№ 3938
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110209566 по описа за 2021 година
при секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 9566 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
С наказателно постановление (НП) № Р-10-494 от 15.06.2021 г.
издадено от ** Заместник - председател на Комисията за финансов надзор
/КФН/, ръководещ управление "Застрахователен надзор" на
Застрахователно дружество "** представлявано заедно от *****, на
основание чл. 644, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 644, ал. 1, т. 2 от Кодекс за
застраховането /КЗ/ във вр. с параграф 1, т. 51 от Допълнителните
разпоредби на КЗ е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000
/две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 496, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КЗ.
Срещу издаденото наказателно постановление е постъпила жалба,
подадена в срок от ***, представлявано от *****, депозирана чрез адв. **
от САК, редовно упълномощен, в която се сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно поради неправилно и превратно
тълкуване на материалния закон и поради допуснати съществени
процесуални нарушения. В тази насока и на първо място в жалбата се
твърди, че Кодекс за застраховането, съгласно чл. 496 от който е
1
наложена санкция на **, е влязъл в сила на 01.01.2016 г. и относимо за
повторността за нарушение по чл. 496 от КЗ, по смисъла на § 1, т. 51 от
допълнителните разпоредби на същия закон, би било единствено
нарушение на разпоредбата на чл. 496 от КЗ от 01.01.2016 г., извършено в
срок от една година от влизане в сила на НП, по повод на това нарушение
и налагане на санкция по реда на чл. 644, ал. 2 за нарушение на чл. 496 от
КЗ, поради наличие на предходно нарушение по чл. 271 от КЗ (отм.),
представлява правоприлагане вследствие на тълкуване и аналогия на
закона, т.е налагане на санкция по аналогия, което предвид ЗНА е
недопустимо при адимнистративнонаказателното производство.
С оглед на изложеното и в жалбата се подържа още, че неправилно с
наказателното постановление на ****** е наложена санкция за
нарушение извършено в условията на „повторност“ по реда на чл. 644,
ал.1 от КЗ, като се заявява, че чл. 644 от КЗ визира два състава на
административно нарушение - общ по чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ и
квалифициран по чл. 644, ал. 2 от КЗ, и с оглед на това налагане на
санкция на дружеството по чл. 644, ал. 2 от КЗ представлява ангажиране
на отговорността му по по - тежкия квалифициран състав на
административно нарушение, а съгласно нормативната уредба и
съдебната практика, за да бъде приложен квалифициран състав на
нарушение е необходимо в акта, с който същото се предявява, да са
описани фактите довели до приложение на този по – тежък състав.
Акцентира се, че доколкото в конкретният случай се касае да
административно нарушение, актът с който същото се предявява и който
обвинява субекта за конкретно нарушение е актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и същият следва да съдържа пълно
описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и тъй като се касае за квалифициран състав на нарушение, в
същия следва да бъдат описани и обстоятелствата, с оглед на които
отговорността на нарушителя се ангажира по по – тежкия състав, а
процесният АУАН съдържа констатации само за факти по отношение на
нарушение на чл. 496 от КЗ, като липсват данни да е налице предишно
2
нарушение от същия вид. С процесното наказателно постановление обаче,
се твърди в жалбата от **, се навеждат фактически твърдения за
„повторност” и на дружеството е наложена санкция за нарушение по реда
на квалифицирания състав на чл. 644, ал. 2 от КЗ. Поради това и се
подържа, че не са спазени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 и т. 6 от ЗАНН при издаване на акта и наказателното постановление.
На следващо място в жалбата депозирана чрез упълномощения
представител на ****** се подържа, че наказателното постановление не
съответства на фактическата обстановка описана в процесния акт за
установяване на административно нарушение и на дружеството е
наложено наказание за нарушение, което не е било предявено по
установения в ЗАНН ред и с релевиране на твърдения за повторност едва
с НП, грубо е нарушено правото на защита на ***, и последното е било е
лишено от възможност да се запознае с фактическите твърдения на
административния орган в хода на производството и да разбере още с
АУАН за какво точно деяние ще бъде наказано и своевременно да
направи своите възражения, и така постановеното НП противоречи на
принципа "reformatio in peius", а и с налагане на санкция за квалифициран
състав на нарушение, което не е било предявено с АУАН, дружеството е
поставено в по – неблагоприятно положение от извършителите на
престъпни деяния – отличаващи се с много по голяма степен на
обществена опасност от административните нарушения, като се сочи и
съдебна практика в тази насока.
Не на последно място в жалбата се навеждат доводи, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати и други
съществени нарушения на процесуалните правила, описани в ЗАНН, а
така също, че неправилно е определена датата на извършване на
нарушението и е нарушен давностният срок по смисъла на чл. 34 от
ЗАНН, както и че наложената на ****** санкция не съответства на
целите на административното наказание посочени в чл. 12 от ЗАНН и в
случая са били налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното и отново се иска съдът да отмени обжалваното
3
наказателно постановление, алтернативно да преквалифицира наложената
санкция от такава по чл. 644, ал. 2 от КЗ на такава по чл. 644, ал. 1, т. 1 от
КЗ и да наложи минимална санкция.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество
дружеството жалбоподател ***, редовно призовано не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – Комисия за финансов надзор /КФН/ се
представлява от старши юрисконсулт ***, редовно упълномощен, която
пледира съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно. В тази насока ст. юрк. * подържа, че в хода
на административно - наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния
закон, както и че действително в НП е допусната техническа грешка, като
е посочено друго лице за актосъставител, но същото не представлява
съществено процесуално нарушение, което не е довело до ограничаване
на правото на защита на дружеството жалбоподател, като прави искане да
й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
В представени писмени бележки от ст. юрисконсулт ***, отново се
иска съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление, като се
навеждат пространни доводи относно правилността и
законосъобразността на същото и се твърди, че са неоснователни
доводите в жалбата на ** за нарушение на материалния и процесуалния
закон при издаване на АУАН и НП.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Дружеството жалбоподател *** е с основен предмет на дейност –
сключване на всички видове застраховки, като една от сключените
застраховки била застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена за автомобил марка „Мицубиши", модел "**"
с ***, съгласно застрахователна полица BG/02/120001515264
На 09.10.2020 г. настъпило застрахователно събитие, а именно ПТП
4
между автомобила марка *, модел "**" с *** и лек автомобил марка
*****, като за настъпилото пътнотранспортно произшествие бил съставен
Протокол за ПТП № 1498695/09.10.2020 г., съгласно отразеното, в който
виновен за настъпилото ПТП е водачът на автомобила марка *.
На 16.10.2020 г. от ** била заведена претенция, съгласно уведомление
за щета по застраховка "Гражданска отговорност" на МПС пред ** за
изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпилото
застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие, при което
бил увреден притежавания от *** и в ****** била заведена щета №
********** на основание договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в
застрахователна полица № BG/02/120001515264 на виновния водач.
На датата на завеждане на претенцията - 16.10.2020 г. пред
застрахователното дружество ** били представени от *** доказателства,
необходими за установяване на претенцията, по основание и размер,
включително контролен талона към знак за технически преглед на
увредения лек автомобила, като в описа на представените документи било
отбелязано, че контролният талон към знака за технически преглед е с
изтекла валидност. На същата дата от ** от ползвателя на
застрахователни услуги били изискани - контролен талон към
свидетелство за управление на моторно превозно средство или акт за
установяване на административно нарушение, или друг акт, както и
пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено
обезщетение по претенцията.
На 20.10.2020 г. на **С от *** бил представен фиш, с който е
наложена глоба в размер на 50 лв на Добрев и пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетение по
претенцията, като на фиша не било отбелязано с колко контролни точки
разполага водачът на лек автомобил марка "****. Междувременно на
19.10.2020 г и впоследствие на 23.10.2020 г. били извършени огледи на
увредения лек автомобила, за което били съставени документи Опис на
претенция.
5
Предвид, че изтекли законоустановените срокове, в които
дружеството следвало да се произнесе по застрахователната претенция,
което обаче не било направено, от ** била подадена жалба в КФН
заведена с вх. № 91-02-344 от 16.03.2021 г. за забавено произнасяне по
застрахователната претенция.
С оглед на постъпилата жалба и от свид. ***** - старши експерт в
отдел "Правоприлагане" на КФН била извършена проверка по жалбата,
като с писма от 17.03.2021 г. и от 31.03.2021 г. от ****** били изискани
подробни писмени обяснения по случая, както и заверени преписи от
всички документи по претенция по щета № **********, като отговорът
на застрахователното дружество, заедно с изисканите доказателства
постъпил в КФН с писма на 29.03.2021 г. и на 08.04.2021 г. След
проверка на представените документи от ** и ** установил посочените
по - горе обстоятелства и че ** е следвало в тримесечен срок от
предявяване на претенцията от *** считано от 16.10.2020 г., а именно до
18.01.2021 г. /първи присъствен ден след 16.01.2021 г./ включително,
окончателно да се произнесе по претенцията като определи и изплати
размера на обезщетението или да даде мотивиран отговор по предявената
претенция, когато отказва плащане, или основанието на претенцията не е
било напълно установено, или размерът на вредите не е бил напълно
установен, както и че застрахователното обезщетение от 1024.22 лв. е
било изплатено по сметка на ** на 17.03.2021 г., т.е след
законоустановения тримесечен срок.
С оглед на тези обстоятелства и като било прието от свид. **, че в срок
до 18.01.2021 г. вкл. *** не е изпълнило задълженията си по КЗ, с което
на 19.01.2021 г. е нарушило разпоредбата на чл. 496, ал. 2 във вр. с ал. 1
от КЗ, на 20.05.2021 г. същият, в присъствието на *** също от КФН,
съставил против *** акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № Р-06-406/20.05.2021 г., в който описаните фактически
констатации са квалифицирани като нарушение на чл. 496, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от КЗ, връчен на упълномощен представител на дружеството и
подписан от последния. Възоснова на така съставения акт и от **,
6
Заместник - председател на Комисията за финансов надзор /КФН/,
ръководещ управление "Застрахователен надзор" е издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на ** е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля ** и всички писмени доказателства по делото.
От правна страна:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съдът намира, че в процедурата по ангажиране на отговорността на
дружеството жалбоподател ****** е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, представляващо основание за отмяна на
наказателното постановление, поради което и не следва да обсъжда спора
по същество.
В тази връзка следва да се отбележи, че акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № Р-06-406/20.05.2021 г., който
поставя началото на административно – наказателното производство и
възоснова на който е издадено обжалваното Наказателно постановление
№ Р-10-494/15.06.2021 г. е съставен от свид. Виктор Николаев Шуманов,
докато в наказателното постановление като актосъставител е посочена С.
В. А. от КФН.
Тук следва да се посочи, че съгласно императивната разпоредба на
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН наказателното постановление трябва да
съдържа – датата на акта, възоснова на който се издава, и името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя, а както бе посочено в
наказателното постановление като актосъставител е посочено друго лице,
а не това, което е съставило акта, а изискването в НП да бъде посочено
името на актосъставителя е от значение за начина, по който наказващият
7
орган е бил сезиран да се произнесе по преписката, наличието или
липсата на идентичност между „административното обвинение“
повдигнато срещу определено лице по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН и
произнасяне на наказващият орган по същото и др.
Посоченото нарушение на процесуалните правила, а именно
посочване в обжалваното наказателно постановление на друго лице от
КФН, различно от това което е съставила АУАН възоснова на който
наказващият орган е бил сезиран и е издал наказателното постановление
представлява съществено нарушение на процесуалните правила и
основание за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Не на последно място доколкото в жалбата от представляващия
****** не е направено искане за присъждане на разноски, с оглед изхода
на делото, съдът не следва да се произнася в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № Р-10-494 от
15.06.2021 г. издадено от **, Заместник - председател на Комисията за
финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Застрахователен
надзор", с което на Застрахователно дружество "** представлявано заедно
от *****, на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 644, ал. 1, т. 2
от Кодекс за застраховането /КЗ/ във вр. с параграф 1, т. 51 от
Допълнителните разпоредби на КЗ е наложена "имуществена санкция" в
размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 496, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от КЗ
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му, с касационна жалба пред
Административен съд – София град.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9