МОТИВИ: към присъдата по НОХД № 822/2012
год. на РОС.
Против подс. В.А.К. *** е повдигнато обвинение по чл. 249 ал.1 пр.1, вр. с чл. 20 ал.2, вр.
с чл. 26 ал.1 от НК, за това, че през периода от 23.08.2012 год. до
24.08.2012 год. в гр. Р., при условията на продължавано престъпление, общо на
шест пъти, сам на три пъти е използвал платежен инструмент - дебитна карта,
издадена Банка *****, клон гр. Р. на името на Х.Б.Г. ***, без съгласието на
титуляря Х.Б.Г. и в съучастие с Д.Й.Г. ***, като помагач в условията на другите
три пъти е подпомогнал последната да използва платежен инструмент - дебитна
карта, издадена Банка *****, клон гр. Р. на името на Х.Б.Г. ***, без съгласието
на титуляря Х.Б.Г., като деянието не съставлява по-тежко престъпление и с това
му е причинил имотна вреда в общ размер на 654.54 лв.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Р., поддържа обвинението, така както е
предявено и настоява съдът да наложи на подс. К. наказание
лишаване от свобода при баланс на смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, което да изтърпи ефективно, както и да приведе
в изпълнение отложеното по други дела наказание, а също така да му наложи и
предвидената в закона глоба.
Подсъдимият В.А.К. *** в съдебно заседание се признава
за виновен в това, че е използвал дебитната карта на Г. от която е изтеглил 500
лв., но не признава, че той я взел от дома му за да стори това, поради което
моли съда да му наложи минимално наказание.
Окръжният съд след като прецени по отделно и в съвкупност съ?=те
по делото писмени и гласни доказателства, както и становищата на страните, прие
за установено следното,
По
фактите.
Подсъдимият В.К. е роден на *** год. в гр. Р., с постоянен и
настоящ адрес в същия град. По професия е
стругар, но в момента е безработен. Разведен,
като от брака си има едно пълнолетно дете. Осъждан е общо пет пъти. С
протоколно определение от 18.06.2010 год. по ЧНД № 1276/2010 год. по описа на
РРС са му били групирани наказанията по НОХД № 3072/2009 год. и НОХД № 484/2010
год. и двете по описа на РРС, като на В.А.К. му е било наложено едно общо
наказание – най-тежкото от тях – лишаване от свобода за срок от една година. Изтърпяването
на това наказание е било отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за изпитателен
срок от три години. Осъжданията по двете дела
са били за извършени от него кражби. Определението
е влязло в сила на 06.07.2010 год.
През м. август 2012 год. Д.Й.Г. и В.А.К.
са живеели във вили в местността ..” в кв. „***** на гр. Р.. Двамата са били
съседи и поддържали приятелски отношения от много години.
В този район вила с дворно место е имал и Х.Б.Г..
През м. август 2012 год. той пребивавал там само през деня, а вечерите се
прибирал в гр. Р.. Същият е бил ***** и ***** си получавал по сметка в *****”,
клон гр. Р.. От банката имал издадена дебитна карта, като на нея са били
изписани неговите имена. През това време Х.Б.Г.
носел дебитната карта постоянно в себе си в портмонето, което държал в
джобовете на дрехите си. В него имало и малко тефтерче, където съхранявал на
хартиено листче и ***** за дебитната карта. Към 22.08.2012 год. той имал по
сметката си в *****” около 655 лв. Свидетелят Х.Б.Г. бил в приятелски отношения
с Д.Й.Г. и В.А.К., като през този период от време те често са се срещали по
различни поводи във вилната зона.
През периода 20 – 23.08.2012 год.
подс. В.А.К. успял да вземе по неразкрит по време на досъдебното производство
начин дебитната карта на св. Х.Б.Г., издадена от *****”, клон гр. Р.. Това не
било установено от нейния титуляр, но подс. В.А.К. узнал и ***** за нейното
ползване. На 23.08.2012 год., той отишъл до вилата на Д.Й.Г., на която предложил да отидат до гр. Р., за
което тя се съгласила. Двамата отишли в града и около 20.00 ч., те се движели
по ул. ***** На бл. ***** подс. В.А.К. видял монтиран на фасадата на сградата
банкомат, собственост на ТБ „Райфайзенбанк”. Той решил да използва дебитната карта и да
изтегли пари чрез нея от сметката на титуляра й св. Х.Б.Г. без негово съгласие.
За целта в 20.19 ч. я поставил в устройството на банкомата, въвел ***** и
изтеглил сумата от 100 лв. Двамата с Д.Й.Г. отишли в игрална зала в района на
Централната ж.п. гара и там започнали да играят.
В определен
момент на подс. В.А.К. му трябвали още
пари, поради което той решил да ползва отново чуждата дебитната карта без
съгласието на титуляра й св. Х.Б.Г.. Отишъл до банкомат на *****, монтиран
отпред на сграда на ул. *****, поставил в устройството дебитната карта на св. Х.Б.Г.
и с помощта на известния му ПИН – код изтеглил в 00.07 ч., вече на 24.08.2012
год., сумата от 300 лв. След това се върнал в залата и двамата с Д.Й.Г.
продължили да играят на автоматите.
По-късно подс. В.А.К.
решил да изтегли от сметката на св. Х.Б.Г. още пари, поради което отново отишъл
до банкомата на *****, монтиран отпред на сграда на ул. *****. След поставяне в
устройството на дебитната карта на св. Х.Б.Г., с помощта на известния му ПИН –
код, изтеглил в 00.58 ч. още 100 лв. След като изхарчили парите в игралната
зала двамата с такси се върнали във вилната зона.
На сутринта, съзнавайки, че
дебитната карта е чужда и няма съгласие на нейния титуляр в лицето на св. Х.Б.Г.
за ползването й, подс. В.А.К. я предоставил на Д.Й.Г., на която казал *****,
позволяващ тегленето на суми от нея. От своя страна Д.Й.Г. решила да използва
тази дебитна карта, издадена от *****”, макар да съзнавала, че тя е на нейния
съсед св. Х.Б.Г. предвид изписаното му име върху нея, и въпреки липсата на
негово съгласие за това. Тя отишла в магазин за хранителни стоки в кв. „*****
на ул. „Хан Кардам” № 23, където направила покупки за 20 лв. В 11.29 ч.
дебитната карта била поставена в терминалното устройство в магазина, където Д.Й.Г.
въвела дадения й от подс. В.А.К. ПИН – код и направила плащане, без съгласието
на титуляра св. Х.Б.Г.. След това тя заедно със своя познат В.В.Й. с л.а. марка
„*****” тръгнали от кв. „***** към центъра на гр. Р.. Уговорили се Д.Й.Г. да му
заплати горивото за пътуването и двамата отишли до магазин на фирма „Пени
маркет”, намиращ се на бул. „*****” в района на Централната ж.п. гара срещу
хотел „Б.”. Там Д.Й.Г. влязла вътре и закупила хранителни продукти. В 12.16 ч.
дебитната карта била поставена в терминалното устройство на магазина и Д.Й.Г.
въвела дадения й от подс. В.А.К. ПИН – код и направила плащане, без съгласието
на титуляра св. Х.Б.Г. за сумата от 103.44 лв.
След това със св. В.В.Й. с л.а.
марка „*****” тръгнали в посока кв. „*****, но преди това решили да заредят
гориво на бензино-газстанция на фирма „Р.”, стопанисвана от фирма „П.” ЕООД с
управител св. П.Г.П.,***. Там св. В.В.Й.
заредил газ пропан – бутан за 30 лв., а Д.Й.Г.
вземала и два вестника от магазина в бензино-газстанцията на фирма „Р.”, като
общо дължимото било 31.50 лв. Тя отново решила да плати с дебитната карта на
св. Х.Б.Г., макар и да липсвало негово съгласие за това. Тя била поставена в
терминалното устройство и Д.Й.Г. въвела ПИН - кода и в 12.30 ч. плащането било
извършено. После двамата с В.В.Й. се прибрали в кв. „*****, където Д.Й.Г.
