Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

01.08.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

05.07.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

161

по описа за

2023

година.

Производството е по чл. 191 във вр. с чл. 185 и сл. от АПК.

Внесен е протест на Окръжна прокуратура гр. Кърджали, против разпоредбите на чл. 28, ал. 3 и чл. 55, ал. 1, б. „а“, т. 18 и т. 19 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Ардино, приета с Решение № 441 от 17.10.2018 г. и изменена с Решение № 70/28.04.2020 г. и Решение № 322/22.02.2022 г. на Общински съвет – Ардино.

Въведени са доводи, че оспорените разпоредби на Наредбата се явявали в противоречие с разпоредба от нормативен акт от по-висок ранг, а именно с нормата на чл. 71 и чл. 110, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за местните данъци и такси и чл. 40, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени разпоредбите на чл. 28, ал. 3 и чл. 55, ал. 1, б. „а“, т. 18 и т. 19 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Ардино, приета с Решение № 441 от 17.10.2018 г. и изменена с Решение № 70/28.04.2020 г. и Решение № 322/22.02.2022 г. на Общински съвет – Ардино.

Претендира присъждането на деловодни разноски. 

В съдебно заседание, чрез прокурор Д. поддържа депозирания протест по изложените в него съображения.

Ответникът по жалбата Общински съвет – Ардино, чрез пълномощника адв. М. С. частично оспорва протеста. Излага съображения, че същият, в частта му с която се атакува разпоредбата на чл. 28, ал. 3, изр. 1, счита за основателен. В този смисъл сочи, че определеният срок от ОбС противоречи на закона, което обаче не се установявало по отношение на разпоредбата, в частта на изр. 2, с която ОбС е определил условия за подаване на заявление-декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като законодателят е предоставил изцяло правомощие на ОбС с Наредбата да определи образеца и редът за подаване на заявление-декларация. Сочи, че протестът е основателен, в частта, с която се иска отмяна на т. 18 на чл. 55, ал. 1, б. „а“ от Наредбата, но е неоснователен в частта на т. 19, с която е определена такса за признаване изпълнение на съдебно решение или друг акт на чуждестранен съд или друг орган. От самия протест не ставало ясно, така определената такса, на кой точно нормативен акт и на коя законова разпоредба противоречи. Видно било, че прокуратурата визира решения, досежно, актове за гражданско състояние, но съдебните решения или други актове на чуждестранен орган били от най-различно естество и не касаели само и единствено актове за гражданско състояние. По тези съображения, моли съда да отхвърли протеста в оспорените  части.  

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Ардино е приета с Решение № 441 от 17.10.2018 г. на Общински съвет – Ардино/л. 8, т. II от делото/. Релевантните за делото текстове на чл. 28, ал. 3 и чл. 55, ал. 1, б. „а“, т. 18 и т. 19 от Наредба, предмет на протеста на прокуратурата, в сега действащата редакция, са приети съответно с Решение № 70/28.04.2020 г./л. 67, т. I/ и Решение № 322/22.02.2022 г./л. 291, т. II/ на Общински съвет – Ардино.

Всяко едно от измененията на Наредбата е извършено от Общински съвет – Ардино при предварително обявен дневен ред, приемането на същата е било включено в съответната точка от дневния ред, при наличие на кворум и изискуемото мнозинство от общински съветници, гласува ли за приемането на Наредбата - „ЗА”. Решението е гласувано и прието въз основа на внесено предложение от кмета на община Ардино и след изразено становище от Постоянната комисия по финанси и бюджет и стопанско управление.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че депозираният протест от Окръжна прокуратура – Кърджали против чл. 28, ал. 3 и чл. 55, ал. 1, б. „а“, т. 18 и т. 19 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Ардино, приета с Решение № 441 от 17.10.2018 г. и изменена с Решение № 70/28.04.2020 г. и Решение № 322/22.02.2022 г. на Общински съвет – Ардино, е допустим и следва да бъде разгледан по същество.  

В тази връзка предмет на протеста са конкретни разпоредби на процесната наредба, а съгласно чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд в отделни техни разпоредби, като в съответствие с нормата на чл. 186, ал. 2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. ПНА могат да бъдат оспорени без ограничение във времето - чл. 187, ал. 1 от АПК.

Разгледан по същество протеста се явява основателен, по следните съображения:

Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл. 75 – чл. 80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно Закона за нормативните актове, по аргумент от чл. 80 от АПК. Общински съвет – Ардино, като орган на местно самоуправление на територията на община Ардино, решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По силата на чл. 76, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на наредби.

Процесната наредба е приета от компетентен орган – Общински съвет Ардино, който съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, е имал процесуално-правна компетентност, в изпълнение на правомощията си, да издава нормативни актове - правилници, наредби, решения и инструкции, с които да урежда, съобразно с нормативните актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение, на територията на община Ардино.

Оспореният подзаконов нормативен акт е приет на основание чл. 9 от Закона за местните данъци и такси, в предвидената от закона писмена форма.

Нормативният акт и последващите изменения на процесната разпоредба са приети и в съответствие с изискването за публикуване на проектите на подзаконови нормативни актове/ПНА/, ведно с мотивите към тях, регламентирано в чл. 26, ал. 2 от ЗНА, в приложимата й редакция, съгласно която норма, преди внасяне на проект за нормативен акт, заявителят на проекта е длъжен да го публикува на интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите, за да могат заинтересованите страни, най-малко в 14/четиринадесет/-дневен срок преди разглеждането му, да се запознаят с него и да правят евентуални възражения, становища и предложения по проекта. Това обстоятелство се установява от представените и приети по делото извадки от официалния уеб сайт на община Ардино относно публикуваните проекти на Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Ардино.

Спазени са и изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, а именно: наличието на мотиви или съответно доклад, съдържащи причините, които налагат приемането на акта; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. В тази връзка, видно от представената и приета по делото доказателства са налични съответните проекти на процесния подзаконов акт, към които е публикувано и предложението/докладна записка на вносителя (кмет на община Ардино) за приемането му,  в което се съдържат мотиви, макар и формални, в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА.

Предвид горното, настоящият съдебен състав счита, че оспорените текстове от наредбата са приети от компетентен орган в рамките на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при изработването на проекта на Наредбата, внасянето му за разглеждане от компетентния орган и при гласуването, но същите се явяват незаконосъобразни, поради противоречието им с норми от по-висок ранг и липса на законоустановеност.

В тази връзка съображенията на съда са следните:

Съгласно действащата редакция на нормата на чл. 28, ал. 3 от Наредбата/л. 122, т. II/, не се събира такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъците за имотите, които няма да се ползват през цялата година и е подадена декларация за това, подписана от всички данъчно задължени лица за имота Заявление-декларация (приложение № 2) към настоящата Наредба до 31 октомври на предходната година, в отдел „Местни данъци и такси”.

Условие за приемането на Заявление - декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и извозване на битовите отпадъци е да бъдат представени служебна бележка или квитанции за ползвана електрическа енергия от електроразпределителното дружество, обслужващо недвижимия имот за предходната година или за периода от 1 септември предходната година до 1 октомври на текущата година, а за гр. Ардино е предвидена и възможност за представяне на квитанция за ползвана питейна вода от ВиК - Ардино.

По силата на чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/, (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г., доп., бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм., бр. 88 от 2017 г., в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. - изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.), не се събира такса за: 1. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината; 2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.

Разпоредбата на чл. 8 от ЗМДТ регламентира принципите, при които общинските съвети определят размера на местните такси, като в ал. 5 на нормата изрично е отразено, че общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.

Волята на законодателя е, таксата за битови отпадъци да се дължи, когато услугата се ползва и съответно таксата да не се дължи, когато общината не е създала условията за ползване на услугата, но при определени предпоставки и когато тези условия са създадени, но лицето по чл. 64 от ЗМДТ не я ползват. В този смисъл, съгласно чл. 71, ал. 1, т. 2 пр. 2 от ЗМДТ е необходимо имотът да не се ползва през цялата година и да е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Липсват каквито и да са друг материалноправни условия, определени от законодателя за освобождаване на ТБО, поради което въвеждането на допълнителни изисквания или представяне на документи, различни от посочените в закона, е незаконосъобразно.

Предвид изложеното, оспореният текст на чл. 28, ал. 3 от Наредбата, с които е въведено изискване при подаване на декларация по чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ да се представят документи, удостоверяващи ползваните електрическа енергия и за периода от 01.септември на предходната година до 01. октомври на текущата година, а за гр. Ардино и квитанция за ползвана питейна вода,  несъмнено е свързано с въвеждането на допълнителни условия при приемането на тези декларации, респ. и относно преценка за освобождаване от таксата за услугата, което очевидно излиза извън предвидените от законодателя материалноправни условия за освобождаване от ТБО, поради което въвеждането на допълнителни изисквания към деклараторите се явява незаконосъобразно/в.този см. - Решение № 4562 от 2.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11272/2022 г., I о./.

Основателно в протеста е визирано и противоречие на горната норма на Наредбата с ЗМДТ, касаещо срок на подаване на декларация. В тази връзка, както вече бе посочено по-горе, нормата на чл. 71 от ЗМДТ/изм. ДВ, бр. 88 от 2017 г./, влиза в сила от 01. януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд на Република България през 2021 г. Видно от публикация на официалната страница на НСИ, данните ще бъдат публикувани през месец май, юни и юли 2023 г. Предвид това, приложима се явява нормата на чл. 71 от ЗМДТ, в редакцията й с ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г. - не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота.

С оглед това и по гореизложените съображения, с нормата на чл. 28, ал. 3 от Наредбата, незаконосъобразно и в противоречие с разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, е въведен по-кратък срок за деклараторите, в който могат да депозират заявление-декларация за освобождаване от ТБО. 

На следващо място, с чл. 55, ал. 1, б. „а“, т. 18 и т. 19 от Наредбата/л. 132 от делото/ е прието, че за извършени административни услуги по гражданско състояние се заплащат: т. 18 - Съставяне на актове за гражданско състояние на български граждани, които имат актове, съставени в чужбина - раждане, брак и смърт -15 лв. и т. 19 - Признаване и изпълнение на съдебно решение или друг акт на чуждестранен съд или друг орган - 15 лв.

Цитираните текстове от Наредбата се явяват в пряко противоречие с разпоредби от нормативен нормативни актове с по-висок ранг – чл. 40, ал. 1, чл.  72 от Закона за гражданската регистрация/ЗГР/ и чл. 110, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/, поради което протестът и в тази му част е основателен.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗГР актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане; акт за сключване на граждански брак и акт за смърт. Съставянето на актове за гражданско състояние на български гражданин, които имат съставени такива в чужбина, е уредено в чл. 69 – чл. 72 от ЗГР. В посочената нормативна уредба липсва разпоредба, която да предвижда актовете за гражданско състояние да се издават срещу заплащане. В нормата на чл. 55, ал. 1, т. 18 и т. 19 от Наредбата липсват въведено уточнение, което да аргументира извода, че предвидената такса е относима за случаите, когато съответните лица искат да им бъдат издадени удостоверения и преписи от съответните актове за втори или следващ път, т.е. в  хипотезата на чл. 40, ал. 1, изр. 3 от ЗГР. Предвид изложеното настоящият състав намира, че протестираната т. 18 на чл. 55, ал. 1, б. „а“ от Наредбата противоречи на чл. 40, ал. 1 от ЗГР/Актовете за гражданско състояние се издават безплатно. На заинтересуваните страни се издават безплатно удостоверения за раждане и сключен граждански брак и препис-извлечение от акт за смърт по утвърдени образци/; на чл. 69 - чл. 72 от ЗГР и на чл. 110, ал. 2 от ЗМДТ. Последната норма изрично предвижда, че не подлежат на таксуване следните услуги: 1. съставяне на акт за раждане и издаване на оригинално удостоверение за раждане; 2. съставяне на акт за граждански брак и издаване на оригинално удостоверение за сключен граждански брак; 3. съставяне на акт за смърт и издаване на препис-извлечение от него; 4. отбелязвания, допълвания и поправки в актовете за гражданско състояние; 5. учредяване на настойничество и назначаване на попечител; 6. поддържане на регистъра на населението; 7. отразяване на промяна на име в регистрите по гражданското състояние на населението; 8. издаване на удостоверение за наследствена пенсия.

 С други думи, налице е противоречие със Закона за местните данъци и такси, според който не подлежат на таксуване съставянето на актове за раждане и издаване на оригинално удостоверение за раждане, съставянето на акт за граждански брак и издаване на оригинално удостоверение за сключен граждански брак и съставянето на акт за смърт и издаване на препис извлечение от него.

В пряко противоречие с чл. 110, ал. 2, т. 4 от ЗМДТ се явява и протестираната норма на чл. 55, ал. 1, б. „а“, т. 19 от Наредбата. В този смисъл на първо място следва да се отбележи, че по силата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията, задължението на гражданите да плащат данъци и такси, е налице само, когато същите са установени със закон и то съобразно техните доходи и имущество.

Признаването и изпълнението на решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи по смисъла на чл. 117 от Кодекса за международно частно право/КМЧП/ не представлява административна услуга по смисъла на чл. 6, ал. 1, б. „е“ или ал. 2 от ЗМДТ, за които общината разполага с правомощия да събира такса. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КМЧП, признаването на чуждестранно решение се извършва от органа, пред който се предявява. Гражданските  последици на чуждестранните охранителни актове се зачитат в Република България по повод тяхното предявяване, ако актовете са издадени от орган, международно компетентен според българското право, и не противоречат на българския обществен ред – чл. 124 от КМЧП. Всичко това аргументира извода, че признаването от общината на чуждестранните съдебни решения и актове за гражданско състояние и регистрация не представлява административна услуга по гражданско състояние, поради което за това признаване не се дължи такса от лицето.

Във връзка с горното, съдът намира за необходимо и да посочи, че признаването и изпълнението на съдебни решения и актове, постановени в държави - членки на европейския съюз е уредено в чл. 621, ал. 1 от ГПК -  то се зачита пряко от органа, пред който се предявява, т.е. включително и от компетентните органи по регистрацията. 

Прякото признаване от органа по гражданското състояние на чуждестранни съдебни решения, свързани с обстоятелства по поддържане на регистъра на населението и вписване на отбелязвания, допълвания и поправки в актовете за гражданското състояние, подлежащи на вписване в регистрите на населението, е задължение на органа, пред който се предоставя чуждестранния документ с цел признаване на неговите правни последици. Това е производство, свързано с дейност по вписване на промените в регистрите на населението, за поддържането им в актуално състояние, поради което и на основание на чл. 110, ал. 2 от ЗМДТ, не подлежи на таксуване.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че протестираните текстове са приети от Общински съвет – Ардино в нарушение на чл. 8 от ЗНА/ Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение/ и чл. 15, ал. 1 от ЗНА/ Нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен/ и като такива следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Независимо от изхода на делото, в полза на Окръжна прокуратура – Кърджали не следва да се присъждат деловодни разноски, поради липсата на направени такива. В този смисъл, към датата на образуване на делото е липсвала надлежна заповед на председателя на Народното събрание, с която да е била въведена такса за обнародване в неофициалния раздел на ДВ, поради което и прокуратурата не е понесла разноски от такъв характер.

Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът 

 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

 

ОТМЕНЯ разпоредбите на чл. 28, ал. 3 и чл. 55, ал. 1, б. „а“, т. 18 и т. 19 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Ардино, приета с Решение № 441 от 17.10.2018 г. и изменена с Решение № 70/28.04.2020 г. и Решение № 322/22.02.2022 г. на Общински съвет – Ардино.

Решението може да се обжалва или протестира пред Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Препис от решението да се връчи на страните по делото. 

Решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване в срок на касационна жалба или протест или ако те са отхвърлени от касационния съд.

              

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                   

                                                                                           2.