ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
Гр.Разград, 18.12.2019 г.
Разградският окръжен съд в закрито
заседание на горепосочената дата, в състав:
Председател: Рая
Йончева
Членове: Валентина
Димитрова
Атанас
Христов
като разгледа докладваното от съдия Атанас Христов ч. в. гр. д. № 341 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, вр. с чл. 140,
ал.1, вр. с чл. 130 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №
3162 от 08.11.2019г. по описа на РС – Кубрат подадена от Й.П.Х., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, чрез пълномощника мл. адв. С. Ю.С.от
АК-Разград, срещу определение № 393 от 01.11.2019г., постановено по гр.д.№
514/2019г. по описа на Районен съд - Кубрат, с което е върната исковата молба
на жалбоподателя, като недопустима на основание чл. 140, ал. 1 вр. с чл. 130 ГПК.
Жалбоподателят намира обжалвания съдебен
акт за незаконосъобразен. Сочи, че съдът незаконосъобразно не е връчил на ищеца
препис от отговора на исковата молба, като с процесуалното си бездействие е
нарушил чл. 8 и чл. 9 ГПК, е лишил ищеца от възможността да измени иска на осн.
чл. 214 ГПК и го е лишилот възможност да
конституира „ЕОС Матрикс“ ЕООД като страна по делото. Счита, че цесионера не
може да ползва издадения изпълнителен лист в полза на цедента, поради което
цесионера е следвало да заведе осъдителен иск. Ето защо, ответникът –
цедент е имал надлежна пасивна
процесуална легитимация по предявените искови претенции с правно основание чл.
439, ал.1 ГПК.
Насрещната по частната жалба страна и
ответник в първоинстанционното производство - „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД,
депозира отговор на частната жалба, чрез пълномощника си юрисконсулт А. С. Ц.
Намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Излага подробни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите в
частната жалба и се запозна с доказателствата по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в първоинстанционното производство и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е
неоснователна.
Производството по гр.д. № 514/2019г. по
описа на Районен съд - Кубрат е образувано по искова молба на настоящия частен
жалбоподател, с която са били предявени обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове, по чл. 439, ал.1 ГПК, срещу „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД, ЕИК *********, за установяване в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответното дружество сумите:
- 4 452.91 (четири хиляди
четиристотин петдесет и два лева, деветдесет и една стот.) лева – изискуема
главница по Договор за банков кредит от 24.02.2011г., ведно със законната лихва
от 22.08.2013 год. до изплащането на дълга;
- 738.39 (седемстотин тридесет и осем
лева, тридесет и девет стот.) лева – изискуема редовна лихва начислена за
периода от 20.12.2011г. до 03.06.2013г. вкл.;
- 415.46 (четиристотин и петнадесет
лева, четиридесет и шест стот.) лева - изискуема наказателна лихва за периода
от 20.01.2012г. до 20.08.2013г. вкл.;
- 112.14 (сто и дванадесет лева,
четиринадесет стотинки) лева – съдебни разноски по делото в размер на платената
държавна такса;
- 308.00 (триста и осем) лева –
деловодни разноски по делото в размер на заплатеното юрисконсултско
възнаграждение,
дължими съгласно извлечение от счетоводните
книги на банката към 20.08.2013 г. за размера на дълга на длъжниците по договор за кредит от 24.02.2011 г. сключен
между страните, за които суми са издадени Заповед № 204/26.08.2013 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист от 26.08.2013г. издадени по по ч. гр. д. № 370/2013 год. по
описа на Районен съд – Кубрат, поради погасено по давност право на принудително
изпълнение за вземанията, които са предмет на образувано изпълнително дело №
20187620400465 по описа на ЧСИ Деян Драганов.
По делото не се спори, че въз основа на
Заповед № 204 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от
26.08.2013г. ч.гр.д. № 370/2013г. по
описа на РС Кубрат е издаден изпълнителен
лист от 26.08.2013г., съгласно който
настоящия частен жалбоподател и лицето Пламен Димитров Русев, ЕГН **********,
са осъдени да заплатят солидарно на ответника „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД,
сумите за които са предявени процесните искови претенции.