върнала дебитната карта на подс. В.А.К., като не му казала за направените от
нея покупки.
В периода 24.08.2012 год. –
01.09.2012 год. подс. В.А.К. успял да върне дебитната карта, издадена от *****”,
клон гр. Р. на мястото от където е бил взел, а именно от портмонето, като това
пак станало незабелязано от св. Х.Б.Г.. На 02.09.2012 год. той решил да я
използва и установил, че някой е изтеглил чрез дебитната му карта от неговата
сметка в *****” без съгласието му сумата от 654.94 лв. и уведомил за това
органите на МВР. В резултат на проведените от полицията действия Д.Й.Г. и В.А.К.
са били разкрити.
В хода на проведеното разследване Д.Й.Г.
доброволно възстановила на св. Х.Б.Г. получената от нея чрез неправомерно
използване на дебитната му карта сумата от 154.94 лв., а подс. В.А.К. не е възстановил останалите 500 лв. получени лично от
него.
По доказателствата.
Съдът
приема гореизложената фактическа обстановка за доказана по безспорен и
категоричен начин от съ?=я по делото съвкупен доказателствен материал, а именно
– от обясненията на подс. К. и Д.Г., от свидетелските показания на св. Х.Г.,
св. П.П. и св. В.Й., както и от писмените доказателства по делото – протоколи
за извършени процесуално-следствени действия, свидетелство за съдимост,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, съдебно техническа
експертиза на информация от оптичен носител, справки от различни банки,
автобиография, докладна записка, извлечение от сметка на Х.Б.Г.
за периода 01.08.2012 год. – 03.09.2012 год., издадено от *****”, клон гр. Р.,
разписка за възстановена сума, диск
с информация от бензино-газстанция на фирма „Р.”, стопанисвана от фирма „П.”
ЕООД с управител П.Г.П., диск с информация от заснимането на В.А.К., протокол
за доброволно предаване, касов и служебен бонове издадени от бензино-газстанция
на фирма „Р.”, стопанисвана от фирма „П.” ЕООД с управител П.Г.П., справки,
писмо от ***** АД от 27.09.2012 год.
В основата на приетите от настоящата
съдебна инстанция за доказани фактически положения са показанията на всички свидетели
и най вече на обясненията на Д.Г., съ?=те и анализирани по делото писмени
доказателства, както и тези от експертен порядък, които изчерпателно дават
отговори на основните въпроси, свързани с осъществяване на престъплението от
подс. К..
Съдът изцяло
кредитира съ?=те в хода на досъдебното производство гласни доказателства на посочените свидетели,
тъй като на първо място Г. подробно разказва за действията на подс.
Константинов за случилото се през нощта на 23 и 24.08.2012 год., когато на три
пъти той е използвал чуждата дебитна карта за да изтегли общо сумата от 500
лв., които двамата са използвали за да играят на автоматите в игралната зала. Показанията
на останалите трима свидетели Ганчев, П. и Й. са правдоподобни, последователни
и непротиворечиви, като същевременно взаимно се допълват.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс. В.К. дава
обяснения по фактите и обстоятелствата, визирани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Същият признава, че е използвал дебитната карта на св. Г.,
чрез която на три пъти самостоятелно е изтеглил общата парична сума от 500 лв.,
но не признава това той да е взел от портмонето на Г. дебитната карта и ситчето
с ПИН-кода. Той твърди, че картата му е била предадена от Д.Г., което изцяло се
опровергава от нейните обяснения и от показанията на св. Г., който заявява, че
е категорично сигурен, че именно подс. В.К., който често е посещавал неговата
вила му е отнел картата. Поради това съдът частично дава вяра на неговите
обяснения, които от една страна имат характера на източник на доказателства, а
от друга представляват израз на неговата защитна позиция. В общи линии неговите
обяснения частично се покриват с показанията на разпитаните в хода на наказателното
производство свидетели. Същият осъзнава вината си и принципно не оспорва
авторството на деянието и същевременно изразява съжаление за стореното и
заявява, че след като изтърпи наказанието ще възстанови парите в размер на 500
лв. на св. Г.. Подсъдимият К. не оспорва факта, че след като сам е изтеглил на
три пъти посочената парична сума е предоставил същата карта на която ясно е
било записано името на титуляра й, а именно на св. Х.Г. в следващите няколко
дни на Д.Г., която също на три пъти, използвайки същата дебитна карта е
изтеглила сумата от 154.94 лв. В тази насока освен нейните обяснения съдът
кретидира и показанията на свидетелите П. и Й., които посочват по какъв начин
тя е използвала картата за да закупи хранителни стоки и зареждането на гориво
за автомобила на св. Й..
В подкрепа на изложената фактическа обстановка са и двете експертиза и
фотоалбумите към тях, от които ясно се установява кои са лицата които са
изтеглили парите чрез дебитната карта на св. Г.. В този смисъл са и
доказателствата от експертен порядък, на които съдът дава вяра. От тези
доказателства следва категоричния извод, че подс. К. е съзнавал, че това не е
дебитната карта на майката на Г., а на Г., тъй като на същата е било изписано
неговото име, а не на друго лице. Предвид това съдът само частично дава вяра на
неговите обяснения.
От правна страна.
От анализа на съ?=те
по делото доказателства и въз основа на така възприетата фактическа обстановка,
настоящата инстанция достигна до следните правни
изводи:
Видно от доказателствата по делото подс. В.К., като субект на престъпното
си посегателство е наказателно-отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК.
С деянието си подс.
К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 249 ал.1, пр.1,
вр. с чл. 20 ал.2, вр. с чл. 26 ал.1 от НК тъй като на 23.08.2012 год. и на
24.08.2012 год. в гр. Р., на шест пъти, от които на три пъти сам, като извършител
е използвал чрез действия платежен инструмент по смисъла на чл. 93 т. 24 от НК
- дебитната карта, издадена от Банка *****, клон гр. Р. на името на Х.Б.Г. ***,
без съгласието на титуляря – Х.Б.Г. и в съучастие с Д.Й.Г., като помагач в
условията на другите три пъти е подпомогнал последната да използва същия платежен
инструмент - дебитната карта, издадена от Банка *****, клон гр. Р. на името на Х.Б.Г.
***, без съгласието на титуляра Х.Б.Г..
Съобразно правната доктрина и трайно
установената съдебна практика това престъпление
може да бъде осъществено чрез действие, като действията могат да бъдат
фактически. От обективна страна след като е отнел от портмонето дебитната карта и листчето
с ПИН-кода от владението на св. Г., подс. К. самостоятелно на три пъти чрез
използването й е извършил три транзакции, като е успял да изтегли общата сума
от 500 лв., без съгласието на нейния титуляр в лицето на св. Г.. Тези пари след
това той е изхарчил в своя полза. В конкретният случай съдът приема, че с поведението си
подс. К. е
осъществил всички признаци от изпълнителното деяние чрез действие като
неправомерно е придобил чужди парични средства.
Деянието на В.А.К. не съставлява друго
по-тежко престъпление по смисъла на Особената част на НК. От него е причинена
на Х.Б.Г. имотна вреда в общ размер на 654.94 лв.
Налице е съучастие съгласно чл. 20
от НК, за три от неговите деяния, тъй като той е подпомогнал при тях чрез
предоставяне на дебитната карта и ***** за ползване на същата другата подсъдима – Д.Й.Г.. По отношение на нея производството е
прекратено, тъй като в хода на съдебното производство същата е сключила
споразумение с прокуратурата и в момента е осъдена за извършеното от нея
престъпление.
На следващо място той действал в
условията на продължавано престъпление, тъй като на три пъти е извършил три
последователни транзакции, всяка от които осъществява състава на едно и също
престъпление. Същите са извършени през непродължителен период от време, при
еднородна фактическа обстановка и при наличието на умисъл, поради което всяко
деяние се явява продължение на предходното. Поради това в случая намира
приложение института на чл. 26 ал.1 от НК.
В резултат на своевременната
реакция на органите на полицията от проведените издирвателни мероприятия
престъплението е било установено както и неговото авторство. Престъплението е
довършено с факта на получаването на паричната сума, която е била в банкомата и
същата е преминала в неговата фактическа власт, причинявайки по този начин
имотна вреда на св. Г..
Налице е и
субективната съставомерност на деянието, тъй като подс. В.К. е действал при пряк умисъл с
ясното съзнание за противоправността на извършваното от него, целейки и
желаейки настъпването на точно определен резултат. Същият е разбирал много добре и целейки именно
настъпването на противоправния резултат - неправомерно да получи чужди парични
средства. Съзнавал е също така, че използва чужда дебитна карта без съгласието
на нейния титуляр, но извършил това, воден от желанието да се снабди с парични
средства.
Мотивите за извършване
на престъплението са - предварително осъзнатата у него потребност да се
снабди с намиращите се в дебитната карта парични средства за своя сметка.
Причини за извършване на престъплението са незачитане на установения в
нашата страна правопорядък, слабите морално волеви задържки на подсъдимия и ниската
му обща и правна култура и правосъзнание.
По вида и размера на
наложеното наказание.
Съобразно принципното начало, свързано със законоустановеността на наказателната репресия съдът
счита, че при определяне на наказанието следва да се съобразят изложената
фактическа обстановка и всички обстоятелства обуславящи вида и размера на наказанието, което да съответства с тежестта на извършеното от подс. К. престъпление.
При индивидуализацията му, съдът отчита по отношение на подс. В.К. като смекчаващи
отговорността обстоятелства – неговите самопризнания, направени в съдебно
заседание пред тази инстанция критичното му отношение към стореното, тежкото му
семейно и материална положение – липса на доходи, тъй като е безработен,
разведен с едно дете, изразеното съжаление, както и сравнително ниския размер
на имотната вреда, а като отегчаващи такива е неговото съдебно минало – осъждан
общо пет пъти до момента.
Окръжният съд,
след като взе предвид гореизложеното, степента на обществена опасност на деянието
и на личността на подс. К., на мотивите и причините за извършването на
престъплението, намира, че наказанието следва да бъде определено при условията
на чл. 54 ал.1 от НК. Налице е превес на смекчаващите вината обстоятелства и съобразявайки
това съдът счита, че наказанието следва да бъде индивидуализирано към
предвидения в закона минимум.
Поради това съдът счита, че на основание чл.
54 ал. 1 от НК следва на подсъдимия да му бъде определено наказание от две
ГОДИНи И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да изтърпи
ефективно при СТРОГ първоначален
режим на изтърпяване в затворническо заведение от ЗАКРИТ тип.
Освен това на подс. В.К. следва да му
бъде наложено и предвиденото в чл. 249 ал.1 от НК допълнително кумулативно наказание
глоба в двойния размер на на вредата а именно 1 309.08 лв., платима в полза на
Държавата.
Тъй като с определение от 18.06.2010 год. по
ЧНД № 1276/2010 год. по описа на РРС на подс. В.К. му е било наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване на основание чл.
66 ал.1 от НК е било отложено и в тригодишния изпитателен срок той е извършил
това ново престъпление, съдът счита, че на основание чл. 68 ал.1 от НК това
наказание следва да бъде приведено в изпълнение и същото да бъде изтърпяно при СТРОГ първоначален
режим на изтърпяване в затворническо заведение от ЗАКРИТ тип.
Съдът счита, че така
определеното на подс. В.К. *** по вид и размер наказание ще изиграе своята възспираща,
възпитателна и превантивна роля. По този начин ще се постигнат визираните в
разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието за индивидуална и генерална
превенция.
По направените по
делото разноски.
При този изход
на делото съдът счита, че подс. В.К., със снета по
делото самоличност следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР сумата
от 176.30 лв.,
представляващи направени разноски в хода на досъдебното производство.
Мотивиран от
горните съображения съдът, постанови присъдата си.
Председател: