Определение по дело №872/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 260255    21.01.2021г., гр. Пазарджик

 

         ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година:                                                  

                                                

                                                                                 Председател:Минка Трънджиева

                                                                                              Членове:Венцислав Маратилов                    ^{Димитър Бозаджиев}

 

като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.ч.гр.д.№872 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :   

 

Производството е по реда на 274, ал.1, т.1 и сл. ГПК.

Същото е образувано по повод на подадена частна жалба с вх.№261188/12.11.2020г. от адв.В.Б., в качеството му на  пълномощник на Г. Б.- З. от гр.В. срещу Определение №260143/05.11.2020г., постановено по гр.д.№822/2020г. по описа на РС- В., с което на основание чл.129, ал.3 от ГПК е върната исковата молба на последната против Община В., като е прекратено производството по делото.

Твърди се в  жалбата, че постановеното определение на първоинстанционният съд е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение  на гражданско- производствените правила, същото е в противоречие с цитираните в него материално- правни разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона.

Искането е за отмяна на обжалваното определение, като се върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдебното производство.

         Пазарджишкият окръжен съд, след като прецени оплакванията на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира следното:

Производството пред РС- В. е образувано по иск с правно основание чл.124 от ГПК, предявен от Г.Д.Б.- З.,***.

Искането визирано в исковата молба е след: установяване и доказване на „Признатия ни с правото на собственост поземлен имот и описания в Нотариален акт за собственост на недвижим имот по завещание №61, том I, рег.№4114, н.дело №359/2001г. от 19.10.2001г. в полза на В.К.К. и Т.К.К. са два различни имота“, да бъде признато за установено спрямо В.К.К. и Т.К.К., че имот представляващ нива с площ от 2500кв.м., VIII категория, находяща се в строителните граници на гр.В., в местността /квартал/ „Слатина“, идентичен с имот пл.№20 по обезсиления план на гр.В. от 1957г. е собственост на наследниците на Г.К. Б., придобит по давностно владение и се отмени, като незаконосъобразно и изготвено в нарушение на закона, вписването на В.К.К. и Т.К.К. за собственици на имота, като се задължи Община В.- отдел „Техническо служба“ да заличи записаните в разписната книга по плана на гр.В., В.К.К. и Т.К.К., като собственици, като “възстанови нас“, в качеството на наследници на Г.К. Б. с правото на собственост върху посочения недвижим имот и бъдат вписани в разписната книга по плана на гр.В., в които откази е материализиран в множество становища и отговори на Общинската администрация- В., ведно с всички произтичащи от това последици.

Видно от Разпореждане №260293 от 21.10.2020г. се установява, че първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, с указания в посочения срок ищцата да: 1.обоснове правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост срещу Община В., доколкото са наведени твърдения за незаконосъобразен отказ за издаване на административен акт, а не за оспорване право на собственост; 2.отстрани противоречията между обстоятелствена част и петитум, доколкото искът се предявява срещу Община В., а се прави искане за произнасяне срещу трети лица, които не са страна по делото.

От Молба с вх.№261032/02.11.2020г. подадена от адв.В.Б., в качеството му на пълномощник на Г.Б.- З., в която е посочено, че правния интерес на ищцата произтича от искането да й бъде възстановен наследствен имот, като Общинска Служба по земеделие гр.В. се произнесе по образуваната пред нея преписка.

Твърди се в същата, че е налице незаконосъобразен отказ на последната да възстанови правото на собственост на наследниците на Г.К. Б., с което се засягат нейни наследствени права.

Формулиран е нов петитум на исковата молба, а именно: „Да се признае за установено, че имот представляващ нива с площ от 2500кв.м., VIII категория, находяща се в строителните граници на гр.В. в местността /квартал/ „Слатина“, идентичен с имот пл.№7005, кв.3441 по действащия план на гр.В. от 1957г. е собственост на наследниците на Г.К. Б., придобит по давност, като се отмени като незаконосъобразен и в нарушение на закона отказът на Община В. да издаде скица и удостоверение за наследници по отношение на процесния имот, като „бъдем вписани разписната книга“ по плана на гр.В., ведно с всички произтичащи законови последици.

 Видно от Определение №260143/05.11.2020г., на основание чл.129, ал.3 от ГПК е върнал исковата молба на Г.Д.Б.- З.,***, като е прекратила производството по гр.д.№822/2020г. по описа на РС- В..

В тази връзка е приел, че с оглед на изложеното в исковата молба и допълнителна молба намира, че дадените указания са надлежно съобщени на 28.10.2020г. В така предоставения срок за отстраняване на нередовности, изтекъл на 04.11.2019г.- /работен ден/, а и към настоящия момент не са отстранени нередовностите на депозираната искова молба, въпреки постъпила молба вх.№261032/30.10.2020г. Посочено е, че не е обоснован правен интерес от предявяване на положителен установителен иск срещу Община В., нито е изправен петитума на първоначалната исковата молба, която макар и предявена против Община В. е с формулирано искане за приемане за установено по отношение на В.К.К. и Т.К.К., че ищцата е собственик на процесния имот. Освен това в допълнителна молба наред с първоначалното искане е заявено и ново, а именно „да се отмени като незаконосъобразен отказът на Община В. да издаде скица и удостоверение за наследници“, което не е било формулирано с първоначалната искова молба.

Ето защо е прието по същество, че с молбата от 30.10.2020г., ищецът предявява изцяло нов иск, което е недопустимо. 

Констатирано е, че срокът по чл.129 от ГПК е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на ищеца да отстрани недостатъците на исковата си молба, поради което исковата молба следва да бъде върната, а делото прекратено.

При тези данни от фактическа страна, съдът от правна приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По съществото си, същата е неоснователна.

Според чл.129, ал.3 от ГПК, когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а против връщането й може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

В конкретният случай на ищцата са дадени надлежни указания за отстраняване на нередовности в предявената от нея искова молба.

В тази връзка, настоящата въззивна инстанция няма основание да не сподели изложените доводи на първоинстанционния съд да върне исковата молба на ищцата и да прекрати образуваното пред него производство, тъй като те са правилни и законосъобразни.

Районният съд правилно и напълно в съответствие с твърденията на ищцата, със съответно дадената й изрична възможност да уточни и конкретизира в срок констатирани нередовности по подадената й искова молба, при спазването на процесуалните правила е съобразил, че дадените от него указания да отстраняване на нередовностите не са изпълнени.

В случая, не могат да бъдат приети доводите изложени в частната жалба, че нередовностите са отстранени с подадената допълнителна молба. Основанието за този си извод извежда от обстоятелството, че действително не може да се приеме е налице обоснован правен интерес от предявяване на положителен установителен иск срещу Община В.. В този аспект следва да се посочи, че дори и с променен петитум няма как да се приеме, че е налице такъв срещу общината, още повече тя не се и посочва в същия. Съответно има визирана друга страна в първоначалната искова молба, с искане установяване, че ищцата е собственик по отношение на В.К. и Т.К.. Впоследствие се иска, да се отмени като незаконосъобразен отказът на Община В. да издаде скица и удостоверение за наследници, но такова изрично искане не е налице в първоначалната искова молба. Ето защо следва да се приема, както правилно е установено от районния съд, че се предявява изцяло нов иск, което е недопустимо.

Не може да се приеме възражението, че е имало наличие на неяснота от страна на разглеждащия съдебното производство съдебен състав за да се даде нов срок за отстраняване на допуснати или недоизяснени указания дадени от състава за изпълнение от ищеца, тъй като такава не е налице.

Предвид на гореизложеното, частната жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно се потвърди.

Предвид на гореизложеното, съдът  

 

                                  О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №260143/05.11.2020г., постановено по гр.д.№822/2020г. по описа на РС- В., с което на основание чл.129, ал.3 от ГПК е върната исковата молба на Г.Д.Б.- З.,*** и е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните по делото пред ВКС на РБългария.

 

                                                   

     

Председател:                       

 

 

 

 

                                                      Членове:1.                  

 

 

 

 

                                                                      2.