Решение по дело №808/2017 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 93
Дата: 14 март 2018 г. (в сила от 27 февруари 2020 г.)
Съдия: Татяна Любенова Коцева
Дело: 20177080700808
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 93

 

гр. Враца, 14.03.2018 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,  шести състав, в публично заседание на 15.02.2018г. / петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година/ в състав:

АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА

 

при секретаря  Даниела Монова,  като разгледа докладваното от съдия Коцева  адм. дело № 808 по описа на АдмС – Враца за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.).

Образувано е по жалба на   И.Г.Г. ***  против ЗАПОВЕД № 1015-06-189/13.11.2017г. на Директора на ТП на НОИ-***, с която  на същата е наложено дисциплинарно наказание * по ЗДСл. С жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, неправилна, необоснована, несъобразена с изискванията на закона и постановена при нарушение на административно производствените правила. Излагат се съображения за това и се  иска отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна и неправилна.

В с.з. жалбоподателят се представлява от *Л.В., която поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорената заповед. Твърди се, че от многобройните доказателства и най вече от решението на комисията по установяване и предотвратяване конфликт на интереси, което е прието като доказателство по делото, безспорно е установено, че не е налице твърдяното нарушение.  Претендират се разноски по делото по чл.38, ал.2 вр.ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата в минимален размер по Наредба №1/2004г., тъй като жалбоподателката й е близка и не е заплащала адвокатски хонорар.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ-*** чрез представено по делото писмено становище  оспорва жалбата, като неоснователна и моли за решение, с което да се потвърди заповедта, като правилна. Излагат се съображения в тази насока.

По делото е прието  заверено копие на административната  преписка  по  оспорената  заповед.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка  с  доводите  на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал.1 АПК, от надлежна страна и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.  Разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

С  оспорената  ЗАПОВЕД № 1015-06-189/13.11.2017г.  на Директора на ТП на НОИ-*** на основание чл.97, ал.1 ЗДСл. вр. чл.89, ал.1 и ал.2,т.5 ЗДСл., вр. чл.93, ал.1 вр. чл.90, ал.1,т.2 ЗДСл., вр.чл.12, ал.1 и ал.2 и чл.13, ал.1 вр.чл.22, ал.1 Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/, вр. чл.19, ал.1 Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси/ЗПУКИ/, вр. Заповед №1016-40-97/01.02.2017г. изм.  със Заповед №1016-40-432/04.05.2017г. на Управителя на НОИ  е наложено дисциплинарно наказание * на И.Г.Г. на длъжност ** за извършено от нея нарушение на чл.89, ал.2,т.5 ЗДСл. вр. чл.12, ал.1 и ал.2 и чл.13, ал.1 КПСДА вр. чл.19, ал.1 ЗПУКИ. В  заповедта   е прието, че   служителката И.Г. , в качеството й на ** е участвала в производство по отпускане на пенсии на свързано с нея по см. на § 1,т.1 ДР на ЗПУКИ лице-Е.О.П. Обстоятелството относно свързаност на лицата е установено от извършена справка в ЕСГРАОН.  Прието е, че служителката е подписала искане № 2112-06-943/15.11.2016г. за издаване на документи във вр. с подадено заявление за пенсиониране от Е. П., което доказва наличието на знание и информираност у служителката за обстоятелството, че Е.П. е подал въпросното заявление до ТП на НОИ-Враца с № 2112-06-943/24.10.2016г. за отпускане на пенсия за инвалидност. Прието е, че при извършените в хода на дисциплинарното производство проверки, служителката пряко се е ангажирала с участието в процеса по събиране на необходимите документи по отпускането на пенсията, видно от резолирането на задачи за изпълнение от длъжностни лица на ответника във вр. с подадено от лицето заявление. В оспорената заповед адм.орган се е позовал и на констатации от проверка в доклад изх. № 1029/40-8332-2/08.09.2017г., ведно с доказателства към него, доклад  изх.№ 1029/40-8332-6/29.09.2017г. и доклад изх.№ 1029/40-8332-9/18.10.2017г. Във вр. с наложеното дисциплинарно наказание от служителката са изискани писмени обяснения с писмо изх. № 1056-06-19/13.11.2017г.  и такива са дадени от лицето, които са приети от дисциплинарнонаказващия орган на 13.11.2017г./стр.19-26/.

От приложената дисциплинарна преписка се установява, че със Заповед № 1016-0-850/21.08.2017г. на подуправителя на НОИ  е наредено да се извърши специализирана извънпланова проверка във вр. с отпускането на пенсия на Е.П., като проверката е възложена на длъжностни лица, служители  от инспектората на НОИ, поименно посочени/стр.46/. Във вр. с издадената заповед от  ръководител инспектората  с писмо изх. № 029-40-8016-1/25.08.2017г. до И.Г., чрез Директора на ТП на НОИ е изискана информация подробно посочена в писмото/стр.42/. Съща така с писмо изх.№ 1029-40-8018/21.08.2017г. ръководител инспектора е изискал от ТП на НОИ-Б. копие на документите от пенсионното досие на Е. О. П. /стр.43/, като същият е отговорил с писмо изх.№ 1029-01-349022.08.2017г./стр.73/.   Информация относно пенсионното досие на лицето е  изискана  и от Директора на ТП на НОИ-Враца с писмо изх.№ 1029-40-8016/21.08.2017г./стр.45/ и същата ведно с документите е представена с писмо изх.№ 1130-06-420/1/23.08.2017г./стр.4-75/.  По повод исканата информация от И.Г. до ръководител инспекторат  е дадено писмено обяснение изх.№ 1130-06-431/2 от 29.08.2017г./стр. 55-56/.  Във  вр.  с  извършената проверка, наредена с горепосочената заповед  е съставен доклад изх.№ 029-40-8332-2/08.09.2017г. от ** К. П., в който подробно са отразени констатациите от проверката въз основа на които е направено предложение срещу служителката И.Г. да се образува дисциплинарно производство/стр.38-41/. С докладна записка изх.№ 1029-40-8332-4/19.09.2017г. на ръководител инспектората е  предложено на подуправителя на НОИ да се образува дисциплинарно производство срещу И.Г./стр.37/.  Във вр. с докладната записка от **“ А. П. е дадено писмено становище до управителя  изх.№ 1029-40-8332-6/29.09.2017г. с което е предложено във вр. с образуване на дисциплинарно производство да се изисква становище от Дирекция „Правна“/стр.30-31/, като от директора на Дирекция“Правна“ е дадено писмено становище изх.№ 1029-40-8332/18.10.2017г./стр.32-34/.

Със заповед № Д-57/10.04.2013г.  на  Директора на ТП на НОИ-*** е определена И.Г. заедно с други две лица да издава разпореждания във вр. с пенсиите/стр.60/, а от заповед №40/27.02.2014г. е видно, че служителката е сред лицата на които е наредено как и кога да се полагат съответните печати/стр.61/. Приложена е и длъжностна характеристика за длъжността началник отдел/стр.64-67/.

Със заповед № Д-3/06.01.2009г. на Директора на ТП на НОИ-*** е наредено всички служители заемащи публични държавни длъжности да подават декларации по чл.12,т.2 ЗПКИ пред Директора на ТП на НОИ-Враца, като в т.3  е посочено, че при съмнение за конфликт на интереси лицето заемащо публична длъжност е длъжно писмено да заяви това обстоятелство пред ответника, който се произнася с писмен акт. Към заповедта е налице списък за запознаване на лицата със заповедта срещу подпис, като под номер 18 фигурира И.Г./стр.68-69/.

Приложена е по делото и преписката по отпускане на пенсия на лицето Е.П. /стр.85-134/. В същата се съдържа искане изх.№ 112-06-943/2/15.11.2016г. във вр. със заявлението на Е. П. подписано от Началник отдел “Пенсии“ - И.Г./стр.131/.

Със заповед №1016-40-97/01.02.2017г. на управителя на НОИ е възложено на директорите на ТП на НОИ правомощията на дисциплинарно наказващ орган /стр.36/, като същата е изменена с последваща заповед №1016-40-432/04.05.2017г./стр.35/.

Приложени са по делото: заповед №7052/15.08.2017г., издадена от ответника, с която на И.Г. е разрешено ползването  на отпуск, считано от  29.08.2017г. - 15.09.2017г.  и  болничен лист за ползване на отпуск по болест от 07.02. до 27.02.2017г./стр.145-146/; решение №РС-162-17-066/14.12.2017г. на КПУКИ с което решение не е установено  конфликт на интереси по отношение на И.Г. във вр. с подписване на искане № 2112-06-943/2 от 15.11.2016г./стр.148-151/.Налични по делото са и докладна записка от И.Г. до Директора на ТП на НОИ-***  вх.№ 007-06-57/05.10.2015г. относно автоматизирано разпределение на заявленията чрез АИС“Архимед“/стр.160-163/.

