РЕШЕНИЕ
№ 15100
гр. София, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110166572 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от
/ФИРМА/ срещу И. М. И., А. И. М. и К. М. И. субективно и
обективно, кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо
ответниците, както следва: за И. М. И., сумата в размер на
952,21 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от 31.07.2018г. до
13.07.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/,
аб. № ******, ведно със законната лихва от 19.07.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на
152,83 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
1
енергия за периода от 31.07.2018г. до 13.07.2021 г., както и
суми за дялово разпределение 6,79 лв. –главница за периода
от 01.06.2018г. до 29.02.2020 г., и 1,38 лв. – лихва за периода
от 31.07.2018г. до 13.07.2021 г.; за К. М. И., сумата в размер
на 952,21 лв. – главница, представляваща неплатена цена
на доставена топлинна енергия през периода от 31.07.2018г.
до 13.07.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в
/АДРЕС/, аб. № ******, ведно със законната лихва от
19.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата, сумата
в размер на 152,83 лв. – мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 31.07.2018г. до 13.07.2021
г., както и суми за дялово разпределение 6,79 лв. –главница
за периода от 01.06.2018г. до 29.02.2020 г., и 1,38 лв. – лихва
за периода от 31.07.2018г. до 13.07.2021 г. и за А. И. М.,
сумата в размер на по 3808,81 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб. № ******,
ведно със законната лихва от 19.07.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, сумата в размер на по 611,29 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 31.07.2018г. до 13.07.2021 г., както и суми за
дялово разпределение от 27,16 лв. –главница за периода от
01.06.2018г. до 29.02.2020 г., и 5,53 лв. – лихва за периода от
31.07.2018г. до 13.07.2021 г.; и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 26.08.2021 г., издадена в производството по ч.гр.д.
2
№ 42204/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като купувачите
не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата
цена.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба в предвидения за това срок, депозирани от И. М. И.,
чрез назначения му особен представител, с които оспорва
предявените срещу него искове по основание и размер.
Оспорва наличието на облигационно правоотношение с
ищцовото дружество, като излага съображения, че за
имота, за който са начислени процесните суми няма
ангажирани доказателства да е собственост на ответника,
както и няма доказателства И. И. да е приел оставеното му
от М. И. наследство. Твърди, че в имота не е доставяна
топлоенергия в претендирания размер.
По делото не е постъпил писмен отговор на исковата
молба от А. И. М. и К. М. И..
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован се представлява от юрисконсулт П., която
3
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът А. И. М., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът К. М. И., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът И. М. И., редовно
призован, се представлява от назначения му особен
представител адвокат П., която поддържа отговора на
исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235, ал.2 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от
фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответниците имат качеството
„потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от
4
него правни разпоредби в рамките на процесния период,
ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи
начислената главница за ТЕ и периода и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, както и положителният
факт на плащането.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която е издадена
при спазване на изискванията на закона, в производството
по ч.гр.д. № 42204/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК, при подадени в срока по чл. 414 от
ГПК възражения от ответниците.
От приетия по делото Нотариален акт за учредяване
право на строеж срещу задължение за изграждане на
жилища и други обекти № 16/27.06.1995г. се установява, че
В. И., Е.Д., М. К. И. и съпругата му А. И. М. взаимно са си
учредили право на строеж за изграждане на обекти, в имот,
представляващ парцел № III-30,31 от кв.3 по плана на
/АДРЕС/, като М. И. и А. М. са поели задължение да
построят апартамент № 10, находящ се в /АДРЕС/. От
приетото по делото Разрешение за ползване №
428/12.11.1999г. е видно, че строежа е реализиран и правото
на строеж е трансформирано в право на собственост в
5
полза на М. И. и А. М. по отношение на горепосочения
имот. От приетото по делото Удостоверение за наследници
на СО, район Лозенец /л.16/, се установява, че М. К. И. е
починал на 17.10.2007г. и е оставил за свои законни
наследници съпруга си - ответникът А. И. М. и двамата си
сина – ответниците К. М. И. и И. М. И.. По гореизложеното
съдът приема по правилата на чл. 5 и чл. 9 от Закона за
наследството, че А. И. М., като преживял съпруг на
починалото лице е законен наследник на същото и
наследява 4/6 идеални части от наследството, а
низходящите К. М. И. и И. М. И. 1/6 идеална част от
наследството.В тази връзка съдът намира възражението на
ответника И. М. И., че ищецът не е доказал приемане на
наследството от страна от ответника И., за неоснователно.
Следва да се посочи, че при позоваване на наследствено
правоприемство от страна на ищеца, то в доказателствена
тежест на ответника е да докаже такива действия които
изначално да сочат на намерението му за отказ от
наследство. Не се ангажираха доказателства в тази връзка
от ответника. Видно е от справката в НБД, че ответниците
обитават съседни апартаменти, а единствено преживялата
съпруга е регистрирана на адреса на твърдения за
топлоснабден имот. Това не дерогира обстоятелството
обаче, че след смъртта на баща им, двамата им сина по
силата на универсално правоприемство наследяват баща си
при съответните квоти. В настоящият случай, доколкото
ищецът е представил достатъчно по обем доказателства,
6
установяващи правото на собственост върху процесния
недвижим имот на наследодателя, то в доказателствената
тежест на ответника е да докаже настъпване на
правоизключващи, правоунищожаващи или
правопогасяващи факти, какъвто факт се явява и правото
на отказ от наследство. В този смисъл, в тежест на
ответника е и да установи възражението си, че не е приел
наследството, оставено му от неговия наследодател.
Приемането на наследството е едностранен акт, с който
наследникът изявява волята си да го придобие. Съгласно
разпоредбата на чл. 49, ал. 2 ЗН, мълчалИ. приемане има,
когато наследникът извършва действия, които несъмнено
предполагат намерението му да приеме наследството и
които той не би имал право да извърши, освен в качеството
си на наследник. Тези фактически или правни действия на
наследника могат да са различни по вид и във всеки
конкретен случай съдът извършва преценка дали те са
израз на волята на наследника да приеме наследството /в
този смисъл Решение № 395 от 4.11.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 309/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 535 от 2.09.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 92/2010 г., II г. о., ГК/.Конклудентните
действия трябва да са такива, че да сочат несъмнено на
наличието на воля у наследника за приемане на
наследството. Ако действията са двусмислени и от тях е
възможно да бъдат направени различни изводи, няма
приемане на наследството – виж Решение № 64 от
24.02.2010 г. на ВКС по гр. дело № 3838/2008 г., IV г. о., ГК и
7
Решение № 596 от 12.06.1991 г. На ВКС по гр. дело № 353/91
г., I г. Съдът приема, че действията на ответниците, като
законни наследници на М. К. И., изразяващи се в
подаването на възражения по чл. 414 ГПК и на писмен
отговор на исковата молба на /ФИРМА/ от ответника И. М.
И., обективиращи и изявленията им, че не дължат
претендираните вземания, манифестират волята им за
приемане на наследството при условията на чл. 49, ал. 2 ЗН
Предприетите от тях действия по защита са насочени към
освобождаване от пасив /задължения/, обременяващ
наследството и в този смисъл засягат пряко обема и
размера на наследствената маса и могат да бъдат
приравнени с обратен знак на разпореждане с
наследственото имущество, което несъмнено представлява
приемане на наследството по конклудентен начин. По
изложеното доколкото по смисъла на ЗЕ потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на
облигационно право на ползване, съдът намира, че между
ищеца от една страна и ответниците от друга до размера на
притежаваната от тях квота в съсобствеността е
възникнало валидно правоотношение по доставка на
топлинна енергия.
На практика обстоятелствата от предмета на доказване
не се оспорват от ответниците А. И. М. и К. М. И..
8
В срока по чл. 131 от ГПК единствено ответникът И. И.
оспорва качеството си на потребител и количеството на
доставената в имота топлинна енергия и размера на
нейната цена.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото.
По делото е приет Договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия от 20.11.2013г.,
сключен между /ФИРМА/ и Клиентите в сграда – етажна
собственост, находяща се в /АДРЕС/, подписан от самия
ответник – И. И., като упълномощен представител на ЕС.
Приет е списък, на който са положени подписите на
ответниците. Според чл. 139, ал.2 от ЗЕ, отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна
енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като
те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани
в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на
определяне на цената за услугата "дялово разпределение на
топлинната енергия" е определен в ЗЕ - съгласно чл. 139в,
когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а,
те сключват писмен договор за извършване на услугата
дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
9
реда на чл. 139б, с който се урежда цената за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В
случая ищецът е сключил договор със самите клиенти за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл. 139в, ал.2 от ЗЕ, който е приет по делото,
поради което съдът приема че услугата дялово
разпределение е извършвана законосъобразно от ищеца,
като топлинен счетоводител.
