РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. гр.Мадан, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на пети август през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20255430100076 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Е. Х. У. против
*******, с която са предявени обективно съединени установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, както следва:
Да бъде прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит от
******г., сключен с „******* поради противоречие с императивните
изисквания на чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1 , т. 10 ЗПК, като противоречащ на
принципа на добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, заобикалящ материално -
правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК;
Да бъде осъдено „***** да върне на ищцата сумата от 287,51 лева /след
допуснато изменение на иска в с.з./, недължимо платена по договора в периода
от 22.05.2023г. до 20.02.2025г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на ********. ищцата сключила с
ответното дружество ******договор за потребителски кредит, по силата на
който и бил отпуснат кредит в размер на 600 лв., при лихвен процент по заема
40,91%, ГПР 48,23% със срок на погасяване 12 месеца. По договора била
предвидена застраховка *******в размер на 52,56 лв., както и застраховка
B******в размер на 119,88 лв., които разходи се финансират от кредитодателя.
Така общия размер на кредита ставал 954,10 лв., върху която сума се прилага
посочената лихва в размер на 40,91% за периода на договора, но реално
предадена и усвоена сума от ищцата била в размер на само 600 лв. Ищцата
твърди, че въпреки, че и е била предоставена сума в размер на 600 лв., в
1
договора е посочено, че общия размер на кредита е 772,40 лв., в който размер е
включена застраховка ****** в размер на 52,56 лв., както и застраховка
******) в размер на 119,88 лв.. Посочената лихва в размер на 40,91% е била
приложена върху сумата от 772,44 лв., въпреки че и е предоставена реално
сума в размер на 600 лв. Така в нарушение на чл. 1, ал. 1 ,т. 9 от ЗПК, ищцата
не е била в състояние да прецени начина, по които се прилага посочения в
договора лихвен процент и от там икономическите последици. Твърди също,
че приложения ГПР на договора не отговаря на посочените 48,23% в него, тъй
като при изчисляването му ответното дружество не е включило застраховката
******** в размер на 52,56 лв., както и застраховка *******в размер на 119,88
лв... Клаузите за застраховка били сключени с цел да заобиколят материално -
правните изисквания в чл.19, ал. 4 ЗПК, без потребителят да има реален избор
да сключи застраховките или не. Поради невключване на предвидената
застраховка *******и застраховка *******в посочения в потребителския
договор за кредит размер на ГПР, последния не съответствал на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Неизпълнението на
задължението за посочване на действителния размер на ГПР, водил до
тежката правна последица на непораждане на права и задължения от
кредитния договор - чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По
изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника ****** с който
взема становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че чл. 11
ал. 1 т. 10 от ЗПК изисква точно посочване в договора на ГПР и общата
дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора, което
изискване било спазено и написано в Договора: ГПР - 48,23 % и обща
дължима сума 954,10 лева. Сочи, че задължението на кредитора да включи в
съдържанието на договора за кредит „взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин“ не е императивно. В процесния договор за
потребителски кредит, сключен между страните, липсвали неясноти, които да
обусловят използването на допускания при изчислението на ГПР, поради
което такива допускания не са предоставяни като информация по договора.
Счита, че дори и да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по- висок от
законово-допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това била
приложимостта на разпоредбата на чл. 19, ал.5 ЗПК, която указва, че това води
до недействителност на самата клауза в договора, но не и недействителност на
целия договор за кредит. Сочи, че в процесния договор ясно били посочени и
компонентите за главница и лихва /чл. 7 и чл. 9.1 от Договора/. Тези разходи в
договора били представени по ясен и недвусмислен начин, като в тази връзка
договора бил в унисон с разпоредбите на на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Оспорва
твърденията на ищеца, че в заем му е била предоставена сума в размер на 600
лв., а не описаната в договора сума в размер на 772,44 лв., като сочи, че от
справка-извлечение от сметката на ищцата в Банката, която прилага към
2
отговора, е видно че на 22.05.2023 г. по сметката на клиента е постъпила
сумата в размер на 772,44 лв.. Част от въпросната сума /172,44 лв./
впоследствие е удържана за заплащане на доброволно сключения от ищцата
Договор за застраховка. Оспорва и въведеното възражение в исковата молба,
че уговорката предвиждаща заплащане на такса за застрахователна премия е
нищожна, както и че сумите за нея следва да бъдат включени при
изчислението на ГПР. Сочи, че съгласието на потребителя за сключването на
застраховка е обективирано чрез Сертификат № *******, който изрично е
подписал и с който му е била предоставена преддоговорна информация при
избора на тази допълнителна услуга, вкл. относно размера на премията.
Оспорва и твърдението на ищцата, че застраховката е била задължителна и не
е избрана доброволно, като сочи че в чл. 19 от процесния договор ясно е
написано, че потребителят не е задължен да сключва застраховка. Отделно в т.
13 от представеното към настоящия договор Заявление-декларация за
установяване на договорни отношения, попълнено от ищцата във връзка със
сключване на договора, ищцата заявила изрично сключването на договор за
застраховка. Незадължителния характер на застраховката се обуславял от
пълната свобода на потребителя да прекрати същата и да получи
възстановяване на платената застрахователна премия, за което действие
страните не са предвидили каквито и да е последици в договора за кредит.
Предходното е разписано в чл.4.4 от ОУ на Сертификат ******** за
застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от ******** и
Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“: правилата на
чл. 13 от тези ОУ. 4.4 Прекратяване, предвиждащи че застраховката може да се
прекрати с едномесечно писмено предизвестие от Застрахователите и
Застрахования, както и във всички други предвидени в КЗ случаи. Предвид
това, съобразявайки разписаното в §1, т.1 от ДР на ЗПК, ответника счита, че в
настоящия случай застраховката не следва да се приема като част от общите
разходи по кредита и не трябва да бъде включена при изчислението на ГПР.
Прилага справка за извършени плащания и погасявания по процесния договор
за потребителски кредит. Счита, че процесното кредитно правоотношение,
възникнало между страните, отговаря на формалните изисквания за
действителност, установени в ЗПК, поради което твърденията на ищеца, че
целият договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК били неоснователни и недоказани. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между Е. Х. У. - потребител и „*******- кредитор е сключен
Договор за потребителски кредит № ****** от ******* г., по силата на който
на ищцата е бил предоставен потребителски паричен кредит в размер на 600
лева, с общ размер на застрахователна премия 172,44 лв., от които
Застраховка: ***** лева и застраховка ****** в размер на 52,56 лв. Като общ
3
размер на кредита е посочен 772,44 лева. Срокът на договора за кредит е
посочен в чл. 6 - а именно до 25.05.2024 г. Съгласно чл. 9 годишния лихвен
процент по договора е в размер на 40,91 %, а ГПР 48,23 % - чл. 10. Общата
дължима сума от потребителя възлиза на 954,1 лева. Видно от погасителния
план към договора за кредит, същият е платим на 12 бр. месечни вноски в
размер на 79,51 лева всяка, включващи лихва и главница.
От ответника е представено заверено копие от сертификат № *********
за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от ***** и
допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, от който се
установява възникването на правоотношение по застрахователен договор
между Е. Х. У. - застрахован и застрахователите ********, клон Б. и ******
клон Б., с предмет на застраховката: съгласно Общи условия за
застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от *********
Като доказателства по делото са приети заявление-декларация за установяване
на договорни отношения от Е. Х. У., справка извлечение от сметката на Е. Х.
У..
По делото е изготвено и прието заключение на първоначална и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че с
Договор за потребителски кредит от *******г., „********* , предоставя на Е.
Х. У. паричен заем - потребителски паричен кредит при следните условия: -
размер на кредит - 600 лв.; - размер на застрахователна премия -172,44 лв.; -
застраховка - ******* лв.; - застраховка - ******* лв.; - общ размер на кредита
-772,44 лв.; - срок на кредита-25.05.2024г.; - годишен лихвен процент по
кредита -40,91%; - ГПР - 48,23 %; - обща дължима сума - 954,10 лв.. На
22.5.2023г. сметка с титуляр Е. Х. У. I*******е заверена със сумата от 772,44
лв. с основание - Усвояване на кредит . На 22.05.2023г. от получената сума Е.
Х. У. изтегля на каса с основание теглене - 600 лв. и е направен превод за
172,44 лв. с основание усвояване на кредит. След направените операции
салдото по банковата сметка за дата 22.05.2023г. е нула. По Договор за
потребителски кредит от *******г., при следните условия: - общ размер на
кредита -772,44 лв.,в това число: - размер на кредит - 600 лв.; - размер на
застрахователна премия -172,44 лв.; - срок на кредита - 12 месеца; - годишен
лихвен процент по кредита -40,91%; - обща дължима сума -954,10 лв.
Годишния процент на разходите е 48,23% и включва само възнаградителна
лихва. Застрахователна премия по сертификат ******** в размер на 172,44 лв.
формира част от главницата по договора за кредит и като главница върху нея е
начислена възнаградителна лихва. Застрахователната премия не е представена
като разход по кредита. При кредит с главница от 600 лв. за срок от 12 месеца,
лихвен процент 40,91 % , лихвата би била 141,13 лв., при застраховка от
172,44 лв., като разход, общо дължимата сума би била 913,57 лв.. Като разход
застраховката от 172,44 лв., дължима на 12 равни вноски, ако би била
включена в ГПР при тези допускания, то тогава ГПР би бил 128,9378 % .
4
От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че Е. Х.
У. е платила по Договор за потребителски кредит № ******лв.: - 29.06.2023г. -
80,00 лв.; - 28.07.2023г. - 80,00 лв.; - 31.08.2023г. -80,00 лв.; - 28.09.2023г.-
79,51 лв.; - 17.10.2023г.-568,00 лв.. С внесената сума от 887,51 лв. са погасени:
- главница -772,44 лв.; - договорна лихва -112,90 лв.; - наказателна лихва -1,25
лв.. При допускания: По Договор за потребителски кредит, при следните
условия: - размер на кредит – 600 лв.; - годишен лихвен процент по кредита -
40,91%; - дължима лихва 141,13 лв.; - срок 12 месеца; - вноски-12 бр. по 61,76
лв.; - обща дължима сума по кредит -741,13 лв.; - размер на застрахователна
премия -172,44 лв. /12 вноски по 14,37 лв./ - общо дължима сума по кредит и
застрахователна премия - 913,57 лв., ГПР при тези допускания би бил 128,9378
% .
Съдът кредитира изготвените по делото първоначално и допълнително
заключение като компетентни, обективни и неоспорени от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Сключеният между *****и ищцата договор има характер на договор за
потребителски кредит. Заемодателят е банкова финансова институция по
смисъла на ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Същевременно, ищецът е физическо лице, което му
придава качеството на потребител на финансова услуга. Предвид това,
приложение ще намерят не само общите норми на Закона за задълженията и
договорите и Търговския закон, но и особените правила на Закона за защита
на потребителите и Закона за потребителския кредит.
Прочитът на съдържанието на процесния договор за потребителски
кредит налага разбирането, че същият е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според
която договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
На първо място, съдът счита за нужно да посочи, че кредиторът
неправилно отразява в чл. 7.1 от договора, че общият размер на кредита,
усвоен от потребителя е в размер от 772,44 лева. С оглед съдържанието на
представения договор за потребителски кредит не се установява на ответника
да е отпуснат кредит в размер на 772,44 лева. Напротив, предоставената сума
е в размер на 600 лв., а разликата до сумата от 772,44 лева се състои от
начислени застрахователни премии в общ размер от 172,44 лева. Тази сума от
172,44 лева обаче не е част от главницата - заетата сума, а са разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В тази връзка те могат да се
претендират въз основа на договора за кредит, доколкото са начислени
5
съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като такси и премии,
съгласно основанието, за което се дължат. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ
разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В случая се установява, че при
сключване на договора за кредит страните са установили задължение за
покупка на застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, като
дължимостта на застрахователната премия е определена към момента на
сключване на договора. Същата е включена в размера на погасителните
вноски като част от главницата, както и в общият размер на задълженията по
кредита. Следователно, доколкото задължението за заплащане на
застрахователна премия е установено към момента на сключване на договора
и формира общата стойност към плащанията по кредита, последното е
следвало да бъде съобразено при определяне на годишния процент на
разходите по кредита. В случая при определяне на годишния процент на
разходите по кредита, посочен в размер от 48,23 %, не е взета предвид
дължимата застрахователна премия. От заключението на вещото лице по
изготвената експертиза при следните параметри: размер на кредита – 600 лв.; -
годишен лихвен процент по кредита -40,91%; - дължима лихва 141,13 лв.; -
срок 12 месеца; - вноски-12 бр. по 61,76 лв.; - обща дължима сума по кредит -
741,13 лв.; - размер на застрахователна премия -172,44 лв. /12 вноски по 14,37
лв./ - общо дължима сума по кредит и застрахователна премия - 913,57 лв., се
установява че ГПР е 128,9378 % . Ето защо размерът на действително
приложеният ГПР по процесния договор надхвърля законовото ограничение
по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед изложеното е нарушена разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото посочения в договора ГПР не отговаря на
действителния такъв. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване
защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне
на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите
на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11
ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което предявеният установителен иск за
6
прогласяване нищожността на договора за кредит е основателен.
Последиците от обявяването на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или
други разходи по кредита. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че ищцата е заплатила на ответника 887,51 лева по
процесния договор, която сума надвишава чистата стойност на кредита - 600
лева, поради което разликата над 600 лева до общо заплатената сума от 887.51
лева, а именно сумата от 287,51 лева е платена без основание на ответника и
подлежи на връщане на ищеца на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, какъвто е и
размерът на исковата претенция след допуснатото изменение. Ето защо и
предявеният осъдителен иск е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направени по делото разноски в размер на 100 лева за държавна такса и 450
лева депозит за ССЕ.
В производството ищецът е бил представляван от адвокат, който е
поискал присъждане на възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата. Като взе предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото и ниския материален интерес, съдът намира, че следва да
се определи на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на ЕАД
Е. И. адвокатско възнаграждение в минималния предвиден в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер за дела с определен
материален интерес в размер на 480 лева с вкл. ДДС общо за предявените
срещу ********** искове. С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен сключения между Е. Х. У., ЕГН **********,
с адрес: гр. М., ул. „********* и ********ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ******, Договор за потребителски кредит № *******
от*****г., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА ******** ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. ****** да заплати на Е. Х. У., ЕГН **********, с адрес: гр. М., ул.
„******сумата от 287.51 лева (двеста осемдесет и седем лева и петдесет и
една стотинки) представляваща недължимо платена сума по Договор за
потребителски кредит № ******* от ****** г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 26.02.2025 г. до окончателно изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Т******** ЕИК ***** седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. ****** да заплати на Е. Х. У., ЕГН **********, с адрес: гр. М., ул.
7
„******* сумата от 550,00 лева (петстотин и петдесет лева) направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА *******, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. ******да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И.
БУЛСТАТ******с адрес: гр. П., ул. *******, представлявано от Е. Г. И.,
сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) с вкл. ДДС - адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8