Във вр. с изискана информация от съда по делото е представена справка от  НОИ изх.№ 029-40-20831/07.02.2018г., изготвена от гл.експерт С.М., в която е посочено, че автоматизирана информационна система Архимед позволява изключването на служител от автоматизираното разпределение на преписки по време на отпуск. За времето от 24.10. до 19.12.2016г.,  когато е протекло производството по отпускане на пенсия на Е. П. в **,  не е въведен отпуск на И.Г.. Посочва се, че системата автоматично генерира задачи от името на началника на отдела И.Г., както и че освен автоматичното генериране от системата не са отбелязани резолюции и задачи от И.Г. в регистрационната карта/стр.165/. Към справката е приложена разпечатка от системата  за  периода 24.10.2016г.- 13.01.2017г./стр.166-180/.

Приетите по делото писмени доказателства, представляващи съдържание на административната преписка, не са оспорени от страните по делото и не е открито производство по тяхното оспорване по реда на чл.193, ал1 ГПК вр. чл.144 АПК, поради което съдът ги кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд-Враца,  при спазване на изискванията на чл. 168, ал.1-3 АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по   чл. 146,  т.1-5 вкл. АПК,  прави следните правни изводи:

Съгласно представената по делото заповед №1016-40-97/01.02.2017г. изм. с последваща заповед №1016-40-432/04.05.2017г.  на управителя на НОИ е възложено на директорите на ТП на НОИ правомощията на дисциплинарно наказващ орган, поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган.  Заповедта е издадена в изискуемата от чл.97, ал.1 ЗДСл писмена форма и в предвидения в чл.94, ал.1 ЗДСл двумесечен срок от откриване на нарушението за налагане на дисциплинарно наказание, не по-късно от една година от извършването му. От  данните по делото е видно, че тези срокове са спазени. Срокът за налагане на дисциплинарно наказание тече от момента когато ДНО е узнал за извършеното нарушение, в конкретния случай от постъпването на доклада при ответника, на който същия е бил изпратен от НОИ-София с писмо от 29.09.2017г., а оспорената заповед е издадена на 13.11.2017г.  При това положение заповедта е издадена в предвидените срокове. Не може да се приеме, че срокът за налагане на дисциплинарно наказание тече от датата на подаване на сигнала в каквато насока се правят възражения от оспорващия. Заповедта  съдържа  и визираните в чл.97, ал.1 ЗДСл реквизити. Дисциплинарно-наказващият орган е изпълнил задължението си по чл.93, ал.1 ЗДСл, преди налагане на наказанието да изслуша държавния служител и да изиска от него писмени обяснения. Т.е  оспорената заповед съдържа, както правни така и фактически основания, същата е мотивирана, като органът се е позовал на изготвения доклад при извършена проверка от инспектората  изх.№ 029/40-8332-2/8.09.2017г., в който подробно са изложени фактите и обстоятелствата по констатиране на нарушението. При така установеното съдът приема, че процедурата по налагане на процесното дисциплинарно наказание е спазена. Предвид на изложеното и възраженията на жалбоподателката  за допуснати процесуални нарушения  в производството по налагане на дисциплинарното наказание са неоснователни. Не се споделя и възражението, че заповедта е нищожна, като издадена от некомпетентен орган, тъй като в конкретния случай се касае за дисциплинарно нарушение по ЗДСл., а не за нарушение на ЗПУКИ, поради което компетентен да наложи съответното наказание  е  именно ответникът.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорения акт по смисъла на чл.146, т.4 АПК съдът приема, че нарушението е безспорно установено. Не се спори от страните, а това се установява и от събраните доказателства, че жалбоподателката заема длъжността **. Не  е  спорен и въпроса, че на дата 15.11.2016г.  е  подписала искане  изх.№2112-06-943  във вр. с изискване на документи във вр. с подадено заявление за пенсиониране на лицето Е.П..  Не се оспорва и фактът, че  същата се намира с лицето в роднинска връзка по сватовство.

В оспорената заповед е прието, че  И.Г. в  качеството си на **  е  участвала в производството по отпускане на пенсия на „свързано“ с нея по см. на §1,т.1 от ДР на  ЗПУКИ лице –Е. П.  посочено е в какво се изразява същото/, като е прието че е  в нарушение на  разпоредбите на  чл.89,ал.2,т.5  вр. чл.12, ал.1 и ал.2  и чл.13, ал.1 от Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/ във вр.  с  чл.19, ал.1  ЗПУКИ. Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 КПСДА  служителят не може да участва при обсъждането, подготовката, вземането и изпълнението на решения, когато той или свързани с него лица по см. на §1 от ДР на ЗДСл. са заинтересовани от съответното решение или когато има със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност, а съгласно ал.2 при възлагането на служебна задача, чието изпълнение може да доведе до конфликт между служебните му задължения и неговите частни интереси, служителят следва своевременно да уведоми своя ръководител. Чл.13, ал.1 КПСДА регламентира, че служителят не може да използва служебното си положение за осъществяване на свои лични или на семейството си интереси.

От данните по делото се установява, че жалбоподателката  е извършила твърдяното в оспорената заповед нарушение. Същата, в качеството си на **, е участвала  в производството по отпускане на пенсия  на свързано с нея лице по см.  на § 1, т.1  ДР на  ЗПУКИ /роднини по сватовство/ чрез подписването на искане №211206-943/15.11.2016г.  за  издаване на документи  във  вр.  с подадено заявление за пенсия от лицето Е. П., което доказва, че лицето е знаело за подаденото заявление и е било информирано. Също така се установява, че  служителката  пряко  се  е  ангажирала  в  процеса на събиране на документи за определяне на осигурителния стаж и доход на лицето, както и в самото производство   по отпускане на пенсия, видно от насочването и поставянето на задачи от страна на служителя към други длъжностни лица в ТП на НОИ-*** във вр. с подаденото заявление от лицето. Това е видно от представената по делото разпечатка  от системата на  НОИ /стр.62/. Т.е от събраните по делото доказателства се установява, че И.Г. е участвала в подготовката на актове  с  частен интерес, което е осъществено от нея  с подписването на горепосоченото искане. Без да се отведе от производството по отпускане на пенсия на лицето, същата е извършила действия по разпореждане в служебно качество, спрямо подчинените й служители. Фактът, че не е издала разпореждането за отпускане на пенсия на лицето, не означава и не води до извода, че не е налице нарушение на горепосочените разпоредби  от КПСДА.  В тази насока и възраженията са неоснователни.

            В  качеството на лице, заемащо публична длъжност за И.Г.  е възникнало задължение да  спази разпоредбите на чл.12, ал.1 и ал.2 и чл.13, ал.1 КПСДА, като уведоми ответника за това, като се отстрани сама от изпълнението на правомощията и задълженията си по преписката на лицето Е. П. поради наличие на частен интерес по конкретен повод.  В тази насока  следва да се има предвид и приложената по делото заповед № Д-3/06.01.2009г.  на  Директора на ТП на НОИ-***, с която е наредено в т.3 при съмнение за конфликт на интереси лицето, заемащо публична длъжност, е длъжно писмено да заяви пред Директора съответното обстоятелство, след което директорът  се произнася с писмен акт.  Заповедта е връчена на Г. срещу подпис,  видно от приложения списък/фигурира под №18/. Ако беше сторила това, то и  системата нямаше да генерира задачи от нейно име и този факт  би  бил  известен  на  органа и не би се стигнало до съмнение по отпускането на пенсията на лицето, още повече че е налице заповед № Д-57/ 10.04.2013г., с която са възложени правомощия по отпускане на пенсия и  на  други две лица. Разпоредбата на чл.22 от  Кодекс за поведение на служителите в НОИ  също гласи, че служител, заемащ публична длъжност в НОИ, не допуска по никакъв повод поставянето си в ситуация на конфликт на интереси и наличие на частен интерес по ЗПУКИ, който би могъл да окаже влияние върху обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията и служебните му задължения.

            С оглед на изложеното съдът приема, че жалбоподателката е извършила нарушение на  посочените разпоредби от КПСДА, а съгласно чл.89, ал.1,т.5 ЗДСл. дисциплинарно нарушение е неспазването на разпоредбите на чл.12, ал.1 и ал.2  и чл.13, ал.1 от  КПСДА, поради което  и правилно с оспорената заповед е ангажирана дисциплинарната отговорност на лицето по ЗДСл. В тази насока и възраженията, че не е извършено твърдяното нарушение в заповедта, са неоснователни, тъй като не се подкрепят от събраните по делото доказателства. 

            Не се споделя и възражението, че с оглед приложеното решение на комисията по установяване на конфликт на интереси не се установява твърдяното нарушение. В действителност с решението е прието, че не е налице конфликт на интереси, но в конкретния случай с оспорената заповед е ангажирана отговорността на служителя за  нарушение на разпоредби от КПДСА, а не за установяване конфликт на интереси по ЗУПКИ. В този смисъл и представеното  решение  е  ирелевантно към предмета на спора, тъй като касае друго производство.

            При този изход на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски по делото, а от страна на ответника не са претендирани  разноски.

            Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК,  Съдът

 

 

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.Г. ***  против ЗАПОВЕД № 1015-06-189/13.11.2017г. на Директора на ТП на НОИ-***, с която  й  е наложено дисциплинарно наказание * по ЗДСл

            Решението подлежи на обжалване чрез АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание  чл.138 АПК  да  се  изпрати  препис  от  същото.

 

АДМ.СЪДИЯ: