РЕШЕНИЕ
№ 4806
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20221110211360 по описа за 2022 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и
е образувано по жалба на М. С. Ц., чрез адв. М. М. - АК – Враца срещу
наказателно постановление (НП) №22-4332-001205/17.02.2023 г. на началник
група към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна
полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно
наказание на основание чл.174, ал.3, пр.II-ро от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 2 000 (две хиляди лева) лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП
С жалбата се оспорва осъществяването на административното
нарушение, излага се, че не са налице външни признаци, наличието, на които
е задължителна предпоставка за извършване на проверка от полицейските
органи за установяване употребата на наркотични вещества, не бил съставен
протокол по утвърден от МВР образец, твърди се нарушено право на защита,
поради неспазване на задължителни реквизити по ЗАНН, както и липса на
преценка от наказващия орган по чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на НП.
За жалбоподателя се явява процесуален представител, който подържа
1
жалбата и по същество пледира за уважаване на жалбата по изложените в нея
основания, както и наведени доводи в разпита на свидетеля, които не са се
съдържат в административнонаказателната преписка. Претендират се
разноски.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител и не е представено становище по жалбата.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
На 07.02.2022 г. вечерта свидетеля П., който бил назначен като автопатрул
на територията на 09 РУ и на смяна с колегата си Д А, обхождали ж. к.
„Люлин“, VI-та и VII-ма част. В тъмната част на денонощието се разминали с
автомобил марка „Мерцедес“, с ДК № , който бил управляван от
жалбоподателя. При разминаването си с автомобила им направило
впечатление, че водачът гледал в другата посока и автомобилът криволичи.
Обърнали и го последвали. Водачът спрял на паркинга на магазин
„Кауфланд“ пред централния вход на 15 метра, паркирайки на заден.
Изчакали го да паркира като били със светлинни лампи зад него. Установили,
че в автомобила като пътник до водача има млада дама. Изискани му били
документи за правоуправление и за автомобила. Представил им румънско
свидетелство за правоуправление. При проверката в системата на МВР
установили, че водачът има регистрации в системата за наркотични вещества
и се държал неадекватно без да дава смислени обяснения. Те поискали
съдействие от екип на О „ПП“ при СДВР.
На място пристигнали служители на О „ПП“-СДВР, сред които и
свидетелката С. за оказване на съдействие за провеждане на проверка за
употреба на наркотични вещества на спрения водач – жалбоподател. Същият
отказал да бъде проверен за употреба на наркотични вещества, тъй като
заявил пред С., че се опасява, че близките дни е употребил кокаин.
На 07.02.2022 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на жалбоподателя за това, че на същата дата в 20:49 часа
след като при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, с ДК № в гр.
София по ул. „Индира Ганди“ от бул. „Джавахарлал Неру“ към бул. „Д-п
Петър Дертлиев“ е спрян за проверка на паркинга на магазин „Кауфланд“ е
отказал да бъде изпробван за установяване употребата на наркотични
2
вещества или техните аналози с техническо средство Дръг тест 5000 с
фабричен № ARKD 0049.
Съставен му бил талон за изследване с фабричен №087067, в който е
посочено, при начало на проверката 20:45 часа водачът на лек автомобил
„Мерцедес“, с ДК № , е отказал проверка за наркотични вещества с Дръг тест
5000 с фабричен № ARKD 0049, като талона му е връчен в 21:20 часа на
07.02.2022 г. и е уведомен, че трябва да се яви във ВМА без да се посочи
период от време.
Съставена била докладна записка по случая от свидетеля П..
Съставеният АУАН на жалбоподателя е от длъжностно лице Е. В. С. –
мл. автоконтрольор при СДВР, О „ПП“-СДВР, оправомощена въз основа на
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи да
осъществява контролна дейност по ЗДвП и да съставя фишове и актове по
този закон. Приложена е Заповед на директора на СДВР за преназначаване на
С. като младши автоконтроляор. В АУАН е посочена като нарушена
разпоредбата на чл.174, ал.3, пр. II от ЗДвП. Препис от акта е връчен на
жалбоподателя срещу подпис. В същия не е отразил възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от началник група към СДВР, О„ПП” при СДВР. Приложена е
заповед №8121К-13180/29.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи,
както и акт за встъпване, с които Г В Б е временно преназначена на длъжност
началник на 01 група „Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор
„Административно обслужване“ към О „ПП“ при СДВР и като такава е
встъпила на 29.10.2019 г.
От справка картон на водача се установява, че на жалбоподателя е
издадено СУМПС на 20.05.2009 г. с валидност до 20.05.2019 г. от СДВР и е
унищожено.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични и
непротиворечиви. Кредитират се и писмените доказателства, а именно
заповеди за компетентност, акт за встъпване, талон за изследване, докладна
записка, талон на водач.
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок
/видно от разписката за получен препис от наказателното постановление,
3
което е станало на 15.08.2022 г., а жалбата е подадена на 29.08.2023 г., видно
от клеймото на пощенския плик, чрез наказващия орган/ и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по
същество същата се явява основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира че АУАН и НП са издадени
от съответните компетентентни длъжностни лица, оправомощени по силата
на Заповед на министъра на вътрешните работи.
Но в хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правото на
защита на подведеното под административнонаказателна отговорност лице и
водещи до неяснота относно това за какво административно нарушение, а
именно:
На първо място в АУАН като факти са вписани словесно само твърдения
относно отказ да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, не и че не е изпълнил предписание
за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Посочено е
единствено, че му е издаден талон за медицинско изследване за ВМА. Като
при правната квалификация, посочена в акта е цитирана словесно цялата
норма на чл.174, ал.3, пр. II от ЗДвП, без словесно в същия да се наведени
доводи в тази насока. Поради което за първи път този факт се вменява на
жалбоподателя с процесното НП и същия не се е защитавал при съставянето
на АУАН срещу него. Като в НП се твърди, че не е дал кръв, но биологичните
проби, които е длъжен да даде са две – урина и кръв. Т.е. не става ясно
въобще явил ли се е в медицинското заведение, което е посочено във
връчения му талон и какво се е случило там. Същото от своя страна е
нарушило правото на защита на жалбоподателя да научи в какво именно се
обвинява, че е осъществил, с оглед непълнотата на фактите и нов факт,
вменен му като задължение едва с процесното НП.
На следващо място, за да се установи неизпълнение на предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози, каквото като нарушение се
4
твърди в процесното НП, то следва да е налице надлежно издаден талон за
изследване, в който да е отразено до какъв период от време водачът следва да
посети посоченото медицинско заведение, за да даде, ако желае биологичен
материал за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. По делото се
установи, че такъв талон е бил издаден на водача, но в същият не е вписано
времето, в което следва да се яви в лечебното заведение, за да даде
биологичен материал. Предвид което не е налице осъществен състава,
посочен в процесното НП за неизпълнение на предписание, тъй като такова
по смисъла на закона не е дадено.
Предвид което, поради наличиета на посочените процесуални нарушения,
не са налице предпоставките за носене на административнонаказателна
отговорност по чл.174, ал.3, пр.II-ро от ЗДвП, която норма предвижда, че
подлежи на наказание глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, водач, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и не изпълнява предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му.
Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.2, при интерес от 1000 до 10 000 лв.
- 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., както и като съобрази, че едно
от наказанията е „лишаване от права“, поради което е приложима
разпоредбата на чл.18, ал.4 от същата наредба, която предвижда размер на
възнаграждение от 500 лв., съдът прие, че адвокатското възнаграждение,
заплатено на адв. М. в размер на 500 лв. е под минимума. Жалбоподателят се
е представлявал от адвокат, който се е явил в съдебните заседания, делото не
представлява фактическа и правна сложност, предвид което и съобразно
гореизложеното следва да бъде уважен размера, който се претендира и който
е под минимума определен в наредбата от 500 лв. като основателен.
5
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №22-4332-
001205/17.02.2022 г. на началник група към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с ЕИК
, с адрес: гр. С, ул. „А“ № да заплати на М. С. Ц., с ЕГН **********, с адрес:
с. В, ул. „З“№ сумата в размер на 500 (петстотин лева) лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - София град на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6