Безспорно е установено и че на
10.08.2016г. е сключен Договор за прехварляне на вземания /цесия/ между
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД /като цедент/ и „ЕОС Матрикс“ ЕООД /като
цесионер/ по силата на който „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е прехвърлило в
полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземанията предмет на настоящото производство.
На 14.06.2018г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД
депозирал молба по чл. 426, ал.1 ГПК за образуване на изпълнително дело до ЧСИ
Надежда Денчева Георгиева, с рег. № 807, към която приложил гореописания
изпълнителен лист. Така било образувано изпълнително дело № 20188070400571 по
описа на ЧСИ Надежда Денчева Георгиева, с рег. № 807. Въз основа на молба „ЕОС
Матрикс“ ЕООД с вх. № 15338 от 26.10.2019г., с правно основание чл. 427, ал.1,
т.5 ГПК, това изпълнително дело е изпратено на ЧСИ Деян Петков Драганов, с рег.
№ 762, където от 31.10.2019г. продължава под № 20187620400465.
С обжалваното определение
първоинстанционният съд е приел, че предявените установителни искове по
отношение на ответника „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД са недопустими, тъй като
процесуално-легитимирани страни по иска по чл.439 ГПК са страните в
изпълнителното производство. Ищецът няма правен интерес да предявява
установителни искове срещу
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, тъй като дружеството не е кредитор по
изпълнението поради което производството по делото е прекратено.
С оглед на установената фактическа
обстановка, въззивният съд приема следното:
Настоящият съдебен състав изцяло споделя
изводите за недопустимост на исковата претенция, изложени от първоинстанционния
съд в обжалвания съдебен акт, който счита за правилен, не счита за необходимо
да ги преповтаря, а препраща към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 278, ал. 4 във връзка с чл. 272 ГПК.
Независимо от това и във връзка с
доводите в частната жалба е необходимо да се добави и следното:
По делото е предявена искова претенция
от настоящия частен жалбоподател срещу
ответника „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, че не дължи горепосочените суми, по изп. лист от 26.08.2013г.
издаден по ч. гр. д. № 370/2013 год. по описа на Районен съд – Кубрат, по който
е образувано изп. дело № 20187620400465, с взискател цесионера „ЕОС Матрикс“
ЕООД и длъжник ищеца. Надлежни страни в производството по чл.439, ал.1 ГПК
са страните по изпълнителното дело. При извършената цесия, не се обуславя
наличие на правен интерес да бъде конституиран като ответник в производството
на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД.
По въпросите, свързани с настъпило частно
правоприемство в резултат на прехвърляне на притезанието след издаването на
изпълнителен лист и наличието на активна легитимация на частния правоприемник
като взискател, след доказване на цесията, липсва спор както в практиката, така
и в правната доктрина. Нормата на чл. 429, ал. 1, пр. 2 ГПК, аналогична на чл.
326, ал. 1 ГПК (отм.), е напълно ясна и не поражда никакви съмнения при
приложението й. Касае се за законово предвидени хипотези на приемство в
изпълнителния лист, а не за приемство в изпълнителния процес. Възникналата,
след влизане в сила на съдебния акт изпълнителна сила се разпростира и спрямо
правоприемниците на страните / по арг. от чл. 429, ал. 1 ГПК/. При определяне
на субективните предели на изпълнителния лист и разпростирането на
изпълнителната сила на решението спрямо частните правоприемници на взискателя,
законодателят е отчел зависимостта на изпълнителната сила от силата на
пресъдено нещо и съответно субективните предели на силата на пресъдено нещо
/чл. 298, ал. 2 ГПК/ на решението, с което е потвърдено съществуването на
съответното притезание. /В този смисъл е и Определение № 451 от 1.07.2011 г. на
ВКС по т. д. № 89/2011 г., II т. о., ТК./ Това обуславя извод, че надлежна пасивна
процесуална легитимация по делото има само взискателят, който е придобил
вземането след прехвърлянето, а именно цесионерът. В постановеното в
производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК Определение №
504 от 18.10.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1819/2016 г., II т. о., ТК е даден
отговор на въпрос: „От значение ли е за
допустимостта на иска по чл. 439 ГПК твърдението на ищеца, че не е бил редовно
уведомен за извършената цесия, сключена след влизане в сила на заповедта за
изпълнение?". Тези въпроси са предмет на производството по чл.439 ГПК
срещу конституирания взискател-цесионер, а не срещу цедента му тъй като същият
не е взискател по изп.дело, срещу когото да се установява недължимост на
вземането. Действително, въпросът за действието на цесията по отношение на
длъжника по чл. 99, ал. 4 ГПК във връзка със задължението за съобщаването й от
цедента по чл. 99, ал. 3 ГПК, са въпроси по съществото на спора по чл. 439, ал.
1 ГПК, но същите имат значение единствено за приемане дали се дължи по
отношение на конституирания взискател цесионер, а не и спрямо предишният
кредитор-цедент. Така и определение № 1079 от 29.03.2018 г.,
постановено по ч. гр. д. № 509/2018 г. от Апелативен съд – София, недопуснато
до касационно обжалване с Определение № 402 от 10.07.2018 г. на ВКС по т. д. №
1385/2018 г., II т. о., ТК. В този смисъл и постановеното в производството по
реда на чл. 290 ГПК Решение № 71 от 24.07.2019г. на ВКС по гр.д. № 2576/2018г.,
III г.о., ГК.
По
възражението, на частния жалбоподател, че първоинстанционният съд не му връчил
препис от отговора на исковата молба, като по този начин е нарушил принципите:
състезателното начало по чл. 8 ГПК и равенство на страните по чл. 9 ГПК.
На 11.12.2019г. въззивната инстанция
връчи на частния жалбоподател, чрез пълномощника му, препис от отговора на
исковата молба ведно с приложенията, сред които е и Уведомление за извършено
прехвърляне на вземания с изх. № 19-УЦ-00138/10.10.2019г. до частния
жалбоподател Йоанна П.Х., от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, чрез пълномощника
му „ЕОС Матрикс“ ЕООД, относно процесната цесия /л.19/. До момента частния
жалбоподател не е депозирал допълнително становище. Ето защо, дори и да се
приеме, че първоинстанционния съд е допуснал сочените от частния жалбоподател
нарушения на чл. 8 и чл. 9 ГПК, то същите са санирани в настоящото производство.
По
възражението, на частния жалбоподател, че с прекратяване на делото,
първоинстанционния съд е лишил ищеца от възможността му да измени иска на
основание чл. 214 ГПК.
В процесуалния закон не е предвидено
задължение за първоинстанционния съд при констатирана начална недопустимост на
иска да дава възможност на ищеца за изменение
по реда на чл. 214 от ГПК. Така и
Определение № 189 от 4.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1627/2018 г., III г.
о., ГК.
Ако ответникът желае да насочи иска си
срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, то няма пречка да стори това в друго производство, за
което следва да сезира съда с искова молба.
Като е достигнал до същите правни
изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно
определение, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
По
разноските.
При този изход на делото и
на основание чл. 81 вр.
чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 от ЗПрП частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на
ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в
размер на 100 лева, определено съобразно чл. 25а, ал. 2 от Наредба за
заплащането на правната помощ. Вж. и Определение № 221 от
13.04.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 566/2018 г., II т. о., ТК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №
3162 от 08.11.2019г. по описа на РС – Кубрат подадена от Й.П.Х., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, срещу определение № 393 от 01.11.2019г.,
постановено по гр.д.№ 514/2019г. по описа на Районен съд - Кубрат.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл.
81 вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за
заплащане на правната помощ Й.П.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ на "РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1407,
район Лозенец, Експо 2000, бул. Никола Вапцаров No 55, с представители: Ани
Василева Ангелова, Оливер Рьогл, Мартин Йозеф Питлик, Недялко Великов Михайлов
и Добромир Славов Добрев, начин на представляване: съвместно от всеки
двама от изпълнителните директори или съвместно от един изпълнителен директор и
един прокурист, сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №
341/2019г. по описа на Окръжен съд – Разград.
Определението не подлежи на обжалване на
основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.