№ 1164
гр. Пазарджик, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220101621 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от М. СТ. Б., ЕГН- ********** от гр.
Пловдив, ул. „*******“№*, обл. Пловдив, срещу „Кредисимо“ЕАД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
бул.“*******“№146 /сграда А/, ет.2, Бизнес център „България“ и „Ай
Тръст“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул.“*******“№146 /сграда А/, ет.2, Бизнес център „България“.
В подадената искова молба се твърди, че на 30.09.2016 г. ищецът е
сключил с „Кредисимо” ЕАД Договор за потребителски кредит №
740537/30.09.2016 година, а с втория ответник „Ай Тръст” ЕООД ищецът Б. е
сключила договор за предоставяне на поръчителство. Твърди се в подадената
искова молба, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК,
поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 от същия закон. Сочи се в
подадената искова молба, че действително приложения в това
правоотношение ГПР е различен от посочения в договор, като по този начин е
бил заблуден потребителят. Изложени са подробни съображения в тази
насока, като се твърди, че по този начин кредиторът е нарушил правата на
потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем за
1
потребителя начин действителната стойност на ГПР. Цитирана е съдебна
практика в тази насока и са изложени подробни съображения. Счита се, че
изначално недействителна и неравноправна е уговорката на чл. 4, ал. 1 от
договора, която предвижда осигуряване на едно от посочените обезпечения.
Оформен е петитум на исковата молба, с който се иска от съда да
прогласи нищожността на договора за потребителски кредит №
740537/30.0.9.20216 г., а в условията на евентуалност да бъде прогласена
нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит.
Иска се също така от съда да прогласи нищожността на договора за
предоставяне на поръчителство от 30.09.2016 г. сключен с „Ай Тръст” ЕООД.
Направени са съответните доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от „Ай Тръст” ЕООД с, в който се оспорват предявените от ищеца искове. Не
се оспорва сключването на договора за потребителски кредит. Твърди се в
подадения отговор, че действително между ищеца и „Ай Тръст” ЕООД е бил
сключен договор за предоставяне на поръчителство от 30.09.2016 г. Съгласно
изложеното в отговора ищецът е имал възможност да се запознае
предварително с договора за предоставяне на поръчителство, като за него не е
било задължително да избере сключването на договор с дружеството гарант.
Моли се съдът да отхвърли предявените претенции като неоснователни и
недоказани. Претендира се присъжданенто на съдебно-деловодни разноски.
В законноустановения срок е постъпил и писмен отговор на исковата
молба от „Кредисимо” ЕАД, в който не се оспорва сключването на договора
за потребителски кредит. Твърди се, че договорът за потребителски кредит
съдържа действителните уговорки между страните, които са ясно изразени и
формулирани съгласно законовите изисквания. Оспорва се обстоятелството,
че ответното дружество е подвело по някакъв начин ищеца, като не му е
представило точна информация относно клаузите на сключения договор.
Моли се съдът да остави без уважение искането на ищеца за назначаването на
ССчЕ и се моли съдът да отхвърли предявените от ищеца искове. Претендира
се присъждането на съдебно-деловодни разноски.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира
2
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото се установява от събраните доказателства, че на
30.09.2016г. ищецът Б. /в качеството си на кредитополучател/ е сключила
договор за потребителски кредит №740537 от 30.09.2016г. /приложен по
делото/ с „Кредисимо“АД, със седалище и адрес на управление- гр. София.
При условията на сключеният между страните Договор за потребителски
кредит, на ищеца са били предоставени в собственост заемни средства в
размер на 800,00 лева, при фиксиран лихвен процент по кредита 26,24%,
годишен процент на разходите на заема- 50,00% и срок за погасяване на
заема:7 месеца, при общ размер на всички плащания 871.50лв.
В чл. 4, ал. 1 са определени и вида на обезпеченията, които
кредитоискателят следва да представи, в ал.2 на чл.4 санкция за потребителя
ако не представи обезпечение, която се изразява в неодобряване на
заявлението от „Кредисимо“ АД и непораждане на действие на договора
между „Кредисимо“ и кредитополучателя. В чл. 6 е посочено начин на
погасяване на задължението съгласно Приложение № 1- Условия на кредита,
представляващо неразделна част от договора.
С подписването на посоченият договор за кредит, кредитополучателят е
удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, за
което не се спори между страните по делото.
На същата дата /30.09.2016г./ между М. СТ. Б., ЕГН- ********** и
Ай Тръст“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул.“*******“№146 /сграда А/, ет.2, Бизнес център „България“ е бил
сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който,
поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо“ЕАД, като отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на
задълженията му. По силата на сключения договор, поръчителят се задължава
да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, по силата на който
да отговоря пред „Кредисимо“АД солидарно с потребителя за изпълнение на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по същия договор. За поемане на тези
3
задължения, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в
Приложение 1 към договора –72.93 лв. на месец за периода на действие на
договора за кредит. Този договор за поръчителство е сключен от ищцата с
„Ай Тръст“ ЕООД, съгласно задължението по договора за кредит
/произтичащо от чл.4 от същия/ да предостави обезпечение на кредита във
вид на банкова гаранция в срок от десет дни от подаване на заявлението или
да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до
48 часа от подаване на заявлението.
Съгласно чл.3, ал.1 от Договора за предоставяне на поръчителство,
поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „Кредисимо“ да
плати всички изискуеми задължения на потребителя. Поръчителят е длъжен
да уведоми потребителя и за извършеното от него плащане и да му представи
информация за същото.
В хода на производството по делото, съдът е допуснал извършването на
съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението по която, годишният
процент на разходите, изчислен съобразно формулата, определена по силата
на Приложение №1 към чл.19,ал.2 от ЗПК по процесния договор е в размер на
32.85 %. Ако при изчисляването на ГПР се включат разходите за поръчителя,
при заемна сума в размер на 800.00лв. и 7 на брой седмични погасителни
вноски, всяка от които по 197.43лв., се получава ГПР в размер на 612 %.
По делото не са били разпитвани свидетели.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявените искове: Предявените
искове са допустими, тъй като е налице правен интерес за ищеца потребител
от воденето на настоящето производство.
По отношение основателността на предявените искове:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл.
11, ал. 1, т.9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожни, като противоречащи
на закона и добрите нрави на Договор за потребителски кредит №740537 от
30.09.2016г., сключен между ищцата Б. и ответника „Кредисимо” ЕАД, както
и на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и
ответника „Ай тръст“ ЕООД, евентуално иск с правно основание чл. 26, ал. 1
4
ЗЗД за прогласяване на нищожна, като противоречаща на добрите нрави, на
съдържащата се клауза по чл. 4, ал. 1 Договор за потребителски кредит.
Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се
касае за сключен договор за потребителски кредит. Ищцата има качество на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките
на своята професионална или търговска дейност. Макар да е със срок на
погасяване до 7 месеца, дължимите по кредита разходи за лихва и
обезпечение не могат да се приемат за незначителни, съпоставени със
стойността на предоставената в заем сума, което да изключи приложението
ЗПК по арг. на чл. 4, ал.1, т. 6. Като потребител Б. разполага и със защита
срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които
съдът следи служебно и които следва да се преценяват при основателността
на иска.
По отношение на действителността на договорите за потребителски
кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК. Процесният
договор за кредит съдържа изискуемите от закона реквизити. Кредиторът е
предоставил преддоговорна информация, в която са посочени основните
параметри и условия по кредита. Посочен е общия размер на кредита /т. 3 от
Приложение № 1 към договора/ и условията за усвояването му, фиксиран
лихвен процент / т. 7 от Приложение № 1/, условията за прилагането му,
годишният процент на разходите по кредита /т. 8 от Приложение № 1/. В
представеното Приложение № 1 е посочено също размера, броя и падежа на
задължението. Ищцата е информирана за правото й да получи от заемодателя
информация за извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите
дължимите суми при предсрочно погасяване на главницата, за правото й да се
откаже от договора и срока, в който може да бъде упражнено /чл. 4 от
Общите условия по Договора за кредит/.
Договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички лихвени проценти. Тълкуването й налага
5
извод, че прилагането й в цялост е свързано с наличието на възможност за
едностранна промяна на първоначално уговорения лихвен процент от страна
на кредитора. В настоящия случай това е сторено, доколкото в случая е
посочен общо лихвения процент и срокът на договора.
