Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№ ……./ ….… гр.Варна 17.12.2019 г.
Валя Цуцакова-
съдия-докладчик по НЧХД №5396 по описа на Варненски районен съд за 2019 година, по описа на ХV състав, след
като се запознах с материалите по делото,
констатирах следното:
Делото е образувано по частна
тъжба на В.Н.Н., срещу К.М.Д., депозирана във ВРС на 05.11.2019г. и заведена под
вх.№ 81497.
С разпореждане на Председателя на РС-Варна, на
частния тъжител е даден 7-дневен срок за привеждане на частната тъжба в
съответствие с изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, като му е указано, че следва
да уточни какво искане прави пред съда с „частната тъжба“.
Видно от депозираното уточнение, частният
тъжител изрично е посочил, че иска осъждането на Д. за: „самоуправни действия,
присвояване, което е извършила на целия наследнически имот…“,причиняване на
имотна вреда, поддържане и възбуждане на заблуждение, изнудване и закани.
След депозиране на уточнението, по
разпореждане на Председателя на Варненски районен съд е образувано НЧХД
№5396/189. по описа на ВРС.
С
разпореждане на съдията-докладчик от 28.11.2019г. на частния тъжител е дадена
възможност в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да отстрани констатирани нередовности в частната
тъжба, като посочи конкретни
факти, касаещи обстоятелствата, при
които се твърди, че е извършено престъплението или престъпленията - време,
място, начин на извършване, да конкретизира ясно и
точно какво престъпление или какви
престъпления се претендират, както и да посочи кога е узнал за случилото се.
Съгласно повторно депозираното писмено
уточнение, частният тъжител е узнал, че подс.Д. е оградила с плътна ограда
целият въпросен наследствен имот още през 2010г. и в продължение на девет
години Д. не му е изплатила сумата, която според частния тъжител му дължи за
част от имота и с това „протакане-заблуждение“ е целяла частният тъжител да
пропусне сроковете за делба и „жалване“ и да придобие целия наследствен имот за
себе си.Предвид горното частният тъжител моли съда да не счита за пропуснат
шест месечния срок за „жалването „ му.Във втората уточняваща частна тъжба
категорично се претендират следните престъпления: изнудване, самоуправни действия, присвояване, въвеждане и поддържане на
заблуждение, причиняване на имотна вреда, облагодетелстване.
Съдът, в настоящия си състав, намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на делото в съдебно заседание, а наказателното производство
образувано по депозираната частна тъжба следва да бъде прекратено по следните
съображения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал. 1
от НПК, тъжбата трябва да бъде писмена, да съдържа данни за
подателя, лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението.
В конкретния случай в производството от частен характер наказателни дела,
частната тъжба изпълнява функцията на обвинителен акт, каквато има по делата от
общ характер, съответно предназначението на частната тъжба е да очертае
предмета на доказване в съответния наказателен процес от гледна точка на
твърдяното за извършено престъпление и участието на подсъдимия в него. Необходимо е тя да съдържа
ясни, категорични и недвусмислени данни за извършеното деяние - време, място,
начин на извършване.Необходимо е в частната тъжба да са посочени конкретни
факти, които да подлежа на доказване в процеса. В конкретния случай съдът
намира, че депозираната частна тъжба, въпреки наведените уточнения, не отговаря
на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК.
В тази връзка следва да се посочи, че практиката
на ВКС по отношение на нередовностите в ч. тъжба е в две насоки.
В една част от актовете си ВКС приема, че в
разпоредбите на НПК не е предвидена такава процедура да се дава срок за
отстраняване на непълноти в ч. тъжба, които да се отнасят за нейното необходимо
и задължително съдържание и се счита от ВКС, че с подобно правомощие
първоинстанционния съд не разполага.
В
друга част от актовете на ВКС се приема, че отстраняване на нередовности в ч.
тъжба е допустимо, ако това отстраняване е извършено в преклузивния шестмесечен
срок по смисъла на чл. 81, ал. 3
от НПК.
ВОС позовавайки се на тълкувателно решение №
34/1990 г. на Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния съд, в някои
актове приема, че възможност за поправка на ч. тъжба е допустима, но единствено
само относно датата, на която тъжителят е узнал за извършеното престъпление,
съответно се цитира и практика на ВКС, извън практиката на Върховен съд в
подкрепа на горното становище на ВОС.
В
други свои решения /по ВНЧХД №856/14г. и ВНЧХД №663 по описа на съда за 2016 г./ ВОС се е обединил
около становището, че допустимите поправки, относими към съдържанието на
частната тъжба, трябва да бъдат направени преди изтичане на шестмесечния
преклузивен срок по чл. 81, ал.3 от НПК. Приел е, че последният е абсолютна процесуална
предпоставка за образуване и водене на делото от частен характер, като се е
позовал на практиката на върховната съдебна инстанция -Решение №93/23.03.2010г.
на ВКС, III н.о..
В
конкретния случай, съдията - докладчик констатира, че както частната тъжба,
така и уточненията на същата, са
депозирани извън срока по чл. 81, ал.3 от НПК.
Безспорно
е в теорията и съдебната практика, че срокът по чл. 81, ал.3 НПК е преклузивен.
Началото на този срок се свързва от законодателя на първо място с момента на
узнаването за извършеното престъпление и е шест месечен. Втората хипотеза по
чл. 81, ал.3 от НПК, свързва началния момент с деня на получаване на съобщение
от пострадалия за спиране на наказателното производство на основание чл.25 ал.1т.6.
Втората хипотеза има предвид случаите, когато наказателното производство е
инициирано от органите на прокуратурата
или е започнало по реда по
чл.212, ал.2 от НПК и в него се установи, че определено деяние не е от общ, а
от частен характер.
Видно
от уточненията към частната тъжба, частният тъжител е узнал за случилото се с
процесния наследствен имот още през
2010г. и тогава е предявил претенциите си към подсъдимата, но е подал
частната тъжба едва на 05.11.2019г., като преди този момент не е било
инициирано никакво друго наказателно производство.Сочи се, че още през 2010г.
подсъдимата го е уведомила, че не разполага с финансови средства за да си „
оправят сметките“, като други конкретни или ориентировъчни дати, за конкретни
разговори липсват както в частната тъжба, така и в уточненията към същата,
фигурира единствено правният извод, че се касае за „протакане- заблуждение“ в
период от девет години. Срокът по чл.81, ал.3 от НПК е предвиден в интерес на
правната сигурност. Затова и законодателят го е обвързал с узнаването за
извършване на деянието, респективно със съобщаването на пострадалия за спиране
на наказателното производство на основание, че престъплението се преследва по
тъжба на пострадалия.
Противното би означавало да бъде отворен пътя за заобикаляне
на закона и саниране на предвидените в него преклузивни срокове.
В
конкретния случай следва да се отбележи, че частният тъжител е узнал за случилото
се с имота още през 2010г. и тогава не е получил дължимото според него от
подсъдимата за този имот и в шестмесечен срок от узнаването не е предприел
никакви действия, касаещи иницииране на производство от частен характер или
производство от общ характер, поради което настоящият състав намира, че към
момента е преклудирана възможността за депозиране на частна тъжба.
Освен всичко гореизложено следва да
се отбележи, че волята на частният тъжител е ясна и категорична, същият/
съгласно последната уточняваща частна тъжба от 13.12.2019г./ претендира, че са извършени от подсъдимата следните
престъпления- изнудване, самоуправни действия, присвояване, въвеждане и
поддържане на заблуждение, причиняване на имотна вреда и облагодетелстване, които
не се преследват по частен ред, като в частната тъжба не е описано никакво
престъпление, което да инициира водене на наказателно частен характер
производство, а волята на тъжителя не може да се подменя.Вярно е, че частният
тъжител не е задължен да дава правна квалификация, но следва в частната тъжба
да са посочени всички онези правно релевантни факти, от които би могъл да се
направи извод, че се касае за престъпление от частен характер, какъвто
настоящият казус не е, тъй като освен, че се сочи ограждане на наследствен имот
в с.Кичево, за което частният тъжител е узнал през 2010г. според неговите твърдения
и още тогава е предявил пред подсъдимата претенциите си да бъде финансово
компенсиран, други конкретни факти,
които да подлежа на доказване в процеса, касаещи време, място, начин на
извършване на евентуално престъпно деяние, каквото и да било то, в частната
тъжба и уточненията към нея не се сочат.Поради този факт съдът намира, че не
само не е спазен срокът за депозиране на частна тъжба, но и депозираната извън
срока частна тъжба не отговаря и на изискванията на чл.81 ал.1 от НПК, тъй като
не са визирани обстоятелствата на престъпленията, които се претендират.
Изцяло в горния смисъл е Решение на ОС-Варна по ВНЧХД №1359/2018г. и др.
За пълнота следва да се отбележи, че
частният тъжител не е внесъл и дължимата държавна такса.
Предвид
всичко гореизложено, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.
250, ал. 1 т.1 вр. чл.
24, ал. 5, т. 2 от НПК за прекратяване на наказателното производство по
настоящото НЧХД № 5396/2019 г. по описа на ВРС, тъй като тъжбата не отговаря на
изискванията посочени в чл.81 от НПК.
Поради това и на основание чл. 250,
ал.1, т.1 пр.ІІ от НПК,
Р А З П О Р Е Д И Х:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД №5396/2019 г. по описа на ВРС.
Разпореждането подлежи на обжалване пред
ВОС в 15- дневен срок от получаване на съобщението.
Преписи от разпореждането да се връчат
на страните.
СЪДИЯ при ВРС: