№ 10590
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110105933 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “фирма” ЕАД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление
адрес представлявано от A.в, с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника А. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес адрес, че същия дължи на ищеца следните
суми: сумата от 193,58 лева -главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се на адрес:
адрес, аб.№ 150043, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение –09.09.2022 г. до окончателното плащане на
дължимото, сумата от 47,91 лв, представляваща законна лихва за забава за периода
15.09.2019 г. до 23.08.2022 г., сумата от 11,16 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
от 09.09.2022 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 2,73 лв. за периода от
01.10.2019 г. до 23.08.2022 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енергия топлинна
енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет страницата на
дружеството. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Техем сървисис” ЕООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове. Същият признава изцяло иска по
1
основание и размер. Моли съда да присъди на ищеца разноски в минимален размер.
С молба, подадена на 15.05.2023г., ищеца признава, че задълженията на ответника са
изплатени в цялост. Претендира присъждане на разноски в исковото и заповедното
производство.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
исковата молба и молбата от 15.05.2023г. Моли съда да постанови решение съобразно
направеното от ответника плащане. Претендира разноски, за което представя списък.
Ответника се явява лично. Моли съда да отхвърли предявените искове, поради
извършено плащане. Възразява да бъдат присъдени разноски на ищеца.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Ответника по делото в отговора на исковата молба прави признание на иска, което
съдът намира, че не противоречи на закона и на добрите нрави, нито пък е свързано с право,
с което ответникът не може да се разпорежда. В същото време обаче ищеца навежда доводи
за извършено плащане на процесните вземания и погасяване на задълженията от ответника
в хода на процеса, което се поддържа от процесуалния представител в съдебно заседание.
При тези данни, съдът намира предявените искове за изцяло неоснователни, поради
извършено плащане на претендираното вземане в хода на производството и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
настоящия случай тази хипотеза не е налице, доколкото исковата сума е платена в хода на
процеса и ответника е дал повод за завеждане на делото. С оглед на това само ищеца има
право на разноски, каквото искане същия изрично е направил. В съответствие с възприетото
в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето производство да се
произнесе и по разноските, направени в предхождащото го заповедно такова, като
разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото.
Ищеца е направил разноски в общ размер на 450 лв., от които 200 лв. за внесена
държавна такса и 250 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 450 лв., представляваща направени по настоящото дело
и по ч.гр.д.№ 49207/2022 г. по описа на СРС разноски.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “фирма” ЕАД, ЕИК номер, със седалище и адрес на
управление адрес представлявано от А. А., за признаване за установено по отношение на А.
Г. Т., ЕГН: **********, с адрес адрес, че последния дължи на ищеца следните суми: сумата
от 193,58 лева -главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се на адрес: адрес, аб.
№ 150043, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение –09.09.2022 г. до окончателното плащане на дължимото,
2
сумата от 47,91 лв, представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до
23.08.2022 г., сумата от 11,16 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
09.09.2022 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 2,73 лв. за периода от
01.10.2019 г. до 23.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед №26948/23.09.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 49207/2022 г. на СРС, 159
състав.
ОСЪЖДА А. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес адрес, да заплати на “фирма” ЕАД,
ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес сумата от 450,00 лв. (четиристотин
и петдесет лева), представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по
ч.гр.д.№ 49207/2022 г. по описа на СРС.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да се
докладва с частно гражданско дело № 49207/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3