№ 13
гр. Средец, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Административно
наказателно дело № 20212170200078 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Карнобат, област Бургас, ***, представляван от адв.С.Г.-Т., против Наказателно
постановление № 22-0000339/30.06.2021г. на административнонаказващия орган К.С.К. –
директор на РД „Автомобилна администрация“ към ИА „Автомобилна администрация“ на
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В жалбата се
излага, че наказателното постановление било незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят
не бил извършил административно нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози, за което да бъде санкциониран с глоба в размер на 2000 лева. В.К. счита, че
оспореното наказателно постановление било за нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози, което не съответствало на установено с АУАН № 287099 от
11.06.2021г. Твърди, че липсвало констатация на контролния орган, че бил извършвал
превоза без издадена заповед, в който смисъл била разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от Закона
за автомобилните превози. Излага, че било прието, че в момента на проверката бил без
издадена заповед, но не и че такава изобщо не била издадена. Жалбоподателят отправя
искане да се приеме, че не е извършил от обективна и субективна страна нарушение по
чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози и за бъде отменено изцяло Наказателно
постановление № 22-0000339/30.06.2021г. на директора на РД „Автомобилна
администрация“ - Бургас, с което му е наложена глоба в размер на 2000 лева. Претендира
разноски.
В хода на проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се
представлява от защитника адв.С.Г.-Т., която поддържа жалбата. Отправя искане да бъде
отменено оспореното наказателно постановление. Твърди, че по делото не бил спорен фактът и
това е установено с АУАН, че на въпросната дата и час жалбоподателят не бил представил на
актосъставителя при поискване посочения документ, а именно - Заповед за извършване на превоз
за собствена сметка на дружеството, от името на който е извършен превозът, с всички необходими
реквизити, предвидени в Наредба № Н-8/2008 г. на Министъра на транспорта. Непредставянето на
този документ обаче не съставлявало нарушение на разпоредбата на чл.93 ал.1 от Закона за
автомобилните превози. В настоящия случай заповед била издадена, но тя не се носела от водача и
съответно не била представена от него при поискване. Това било и извършеното конкретно
нарушение, констатирано от актосъставителя, но то се свързвало със санкцията на чл.93 ал.2 от
1
Закона за автомобилните превози, където на водача се налагало глоба в съвсем различен размер, а
именно 100 лева.
Административно наказващият орган не се явява и не се представлява по делото. С
писмото, с което е изпратена административно – наказателната преписка релевира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че не е съобразено с
минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите,
възраженията на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 11.06.2021г. актосъставителя свидетеля ИВ. Г. СТ. – инспектор в РД „Автомобилна
администрация“ - Бургас, заедно със свидетеля по акта СТ. Г. АТ., около 14,10 часа, в
гр.Средец, на изхода от гр.Средец за гр.Бургас, преди бензиностанция „Петрол“, спрели за
проверка товарен автомобил „Ивеко МЛ 80 Е“, с рег.№ А2283МК, управляван от водача В.
С. К.. При направената проверка актосъставителя С. установил, че К. извършвал превози на
товари за собствена сметка – 120 броя пластмасови каси. Автомобилът бил с товар и
маршрутът му по данни на водача бил от гр.Средец до гр.Карнобат. Водачът извършвал
превоза без Заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, в
която да са посочени датата или периода за извършване на превоза, часове на тръгване,
маршрутът на движение, както и видът на товара. Предвид това актосъставителят С.
съставил АУАН № 287099/11.06.2021г. в присъствието на СТ. Г. АТ.. АУАН бил прочетен
от актосъставителя на висок глас, като водачът се запознал срещу подпис със съдържанието.
Видно от представената Заповед № 180/100621 от 10.06.2021г., издадена от
административния управител на „Диамант 99“ ЕООД Д.Д., е наредено на В. С. К. да
извърши превоз на негодни пластмасови каси по маршрут гр.Карнобат – гр.Средец и на
нови такива по маршрут гр.Средец – гр.Карнобат през село Екзарх Антимово и в двете
посоки с товарен автомобил Ивеко МЛ80Е с регистрационен номер А2283МК. Посочен е и
час на тръгване от гр.Карнобат – 11.00 на 11.06.2021г., както и че превозът следва да се
извърши за сметка на „Диамант 99“ ЕООД.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства: АУАН № 287099/11.06.2021г., свидетелските показания и другите
приобщени към доказателствата писмени материали.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на
препис от атакуваното наказателно постановление, произтича от процесуално легитимирана
страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална
компетентност на административно наказващия орган следва от чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189,
ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, като не се спори по въпроса, че тази компетентност е
делегирана от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното
производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43
от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок
от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. По отношение на
атакуваното наказателно постановление - същото съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57
от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН.
2
Съобразно разпоредбата на чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. за условията
и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка при извършване на
превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от контролните
органи заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято
сметка се извършва превозът, или на упълномощено от тях със заповед лице, като в
заповедта се посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и
маршрутът на движение, както и видът на товара. Съобразно нормата на чл.93, ал.1, т.1 от
Закона за автомобилните превози водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за
моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, този закон и от
подзаконови нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер на 2000 лева
при първо нарушение. Анализът на тези разпоредби обуславя, че за да бъде санкционирано
лицето за административно нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП следва такава заповед
изобщо да не е била издавана. Такава констатация не е налице нито в процесния АУАН,
нито в оспорваното наказателно постановление. В тях единствено е посочено, че превоза на
товара от водача се извършва без Заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, в която да са посочени датата или периодът за извършване на превоза,
часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара. От друга страна в
настоящото производство не се оспорва обстоятелството, че К. в момента на проверката в
себе си не е имал заповед. Въпросната Заповед № 181/100621 от 10.06.2021г. от „Диамант 99
ЕООД“ обаче е приобщена в материалите по делото, от която става ясно, че жалбоподателят
е следвало да извърши превоза на товари – пластмасови каси, на дата 11.06.2021г. по
маршрута гр.Средец – гр.Карнобат през село Екзарх Антимово с товарния автомобил Ивеко
МЛ80Е, с регистрационен номер А2283МК.
В тази връзка съдът приема, че не е извършено нарушение на чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвтП във вр. с чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. за условията и реда за
извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, а именно водачът да е
извършвал превоз на товари без да е издадена заповед на юридическото лице, от чието име
се извършва превоза. Предвид това неправилно е определен и размера на наложеното
административно наказание. В настоящия случай обаче, безспорно се установява, че на
11.06.2021г. на изхода на гр.Средец по посока гл.Бургас до бензиностанция Петрол, водачът
на товарния автомобил не е имал в себе си въпросната заповед и съответно не я е
представил на контролните органи от РД „Автомобилна администрация“ – Бургас. За така
извършеното жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран за нарушение на чл.93, ал.2
от ЗАвтП, съобразно който водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на
проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му се наказва с глоба от 100 лева.
Като не е сторил това административнонаказващия орган е допуснал неправилно
приложение на материалния закон при избора на надлежната санкционна разпоредба.
Установената материална незаконосъобразност не е основание за цялостна отмяна на
издаденото наказателно постановление, а само за неговото изменение, защото приложимата
за деянието разпоредба на чл.93, ал.2 от ЗАвтП е значително по – благоприятна за
нарушителя, в сравнение с приложената разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, т.е. не се
влошава положението на жалбоподателя. Тъй като производството по оспорване на
наказателното постановление пред районния съд протича по реда на НПК, то за
първоинстанционните районни съдилища е допустимо приложението на чл.337, ал.1, т.2 от
НПК – за прилагане на закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо престъпление,
поради което няма пречка съдът да измени наказателното постановление в тази му част и да
приложи закон за по – леко наказуемо нарушение при същите фактически положения. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №
8/16.09.2021г. на Върховен административен съд, която предвижда, че в производството по
реда на раздел пети, глава трета за обжалване на наказателни постановления от Закона за
административните нарушения и наказания, районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се
3
налага да приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
С оглед гореизложеното оспорваното наказателно постановление следва да бъде
изменено само в санкционната част като се преквалифицира деянието по чл.93, ал.2 от
ЗАвтП и се намали наложената санкция от глоба в размер на 2000 лева на глоба в размер на
100 лева.
По разноските:
Относно релевираното възражение от страна на административнонаказващия орган за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото не се възприема тъй като е дори под
минималния размер, предвиден в чл.18, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения. Предвид изхода на
спора и своевременното направено искане за присъждане на разноски, на жалбоподателя се
дължат такива по съразмерност за извършеното процесуално представителство в размер на
332,50 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000339/30.06.2021г. на
административнонаказващия орган К.С.К. – директор на РД „Автомобилна администрация“
към ИА „Автомобилна администрация“ на Министерство на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от Закона
за автомобилните превози, е наложено наказание „глоба “ в размер на 2000,00 лева на В. С.
К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Карнобат, област Бургас, ***, за това, че виновно
е нарушил чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. за условията и реда за извършване на
превоз на пътници и товари за собствена сметка, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената
санкционна разпоредба по чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози и НАМАЛЯВА
РАЗМЕРА на наложената санкция от глоба в размер 2000,00 лева на глоба в размер на
100,00 лева.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“ към ИА „Автомобилна
администрация“ на Министерство на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, да заплати на В. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Карнобат,
област Бургас, ***, сумата от 332,50 лева /триста тридесет и два лева и петдесет стотинки/,
представляваща сторените пред районния съд разноски за адвокатско възнаграждение по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Препис от решението да се връчи на жалбоподателя, защитника адв.Светла Гонкова -
Трайкова и административнонаказващия орган.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
4