Номер 224603.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 30.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Светлана К. Цанкова
Даниела С. Христова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно частно гражданско дело №
20203100501600 по описа за 2020 година
Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по
1.Частна жалба вх. № 21018 от 12.03.2020 г. по опис на ВРС , подадена от П. В. В. с
ЕГН ********** от гр.Варна, ул. „Бачо Киро“ № 12, чрез адв. Пенка Христова от ВАК с
адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.Варна, ул. „Русе“ № 31, ет.2, ап. 3
срещу Определение № 3031 от 22.02.2020 г. постановено по гр.д. № 8692 по опис на ВРС
за 2017 г., с което е отхвърлена молба вх.№9090/03.02.2020г., депозирана П. В. В. , в която
е обективирано искане за изменение на Решение №205/14.01.2020г., в частта за разноските,
по претецията да й бъдат присъдени разноски за защитата срещу претенциите по сметки,
предявени срещу нея от Румяна Павлова в размер на 34.64 лева за адвокатско
възнаграждение и в размер на 1 178.33 лева за заплатени депозити за проведените по делото
експертизи.
В жалбата се излага, че съобразно разпоредбата на чл. 355 от ГПК, всеки съделител
понася съобразно дела си в съсобствеността. Твръди се, че в нарушение на тази разпоредба,
съдът е отхвърлил искането. Поддържа искането по чл. 248 от ГПК, моли въззивния съд да
отмени обжалваното определение и да постанови друго с което да присъди ¾ от направените
разноски, на основание чл. 355 от ГПК.
Претендира и разноски във въззивното производство.
Ответникът по частната жалба, която е съделител и ищец по искове с правно
основание чл. 30, ал.3 от ЗС и чл. 61, ал.1 от ЗЗД, а именно Румяна Василева Павлова, чрез
пр. Представител адв. М. С. , в писмен отговор изразява статовището, че обжалваното
определение е правилно и законосъобразно. Излага, че в молбата за присъждане на разноски,
липсва искане за присъждане на ¾ от разноските и след като това искане са прави едва с
частната жалба в тази част тя е недопустима. По същество на жалбата се излага, че Р. В. П. е
собственик на ¼ от от процесните имоти, поради което за нея не е ясно основанието на
претенцията за заплащане на 1/3 от разноските. Моли за отхвърляне на жалбата.
1
Останалите ответници П. Л. В. , Р. Д. В. , С. С. В. , П. С. П. , Д. С. В. не изразяват
становище.
2.Частна жалба вх. Рег. № 29879 от 21.05.2020 г. от Р. В. П. чрез адв. М. С. срещу
Определение № 3418 от 28.02.2020 постановено по гр.д. № 8692 по опис на ВРС за 2017 г.
В жалбата се излага, че с обжалваното определение съдът е отхвърлил молба с вх. Рег. №
9984 от 05.02.2020, с която е поискано изменение в частта за разноските чрез присъждане на
заплатения адв. Хонорар и депозити за вещи лица , както и намаляване на дължимата
държавна такса при съобразяване на най ниската цена на публична продан. Моли за отмяна
на обжалвоното определение и постановяване на друго, с което да бъде уважена
претенцията за разноски. Срещу тази частна жалба отговори не са постъпвали.
Съдът след като се запозна с обжалваните съдебни актове, доводите на страните
изложени в гореподочените частни жалби, приема за установено следното от фактическа
страна:
С определение № 3031 от 22.02.2020 г., постановено по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК,
съдът е отхвърлил молба с вх. Рег. № 9090 от 03.02.2020 г., с която П. В. В. е поискала
изменение на Решение № 205 от 14.01.2020 г. в частта за разноските, чрез присъждане в
тежест на Р. В. П. сумата от 34.64 лева, претендирани като адвокатско възнаграждение и
1 178.33 лева заплатени депозити за възнаграждения на вещи лица.
С определение № № 3418 от 28.02.2020 г. постановено по реда на 248, ал.1 от ГПК,
съдът е отхвърлил молба с вх. Рег. № 9984 от 95.09.2020 г., с която Р. В. П. е поискала
изменение на Решение № 205 от 14.01.2020 г. в частта за разноските, чрез присъждане в
тежест на П. В. В. платените от Румяна Василева разноски, чрез съобразяване с най-
ниската цена на имотите, което са изнесени на публична продан и коригиране на дължимата
държавна такса.
В двете производства по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК, обект на претендираното
изменение, в частта за разноските е Решение № 205 от 14.01.2020 г., в което съдът е
постановил изнасяне на публична продан на два имота, на основание чл. 348 от ГПК. С
решението са разпределени в пет дяла, по реда на чл. 353 ГПК, общо четиринадесет
недвижими имоти, като в собственост на П. В. В. е поставен първи дял съдържащ четири
имота с обща стойност на този дял 157 610 лева, на Ради Димитров Василев е поставен дял
втори, съдържащ четири имота на обща стойност 157 806 лева, на Р. В. П. е поставен дял
трети, съдържащ пет имота на обща стойност 163 214 лева, на Д. С. В. е поставен дял
четвърти, съдържащ един имот на стойност 76 630 лева, на С. С. В. дял пети, съдържащ един
имот, на стойност 76 630 лева. За уравняване на дяловете, Р. В. П. е осъдена да заплати на П.
В. В. - сумата от 362.50 лева, на Р. Д. В. сумата от 166.50 лева, на Д. С. В. сумата от 2 356.25
лева и на С. С. В. сумата от 2 356.25 лева.
2
Отхвърлени са всички претенциите по сметки на Р. В. П. по предявени искове с правно
основание чл. 30, ал.3 от ЗС и чл. 61, ал.1 от ЗЗД..
В частта за разноските, с решение № 205 от 14.01.2020 г. , на Петранка Василева
Василева са присъдени разноски в размер от 150 лева дължими от Р. Д. В. и Петранка
Лечева Власева.
В останалата част от решението, съдът е присъдил дължимите държавни такси,
определени върху стойността на дяловете.
Производствата с правно основание чл. 248 от ГПК са инициирани чрез подадени в
срок
1.Молба с вх. Рег. № 9090 от 03.02.2020 г. от П. В. В. , представлявана от адв. Пенка
Христова от ВАК с искане, за изменение на решението в частта за разноските, конкретно,
дължимите такива по отхвърлените претенци по сметки, предявени от Р. В. П. срещу П. В.
В. . В молбата се излага, че в списък за разноски, претендиращата присъждане, а именно П.
В. В. е посочила сумата от 5 779.80 лева и претендира размерът на претенцията да бъде
определен, чрез приложение на чл. 355 от ГПК. В отговор на тази молба, съделителката Р.
В. П. , чрез адв. М. С. от ВАК оспорва основателността на искането за присъждане на
разноски.
2.Молба вх. Рег. № 9984 от 05.02.2020 г. от Р. В. П. , представлявана от адв. М. С. от
ВАС с искане, за изменение на решението в частта за разноските. В изложението на молбата
се твърди, че липсва произнасяне в частта за разноските дължими от останалите
съделителите и се прави искане за присъждане, без да се конкретизира претенция и се иска
изменение на решението в частта, в като съдът е присъдил разноски представляващи
дължимата държавна такса.
По молба с вх. Рег. № 9090 от 03.02.2020 г. е постановено Определение № 3031 от
20.02.2020 г. с което е оставено без уважение искането за присъждане на разноски.
По молба с вх. Рег. № 9984 от 05.02.2020 г. е постановено Определение № 3418 от
28.02.2020 г. с което е отхвърлена молбата за изменение на решението в частта за разноски.
Съдът след преценка становищата на страните, които се отнасят до предмета на спора,
материално правните разпоредби регламентиращи процесните отношения и предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното от правна страна:
Съобразно предмета на делото, разноски се присъждат по правилата на чл. 355 от ГПК,
т.е. страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Когато в делбеното
производство са разгледани присъединени искове, за тях се прилагат правилата на чл. 78 от
ГПК. Решението на съда не е обжалвано в частта, относно стойността на дяловете и е
влязло в законна сила. Следователно претенции за неправилното определяне на стойността
3
са недопустими. При произнасянето в частта за разноските, въззивния съд следва да зачете
силата на присъдено нещо на тези части от съдебните решения, които са влезли в законна
сила.
След като нормата на чл. 355 от ГПК изкисва, разноските да се определят възоснова на
стойността на дяловете, а въпросът за стойността на дяловете е непререшаем, то преценката
относно правилността на обжалваните съдебни актове, следва да се ограничи до останалите
оплаквания за неправилност на произнасянето на първоинстанционния съд.
В практиката на ВКС непротиворечиво се приема, че по смисъла на чл. 355 ГПК /чл.
293а ГПК-отм./ съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на
делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и
възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други
съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на
съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите и
при липса на спор за способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам
направените разноски за процесуално представителство от адвокат.
