Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260499
19.03.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд,
XXXVIII – ми граждански
състав
на девети
март две хиляди двадесет и първа
година в открито съдебно
заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар:
Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията
Ковачева
гражданско дело № 4725 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 542 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на Г.Д.О.,
ЕГН **********, с която се моли за установяване факта на предоставяне на право
на ползване на наследодателите на молителя Д.Д.Т.на 10.11.1989 г. върху
земеделска земя в местността „Р.”, сега попадаща във в. з. Р., гр. Б.,
представляваща ½ ид. ч. от имот 07079.832.53, с площ 500 кв. м, за което
е било издадено удостоверение № 61 от 10.11.1989 г. на Общински народен съвет
Бургас.
Изложено
е, че на основание Постановление № 26/23.04.1987 г. на Министерски съвет на Т.
му било предоставено право на ползване върху земеделска земя. Като наследници
на Т. пожелали от Община Бургас възможност да придобият собствеността върху
ползвания от тях имот, но не бил открит оригинал на посоченото удостоверение.
Поради липса на съхранен в Община Бургас архив било невъзможно издаване на
документ с всички необходими данни, които да обосноват правото на молителя да
трансформира правото на ползване в право на собственост върху ползвания имот.
Моли
съда да установи, че на наследодателя й е предоставено през 1989 г. правото на
ползване върху посочената по-горе земеделска земя, че е издаден и са
притежавали оригинал на удостоверение № 61/10.11.1989 г. на Общински НС –
Бургас.
Процесуалният
представител на Община Бургас е посочил, че искът е недопустим, тъй като
целеното установяване на право на ползване не би могло да създаде никакви
права, тъй като същото вече е прекратено по силата на закона (§ 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ). Евентуално са изложени доводи за неоснователност на молбата, тъй като
не е представен по делото първичен акт за предоставяне правото на ползване на
процесния имот.
Бургаският районен съд, като взе предвид
молбата и изложените в нея факти и обстоятелства, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото е представено удостоверение от
Горско стопанство – Бургас, издадено на 10.11.1989 г., видно от което на Д.Д.Т.е
предоставено 0,5 дка място за лично ползване в м. „Р.” за земеделско ползване
по 26 ПМС. Представени са скици на процесния имот, както и акт за общинска
собственост. Представени са удостоверения за наследници, видно от които Г.Д.О.
е единствен наследник на Д.Д.Т..
Събрани са гласни доказателства.
Свидетелят Г. е посочил, че познава имота във в. з. Р. с номер 53, като нейният
имот с номер 45 е в съседство. Имотът бил предоставен на бащата на О. през
80-те години от Горско стопанство за земеделско ползване.
Като прецени така събраните
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Видно от представеното по делото
удостоверение, издадено на 10.11.1989 г. от Горско стопанство – Бургас, на Т.
били предоставени за ползване по
Постановление на МС № 26 от 1987 г. 0,5 дка от имот във в. з. Р. (който
съобразно представената скица съвпада с част от УПИ XXVII-53, целият
с площ 1055 кв. м. и е частна общинска собственост, видно от представения акт
за общинска собственост). В удостоверението е посочен актът по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ,
въз основа на който му е предоставено ползването. В разписния лист като
ползватели на имота са посочени Д.Д. и П.П.. На 04.10.2007 г. Т. е подал молба
в Община Бургас с искане да закупи мястото, но му е отказано поради липса на
оригинал на удостоверението. Предвид така събраните доказателства съдът намира
за установено, че на наследодателя на молителя е предоставено право на ползване
именно върху процесния имот през 1987 г. въз основа Постановление на МС № 26 от
1987 г. Ето защо съдът намира, е налице факт с правно значение, който трябва да
бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред, по смисъла на чл. 542,
ал. 1 ГПК. Липсва оригинал на представеното удостоверение и няма възможност
такъв документ да бъде издаден, тъй като в Държавно горско стопанство – Бургас липсва
съхранен архив за онзи период.
Предвид изложеното, съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 542, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че на
молителя е предоставеното право на ползване върху земеделска земя от горски
фонд в местността „Р.”, сега в. з. Р., гр. Б., представляваща УПИ XXVII-53, целият с площ 1055 кв. м., с
идентификатор 07079.832.53. Молбата като основателна и доказана следва да бъде
уважена.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на
Д.Д.Т., ЕГН ********** (***), с правоприемник Г.Д.О., ЕГН **********, на основание Постановление № 26 на МС от 1987 г., е
предоставено през 1989 г. право на ползване
върху 0,5 дка земеделска земя от горски фонд в местността
„Р.”, сега в. з. Р., гр. Б., представляваща УПИ XXVII-53, целият
с площ 1055 кв. м., с идентификатор 07079.832.53, за което е било издадено
удостоверение № 61 от 10.11.1989 г. на Горско стопанство - Бургас.
ЗАДЪЛЖАВА
Община Бургас да състави съответния документ за този факт.
Решението подлежи на обжалване пред
БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД