Р Е
Ш Е Н
И Е
№ . . . .
гр.
Велинград, 23.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на пети март през две хиляди
и дванадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1224 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство е образувано по искова
молба на ищеца В.Й.М., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв-Пещерска,
против Я.Й.К., ЕГН-********** и И.П.К., ЕГН-********** ***.
Предявени е положителен установителен
иск за собственост по чл.124 от ГПК – за признаване за установено по отношение
на ответниците, че ищеца е собственик на първия етаж от двуетажната жилищна сграда
–къща, цялата застроена на 100 кв. метра, с идентификатор №10450.502.1.1,
представлява самостоятелен обект в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор - 10450.502.122, с административен адрес гр. Велинград ул.
Димитър Ив. Масларов” № 14 ет.1, ведно с 1/2 идеална част от общите части на
сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС, находяща се в УПИ- I отреден за имот пл. №
2866 от кв. № 135 по плана на гр.Велинград, при съседи: от две страни улици, Н.К
и А.ПИщеца
твърди, че е съсобственик с
ответниците по силата на
дарение и наследство на следния недвижим имот, а
именно: УПИ - I отреден за имот пл. №2866
в кв. № 135 по плана на гр. Велинград, като целият имот е с площ 360 кв.
метра - застроена и незастроена площ,
при съседи: от две страни улици , Н.К, и А.ПСъсобствеността им в дворното място
била при квоти -7/12 идеални части на ищеца, а за ответниците -5/12 идеални
части. Ищеца твърди и, че е собственик
на първия етаж от двуетажната къща построена в описания по-горе имот, цялата
със застроена площ от 100 кв. м. , ведно с общите части на сградата съгласно
чл. 38 от ЗС - видно от приложения НА № 79, т.I, н.дело № 1 14/26.03.1999 год.
на Нотариус Г. Халачев , с район на действие Районен съд-
Велинград. Съгласно кадастралната карта на имота
одобрена със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК
имота бил с административен адрес гр. Велинград ул. „Димитър Ив. Масларов” №
14, ет. 1, с идентификатор № 10450.502.122.1.1. Въпросния етаж представлявал
самостоятелен обект в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
-10450.502.122.
Твърди още, че с НА №102 том I, н.дело № 100/24.11.2017г.
на нотариус Ем. Ч.с район на действие Районен съд Велинград, тяхната майка Кадифа
К. прехвърлила на ответника Я.К. 4/12 идеални части от жилищната сграда - КЪЩА-
от подробно описаната в посочения имот къща, срещу задължението Я.К. да я гледа
и издържа при нужда и да й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила до сега и
при болест и старческа немощ. С посочения нотариален акт тя прехвърлила на
ответника 4/12 идеални части от имот, който не притежава, тъй като е собственост
на ищеца, видно от приложените нотариални актове.
Настоява се на това, че
тъй като никой не може да прехвърля собственост повече
от това което притежава за ищеца бил налице правен интерес от настоящия иск.
Възоснова на така очертаната обстановка се иска да се
приеме за установено по отношение на Я.К. и И.К.
,че ищеца е
собственик първия етаж от двуетажната жилищна сграда - КЪЩА, цялата
застроена на 100кв. метра, с идентификатор №10450.502.1.1, представлява
самостоятелен обект в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.502.122,
с административен адрес гр. Велинград ул. Димитър Ив. Масларов” № 14 ет.1, ведно
с 1 /2 идеална част от общите части на сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС, находяща
се в УПИ- I отреден за имот пл. № 2866 от кв. № 135 по плана на гр.Велинград,
при съседи: от две страни улици, Н.К и А.П В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответниците Я.Й.К. и И.П.К.,
в който оспорват иска и излагат следното
становище: От иска и по точно от НА №79/1999г. не било ясно показано за коя
къща се отнася. Според НА № 58/1961г. била закупена само земя, но не и жилище.
Имало къща, която била построена през 1961/1962г.
Твърди
още, че през 1975г. излязло Постановление на МС, че българските граждани не
могат да притежават повече от 120 кв.м. Тогава майка му Кадифа П. и баща му Й.К.
са дарили на ответника част от къщата с НА № 417/1975г.
Съществуващата къща през 1978г. при
земетресението през 1977г. била сровена, тъй като през м.10.1977г. държавната
комисия определила къщата за необитаема. През м.11.1977г. се събрали
съсобствениците: Й.Спасов К.,
Кадифа П.К., Я.Й.К. и И.П.К. и решили да построят нова къща, различна от
старата, тъй като било дадено обезщетение на двамата – Й.и Я.К..
В последствие през 1978г. съборили
старта къща и започнали да строят нова къща, като я строили Я. и Й.Козлодерови.
Твърдят още, че до 1980г. ответниците
работели в гр.Средногорие и живеели там, но през 1980г. се завърнали във
Велинград. Тогава ответникът поставил въпроса да разделят жилището, тъй като се
водило на двамата, но Й.Спасов К. отказал и това продължило до смъртта му.
През 2016г. решели да уредят въпросите
с наследството. При разговор с нотариус Мария Рангелова, след като разгледал
нотариуса документите им казала, че от наследството Кадифа П.К. има право на
4/12 ид. части, Я.К. на 1/12 ид. част и В. Й.М. на 1/12 ид.част. Тогава Кадифа
решила, че правото което има от 4/12 ид части ще продаде на ответника Я.. Така
с НА № 129/08.11.2016г. му продала своя дял от 4/12 ид.части.
През 2017г. решили да разрешат и
въпроса с жилището. При разговор с нотариус Е.Ч., след като разгледал нотариуса
документите им казал, че кой на какво има право от жилището, а именно: Кадифа П.К.
има право на 4/12 ид. части, Я.К. на 6/12 ид. част и В. Й.М. на 1/12 ид.част.
От своя страна Кадифа К. решила да даде своя дял от 4/12 ид.части на Я.К. , тъй
като В.М. нямало от 10 години. Тази сделка била извършена с НА №
102/24.11.2017г. Така къщата била разделена между Я.К., като съсобственик и
наследник, Кадифа П.К. и В. Й.М. – наследник, но разделянето не се отнасяло за
последната.
По тези съображения намират иска за
неоснователен.
В с.з. ищеца
лично и чрез пълномощника си адв.Пещерска, подържа предявения иск и иска
уважаването му, с подробни съображения в защита. Претендира разноски.
В с.з. ответниците
от тях лично Я.К. и с
пълномощника им адв.Деспотски, окпорва иска и подържа възраженията си.
Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
От
представения НА за покупко продажба на недвижим имот №58 от 18.03.1961г. е
видно, че по силата на тази сделка собственика Марийка Оскова е продала на Й.Спасов
К. и той е станал собственик на следния имот: Дворно място с площ от 465 кв.м.,
находящо се в гр.Велинград, кв.Лъджене, от което дворно място 390 кв.м са
обособени в п.I с № 1108
и1607 от кв.175, а останалите 75 кв.м. са отредени за улица.
От
представения НА за дарение № 413/27.02.1975г. се установява, че съпрузите Й.Спасов К. и Кадифа
П.К. са дарили на сина си Я.Й.К. следния свой собствен имот: Втори етаж от
жилищна сграда, застроена на 108 кв.м., която е застроена в този имот.
От представения
НА за дарение № 79/26.03.1999г. се
установява, че съпрузите Й.Спасов К. и Кадифа П.К. са дарили на дъщеря
си В.Й.М. следния свой собствен имот: ½ ид.част от Дворно място с площ
от 380 кв.м., представляващо УПИ I–2866 от
кв.135 по плана на Велинград, ведно с Първия етаж от жилищна сграда, застроена
на 108 кв.м., която е застроена в този имот.
От
представеното удостоверение за наследници на Й.Спасов К., ЕГН **********, е
видно той да е починал на 10.02.2014г., като женен и след смъртта си да е
оставил за свои наследници по закон съпруга и две деца: съпруга Кадифа П.К.,
син ответника Я.Й.К. и дъщеря ищцата В.Й.К.. След него и на 21.05.2018г. е починала
съпругата му Кадифа.