От приетата по делото съдебно техническа експертиза
се установява, че количеството топлинна енергия за АС на
адреса се измерва от общ топломер, който се отчита от
служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път. При направени изчисления вещото лице е
установило, че технологичните разходи са отчислявани за
сметка на топлопреносното дружество. Установено е, че
ищцовото дружество е извършвало дялово разпределение
след отчет на контролните топломери, които отчитат
разхода на топлинна енергия за конкретни потребители – в
случая пет броя потребители, които са част от един кръг, в
който се е ползвало отопление през процесния период.
Установено е че за процесния период разпределението на
топлинна енергия за имота е на база отопляем обем, като за
процесния период ищецът е отчитал водомерите само през
2019г. За периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. поради
липса на отчет, разходът за топла вода са изчислява на три
броя потребители при норма 140 литра на потребител за
едно денонощие, съгласно Наредбата за топлоснабдяването.
10
Установено е, че процесният имот с абонатен номер ******
има отопляем обем по проект 718 м3, съгласно акт за
разпределение на кубатурата в сградата, като в
експертизата е посочено, че на база на този обем се
разпределя енергията отдадена от сградната инсталация,
като за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. количеството
отдадена от сградната инсталация топлоенергия е
изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към
чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № 16-334. Посочено е, че
топломера в АС е преминал метрологични проверки на
всеки две години. В о.с.з. вещото лице посочи, че
контролният топломер, монтиран в сградата, отчита 4 или
5 имота, като целият обем на процесния имот е 718 куб.м.,
но топлинната енергия за отопление на имота се начислява
на 293 кубика, като в имотите няма монтирани
индивидуални измервателни уреди, а отдаденото
количество топлинна енергия се изчислява на кубатура,
като на вещото лице не са представени доказателства как е
била променяна кубатурата, като вещото лице посочи, че
не е изследвало съотношението между частната и общата
кубатура, като изрази съмнение за изключване на уреди,
което е следвало да бъде отразено.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че
задълженията по партидата са начислени по прогнозни
фактури в размер на 3405,17 лева., като след извършени
корекции, общо дължимата сума за главница е в размер на
5709,21 лева, тоест след изравняване е била установена
11
сума за доплащане в размер на 2472,09 лева и сумата от
168,05 лева, прихваната вследствие намаляване цената на
газа. Освен горепосочените задължение на абоната са
начислени и такси за дялово разпределение, за периода от
30.06.2018г. до 30.04.2020г. в размер на 44,75 лева. Вещото
лице е установило и уточни в о.с.з., че първоначално имота
е бил записан на стопански абонат, и лихвата
първоначално е изчислявана на 21 дни, а не на 30, като
вещото лице е онагледило съответните преизчисления.
Посочено е че лихвата върху главницата от 44,75 лева е в
размер на 9,16 лева, за периода от 31.07.2018г. до
13.07.2021г., а върху главницата от 5709,21 лева в размер на
966,02 лева, за периода от 31.07.2018г. до 13.07.2021г.
Съдът приема, от заключението на вещото лице, което
кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с
така поставените задачи, че предмет на спора на практика
са суми за сградна инсталация и БГВ. Съгласно
разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
12
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. ЗЕ утвърждава като принцип за
уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия в
сгради - етажна собственост, реално доставената на
границата на собственост топлинна енергия - чл. 156, ал. 1
ЗЕ. Законът гарантира правото на топлопреносното
предприятие да получи цената на доставената до
абонатната станция на сградата – етажна собственост -
топлинна енергия. Доколкото тази цена подлежи на
разпределение между отделните собственици на имоти в
сградата се налага утвърждаване на конкретни правила за
разпределение на топлинната енергия между
собствениците, респективно ползвателите на отделните
отопляеми обекти в сградата. В този смисъл всеки
потребител на топлинна енергия по смисъла на закона
дължи да заплати част от общата цена, съответна на реално
потребеното при въведена система за дялово разпределение
въз основа на отчетените единици топлинна енергия от
средства за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището, и съответна част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, изчислена въз основа на отопляемия обем на
имота. Отчитането на доставената топлинна енергия до
абонатната станция се осъществява посредством средство
за търговско измерване в абонатната станция, в случая се
установи, че това е контролен топломер, а индивидуалното
13
разпределение - посредством индивидуални разпределители
или топломери и водомери, като се установи, че такива не
са монтирани. Съобразно закона на разпределение подлежи
подадената топлинна енергия, след приспадане на
технологичните разходи, като последното се установи в
производството, като остатъка се дели на топлинна енергия
за горещо водоснабдяване и за отопление, като топлинната
енергия за отопление на имот се сформира от топлинна
енергия за отопление на самия имот, топлинна енергия
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части. Ако в сградата е въведена
система за дялово разпределение, а потребител на топлинна
енергия няма монтирани индивидуални разпределители,
както е в конкретния случай, разпределението се извършва
съобразно пар. 69, ал. 15 от ПЗР към ЗИДЗЕЕЕ и чл. 144, ал.
6 от ЗЕ - на максимална мощност. Съдът намира, че от
изслушаната СТЕ се установиха горепосочените
обстоятелства, поради което намира, че сумите за сградна
инсталация са правилно начислени.
Пояснено е, че в процесния имот няма монтирани
отоплителни тела и съответно не са монтирани
топлоразпределители, но в имота се ползва вода, има отчет
през 2019г., като за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г.,
поради липса на отчет разходът се изчислява на три броя
потребители при норма от 140 литра на потребител за едно
денонощие. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 НТ
установява, че изразходваното на количество гореща вода в
14
отделните имоти се разпределя при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за
едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла
вода са повредени, имат нарушена пломба или не е
осигурен достъп за отчитане, а съгласно чл. 70, ал. 4 НТ - на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на
т. 6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни
тела без уреди. От така посочената подзаконова уредба се
налага заключението, че основната предпоставка за
определяне на служебна енергия за отопление и подгряване
на вода за процесния период е неизпълнение на
задължението на потребителя да осигури достъп до уредите,
разположени в имота му. Начисляването на служебна
енергия представлява изключение от общото правило, че
количеството на потребената от потребителите в сграда в
режим на етажна собственост топлинна енергия се
определя въз основа на отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, което
изключение е обусловено от фактическата невъзможност
посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за
които отговаря съответният потребител. Разпоредбата на
чл. 70, ал. 3 НТ сочи начина за отчитане на показанията на
уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си,
като същият се урежда в общите условия на договорите по
чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ,
15
общите условия на топлопреносното предприятие
задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления. Посочената
законова делегация урежда отклонение от разпределението
на доказателствената тежест досежно изпълнението на
задължението на потребителя за осигуряване на достъп до
конкретен имот. Ерго, в тежест на топлопреносното
предприятие е да установи, че е извършен отчет в сградата,
при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на
потребителя, а не е в тежест на потребителя доказването на
предоставения достъп до имота. Съобразно чл. 41, ал. 1, изр.
последно от общите условия, приложими към договора,
неосигуряването на достъп се следва да се констатира с
протокол, подписан от упълномощен представител на
продавача и от двама свидетели, които не са служители или
на граждански договор при търговеца или продавача.
Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират лице или
лица от етажната собственост, които да подписват
протоколите за неосигурен достъп в датите за отчет.
Уредбата, установена от самия ищец във вътрешните му
правила, навежда по недвусмислен начин реда за
установяване и доказване на неосигурения достъп, а
именно чрез съставяне на протокол за неосигурен достъп,
подписан от представител на топлопреносното предприятие
и един или повече представители на етажната собственост.
В настоящото производство не са ангажирани никакви
16
протоколи за абонат/и, които не са осигурили достъп до
имотите си в етажната собственост през процесния период,
откъдето и не се установява при условията на пълно и
главно доказване, че ответникът не е осигурил такъв
достъп за отчитане на уредите за вода в имота му. Що се
отнася до приетата по делото СТЕ, съдът намира, че няма
пречка неосигуряването на достъп да бъде установено с
това доказателствено средство, доколкото предмет на СТЕ
е да установи законосъобразно ли е извършено дяловото
разпределение, като вземе предвид отчета на
индивидуалните разпределители в имота. Тоест въпросът
по какъв ред е начислена енергията и поради каква
причина, се включва в предмета на изследване на
експертизата. В конкретния случай не се установява на
вещото лице да са били представени други документи,
различни от тези, приети по делото, посочено е от него
„липса на отчет“, като преценката дали със същите ищецът
пълно и главно доказва правото си да начисли по реда на
наредбата служебно количество на топлинната енергия за
подгряване на вода, за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2020г., което след това е фактурирал, следва да
извърши съдът. При така изложените съображения, съдът
приема, че ищецът не е доказал наличието на основната
предпоставка за начисляване на служебна енергия по реда
на Наредбата за топлоснабдяването, а именно липсата на
осигурен достъп до имота или др. причина. Съдът приема,
че искът е установен в своето основание, но по делото не са
17
налице достатъчно категорични данни относно
начислените суми за БГВ. По изложеното сумите за БГВ,
като недоказани по размер, съдът намира, че следва да
бъдат сторнирани от общата сума за главница за доставена
в имота топлинна енергия и то по отношение на всички
ответниците, доколкото, независимо, че ответниците К. И.
и А. М. не са подали отговори на исковата молба, то същите
са подали възражения срещу исковете, иска по чл. 422 от
ГПК се счита за предявен от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Така
според изслушаната СТИ сумите за БГВ след изравняване
възлизат на сумата от 3229,40 лева, която следва да бъде
извадена от общата сума за главница. Така сумата за
главница възлиза на сумата от 2483,83 лева, като съобразно
квотите на всеки един от ответниците тя следва да бъде
разпределена, както следва: 1655,89 лева, платими от А. М.
и от по 413,97 лева платими от К. И. и от И. М. И..
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
чл.10 от Общите условия на договорите между /ФИРМА/ и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената
за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение, а в случая на ищцовото дружество,
18
извършващо услугата. Следователно сумата за такси за
дялово разпределение е доказана по основание, а от
изслушаната ССчЕ и по размер, а именно по отношение И.
М. И. и К. М. И. следва да е дължима сумата от 6,79 лева, за
периода от 01.06.2018г. до 29.02.2020г., а за А. И. М. сумата
от 27,16 лева, за същия период.
Акцесорният иск за лихва върху главницата за дялово
разпределение следва да бъде отхвърлен изцяло. В ОУ на
ищеца не е регламентиран специален ред за срочност на
задължението за лихва върху главницата за такси за
дялово разпределение. В този случай приложима е
разпоредбата на чл. 84, ал.2 от ЗЗД, а именно изпадането в
забава на ответниците е предпоставено от връчване на
покана за заплащане на сумата. По делото не са
представени такива доказателства от ищеца, поради което
исковете за лихва върху главницата за такси за дялово
разпределение следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Акцесорният иск върху главницата за отопление на
имота също следва да бъде уважен съобразно уважената
част от главничното вземане. С оглед периода за който се
претендира лихвата и доколкото тогава вече са действащи
ОУ на ищеца, приети с решение № ОУ-01/27.06.2016г., то в
ОУ е установен падеж за плащане на месечните дължими
суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал.1 от
ОУ/- в 45 дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Така ответниците са изпаднали в забава, поради
19
срочността на задължението, което обосновава извод, че не
е нужна покана, поради което следва да отговарят и за
заплащане на дължимата мораторна лихва, върху
уважената част от главничното вземане. Сумата е станала
изискуема с изтичане на 45 дневен срок от издаване на
фактура № ********** от 01.06.2018г., тоест от 15.07.2018г.,
от който период се претендира и лихвата. Така съобразно
заключението на вещото лице по ССчЕ акцесорният иск
върху главницата за отопление на имота и съобразно
уважената част от исковете на ищеца, следва да бъде
уважен до размера на сумата от 744,46 лева, платими от
ответниците, както следва: по отношение на А. М. иска
следва да бъде уважен до размера на сумата от 496,31 лева,
а за сумата от 114,98 лева, разликата над уважената сума от
496,31 лева до размера на пълно предявената от 611,29 лева,
следва да бъде отхвърлен, а по отношение на К. И. и И. И.
до размера на сумата от 124,08 лева, а за сумата от 28,75
лева, разликата над уважената сума от 124,08 лева до
размера на пълно предявената от 152,83 лева, исковете
следва да бъдат отхвърлени.
Искане за присъждане на разноски е направил ищецът.
На ищеца на основание чл. 78, ал.1 и чл. 78, ал.3 от ГПК,
следва да му се присъдят разноски съобразно уважената
част от исковете. Така на ищеца в заповедното
производство следва да се присъдят разноски в размер на
89,85 лева, платими от ответниците, както следва: от А. М.
сумата от 59,90 лева, а от К. И. и И. И. сумата от 14,97 лева.
20
В исковото производство ищецът е реализирал разноски,
както следва: за държавна такса сумата от 144,53 лева, за
особен представител сумата от 307,92 лева, за експертизи
650,00 лева, като на ищеца следва на основание чл. 78, ал.8
от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ да му се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева,
или общо разноски в размер на 1402,45 лева, като на ищеца
съобразно уважената част от исковете следва да му се
присъдят разноски в размер на 686,41 лева, които за
заплащане се разпределят, както следва: от А. М. сумата от
457,61 лева, а от К. И. и И. И. сумата от 114,40 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК *********
срещу А. И. М., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, че А. И. М. дължи на /ФИРМА/, сумата в
размер на 1655,89 лева – главница, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от 31.07.2018г. до 13.07.2021 г., за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: /АДРЕС/, аб. № ******, ведно
21
със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 19.07.2021 г., до
окончателното плащане, сумата в размер на 27,16 лв. –
главница за такси за дялово разпределение, за периода от
01.06.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва за
периода от 19.07.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на 496,31 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата за отопление на имота, за
периода от 31.07.2018г. до 13.07.2021г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за доставена в имота топлинна енергия за сумата в
размер на 2152,92 лева, представляваща разликата над
уважената сума от 1655,89 лева, до размера на пълно
предявената от 3808,81 лева, иска за мораторна лихва
върху главницата за отопление на имота за сумата от
114,98 лева, разликата над уважената сума от 496,31 лева
до размера на пълно предявената от 611,29 лева, и иска за
мораторна лихва върху главницата за такси за дялово
разпределение за сумата от 5,53 лева, за периода от
31.07.2018г. до 13.07.2021г., и за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение в
производството по ч.гр.д. № 42204/2021г. по описа на СРС,
45-ти състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК *********
срещу К. М. И., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, че К. М. И. дължи на /ФИРМА/, сумата в
22
размер на 413,97 лева – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия през периода
от 31.07.2018г. до 13.07.2021 г., за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: /АДРЕС/, аб. № ******, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 19.07.2021 г., до
окончателното плащане, сумата в размер на 6,79 лв. –
главница за такси за дялово разпределение, за периода от
01.06.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва за
периода от 19.07.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на 124,08 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата за отопление на имота, за
периода от 31.07.2018г. до 13.07.2021г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за доставена в имота топлинна енергия за сумата в
размер на 538,24 лева, представляваща разликата над
уважената сума от 413,97 лева, до размера на пълно
предявената от 952,21 лева, иска за мораторна лихва върху
главницата за отопление на имота за сумата 28,75 лева,
разликата над уважената сума от 124,08 лева до размера на
пълно предявената от 152,83 лева, и иска за мораторна
лихва върху главницата за такси за дялово разпределение
за сумата от 1,38 лева, за периода от 31.07.2018г. до
13.07.2021г., и за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение в производството по
ч.гр.д. № 42204/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав.
23
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК *********
срещу И. М. И., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, че И. М. И. дължи на /ФИРМА/, сумата в
размер на 413,97 лева – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия през периода
от 31.07.2018г. до 13.07.2021 г., за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: /АДРЕС/, аб. № ******, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 19.07.2021 г., до
окончателното плащане, сумата в размер на 6,79 лв. –
главница за такси за дялово разпределение, за периода от
01.06.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва за
периода от 19.07.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на 124,08 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата за отопление на имота, за
периода от 31.07.2018г. до 13.07.2021г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за доставена в имота топлинна енергия за сумата в
размер на 538,24 лева, представляваща разликата над
уважената сума от 413,97 лева, до размера на пълно
предявената от 952,21 лева, иска за мораторна лихва върху
главницата за отопление на имота за сумата 28,75 лева,
разликата над уважената сума от 124,08 лева до размера на
пълно предявената от 152,83 лева, и иска за мораторна
лихва върху главницата за такси за дялово разпределение
за сумата от 1,38 лева, за периода от 31.07.2018г. до
13.07.2021г., и за които суми е издадена заповед за
24
изпълнение на парично задължение в производството по
ч.гр.д. № 42204/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 59,90 лева,
деловодни разноски в заповедното производство на
основание на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 457,61 лева,
деловодни разноски в исковото производство на основание
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. М. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 14,97 лева,
деловодни разноски в заповедното производство на
основание на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. М. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 114,40 лева,
деловодни разноски в исковото производство на основание
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
25
ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 14,97 лева,
деловодни разноски в заповедното производство на
основание на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 114,40 лева,
деловодни разноски в исковото производство на основание
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
26