На следващо място, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, където нормативно е
предвидено начина на формиране на годишният процент на разходите по
кредита, в него следва да се включат разходите по сключения от ищцата с
ответника „Ай тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от
30.09.2016г. След като съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит,
усвояването на сумата по кредита, е обусловено от предоставяне на
поръчителство от одобрено от „Кредисимо” ЕАД юридическо лице,
вследствие на което между ищцата и „Ай Тръст” ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение, то
договореното възнаграждение следва да се включи като компонент на ГПР по
кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в пар. 1, т. 1 ДР
ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищцата на
възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора
дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за
кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита.
Според вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
ако при изчисляването на ГПР се включат разходите за поръчителя, при
заемна сума в размер на 800.00лв. и 7 на брой седмични погасителни вноски,
всяка от които по 197.43лв., се получава ГПР в размер на 612 %., т.е. ако към
него се прибави ГЛП, размерът на ГПР ще надхвърли законоустановения
такъв в чл. 19, ал. 4 ЗПК от пет пъти размера на законната лихва.
В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. От
6
страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложението е посочена
обща сума, дължима от потребителя по кредита, без в нея да е включено
възнаграждението, което ищцата се задължава да плати на поръчителя и
стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. По този
начин макар формално да се изпълнени изискванията на закона за
съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в
противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил
коректна информация относно общия размер на кредита на получателя. По
този начин потребителят е бил лишен от възможността да разбере
икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение
дали да сключи договора при тези условия.
Неоснователно е възражението на ответниците, че за „Кредисимо“ АД е
било обективно невъзможно да узнае за размера на договореното
възнаграждение и да го включи в ГПР. Кредиторът не отрича, че е
предоставил на ищцата процесната сума от 800,00 лв. Доколкото според
съдържащите се в чл. 1 и чл. 3 от Раздел V от Общите условия за
предоставяне на кредити, сключването на договора за потребителски кредит,
влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на
кредитополучателя е обусловено от одобряване на подаденото заявление, а
предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение,
което в случая се счита учредено със сключване на договора за
поръчителство между кредитора и поръчителя „Ай тръст“ ЕООД, не може да
се приема, че кредиторът не е знаел за сключения Договор за предоставяне на
поръчителство. Посоченият от „Кредисимо“ АД поръчител „Ай Тръст“ ЕООД
е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по
чл.3, ал.1 от ЗКИ при БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като
основна дейност. Установява се от данните от ТР, че едноличен собственик
на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е кредиторът по договора за потребителски
кредит „Кредисимо“ АД. Очевидно е формиран бизнес модел за разделяне на
приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се
заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния процент на
разходите да се включат и тези разходи, към който те несъмнено се отнасят.
Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е
било известно задължението на ищцата да заплаща услугата по
7
предоставеното поръчителство, тъй като както се посочи това е определено
като условие за отпускане и усвояване на кредита. Доколкото в процесния
случай в уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи то
съдът намира, че е налице противоречие с императивната разпоредба на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК и Договорът за потребителски кредит е недействителен на
осн. чл. 22 ЗПК.
По отношение за прогласяване на нищожност на сключения с
ответника „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство,
съдът намира следното: Основание за сключването му е поставеното от
„Кредисимо“ АД условие за приоритетно разглеждане на заявлението за
сключване на договор за потребителски кредит. При обезпечаването на
кредита с поръчителство , длъжникът е бил ограничен от изискването на чл.4
на Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде
поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително
одобрено от кредитора юридическо лице. Едностранно от кредитора като
възможни поръчители са елиминирани физическите лица, което пряко
ограничава правата и възможностите на потребителя да обезпечи
задължението си по начин, избран от самия него. Предварително наложената
идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от
него кредити като обезпечение, не отчита интереса на потребителя, а само
този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и
задълженията на страните. В случая правата на потребителя не са защитени,
защото той няма свободата и неограничената възможност да избере такъв
поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към
кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в
конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е
платено от потребителя на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД с възнаграждение.
Посоченият от „Кредисимо“ АД поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е
финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по
чл.3, ал.1 от ЗКИ при БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като
основна дейност и като се посочи по-горе е свързано с кредитора лице. От
анализът на доказателствата и клаузите на сключените между страните
договори се налага изводът, че потребителят не е имал право на избор на
поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има в
предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството-заявител е
8
кредиторът на длъжника по договора за кредит, поради което юридическото
лице-поръчител /което е предварително одобрено от кредитора/ се явява и
свързано с него лице. Това води до значително неравновесие на правата на
потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност,
като лишава длъжника от право на избор и от възможност за индивидуално
договаряне. Правните последици от непредставяне на обезпечение, при
положение, че потребителят иска такова, води като последица непораждане
на действие на договора за потребителски кредит /чл.4 ал.2/. По такъв начин,
без сключването на договора за предоставяне на поръчителство да бъде
постановено като условие за сключването на договора за кредит,
потребителят се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем в кратък
срок, което прави клаузата неравноправна.
Ето защо съдът счита, че сключения Договор за предоставяне на
поръчителство между ищцата Б. и втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД е
сключен в противоречие с добрите нрави и е нищожен.
При изложените съображения, предявените от ищцата Б. против
„Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД обективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожен като противоречащ
на закона на Договора за потребителски кредит и за прогласяване на
нищожен като противоречащ на добрите нрави на Договор за предоставяне на
поръчителство, и двата от 30.09.2016г. се явяват основателни, поради което
следва да бъдат уважени.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските в исковото
производство.
Видно от материалите по делото, ищецът е направил разноски във
връзка с образуването и воденото на гр.дело №1621/2021г. в общ размер на
300.00лв, от които 100.00лв. – държавна такса и 200.00лв. – внесен от ищеца
депозит за възнаграждение на вещото лице по изслушаната експертиза, като
тези разноски следва да му се присъдят.
Предвид изхода на делото , в полза на адвокат Елена И. от АК-
Пловдив, със съдебен адрес- гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“№2 се дължи
адвокатски хонорар на основание чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на
9
500.00лв. Възражението на ответната страна за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, съдът приема за неоснователно.
Предвид обемът на извършените от процесуалния представител на ищеца
процесуални действия, доказателствата, събрани по делото, включително и
въпросите, обсъждани въз основа на направените от ответната страна
възражения, делото се явява сравнително сложно от фактическа и правна
страна, поради което съдът намира, че размерът на адвокатското
възнаграждение се явява справедлив и същият не е прекомерен.
Воден от горното, Районен съд- Пазарджик
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал. 1,пр.1 ЗЗД,
сключения между М. СТ. Б., ЕГН- ********** от гр. Пловдив, ул.
„*******“№*, обл. Пловдив и „Кредисимо“ЕАД, ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, бул.“*******“№146 /сграда А/,
ет.2, Бизнес център „България“ Договор за потребителски кредит №740537 от
30.09.2016г.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като
противоречащ на добрите нрави, сключения между М. СТ. Б., ЕГН-
********** от гр. Пловдив, ул. „*******“№*, обл. Пловдив и „Ай
Тръст“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул.“*******“№146 /сграда А/, ет.2, Бизнес център „България“
Договор за предоставяне на поръчителство от 30.09.2016г.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ЕАД, ЕИК- *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул.“*******“№146 /сграда А/, ет.2, Бизнес
център „България“ и „Ай Тръст“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, бул.“*******“№146 /сграда А/, ет.2, Бизнес
център „България“ , да заплатят на М. СТ. Б., ЕГН- ********** от гр.
Пловдив, ул. „*******“№*, обл. Пловдив , сумата от 300.00лв. /триста лева/
за сторените от ищеца разноски по гр.дело №1621/2021г. по описа на РС-
10
Пазарджик, на осн. чл.78,ал.1 ГПК
ОСЪЖДА „Кредисимо“ЕАД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул.“*******“№146 /сграда А/, ет.2, Бизнес център
„България“ и „Ай Тръст“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул.“*******“№146 /сграда А/, ет.2, Бизнес център
„България“ , да заплатят на адвокат Е.Г. И. от АК- Пловдив, личен
№**********, със съдебен адрес- гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“№2, обл.
Пловдив , на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в
размер на 500.00 лв. /петстотин лева/
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен
срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11