Видно от Решение № 1822 от 27.04.2018 г., с което съдът е допуснал делбата, спор
относно квотите в собствеността на определени обекти е повдигнала с писмения отговор
само ответницата Р. В. П. , а от диапозитива се установява, че по отношение имот
10135.4501.1579 възражението е било основателно. С решението по извършване на делбата,
съдът се е произнесъл само за задължението за заплащане на държавна такса, определяйки я
върху стойността на дяловете на всеки съделител.
Във втората фаза на делбата са разгледани искове с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС
и чл. 61, ал.1 от ЗЗД. Претенцията на Р. В. П. срещу П. В. В. е в размер на 5000 лева, на
основание по чл. 30, ал.3 от ЗС и 5925 лева, на основание чл. 61, ал.1 от ЗЗД. Двете
претенции са отхвърлени. Съобразно приложимия закон /чл. 78, ал. 3 от ГПК/, към който
препраща нормата на чл. 355 от ГПК, П. В. В. има право на разноски в отхвърлената част на
иска, тъй като е ответник по тези искове. Определянето на размера на направените разноски
следва да е съответен на размера на отхвърлените осъдителни претенции в общ размер от
10 925 лева.
Видно от списък приложен на ст. 720 от делото, П. В. В. твърди, че е извършила
разходи в размер на 2 840.80 лева. От диференцираната част на този списък се установява,
че по-голямата част от разходите са извършени за предявяване на исковете за допускане на
делбата, т.е. в производството при което, съдът прилага разпоредбата на чл. 355 от ГПК. От
този списък не се установява, какъв разход е направила ответницата Пека Василева
Василева, за да се брани срещу осъдителните претенции по чл. 30, ал.3 от ЗС и чл. 61, ал.1 от
ЗЗД. Произнасяването в частта за разноските, по своето естество представлява произнасяне
по осъдителни претенции с правно основание чл. 78, ал.1 или ал. 3 от ГПК, чиято
съразмерност се преценява спрямо уважената и отхвърлената част на иска. Съдът няма
4
задължението да преценява съразмерност на разходите за защита, ако защитата включва
процесуални действия срещу няколко иска, всеки от които е бил предмет на делото, но
адвокатското възнаграждение е било общо определено в договор за правна помощ или в
документа за извършеното плащане.
Страната следва да сезира съда с ясни параметри на претенцията си за присъждане на
разноски по исковете за допускане на делба, по осъдителен иск с правно основание чл. 30,
ал.3 от ЗС и по осъдителен иск с пр. основание чл. 61, ал.1 от ЗС. С решението си в частта
за разноските, съдът не може да предполага или да формира волята на страната при
договаряне на адвокатското възнаграждение по всеки от исковете, ако то е определено като
цяло като договаряне и пращане на една сума. От списъка за разноски, с който
първоинстанционния съд е бил сезиран, не се установява, какъв разход е направила
ответницата Пенка Василева Василава за всеки от осъдителните искове предявени срещу нея
от ищцата Р. В. П. . Приложимостта на разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК е безспорна по
исковете с пр. основание чл.30, ал.3 от ЗС и чл. 61,ал.1 от ЗС, но липсват доказателства и от
списък за разноски не се установява, каква част от общия размер 2840 лева представляват
разход за защита по осъдителните искове, нито заедно нито поотделно.
По претенциите на Р. В. П. , за увеличаване на размера на присъдените разноски и
намаляване на размера на дължимата държавна такса, които са отхвърлени с Определение
№ 3418 от 28.02.2020 г. съдът приема от правна страна идентичност в приложението на
нормите на чл. 355 от ГПК за съделителите и чл. 78 от ГПК за ищците и ответниците по
исковете, съединени с иска за делба. Румяна Василена Павлова е ищецът по отхвърлени
искове с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС и чл. 61, ал.1 от ЗК, поради което съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК е отговорна за разноски. Претенцията за разноски
направени за защита в качеството й на ищец по тези искове е неоснователна. Намаляване на
размера на дължимата държавна такса също е неоснователна претенция, защото тя е
изчислена съобразно стойността на дела, в който тя участва в съсобствеността, а неговия
паричен еквивалент е част от съдебното решение, което не е било обжалвано.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3031 от 22.02.2020 г. постановено по гр.д. № 8692
по опис на ВРС за 2017 г. 25 ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3418 от 28.02.2020 г. постановено по гр.д. № 8692
по опис на ВРС за 2017 г. 25 ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6