата на Е.Р., като
твърдят, че многократно брат й И. е звънял на
дом тел. 8-14-92 на Б., за да я предупреждава, но въпреки това тя е
казвала, че знае за проблемите с имота, но ще го купи за баща си.
В същата насока и напълно кореспондират
свидетелските показания на следващия свидетел, който въпреки че е в затвора и
не са се виждали пресъздава поразително еднакво фактите, като предходната
свидетелка. Така св. И.В., разяснява, че също е племенник на ответницата.
Обяснява, че от ищците познава К., който е видял в съда при Е.Р., като
последният му е казал, че този ще е купувача на апартамента и това е станало
през септември 1998г. Много важен факт, който изтъква подробно механизма на
измамата. Обяснява, че между 10 и 20 септември 1998г. се обадил на цитирания вече тел номер на Б., за да я
предупреди за пореден път, да не се
замесват с тази измама, но въпреки че и баща и К. е знаел от ищеца за това,
същите са закупили имота.. Дори в сладкарница „Каприз” за пореден път е
предупредил К. и Б. „… Обяснява, пространно ,че неколкократно е предупреждавал,
дори увещавал ищцовата страна да не се замесват с това, но въпреки упорството
не е успял да ги разколебае. Съдът не кредитира в пълнота свидетелските
показания на дъщерята на ищците Б.Д. и св.П.М., тъй като счита същите за
възпроизвеждащи действителната обстановка избирателно и откъслечно. Освен това
не кореспондират и помежду си, касателно това дали е имало наематели в
апартамента преди да го закупят, още повече от няколкото броя договори за наем
е видно, че същите са сключени от баща и като наемодател през 1999г., 2001г. и
др. по време в което свидетелите разпитани по почин на ответната страна твърдят
, че се предупреждавали ищцовата страна и дъщеря им да не участват в
предварително обречената и опорочена сделка.
По делото са приложени гр.д.№1835/2007г.
по описа на СлРС, и в.гр.д.№678/2008г. по описа на СлОС, с който са отхвърлени
като неоснователни предявените положително установителни искове при условията
на активно субективно съединяване от К.И. и съпругата му С.И. против Ж.Д.,
искове за признаване за установено по отношение на страните, че първите двама
са собственици на процесния недвижим имот за признаване на установено. Нотариалният
акт е с № 167, том V, н.д. №2823818.11.1998г., в мотивите на
първоинстанционното решение е отразено, че с Решение №18 от 26.01.2006г. по
к.гр.д.№19/2005г. по описа на ВКС е отменено решението на БОС по гр.д.
№355/2004г. и вместо него е постановено прогласяването на унищожаемостта на
договора сключен на 27.01.1997г. с нот.акт №167, т.V, н.д. №2823:1998г. по
описа на СВ при СлРС, с който Ж.Д. продала на Д. Р. процесния апартамент.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които като
безпротиворечиви и неоспорени от страните, кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Предявените положително установителени иск
в условията на активно субективно съединяване от ищците против ответницата,
искове за признаване за установено по отношение на страните, че първите двама
ищци са собственици на процесния недвижим имот в Сливен на основание на изтекла
придобивна давност в полза на ищците е недоказан и като такива следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Съдът намира настоящият иск за допустим,
тъй като се иска да се постанови съдебно решение, с което да се признае за
установено, че ищците са собственици въз
основа на придобивно давностно владение, какъвто иск до сега не е предявяван в
правния мир между тези страни.
За бъде основателен установителният иск
следва подробно да се разгледат разпоредбите за на ЗС, а именно чл.70 и чл.79
от ЗС.
Владението е държание за себе си лично или
за другито, т.е. да считаш имота за свой.
От събраните по делото гласни
доказателства при спазване на основните начала на процеса за непосредственост
на събиране на доказателствата се установи и доказа по безспорен начин , че
ищците и тяхната дъщеря като пряк и участник в подготовката, реализирането и
финализирането на сделката са знаели категорично, че изначално има проблем и
спор относно кой е титуляра на собственост, още повече че категорично от
кореспондиращите помежду си свидетелски показания, които пряко, ясно, и в
пълнота възпроизвеждат точно като хронология многократното известяване и предупреждение
на ищцовата страна да не става участник в сделка, която крие своите рискове.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Янка Баева и И.В., които макар и
племенници на ответницата приема за достоверни и истински. Още повече, че същите
са с подобно изложение и в другите дела, по които вече има постановен
окончателен съдебен акт, за признаване
за установено по отношение на страните, че сделката с процесния апартамент е
прогласена за унищожаема, т.е. съдът като
тип индиция ги възприема в настоящия процес за отразяващи действителната
обстановка и като пресъздаващи по обективен начин изнесените факти.
Законодателят е предвидил, че за да е налице
добросъвестно владение следва да са налице кумулативно няколко предпоставки, а
именно владелецът да владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, и липса на знание, че праводателят му не е собственик.
Освен това правото на собственост се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 5г. т.е. това владение е
добросъвестно, съгласно разпоредбата на чл.79, ал.2 от ЗС.
Ответницата следваше да докаже, че ищците
не са го владяли необезпокоявани, същите са знаели за наличие на спорове за
собствеността и те самите са водили дела за унищожаване на сделката .
Съдът намира, че още от сключването, дори по
предварителните действия, предшестващи сделката страните не само , че са
знаели, а напротив напълно съзнателно и в пълна яснота са рискували и закупили
имота, за който дори след изповядването на сделката са били неколкократно
известявани за проблеми и наличие на
измама в титула за собственост, предшестващ тяхната сделка.
Това, че са представени няколко договора
за наем не е индиция, че същите не са знаели за това, че праводателят им не е
собственик на имота.
Безспорно добросъвестният владелец, придобил
имота на правно основание от несобственик става собственик, ако упражнява
фактическа власт върху него постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и
явно в продължение на давностния срок, предвиден взакона. Наистина по силата на
чл.70, ал.1 от ЗС достатъчно е добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание, а според ал.2 на текста добросъвестността се
предполага до доказване на противното. За да приеме съдът, че ищците са
придобили собствеността от несобственик и за да я придобие по давност, след
като е налице юридическото основание – нот.акт, ищците трябва да владеят имота
непрекъснато в продължение на 5 години, както разпорежда чл.79, ал.2 от ЗС.
Напротив по делото не е установено, че
ищците са владяли имота било сами, било чрез другиго по силата на договор в
продължение на 5 години, щом като не се установи и доказа упражняването на
владението върху имота, то те не могат да станат собственици на процесния
имот по силата на придобивната давност. В
тази насока е и трайната съдебна практика, съгласно която Добросъвестният
владелец, придобил имота на правно основание от несобственик става собственик,
ако упражнява фактическа власт върху него постоянно, непрекъснато,
несъмнително, спокойно и явно в продължение на давностния срок, предвиден в
закона, Решение №649 от 01.07.1993г. по гр.д. №477/1992г. на ВС на РБ.
От събраните по делото доказателства
останаха без доказване домогванията на ищците, че същите не са били
обезпокоявани и за тях са останали инкогнито всички проблеми и многобройни
дела, които са се водели около процесния имот за тия десетина години. Дори и
наличието на няколко договора за наем с, сключени от първия ищец и двама
наематели за срокове от 5-6 месеца до година са доказателство, че ищците са
посещевали града и дъщеря си, и са били
информирани за проблемите около собствеността и множеството дела, поради което
съдът съобразявайки това със събраните гласни доказателства приема за безспорно
доказано , че ищците не са владяли имота необезпокоявано.
Кратката придобивна давност със срок от
пет години се прилага само при владение
върху недвижим имот, т.е. само при наличност на общите признаци на
владението и на специални признаци или елементи на добросъвестното владение. За
да бъде определено владението като добросъвестно, законът изисква едновременно
наличието на двата елемента – юридическо основание /обективен елемент/ и
незнание на определени обстоятелства, че прехвърлителят не е собственик
/субективен елемент/.
Предвид гореизложеното съдът счита, че
следва да отхвърли исковете за признаване за установено спрямо ответника, че
ищците са собственици на описания недвижим имотна основание на изтекла
придобивна давност в полза на ищците, като неоснователни и недоказани.
С
оглед изхода на процеса, съдът следва да осъди ищците да заплатят направените
деловодни разноски в размера на 210 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
ШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Г.И. с ЕГН ********** и С.Б.И., с ЕГН **********
***, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Х.Д. бл. ., ет. ., ап. . – чрез адв. М. против Ж.И.Д.,
ЕГН ********** *** положително
установителни искове за признаване за установено по отношение на
страните, че първите двама са собственици на недвижими имот – апартамент № 8,
находящ в гр.С., кв.”Д.”, блок ., вход „.”, с площ 63,65 кв.м., състоящ се от
две спални, кухня и сервизни помещения, представляващ самостоятелен жилищен
обект с идентификатор 0 67338.558.76.1.8, ведно с прилежащото избено помещение
№8 и 2.17% ид.ч. от общите части на сградата и припадащата се част от правото
на строеж върху общинска земя, въз основа
на изтекла придобивна давност, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА К.Г.И. с ЕГН ********** и С.Б.И.,
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Х. Д.” бл. ., ет. ., ап. .
– чрез адв. М. да заплати сумата от 210 лв., на Ж.И.Д., ЕГН ********** ***.
Решението
подлежи на обжалване пред СлОС, в 2 седмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: