№ 1985
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110204487 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) Серия К № 7513148, издаден от
СДВР, с който на Р. Р. Н. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
/петдесет/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата, подадена от Р. Р. Н., чрез адв. И. Е. Г., се твърди, че
обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Наведени са аргументи, че в обжалвания ЕФ не става
ясно на кого е собственост лекия автомобил, с който е било извършено
нарушението и в качеството на собственик или ползвател е ангажирана
административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение на
жалбоподателя Р. Р. Н.. Твърди се, че ЕФ е издаден в нарушение на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, като навежда, че установено и заснето чрез използването на
мобилно техническо средство нарушение трябва да се извърши по реда на
ЗАНН чрез съставяне на АУАН и издаване въз основа на него НП. Наведени
са аргументи, че липсват данни за техническата изправност и типа на
използваното АТТС, както и надлежно попълнен протокол за използването
му. Моли се за отменя на електронният фиш и присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – СДВР, изразява становище в депозирани писмени
бележки, в които излага становище по същество и моли електронният фиш да
бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не
1
изпраща и процесуален представител. В депозирана молба, чрез адв. И. Е. Г.,
жалбоподателя, сочи, че не възразява да се даде ход на делото в отсъствието
им, не прави искане по доказателствата, изложени са доводи по същество и се
претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства намира за установено следното:
На 09.05.2023 г. в 11:53 ч. е управляван лек автомобил „Ауди А8“ с рег.
№ ХХХХ в гр. София, по бул. „Черни връх“ до номер 9, с посока на движение
от бул. „Свети Наум“ към бул. „Евлоги и Христо Г.и“. При ограничение на
скоростта 50 км/ч. за населено горепосоченият автомобил е засечен да се
движи със скорост от 70 км/ч след приспаднат толеранс от 3 %, като
констатираното превишение на позволената скорост е с 20 км/ч. Нарушението
е установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС ARH
CAM S1 № 11743ee.
За така установеното нарушение на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Съдът приема така посочената фактическа обстановка за установена
съобразно всички събрани по делото писмени доказателства, а именно:
снимков материал, справка за собственост на МПС, заповед на МВР № 8121з-
931/30.08.2016 г., протокол от метрологична проверка, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, удостоверение за одобрение на типа на
уреда за измерване, протокол за използване на АТСС, справка разпечатка от
АИС АНД, ежедневна форма на отчет, сертификат за обучение, справка за
нарушител/водач, както и останалите писмени доказателства по делото,
приложени в преписката. Съдът кредитира представените доказателства,
доколкото не констатира противоречия в същите.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съдът констатира, че електронният фиш е издаден от компетентен орган
– СДВР, макар да не е посочено конкретно физическо лице като издател на
акта. Съгласно §. 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗАНН ЕФ представлява електронно
изявление, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на данни, получени от автоматизирано техническо средство,
следователно не се нуждае от име и подпис на физическо лице като негов
издател. По тази причина и в ЗДвП се съдържа изискване фишът да съдържа
означение само на териториалната структура на МВР, на територията на която
е извършено нарушението, а не и други индивидуализиращи белези на
административния орган.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са предвидени реквизитите, които ЕФ трябва да
съдържа, а именно това са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е извършено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
2
превозното средство или ползвателя му, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното заплащане. Относно мястото на нарушението ясно и
недвусмислено е посочено конкретното място, където е била установена
скоростта на автомобила, конкретизирани са посоката на движение и до кой
номер по бул. бул. „Черни връх“ е извършено, като данните кореспондират с
тези от протокола за използване на АТТС за мястото, на което е било
поставено. Посочени са видът и номерът на използваното АТТС, приложен е
протокол за използването му, сертификат за преминат курс от служителя за
използването му, данните от който подкрепят посочените в електронния фиш
констатации, приложени са документи за премината метрологична проверка и
за одобрен тип средство. От описанието на мястото на извършване на
нарушението и данните от протокола за използване на АТТС се установява,
че на мястото на извършване на нарушението е действало общото
ограничение на скорост за населено място – до 50 км/ч. Цифровата
квалификация съответства на словесното описание на нарушението. От
приложената заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-
931/30.08.2016 г. относно утвърждаването на образец на електронния фиш,
съдът констатира, че същият е спазен.
От приложените по делото материали е видно, че нарушението е било
установено с мобилно автоматизирано средство и система (АТСС). Съгласно
допълнителните разпоредби към ЗДвП (§. 6, т. 65, б. „б“) мобилното АТСС
установява нарушения в присъствието на контролен орган, поставящ
началото и края на работния процес. Според мотивите към законопроекта за
изменението на ЗДвП (обн. с ДВ 19 от 2015 г.) мобилните АТСС установяват
нарушенията по аналогичен на стационарните начин, а намесата на контролен
орган се свежда само до позиционирането и настройката на мобилното
средство, поради което съдът намира възраженията на жалбоподателя в тази
насока за неоснователни. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП няма изискване за вида на
средството, с което следва да е установено нарушението. Съгласно чл. 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
АТСС за установените от АТСС нарушения се издават електронни фишове.
Следователно разпоредбите на ЗДвП и Наредбата позволяват електронни
фишове да се издават за нарушения, установявани и с двата вида АТСС –
стационарни и мобилни. Така например е прието в Решение № 6238 от
26.10.2022 г. по адм. д. № 4195/2022 г. на Административен съд – София-град.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидена облекчена процедура по
установяване и наказване на административни нарушения чрез издаване на
електронен фиш, тоест в случая не се развива административно-
наказателното производство, както е предвидено в ЗАНН, чрез издаване на
акт за установяване на административно нарушение и последващо издаване
на наказателно постановление. Тази облекчена процедура е предвидена
изрично и в чл. 39, ал. 4 ЗАНН.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за липса на
яснота дали същият е санкциониран като собственик или ползвател на МПС.
От приложената справка АИС-КАТ е видно, че регистриран собственик на
3
процесния лек автомобил е юридическо лице „ХХХХХ а негов регистриран
ползвател е Р. Р. Н.. От така ангажираните писмени доказателства се
установява по несъмнен начин, че процесното МПС е предоставено за
ползване на Р. Р. Н.. При това положение, съдът намира, че в случая лицето,
на което процесното превозно средство е предоставено за ползване е повече
от очевидно индивидуализирано, то е надлежно посочено и конкретно
вписано при регистрацията на автомобила и това е Р. Р. Н.. След като лицето,
на което е предоставено ползването на автомобила е известно и не са налице
данни за друго или други лица, на които ползването на превозното средство
също да е било предоставено, то посочването на физическото лице, което е
единствен регистриран ползвател на МПС, като нарушител и адресат на
ел.фиш, не е в нарушение на материалния закон. Липсва подадена в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП декларация от
жалбоподателя, че не той, а друго лице е управлявало автомобила, поради
което правилно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Съдът счита, че е доказано по делото извършеното от жалбоподателя
нарушение, а именно несъобразяване на скоростта на движение за населено
място с указаната в чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Изпълнителното деяние от състава на
това нарушение е определено като нарушение на просто извършване,
осъществявано чрез противоправно действие. В чл. 21, ал. 1 се съдържат
максимално позволените скорости на движение, които се разграничават
съобразно вида на пътното превозно средство и съответния път. Видно от
таблицата в чл. 21, ал. 1 за населени места максимално допустимата скорост
на движение за превозно средство от категория В е 50 км/ч. От субективна
страна нарушението, което е на просто извършване и е извършено виновно
при форма на вина пряк умисъл като жалбоподателят е съзнавал
противоправния характер на деянието и съзнателно е нарушил установеното в
закона ограничение на скоростта на движение.
От всички събрани доказателства е видно, че са спазени изискванията
във връзка с изправността на АТСС, с което е установено нарушението, а
именно същото притежава удостоверение за одобрен тип уред за измерване,
преминало е през метрологична проверка и е вписано в Българския институт
по метрология. В протокола за използване на АТСС е предоставена и
информация относно местоположението на АТСС, като е приложена и снимка
на същото. Съдът не намира основания да се поставя под съмнение
правилното функциониране на АТСС.
Наказанието „глоба“ в размер на 50 лева е правилно определено
съобразно установеното превишаване на позволената скорост от 20 км/ч и
изричната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, в която е фиксиран размерът
на глобата.
Предвид горното съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
издаден при спазване на законовите изисквания и следва да бъде потвърден.
Относно разноските – такива са поискани от въззиваемата страна, като
съобразно изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и с оглед
правната и фактическата сложност на делото, съдът определя в полза на
4
СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш (ЕФ) Серия К № 7513148, издаден от
СДВР, с който на Р. Р. Н. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
/петдесет/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. Р. Н., с ЕГН **********, да заплати на СДВР
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 (осемдесет) лева на основание
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му на основание чл. 63в ЗАНН вр. чл. 211, ал. 1
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5