Видно от НА
№129/08.11.2016г. и от НА №102/24.11.2017г. за покупко продажба на недвижим
имот е, че след смърта на Й.К. съпругата му Кадифа Козлждерова е продала на
сина си Я.Й.К., с първата сделка 4/12 ид. части от Дворно място с площ от 380
кв.м., представляващо УПИ I–2866 от
кв.135 по плана на Велинград, а с втория 4/12 ид. части от Масивна жилищна
сграда-къща, състояща се от два жилищни етажа и таван със ЗП от 100кв.м,
построена в УПИ I–2866 от
кв.135 по плана на Велинград, срещу задължението да я гледа и издържа при
нужда.
От
представеното Удостоверение №670/09.11.2017г. се установява, че в УПИ I–2866 от кв.135 по плана на Велинград е построена
жилищна сграда със ЗП от 100 кв.м. състояща се от два жилищни етажа и таван, с
одобрени строителни книжа, Строително разрешение № 85/26.04.1978г. /представено
по делото/ и Протокол за строителна линия № 109/12.07.1978г.
Според
Удостоверение за граждански брак Я.Й.К. е сключил брак с И.П.К. на 23.11.1969г.
Тъй като сделките обективирани в НА №129/08.11.2016г. и НА №102/24.11.2017г. за
покупко продажба на недвижим имот са извършени по време на брака им, то и
двамата съпрузи са стнали приобретатели на проданите с тях 4/12 ид. част от
дворно място и построената в него къща.
Предвид така
установеното от фактическа страна съдът формира и правните си изводи: Безпорно
се установява, че съпрузите Й.Спасов К. и Кадифа П.К. са били собственици на
имотите: Дворно място от 380 кв.м, съставляващо УПИ I–2866 от кв.135 по плана на Велинград и построена в него жилищна сграда
със ЗП от 100 кв.м. състояща се от два жилищни етажа и таван. По силата на
извършени две дарения обектвирани в НА за дарение № 413/27.02.1975г. и НА за
дарение № 79/26.03.1999г. съпрузите са се разпоредили със собствеността си
върху жилищната сграда, като са дарили Първия етаж на дъщеря си В.М., а втория
на сина си Я.К.. Тоест разпоредили са се с цялата собственост върху къщата.
Освен това са дарили и ½ ид. част от дворното място на дъщеря си В.М..
При което и останали са собственици само на ½ ид.част от дворното място.
След смъртта
на Й.Спасов К. е прекратен и бракът му със съпругата Кадифа П.К.. При което и
притежваната от тях собственост върху ½ ид.част от дворното място е
преминала към наследницине по закон – съпруга син и дъщеря, при квоти 4/6 за
съпругата Кадифа и по 1/6 за двете им деца – В. и Я.. Тъй като става въпрос за
собственост върху ½ ид част от дворно място, то съпругата е стнала
собственик на 4/12 ид.части от цялото дворно място, а двете им деца – В. и Я.
на по 1/12 ид.част.
След като се
установява, че Кадифа К. е била собственик на ½ ид част от дворно място,
то и няма никаква пречка да се разпореди с тази си собственост, като я продаде
на сина си Я.К.. Именно това е и направено със сделката обективирана в НА
№129/08.11.2016г.
Не така стои
въпроса с построената в дворното място жилищна сграда – къща на ЗП от 100кв.м.,
тъй като Кадифа К. не собственик на тази сгарда, понеже е дарила първия и
втория етаж от нея на двете си деца. Ето защо и нямало е как да продаде на сина
си Я.К. каквато и да било част от къщата, тъй като не собственик на тази
сграда. При което и сделката за продажба обективирана в НА №102/24.11.2017г. на
4/12 ид. части от Масивна жилищна сграда-къща, състояща се от два жилищни етажа
и таван със ЗП от 100кв.м, построена в УПИ I–2866 от кв.135 по плана на Велинград не е породила цяляното с нея вещно
прехвърлително действие, тъй като никой не може да продаде имот който не
притежава.
Напълно
неоснователни съдът намира възраженията на ответника, че не ибло ясно за коя
къща става въпрос и ищеца не е стнал собственик на първия етаж от къщата, тъй
като съществуващата къща е била съборена през земетресението през 1970г. и на
нейно място е изградена друга, поради следното: Съгласно издадените строителни
книжа и документи въпросната жилищна сграда на 100 кв.м. е построена през
1978г. А сделката дарение обективирана в НА за дарение № 79/26.03.1999г., по
силата на която е надерена ищцата В.М. е извършена почети 20 години по-късно.
При което не само е напълно ясно коя е дарента къща, но и по селата на това
дарение ищцатае станла собственик на ½ ид. част от дворно място
представляващо УПИ I–2866 от
кв.135 по плана на Велинград, ведно с Първия етаж от построента в него Масивна
жилищна сграда-къща, състояща се от два жилищни етажа и таван със ЗП от
100кв.м. Дори и през 1970г. съществуващата до тогава къщата да е била съборена
и на нейно място да е пстроена друга, то това няма никаво отношение към
извършеното дарение.
От
представената Скица № 15-295374/03.04.2019г. издаден от АГКК –пазардижик се
установява, че дворонто място с площ от 380 кв.м. представляващо УПИ I–2866 от кв.135 по плана на Велинград в момента и
имот с идентификатор 10450.502.122, а построената в него две етажна жилищна
сграда е имот с идентификатор 10450.502.122.1, който имот е с административен адрес гр. Велинград
ул. Димитър Ив. Масларов” № 14. Според представената Скица № *********/11.10.2018г.
Първия етаж от сградата е с идентификатор 10450.502.122.1.1 и неин собственик е
ищеца В.М..
Ето защо и
съдът намира за установено по делото, че ищеца В.М. е собственик на Първия етаж от двуетажната жилищна
сграда –къща, цялата застроена на 100 кв. метра, с идентификатор
№10450.502.1.1, представлява самостоятелен обект в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор - 10450.502.122, с административен адрес гр.
Велинград ул. Димитър Ив. Масларов” № 14, находяща се в УПИ- I отреден за имот
пл. № 2866 от кв. № 135 по плана на гр.Велинград. До колкото собствеността
върху етаж от жилищна сграда превинава заедно със съответните общи части от
сградата, а къщата е на два е тажаж, то
и ищеца е собственик и на 1/2 идеална част от общите части на сградата
по смисъла на чл. 38 от ЗС. При което и предявения установителен иск е
основателен и като такъв ще се уважи.
С оглед уважаването на иска и разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да изплати на ищеца направените от него разноски в размер на 580 лв.,
включващи 50лв. платена държ.такса и 500лв. адв.възнаграждение.
С
оглед изхода от спора ответниците нямат право на разноски, а направените от тях
такива остват за тяхна сметка.
Предвид горните мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между В.Й.М., ЕГН ********** ***
и Я.Й.К., ЕГН**********
и съпругата му И.П.К., ЕГН ********** ***, че В.Й.М., ЕГН ********** е
собственик на имота: Първия етаж от двуетажната жилищна сграда –къща, цялата
застроена на 100 кв.метра, с идентификатор №10450.502.1.1, представлява
самостоятелен обект в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор -
10450.502.122, с административен адрес гр. Велинград ул. Димитър Ив. Масларов”
№ 14 ет.1, ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата по смисъла на
чл. 38 от ЗС, находяща се в УПИ- I отреден за имот пл. № 2866 от кв. № 135 по
плана на гр.Велинград, при съседи: от две страни улици, Н.К и А.ПОсъжда Я.Й.К.,
ЕГН********** и съпругата му И.П.К., ЕГН ********** ***, да заплатят на В.Й.М.,
ЕГН ********** *** , Сумата от 580 лева (петстотин и осемдесет лева) разноски
по делото.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)