№ 156
гр. Варна, 08.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
М. Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20233000500102 по описа за 2023 година
намира следното:
Производството пред настоящия съд се развива по реда на чл. 274, ал. 2,
изр. 1, пр. 2 от ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Х.Д.П. от гр.
Силистра чрез адв. И.Р. от АК-Силистра, против определение №
490/14.12.22г. по в.гр.д. № 301/22г. на ОС-Силистра, с което е отказано
възстановяване по реда на чл. 64, ал. 3 и следващите от ГПК, на срока за
депозиране на въззивна жалба от Х.Д.П., против решение № 464/29.07.2022.,
постановено по гр.д. № 174/2022г. по описа на РС-Силистра. В частната
жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се
претендира неговата отмяна и уважаване на отправеното искане за
възстановяване на срока. Излага се, че решението на районния съд е било
постановено в 16:46 часа на 29.07.22г., но това не може да се отъждестви с
достъпност на съдебния акт, допълнителен аргумент за което е и
обстоятелството, че същото е изпълнявано от съдебната администрация едва
на 01.08.22г. Невъзможността да се даде гласност на съдебния акт на хартиен
носител, обуславя и това да не тече срока за неговото обжалване. Допълва се,
че към посочения момент процесуалният представител на страната е бил в
отпуск и извън пределите на България, както и без достъп до електронно
устройство.
В предвидения срок не е постъпил отговор от насрещната страна
„ТУКАИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес, при
удовлетворяване изискванията за надлежна представителна власт, поради
което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка за
допустимостта на обжалваното определение настоящият състав на съда
1
установи следното:
Въззивното производство е било образувано въз основа на подадената
на 15.08.22г. въззивна жалба от Х.Д.П., насочена против решение №
464/29.07.2022., постановено по гр.д. № 174/2022г. по описа на РС-Силистра.
С определение № 401/05.10.22г. по образуваното в.гр.д. № 301/22г. ОС-
Силистра е върнал подадената въззивна жалба от П. като просрочена и е
прекратил производството по въззивното дело. В срока за обжалване на това
определение са били депозирани молба с вх. № 2632/14.10.22г. с искане до
окръжния съд да възстанови срока за депозиране на въззивната жалба против
решение № 464/29.07.2022., постановено по гр.д. № 174/2022г. по описа на
РС-Силистра, на осн. чл. 64, ал. 2 от ГПК, както и частна жалба с вх. №
2631/14.10.22г., насочена против определение № 401/05.10.22г. по в.гр.д. №
301/22г. ОС-Силистра, на осн. чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК. Последната
е администрирана и приложена към задната корица на въззивното дело, но не
е изпратена на ВАпС и произнасяне по същата към настоящия момент не е
налице.
Съдът се е произнесъл с обжалваното понастоящем определение №
490/14.12.22г. по молбата за възстановяване на пропуснатия срок за подаване
на въззивната жалба.
С оглед на горното следва да се приеме, че обжалваното определение е
недопустимо, тъй като от една страна компетентен да се произнася по
молбата за възстановяване на пропуснат срок е съдът, пред който е следвало
да се извърши просроченото действие (а в случая това е администриращият
въззивната жалба първоинстанционен районен съд) – в този см. виж
Определение № 226/07.06.16г. по ч.гр.д. № 1823/16г. на ІІІ г.о. на ВКС.
От друга страна, сезираният с молбата по чл. 64 ГПК съд, е длъжен да
изчака приключване на производството по частната жалба по чл. 274, ал. 1
ГПК с окончателен акт и едва след това да се произнесе по молбата за
възстановяване на срока. Както е прието в Определение № 179 от 5.05.2022 г.
на ВКС по ч. т. д. № 803/2022 г., I т. о., ТК, за да се произнесе по същество на
подадена молба по чл. 64 ГПК, сезираният с нея съд следва да извърши преди
всичко проверка налице ли са всички условия за съществуването и
надлежното упражняване на право за възстановяване на пропуснат срок. От
правното естество на цитираната молба следва, че правният интерес от
същата за страната по спора, произтича от наличието на постановен акт за
връщане на искова молба, въззивна жалба, касационна жалба или частна
жалба, респ. за прекратяване на съдебно производство, образувано по
изброените по-горе. Като този преграждащ развитието на производството
съдебен акт е постановен поради пропуснат от страната установен от закона
или определен от съда срок, свързан с извършване от нея на дължимо
2
процесуално действие, поради който пропуск исковата молба или жалбата се
явяват нередовни, респ. подадени извън срока. Същевременно, за да се
произнесе сезираният с молбата по чл. 64 ГПК съд, следва определението,
респ. разпореждането за прекратяване, респ. за връщане на съответната
искова молба или жалба, да е влязло в сила, т. е. въпросът дали е пропуснат
срокът като преюдициален за молбата по чл. 64 ГПК, да е окончателно
решен. Тази връзка на преюдициалност е обективно сложил се факт ако
страната, която е подала молбата за възстановяване на срок, е подала и
частна жалба срещу преграждащия развитието на производството съдебен
акт (поради еднаквия начален момент, от който започват да текат еднаквите
срокове по чл. 64, ал. 3 ГПК и чл. 275, ал. 1 ГПК) - от съобщението за
прекратяване, респ. връщане на сезиращата съда молба, респ. жалба. В
случай, че частната жалба бъде уважена, обжалваното разпореждане, респ.
определение ще бъде отменено и интересът от разглеждане на молбата по чл.
64 ГПК ще отпадне (така константната съдебна практика на ВКС –
определение № 265 от 18.06.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2147/2019 г., III г.
о., ГК., определение № 625 от 28.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2963/2017 г.,
IV г. о., ГК., определение № 128/02.04.2020 г. по гр. д. № 797/2020 г. на ВКС,
IV г. о. ). Следва да се съобрази и предвиденият различен процесуален ред, по
който се разглеждат молбата по чл. 64 ГПК и частната жалба по чл. 274, ал. 1
ГПК, доколкото обективно невъзможно е това да стане пред един и същи съд,
а и производството по чл. 274, ал. 1 ГПК принципно може да се развие и като
триинстанционно, ако не са налице отрицателните предпоставки по чл. 274,
ал. 4 ГПК.
Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде
обезсилено като постановено от некомпетентен съд и като постановено при
неприключило преюдициално производство по частната жалба против
определението за връщане на въззивната жалба и за прекратяване на
въззивното производство. Делото следва да се върне на въззивния съд за
изпращането на Апелативен съд-Варна на администрираната частна жалба с
вх. № 2631/14.10.22г., насочена против определение № 401/05.10.22г. по
в.гр.д. № 301/22г. ОС-Силистра, за разглеждането й по реда на чл. 274, ал. 2,
изр. 1, пр. 2 от ГПК, и едва след окончателно произнасяне по същата – да се
прецени наличието на правен интерес от компетентния съд, който да се
произнесе по молбата за възстановяване на срока при наличието на правен
интерес.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОБЕЗСИЛВА определение № 490/14.12.22г. по в.гр.д. № 301/22г. на
ОС-Силистра.
ВРЪЩА делото на ОС-Силистра за изпращането на Апелативен съд-
Варна на администрираната частна жалба с вх. № 2631/14.10.22г., насочена
против определение № 401/05.10.22г. по в.гр.д. № 301/22г. ОС-Силистра, за
разглеждането й по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК. Едва след
окончателно произнасяне по същата – да се прецени наличието на правен
интерес от компетентния съд, който да се произнесе по молбата за
възстановяване на срока при наличието на правен интерес.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4