№ 229
гр. П. 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20235200500258 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд П. постановено по гр. д. №3910 по описа на
съда за 2021 година е допусната съдебна делба между Т. Х. М., с ЕГН
**********, с адрес: гр.К., ул.“Т.“ №6, ет.1, ап.2, съдебен адрес: гр.К.,
ул.“Д.С.“ №8, Д. Х. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр.П. ул.“О.“ №15 и В. Х.
Г., с ЕГН **********, с адрес: грН., кв.“Ф.“ №52, ет.4, ап.14 на следния
недвижим имот:
- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.1138.4.3 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-
18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект е със Заповед №18-8210-07.08.2019г. на Началник на СГКК - П. с адрес
на имота: гр.П. ул."О." №15,ет.2,намиращ се в сграда с идентификатор
55155.503.1138.4, предназначение жилищна сграда - многофамилна, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.503.1138; с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1; площ от 50.66 кв.м., ведно със стълбище от 4,7 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 55155.503.1138.4.2, под
обекта: 55155.503.1138.4.1, над обекта - няма /съгласно Схема №15-1154773-
25.10.2021г. на СГКК, гр.Пазарджик/.
1
Правата на страните върху допуснатия до делба недвижим имот, приети
от съда са, както следва: за ищцата Т. Х. М. 1/3 ид.ч., за ответницата В. Х. Г. -
1/3 ид.ч. и за ответницата Д. Х. Х. - 1/3 ид.ч.
В срок така постановеното решение е обжалвано от В. Х. Г. ,чрез
процесуалния и представител адв.П., само в частта , с която са определени
правата на страните в допуснатия до делба имот.
Жалбоподателката счита ,че тази част решението е неправилно, поради
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и е необосновано.
Съдът приел,че правата на страните в делбения имот са равни - по 1/3
ид.ч. До този извод съдът достигнал, анализирайки документи, които не са
събрани като доказателство по делото и за тях страните узнали с крайния
съдебен акт. Съдът направил служебна проверка по гр. дело №1795/1989г. и
установил, че се касае за постигната и одобрена спогодба за делба.
Такова действие на съда съставлявало съществено процесуално
нарушение, с което се накърнява правото на защита на всяка една от страните.
Въпреки направената служебна проверка по гр. дело №1795/1989г.,
съдът не констатирал и не приемал в цитираното делбено производство , в
което е участвал само Х.Х., да е на наследствен имот, при което Д.М.А. не би
станала собственик на поставения в дял на съпруга й делбен имот, ако при
делбата не са възникнали вземания за уравняване на дялове.
При делба на имот, който не е наследствен, Д.М.А. би станала
собственик в режим на СИО на придобития в резултат на делбата имот. Тъй
като няма данни процесният имот да е бил наследствен, то дори да е
допустимо, тези факти да бъдат изследвани от съда служебно, следвало се
1
достигне до извод, че Д.А. е придобила /2 ид.ч. от имота в режим на СИО.
Съдът приемал, че не е платена парична сума за уравняване на дял, но
това не означавало, че вземания за такова уравнение не са били възникнали
при делбата, като без значение е извършено ли е реално плащане.
Жалбоподателката счита, че правата на страните върху процесния
делбен имот са такива, каквито са посочени от нея с отговора на исковата
молба, а именно: за Т. М. 5/12 ид.ч., за В. Г. 5/12 ид.ч и за Д. Х. 2/12 ид.ч.С
такъв размер на правата се съгласил и процесуалния представител на ищцата.
Моли Решение №113/06.02.2023г. постановено по гр.д.№3910/2021г. на
Пазарджишки районен съд, да бъде отменено , в частта за определените
между страните делбени квоти от по 1/3 за всеки съделител, като вместо това
се постанови друго такова, с което да се приеме, че правата на страните върху
делбения имот са както следва: за Т. М. 5/12 ид.ч., за В. Г. 5/12 ид.ч и за Д. Х.-
2/12 ид.ч.
От ответниците по жалбата писмен отговор не е постъпил.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
2
решение ,за да се произнесе по съществото на спора при условията на чл.269
от ГПК ,взе предвид следното:
Иска е за делба – с правно основание чл.34 от ЗС.
Производството е във фаза по допускане на делбата.
В исковата си молба против Д. Х. и В. Г. ищцата Т. М. твърди, че са
наследници на Х.Г.Х., починал на 04.05.2018 год. бивш жител на град
Пазарджик.
В наследство от общия им наследодател Х.Г.Х. , баща на ищцата ,
останал следния имот, а именно: 1/3 / една трета / идеална част от дворно
място съставляващо имот пл № 6219, в кв. 405 , а съгласно скица на поземлен
имот № 15-1154771- 25.10.2021 год. на СГКК - град Пазарджик поземлен
имот с идентификатор 55155.503.1138, ведно със западното жилище на втория
етаж с площ от 43 кв.м. от построената в имота двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 55155.503.1138.4.3 съгласно схема N9 15-1154773-25.10.2021
год. , подробно описан в нотариален акт № 55, том IV, дело N9 1385 / 1989
год.
Не можели доброволно да поделят имота ,поради което моли да бъде
допусната делба при квоти 8/36 идеални части за ответницата Д. Х. Х. , 14/36
идеални части за ответницата В. Х. Г. и 14/36 идеални части за ищцата.
Постъпил е писмен отговор от Д. Х.. Тя не е възразила по
основателността на иска , що се отнася до наличие на съсобственост между
страните. Направила е изявление в писмения си отговор, че страните са в
преговори за ликвидиране съсобствеността върху имота, чрез изкупуване
дяловете от един от съделителите. В този писмен отговор становище относно
размера на правата не е изразено.
Постъпил е писмен отговор от В. Г. , представлявана от адв. П..
Тази ответница е изложила доводи за нередовности на исковата молба ,
но що се касае до предмета на делба – по отношение на претенцията за делба
на 1/3 идеална част от дворното място и с оглед квадратурата на жилищния
имот.
Тя намира иска за основателен , доколкото не оспорва наличие на
съсобственост , но оспорва размера на правата , посочени в исковата молба.
Не се оспорват твърденията ,че Х.Г.Х. е общ наследодател на В. Г., Т.
Х. М. и Д. Х..
Не оспорва още ,че след смъртта му е останал в наследство недвижимия
имот , описан в исковата молба – идеална част от дворно място, в което е
построено самостоятелно жилище.
Твърди, че правата , при които следва да бъде допусната делбата са- за
ищцата Т. М. - 14/36 ид.ч., за В. Г. - 14/36 ид.ч и за Д. Х. - 8/36 ид.ч. по
отношение на дворното място и при квадратура на недвижимия имот 43
кв.м.,съответно 5/12 за дъщерите и 2/12 за втората съпруга.
3
Описаните имоти били придобити в режим на имуществена общност от
1
Х.Х. и Д.М.А. през време на сключения между тях брак, при квоти от по /2
за всеки от съпрузите. След смъртта на Д.М.А. през 2005г.(когато вече е
разведена с Х.Х.), дъщерите й Т. М. и В. Г. са наследили притежаваната от
нея1/2 ид.ч. от описаните по-горе имоти.
През 2006г. Х.Х. сключва брак с Д. Х., от който нямат деца.
След смъртта си, Х. е оставил в наследство при квоти от по 1/3 за всеки
от наследниците -Т. М., В. Г. и Д. Х., притежаваната от него 1/2 идеални
части от описаните имоти, поради което и правата били такива , каквито
ответницата ги сочи.
С допълнителна молба ищцата е уточнила ,че предмет на иска за делба е
западното жилище на втория етаж от жилищната сграда на 43 кв.м. , както е
описано в исковата молба, като дворното място представлявало обща част.
Подържа иска за делба при първоначално посочените права ,като не излага
обстоятелства и не сочи доказателства относно времето и начина на
придобиване на имота , съответно възникнала ли е върху него съпружеска
имуществена общност , както се твърди от ответницата В. Г. в писмения
отговор.
Изразявайки становище по съществото на спора процесуалния
представител на ищцата приема , че правата върху имота са такива ,каквито
са посочени от процесуалния представител на ответницата В. Г. – адв.П..
Процесуалния представител на Д. Х. изразява становище ,че правата са
по 1/3 идеална част за всяка от страните.
Въззивният съд като инстанция по същество обсъди редовността на
исковата молба и намери ,че тя е нередовна. Прието е в съдебната практика-
Решение № 210 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1900/2014 г., I г. о.,
Решение № 131 от 4.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2393/2015 г., II г. о. ,че за
допускане на съдебна делба на недвижим имот е необходимо да се установи,
че имотът е съсобствен на страните, което изисква при предявяване на иска да
е ясно на какво основание е възникнала съсобствеността, а когато произтича
от наследяване трябва да се посочи кои са наследниците и на какво основание
наследодателят е притежавал правото на собственост – чл.341 ГПК- на това
последно изискване ,конкретната искова молба не отговаря и това именно е
довело до постановяване на съдебно решение ,което се основава на несъбрани
по надлежния ред доказателства.
Съдът е изпълнил задължението си да даде на страните /доколкото в
делбения процес съделителите имат двояко качество на ищци и на ответници/
точни и конкретни указания за отстраняване на нередовността на исковата
молба. Първата инстанция не е изпълнила тези си задължения, а те касаят
допустимостта на иска и постановеното по него решение, за което, въззивната
инстанция следи служебно, то въззивната инстанция е оставила исковата
молба без движение и е дала указания за отстраняване на нередовностите.
4
Действия по отстраняване на нередовностите не са предприети от
страните.
При това положение , имайки предвид характера на производството и
въпросите ,които следва да бъдат разрешени в първата му фаза , съдът намира
,че постановеното решение е недопустимо , като постановено по нередовна
искова молба , която не е поправена въпреки указанията на съда и следва да
бъде обезсилено , а производството по делото – прекратено.
Приетото в тт.4 на ТР № 1 от 2001 година не е загубило силата и при
действието на актуалния процесуален закон.
Без отстраняване на нередовностите на исковата молба , което пък да
позволи на съда да разпредели доказателствената тежест, поставеният спор не
може да бъде разрешен , тъй като не може да се стигне до еднозначен извод
за правата на страните в съсобствеността , по който въпрос съдът е длъжен да
се произнесе в това производство.
Не са налице условията , при които съдът може да събира служебно
доказателства , тъй като в конкретния случай се касае по-скоро за въпроси
касаещи основателността на претенцията.
Поради изложеното , съдът намира ,че обжалваното решение следва да
бъде обезсилено , а производството по делото – прекратено.
Като се има предвид характера на производството и поведението на
страните пред въззивната инстанция , съдът намира ,че разноски не се дължат.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение на Районен съд П. постановено по гр. д. №3910
по описа на съда за 2021 година и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5