№ 158
гр. гр. Димитровград, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на пети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101436 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността
на сключен между страните договор за потребителски кредит, както и при условията на
евентуалност на иск за прогласяване на нищожността на клауза от договор за потребителски
кредит.
Ищецът Г. СТ. Л. твърди в искова молба, че е страна по Договор №928376 за
предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен с ответника „Фератум
България“ЕООД. Съгласно този договор тя трябвало да върне сума в размер на 927,04 лева,
при ГПР 49,85%, годишен лихвен процент 41,12% и срок на кредита от 30 дни. Според чл.5
от Договора, ищецът трябвало да сключи договор за гаранция и то с предварително
посочено от кредитора дружество „Фератум Банк“, с цел да бъде обезпечен сключения
договор. Съгласно чл.5 от Договора, както и съгласно Договора за гарант, ищецът трябвало
да заплати такса „гарант/поръчител“ в размер на 160,89 лева. Счита, че Договор №928376 за
предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен с ответника „Фератум
България“ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при
неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.68е,
чл.143 ал.1 и чл.147 от ЗЗП, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл.5 от
Договора е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при
неспазване на разпоредбите на чл.10а, чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по
чл.68е, чл.143 ал.1 и чл.147 от ЗЗП. Твърди, че в случая Договор №928376 бил нищожен
поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като сумата, която се
претендирала за гарант в размер на 160,89 лева не била включена в ГПР и ГЛП. Това според
ищеца не било направено тъй като тогава ГПР и ГЛП биха нараснали двойно. По този начин
потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави
по обслужването на кредита. Предвидената сума в договора за гарант била скрит добавък
към възнаградителната лихва и като такъв е следвало да бъде включен в ГЛП и ГПР. Налице
било заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща
поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения. Реално в случая се калкулирала допълнителна
печалба към договорената възнаградителна лихва. Така посочения чл.5 от Договора
предвиждал, че за да бъде отпуснат кредит на ищеца било необходимо тя да сключи договор
за гарант и то с предварително посочено дружество „“Фератум Банк“. Целта на включване в
1
правоотношението на третото свързано с ответника лице била заобикаляне на изискванията
на чл.19 ал.4 ЗПК и чл.10а ал.2 от ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат не на
кредитора, а на трето лице поръчител, като кредита се предоставял само при поръчителство
на точно това определено трето свързано лице. Твърди, че в случая налице било
накърняване на добрите нрави и добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, водещо до несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. Предвид накърняването на добрите нрави се достигнало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне
интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Предвидената
клауза, с която се уговаряло сключване на договор за поръчителство, както и самия договор
за поръчителство били неравноправни по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП. Предвид изложеното
иска съдът да постанови решение, с което да приеме, че Договор №928376 за предоставяне
на финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен с „Фератум България“ЕООД е
нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на
нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.68е, чл.143 ал.1 и чл.147
от ЗЗП, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл.5 от същия Договор е нищожна
на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите
на чл.10а, чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.68е, чл.143 ал.1 и чл.147
от ЗЗП. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът Фератум България“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който
поддържа, че предявения иск е неоснователен. Процесният договор бил сключен между
страните на 26.09.2020г., като на ищеца бил отпуснат кредит в размер на 800 лева. Тя
трябвало да върне същия, ведно с лихвите, до 26.10.2020г. Ищецът поела задължение да
заплати на кредитора възнаградителна лихва в размер на 3,38% на годишна база при ГПР
49,85%. Общата сума, която ищецът трябвало да заплати на ответника била 827,04 лева. По
силата на чл.5 от Договора, ищеца била длъжна да даде подходящо обезпечение на своето
задължение, чрез поръчителство от „Фератум Банк“. Твърдението, че чл.5 от Договора е
нищожен било неоснователно. Предоставянето на поръчителство от „Фератум Банк“ не
било условие за сключване на договора. Всеки кредитополучател можел да избере да сключи
договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора или да посочи поръчител избран от
него. Сключването на договор за гаранция от кредитополучателя не било задължително
условие за сключване на договора за кредит и не увеличавало възможностите на
кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от
кредитора условия. Избраната възможност за обезпечение залягала в чл.5 от Договора,
който се генерирал автоматично въз основа на избора, който потребителя е направил при
подаването на заявката за кредит, като се явявала индивидуално уговорена по избор на
потребителя. При избор на поръчител „Фератум Банк“, системата автоматично показвала и
таксите, които потребителя ще трябва да заплати за избраната услуга, преди да бъде
сключен договора за кредит. Ищецът, след като първо сам е посочил „Фератум Банк“ като
поръчител, и е получил информацията, съответно проектите на договорите, е потвърдил
изрично чрез СМС, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените
условия. Поради това, не била налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл.68е от ЗЗП. Напълно неоснователни били и твърденията, че е
налице нарушение на чл.143 от ЗЗП. Клаузата на чл.5 от Договора ясно посочвала избраната
от самия ищец опция за поръчител, като дори на този етап той не бил задължен да сключи
договора. Договорът за гаранция бил възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от
кредитора. Разходът за възнаграждение за гарант не се включвал в ГПР по кредита, тъй като
не влизал в общия разход по кредита, съгласно §1.1. от ЗПК, доколкото касаел услуга,
предоставяна от трето лице, която е с незадължителен характер по смисъла на закона.
Кредитополучателят бил уведомен за своето задължение да плати възнаграждение на
гаранта „Фератум Банк“ преди да е взел решение да сключи договора, като е можел да
направи свободна и самостоятелна преценка дали е в състояние да изпълни това изискване
на кредитора или не. Същият е разполагал с достатъчно време да прецени кое от
обезпеченията може да предостави и с оглед на предоставената му информация за дължими
2
суми, да сключи договора за кредит, съгласно своя избор. Предвид изложеното в отговора
на исковата молба иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения против
ответника иск. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор №928376 за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, на 26.09.2020г. „Фератум България“ЕООД и Г. СТ. Л. са се
договорили ответното дружество да предостави на ищеца заем в размер на 800 лева, който
тя трябвало да върне в срок от 30 дни, ведно с лихва от 3,38% или 27,04 лева. Падежната
дата на заема била 26.10.2020г. В Договора е посочено, че ГПР по заема е в размер на
49,85%, както и че заема се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум
Банк“ЕАД в полза на кредитора. Договорът за поръчителство трябвало да се сключи не по-
късно от края на работния ден, в който е сключен договора за заем. Одобряването на
обезпечението от „Фератум България“ЕООД се извършвало чрез одобряването на заема.
Преди сключване на Договора ответникът предоставил на ищеца Преддоговорна
информация /Стандартен европейски формат/, в която били описани параметрите по
бъдещия договор. Посочено било, че общо дължимата сума по кредита от 827,04 лева ще
бъде платена на 26.10.2020г. От тази сума 800 лева била главница, а 27,04 лева –лихва.
Годишният лихвен процент по кредита бил в размер на 41,12%. Изрично е посочено, че за
сключване на договора за кредит е необходимо да се представи и договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя. Той можел да избере да сключи
договор за гаранция с гарант, предложен от Кредитора за да обезпечи задълженията си по
кредита. Сключването на договор за гаранция не било задължително условие за
сключването на договора за кредит и не увеличавало възможностите на кредитополучателя
за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия.
Договорът за гаранция била допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице,
различно от кредитора. При сключване на договор за гаранция с гарант предложен от
кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя щели да бъдат в размер на 160,89 лева.
Изрично е посочено, че тези разходи не се включвали в ГПР по кредита, тъй като не влизали
в общия разход по кредита, съгласно §1.1 от ЗПК, доколкото касаели допълнителна услуга,
която не е задължително условие за предоставянето на кредита. На следващо място е
посочено, че ГПР е 49,85%. При изчислението му се вземали предвид следните условия :
Договорът за кредит ще остане валиден през договорения период и кредитора и
заемополучателя ще изпълнят задълженията си съгласно условията и в сроковете, посочени
в Договора; Лихвения процент е фиксиран и остава непроменен за срока на договора.
Съгласно представения с исковата молба Договор за гаранция /поръчителство/ от
27.09.2020г., „Фератум Банк“ЕАД и Г. СТ. Л. се договорили, гарантът да предостави
гаранция, като се задължи да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от
Договора за заем. Определена била и такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/, а
именно сумата от 160,89 лева, която била дължима от клиента. Тази такса трябвало да бъде
заплатена от клиента на гаранта по негова банкова сметка. Съгласно така сключения
договор, гарантът се задължавал солидарно с клиента да отговаря спрямо заемодателя,
съгласно разпоредбите на ЗЗД, за изпълнението на всички задължения, произтичащи от
Договора за заем между клиента и заемодателя.
Видно от представената с отговора на исковата молба от ответника Справка за
получени плащания по Договор за кредит 928376/26.09.2020г., по същия са платени
главница в размер на 800 лева, лихва в размер на 27,04 лева и сума за допълнително избрана
незадължителна услуга към „Фератум Банк“ в размер на 160,89 лева.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ответното дружество, съдът
назначи и изслуша заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Според заключението на съдебно –счетоводната експертиза, в случай, че в ГПР,
посочен в Договор№928376 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние се
3
включи възнаграждението по Договор за поръчителство в размер на 160,89 лева, ГПР по
процесния договор би бил 2105%, като изчисленията са направени чрез електронен
калкулатор от сайта Calculdtor.bg.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, кредитоискателят има
възможност да избере обезпечение на кредита чрез „Гаранция от „Фератум Банк“ или
„Личен гарант/поръчител“.В преддоговорната информация изрично е посочено, че Гарантът
е фирма-партньор на „Фератум България“ или предоставено от кредитоискателя ФЛ, което
гарантира изпълнението на задълженията по Договора за заем. По този начин при
попълване на формуляра за кредит, кредитоискателя може да избира своя гарант от двата
възможни варианта. На следващо място, вещото лице е установило, че през периода от
01.01. до 31.12.2020г. ответното дружество е одобрило и отпуснало 12бр. кредити на лица,
кандидатствали с личен гарант- ФЛ, като параметрите по отпуснатите кредити са сходни на
процесния. На последно място, вещото лице е установило, че ответното дружество е
изпратило по email на ищеца Преддоговорна информация /Стандартен европейски
формуляр/ и Общи условия, уреждащи отношенията между „Фератум България“ЕООД и
неговите клиенти на 26.09.2020г. в 12.58.56 часа. На същата дата, в 12.59.08 часа, отново по
email на ищеца е изпратено писмо, че искането за отпускане на потребителски кредит е
одобрено. Отново на същата дата, в 13.00.21 от тел.№********** до ответното дружество е
изпратено съобщение /СМС/ „Приемам“.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Безспорно установено по делото е, че на 26.09.2020г. ищецът е сключила с „Фератум
България“ЕООД Договор №928376 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от
разстояние, като й е бил предоставен кредит в размер на 800 лева, който е трябвало да върне
на една вноска за срок от 30 дни, ведно с лихва от 27,04 лева /3,38%/. Няма спор и относно
това, че съгласно изискване на горепосочения Договор, ищеца е трябвало да предостави
обезпечение по кредита, изразяващо се в Поръчителство от „Фератум Банк“ЕАД в полза на
ответното дружество, като за това Г.Л. трябвало да заплати такса от 160,89 лева. Не се спори
между страните и относно това, че на 27.09.2020г. ищецът е сключила с „Фератум
Банк“ЕАД Договор за гаранция/поръчителство, като гарантът се задължил да отговаря
солидарно с нея пред заемодателя за изпълнението на всички задължения, произтичащи от
договора за заем. Не се оспорва от страна на ищеца, че същата е сключила процесните два
договора, като преди това е била запозната с преддоговорната информация. От страна на Л.
не се оспорва и обстоятелството, че е получила договорения заем от 800 лева.
Спорно по делото е нищожен ли е така сключения между страните Договор №928376
за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 26.09.2020г. на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД.
За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния договор е нищожен, поради
противоречие със закона, следва да се имат предвид разпоредбите на глава VІ от ЗПК-
„Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред
които е и чл.22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 ,чл.11 ал.1
т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 –9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в
приложение №1 начин.
Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с
недействителност на договора- чл.22 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
4
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение No 1 начин. В §1, т. 2 от ДР
на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от
потребителя" и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи
по кредита на потребителя. В договора като обща сума, която следва да бъде
върната е посочена сумата 827,04 лева, която включва отпуснатия кредит 800 лева,
и 27,04 лева- лихва, при лихвен процент- 3,38%. Посочено е, че ГПР е 49.85%, но не
е ясно същия от какво се формира. Не са посочени взетите предвид допускания, каквото е
изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Както в Договора, така и в представената
Преддоговорна информация липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от
своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин /чл.10 ал.1 от ЗПК/. В общата сума не е включено
допълнителното плащане по договор за гаранция в размер на 160,89 лева. Според
чл.5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
Ferratum Bank на кредитора, за което кредитополучателя заплаща такса
в горепосочения размер от 160,89 лева, която сума не е включена в ГПР. Това обстоятелство
безспорно се установява и от представената от ответника Преддоговорна информация,
където в т.4.3 изрично е посочено, че разхода от 160,89 лева, който кредитополучателя ще
направи при сключване на договор за гаранция, не се включва в ГПР по кредита, тъй като не
влиза в общия разход по кредита, съгласно §1 т.1 от ЗПК, доколкото касае допълнителна
услуга, която не е задължително условие за предоставяне на кредита. Според съда обаче,
тази сума несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с
предоставяне на кредита по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК, който предвижда, че ГПР по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В случая следва да се има предвид също така, че с
включването на възнаграждението, предвидено в Договора за предоставяне на
гарант/поръчителство към ГПР от 49,85%, действителния такъв би нараснал многократно
/2105%, съгласно съдебно-счетоводната експертиза/ над допустимата стойност, която е пет
пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в лева /ОЛП на БНБ + 10 пункта
х 5/. В този смисъл, обстоятелствата относно включените в ГПР компоненти следва да бъдат
ясно посочени при сключване на договора, за да може потребителя да прецени дали да
сключи договора за кредит при така определените условия за връщането на заетата сума.
С оглед това, съдът намира, че при сключването на процесния договор за
потребителски кредит и чрез предвиждане на таксата за гаранция по договор за
поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е
заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния
размер на годишния процент на разходите по кредита. Предвид горното, посочените в
договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при
определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/. Действително,
съгласно разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези- нищожната
клауза на процесния договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде заместена по
право от повелителни норми на закона, или че договора за потребителски кредит би бил
сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като той е въведен като
изрично изискване в чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Поради това, в настоящия случай не е
5
приложима нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза от
договора обуславя недействителността на целия договор.
Предвид изложеното, съдът счита, че сключения между страните Договор №928376 за
предоставяне на финансови услуги от разстояние от 26.09.2020г. е нищожен на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.11 ал.1 т.10 вр.чл.19 ал.4 от ЗПК, поради което
предявения иск се явява основателен и доказан.
С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуално
предявения от ищеца иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.5 от същия
Договор, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване
на нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.68е, чл.143
ал.1 и чл.147 от ЗЗП.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски. От представеното по делото преводно нареждане се
установява, че пълномощника на ищеца- адв.Д.В. М. е платил по сметка на РС-
Димитровград държава такса за предявения иск в размер на 50 лева. Същевременно,
процесуалния представител претендира присъждане и на адвокатско възнаграждение. Видно
от представеното по делото адвокатско пълномощно е, че Г. СТ. Л. е упълномощила адв.М.
да я представлява в настоящото производство, като от Договора за правна помощ и
съдействие от 16.08.2021г. се установява, че адвокатската правна помощ се оказва по реда на
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника
по делото да заплати в полза на адвокат М. адвокатско възнаграждение, определено на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер
на 300 лева, за процесуалното представителство по уважения иск, както и за сумата от 50
лева, платена държавна такса по делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор №928376 за предоставяне на
финансови услуги от разстояние от 26.09.2020г., сключен между „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
ул.“Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9, ап.20, представлявано от Ивет Веселинова
Димитрова и Десислава Веселинова Николова, и Г. СТ. Л., с ЕГН **********, от
Димитровград, ул.********************, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, като
противоречащ на императивните разпоредби на чл.22 от ЗПК, вр.чл.11 ал.1 т.10 вр.чл.19 ал.4
от ЗПК.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.София, ул.“Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9, ап.20, представлявано
от Ивет Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Николова, да заплати на адв.Д.В.
М., пълномощник на ищеца Г. СТ. Л., сумата в размер на 350 лева /триста и петдесет/–
деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок
от съобщението за неговото обявяване.
6
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
7