Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 01.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 12**9 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен по реда на
чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Б.-**“ ЕООД твърди, че е сключил с „Е.П.“
АД договор № 424 от 14.07.2015г. за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник, като
съгласно чл. 16, ал. 3 от същия цената, по която се изкупува ел. енергията, е
203.97 лева за mw/h. Посочва, че за произведените
през м.март 2019 г. 3004 kw/h ел.енергия от ФЕЦ „Т.“
е издадена фактура № 0000000**6/31.03.2019 г. на стойност 753.28 лева, от които
ответникът не е изплатил 450.57 лева.
Обосновава правния си интерес от предявяване на
иска с твърдения, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение за
процесното вземане по ч.гр. дело № 8243/2019 г. по описа на ВРС, срещу която е
постъпило възражение от ответника.
Поддържа, че ищцовото дружество не е заявявало, че
предвижда да използва произвежданата ел. енергия за собствено потребление и
това не е предвидено в сключения между страните договор. Поради изложеното в
отношенията между страните е неприложимо обнародваното в Държавен вестник, бр.
52 от 22.06.2018 г. изменение в Наредба № 1 от 14 март 2017 г. за регулиране на
цените на електрическата енергия, и в частност – правилото на чл. 23, съгласно
което цената по чл. 31 ал. 9 ЗЕВИ е равна на определената за съответния период
прогнозна пазарна цена за електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, в зависимост от първичния енергиен
източник.
Отделно от горното, ищецът счита, че промените в
горепосочената наредба не рефлектират върху цената по сключения между страните
договор, тъй като съгласно чл. 16, ал. 2 тя е непроменяема за целия му срок.
Посочва, че не е налице договорно или друго приложимо основание за изменение на
уговорената цена.
Отправя
искане до съда за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 450.57 лева, представляваща част от задължение на обща стойност 753.28 лева,
произтичащо от сключен договор № 424 от 14.07.2015 г. за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем
енергиен източник, включваща неплатена цена за производството на 3004 kw/h ел. енергия от ФЕЦ „Т.“ за месец март 2019 г., за
което е издадена фактура № 0000000**6/31.03.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
30.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 8243/2019 г. по
описа на ВРС.
Моли за присъждане на извършените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Е.П.“ АД е
депозирал писмен отговор, в който излага доводи за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Поддържа, че е налице арбитражна клауза в
сключения между страните договор, поради което спорът не е подведомствен на
районния съд. Излага, че с Държавен вестник, бр. 52 от 22.06.2018 г., е
въведено изменение в Наредба №1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на
електрическата енергия, като в чл. 23 е указано, че цената по чл. 31, ал. 9
ЗЕВИ, която касае изкупуването на количеството електрическа енергия, което не е
използвано за собствено потребление в случаите по чл. 26, ал. 2 ЗЕВИ, е равна
на определената за съответния период прогнозна пазарна цена за електрическа
енергия произведена от възобновяеми източници, в зависимост
от първичния енергиен източник. В тази връзка на 20.12.2018 г. на интернет
страницата на КЕВР е публикувана официалната позиция, съгласно която за периода
от 01.07.2018г. до 30.06.2019г. всички крайни снабдители следва да изкупуват от
производителите, попадащи в обхвата на чл. 26, ал. 2 ЗЕВИ, количеството
електрическа енергия, което не е използвано за собствено потребление, по
изчислената в мотивите на Решение № Ц-9/01.07.2018г. на КЕВР прогнозна пазарна
цена, в зависимост от първичния енергиен източник; договорите за изкупуване на
електрическа енергия, сключени между крайните снабдители и производителите по
чл. 26, ал. 2 ЗЕВИ, следва да бъдат приведени в съответствие с чл. 31, ал. 9
ЗЕВИ във връзка с чл. 23 НРЦЕЕ.
Ответникът поддържа, че съгласно сключения договор
за присъединяване „Б.-**“ ЕООД е декларирало, че ще използва за собствено
потребление електроенергията, произвежданата от ФЕЦ „Т.“ с обща инсталирана
мощност 30 kW, находяща се на покрива на съществуваща
сграда в поземлен имот 72271.191.2 в гр. Т.. Заявява, че с нарочно писмо „Е.П.“
АД е уведомило ищцовото дружество, че считано от 01.07.2018 г. цената, по която
ще изкупува количеството активна електрическа енергия, е съобразно определената
с Решение на КЕВР № Ц-9/01.07.2018г. прогнозна пазарна цена, а именно 0.07898
лв./kWh без ДДС. Наред с това е предложен за подпис
анекс към сключения договор. Поради изложеното
ответникът счита, че от месец март 2019 г. в отношенията между страните
е приложима единствено прогнозната цена, определена от КЕВР и до тази стойност
процесната фактура е заплатена.
Ответникът
поддържа, че е налице основание за изменение на уговорената с Договор №
424/14.07.2015г. цена, като се позовава на чл. 35, ал. 1 от същия, съгласно
който изменение на договора може да извърши при промяна в законодателството, в
случая – на чл. 23 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. Посочва, че на осн. чл. 94а, ал. З ЗЕ, във вр. чл. 31 ЗЕВИ производителят
е длъжен да се съобрази с предложение от страна на купувача, което е възникнало
в следствие на наличието на някоя от хипотезите посочени в чл. 35, ал. 1 от
Договора.
Моли производството по делото да бъде прекратено, а
в условията на евентуалност - предявеният иск да бъде отхвърлен.
С
определението за насрочване на делото съдът е отхвърлил като неоснователно възражението
на ответника за неподведомственост поради следните съображения:
Искът, въз основа на който е образувано настоящото
производство, е предявен по реда на чл. 422 ГПК. Специалните правила,
регламентирани в Глава 37 от ГПК, обвързват материалноправните и процесуалните
последици от предявяване на иска по чл. 422 ГПК с подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, поради което и той следва да бъде разгледан
от държавния съд, дори при наличието на уговорена между страните арбитражна
клауза. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че постановено от
арбитражния съд решение би осуетило настъпването на последицата по чл. 416 ГПК
– влизане в сила на заповедта за изпълнение. В този смисъл е и трайната практика
на ВКС, обективирана в Определение № 585/21.07.2011 г. по ч. т. д. № 457/2011
г. на I Т.О., Определение №
938/25.11.2011 г. по ч. т. д. № 874/2011 г. на II Т.О., Определение
№ 834/15.12.2012 г.
по ч. т. д. № 728/2012 г. на I
Т.О., Определение № 802/19.11.2013 г.
по ч. т. д. № 3240/2013 г. на I
Т.О.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 8243 по описа за 2019 г.
на ВРС, 10 състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата, предмет на
настоящото производство, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение от длъжника. В изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил установителен иск за вземането
си. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане
на настоящото производство и същото е допустимо.
С доклада по делото съдът е приел за безспорни и за
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните
обстоятелства: че ищецът е производител
на електрическа енергия от възобновяеми енергийни
източници – ФЕЦ „Т.“ с обща инсталирана мощност 30 kW,
находяща се на покрива на съществуваща сграда в поземлен имот 72271.191.2 в гр.
Т., която е въведена в експлоатация и
присъединена към енергопреносната мрежа;
ответникът е краен снабдител с електрическа енергия; наличието на валидно
правоотношение между страните по Договор № 424 от 14.07.2015 г. за изкупуване
на електрическа енергия, произведена от възобновяем
енергиен източник; че за м. март 2019 г. произведеното от ищеца количество ел.
енергия е в размер на 3004 kw/h; че ответникът е
изплатил част от сумата, начислена по фактура № 0000000**6/31.03.2019 г. в
размер на 302.71 лева; че с Решение на КЕВР от 01.07.2018 г. е определена
прогнозна пазарна цена в размер на 0.07898 лв./kWh
без ДДС, по отношение на производителите по чл. 26, ал. 2 ЗЕВИ.
Спорът между страните е съсредоточен върху въпроса как
следва да се определи цената, на която ответното дружество следва да изкупи
произведената от ищеца ел. енергия – на база цената, определена с Решение № Ц-13/01.07.2014
г. на КЕВР, както е предвидено в чл. 16, ал. 3 от сключения между страните
договор, или на база прогнозната пазарна цена, определена по отношение на
производителите по чл. 26, ал. 2 ЗЕВИ с Решение № Ц-9/01.07.2018 г. на КЕВР.
Обуславящо разрешението на този въпрос е спорното между страните обстоятелството
дали ищцовото дружество се явява производител по чл. 26, ал. ЗЕВИ, а именно –
производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници, който предвижда да използва произвежданата енергия за собствено
потребление.
По делото е представен договор за присъединяване на
обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми
източници по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ № П-Д14-95-29.12.2014 г. от 24.02.2015 г. /л.
62-68/, сключен между „Е.П.М.“ АД /понастоящем „Е.С.“ АД/ и „Б.-**“ ЕООД.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от същия ищцовото дружество е декларирало, че съгласно
чл. 26, ал. 2 ЗЕВИ ще използва произвежданата електроенергия за собствено
потребление. В проведеното на 13.03.2020 г. съдебно заседание ищцовото
дружество е оспорило автентичността на така представения договор от 29.12.2014
г., с твърдението, че същото не е подписано от посочения в титулната му част
пълномощник на „Б.-**“ ЕООД – Г.С.. Поради горното и предвид изявлението на
процесуалния представител на ответника, че подписът е положен именно от Г.С. и
че ще се ползва от оспорения документ, по реда на чл. 193 ГПК е открито
производство за проверка на автентичността на положения подпис за „Б.-**“ ЕООД
в договор от 29.12.2014 г. Във връзка с предприетото оспорване и по искане на
ответната страна, по делото е назначена съдебна графологична
експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено и
обосновано. От него става ясно, че подписът, положен за „Б.-**“ ЕООД в договор
от 29.12.2014 г. е изпълнен от Р.П.Д.Независимо от заключението на вещото лице
съдът приема, че договорът следва да бъде ценен като автентичен документ,
подписан за „Б.-**“ ЕООД от Р.П.Д.Разминаването между посочения в титулната
част пълномощник на ищцовото дружество и лицето, действително подписало
договора от негово име, не може да обоснове извод за неистинност на документа,
доколкото подписът е положен именно от лицето, чиито имена са изписани под
него.
Предвид горния извод следва да бъде разгледано
възражението на ищеца, че лицето, подписало договора – Р.Д., не е разполагал с
представителна власт. Действително по делото не са ангажирани доказателства за
представителната власт на Р.П.Д.В случая обаче приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 301 ТЗ, съгласно която когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Коментираният
договор за присъединяване е подписан на 24.02.2015 г., като не се установява от
този момент до образуване на производството същият да е оспорен от „Б.-**“
ЕООД. Тъкмо напротив – по делото е безспорно, че ФЕЦ „Т.“ е присъединен към енергопреносната мрежа, което е сторено именно въз основа
на така сключения договор. В този смисъл следва да се приеме, че той валидно
обвързва страните, в т. ч. и с извършеното от името на ищцовото дружество
изявление, че ще използва произвежданата електроенергия за собствено
потребление.
Поради горното следва да се приеме, че ищцовото
дружество се явява производител по чл. 26, ал. 2 ЗЕВИ и съгласно чл. 31, ал. 9 от
Закона произведеното от него количество електрическа енергия, което не е
използвано за собствено потребление, се изкупува от съответния краен снабдител
по цена, определена от КЕВР при условията и по реда на съответната наредба
по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката, а именно – определената за
съответния период прогнозна пазарна цена за електрическа енергия, произведена
от възобновяеми източници, в зависимост от първичния
енергиен източник /чл. 23 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на
цените на електрическата енергия/. Независимо че страните са обвързани от облигационно отношение, тяхната
свобода на договаряне е ограничена от специалните правила на Закона за енергетиката
и ЗЕВИ, които предвиждат административен контрол на тази категория
правоотношения предвид специалния им предмет. Именно в тази връзка и страните
са предвидили възможност за изменение или допълнение на договора при промяна в
законодателството или по разпореждане на компетентен орган, действащ в рамките
на дадените му със закон правомощия – чл. 35, ал. 1 от договора. Изрично в чл.
35, ал. 2 е уговорено, че продавачът е длъжен да се съобрази с предложение от
страна на купувача, възникнало вследствие на наличието на хипотеза по смисъла
на ал. 1. Следователно страните са се съгласили при настъпването на
законодателни промени в условията, при които се сключва договорът, приложими в
техните отношения да бъдат новите условия. При това следва да се отбележи, че по отношение на производителите на електрическа
енергия по чл. 26, ал. 2 ЗЕВИ, сред които попада и ищецът, е неприложима
разпоредбата на чл. 31, ал. 4 ЗЕВИ, която
предвижда неизменност на определената с договора за изкупуване цена
за целия му срок на действие /арг. от чл. 31, ал. 7
ЗЕВИ/.
Поради така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че дължимата от „Е.П.“ АД цена за произведената от „Б.-**“ ЕООД електроенергия за процесния период следва да бъде определена съобразно Решение № Ц-9/01.07.2018 г. на КЕВР, а именно – 0.07898 лв./kWh без ДДС. Т.е. за изкупуване на произведените 3004 kw/h за м. март 2019 г. общо дължимата сума възлиза на 237.26 лева без ДДС /равняващи се на 284.71 лева с ДДС/. Предвид размера на заплатената от ответното дружество сума то не дължи доплащане за исковия период, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и предвид отправеното от страна на ответника искане, съобразно
задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените в заповедното
производство разноски в размер на 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 от
Наредба за заплащане на правната помощ
В
тежест на ищеца следва да бъдат възложени и извършените от ответника разноски
за исковото производство е общ размер от 560 лева, включващи адвокатско
възнаграждение - 360 лева и депозит за съдебно-графологична
експертиза – 200 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.-**“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, срещу
„Е.п.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Т., иск за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 450.57 лева /четиристотин и петдесет
лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща част от задължение на обща
стойност 753.28 лева, произтичащо от сключен договор № 424 от 14.07.2015 г. за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем
енергиен източник, включваща неплатена цена за производството на 3004 kw/h ел. енергия от ФЕЦ „Т.“ за месец март 2019 г., за
което е издадена фактура № 0000000**6/31.03.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
30.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 8243/2019 г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Б.-**“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „Е.п.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** Т., СУМАТА ОТ 50 /петдесет/ лева,
представляваща сторени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Б.-**“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „Е.п.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** Т., СУМАТА ОТ 560 /петстотин и шестдесет/ лева, представляваща сторени
в исковото производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: