МОТИВИ
към присъда № 23 от 13.06.2019 г, постановена по НЧХД № 9/2019 г. на РС- Ардино.
Производството е образувано по
подадена тъжба от В.В.И., ЕГН: **********,***,
постоянен адрес:***, против Е.Ф.А., ЕГН: **********,***, постоянен адрес:***,
за извършено от последния престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, осъществено по
време, място и начин, описани подробно в обстоятелствената част на тъжбата.
В производството е приет за съвместно разглеждане и предявен от тъжителя с
тъжбата граждански иск в размер на 2 000.00 лева, за причинени с деянието
на тъжителя от подсъдимото лице неимуществени вреди. Претендират се и
направените по делото разноски и процесуално представителство.
В съдебно заседание тъжителката не се явява лично, представлява се от своя повереник- адвокат И.Б. ***, която поддържа тъжбата с
формулираното обвинение, предявения граждански иск и направените разноски по
делото. Моли съда да постанови осъдителна присъда спрямо подсъдимото лице и да
му наложи справедливо наказание, като приложи разпоредбата на чл. 78а от НК,
като го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание „Глоба“ в минимален, предвиден от закона размер и присъди в полза
частния тъжител всички разноски по делото.
Подсъдимият Е.Ф.А., редовно призован, се явява в съдебно заседание, и се
представлява от адвокат Д.Ш. ***. Не се признава за виновен по обвинението. В
дадените обяснения по предявеното му обвинение, отрича да го извършил. Твърди,
точно обратното, че именно тъжителката единствено с поведението си е била
причина за възникналия инцидент, за която е било образувано настоящото
производство. В последната си дума подсъдимото лице не се признава за виновен.
Моли съда да го оправдае по повдигнатото му обвинение. В пледоарията неговия
процесуален представител също поддържа теза за невинност на подзащитния
му. Намира обвинение за недоказано по безспорен и категоричен начин със
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, поради което моли съдът
да постанови оправдателна присъда и да присъди на страната направените деловодни
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимото лице и пострадалата нямат родствена връзка. Същите от дълъг
период от време са били в бизнес отношения. В началото на 2019 г. по повод на
един такъв общ бизнес проект между страните в производството, в който е
участвал и друг търговец от Девин, на когото двамата са извършвали услуга,
пострадалата В.В.И. узнала, че плащането на съвместно
извършената услуга от нейната фирма и фирмата на подсъдимия А. е била преведена
от поръчителя на подсъдимия, а не поотделно на двете фирми за извършената
работа. Поради забава от страна на подсъдимия на сумата, която е трябвало пострадалата
за извършената от нейната фирма работа на поръчителя от Девин, на 07.02.2019 г.
пострадала В.В.И. решила да си потърси от подсъдимото
лице нейната част от възнаграждението за извършената работа. Същият ден, около
16.00 ч тя отишла с личният си автомобил до къщата на подсъдимия Е.А.,***,
който представлявал частен имот- къща с обособена в приземната му част
търговска площ- хранителен магазин. Пострадалата поркирала
автомобила си пред къщата на подсъдимия и влезнала в магазина, където потърсила
и намерила подсъдимото лице. Между двамата започнал разговор относно дължимото
възнаграждение от страна на единия към другия, който много бързо прераснал с
скандал, при който пострадалата започнала да ругае и псува подсъдимия, да го
дърпа за ръцете, при спора относно дължимото й се възнаграждение и неговото
незаплащане от страна на подсъдимия. Скандалът вътре в магазина при който
тъжителката обиждала, ругаела и псувала подсъдимото лице продължил около десет
минути, след което се пренесъл навън пред магазина. Повод разприте между
тъжителката и подсъдимият да продължат и пред магазина, била молба от страна на
св. Т.М., който се намирал в магазина при възникването на скандала към тъжителката,
да си премести паркирания автомобил, за да може свидетелят да си тръгне със
своя, който също бил паркиран пред магазина. След като тъжителката И.
преместила своя автомобил и пред магазина била помолена от подсъдимия да
напусне търговския обект, тя продължила със скандала и обидите и ругатните към
подсъдимия, като започнала да удря с ръце по изнесената пред магазина
пластмасова маса и да рита поставените около нея пластмасови столове. При това
положение, виждайки, че скандалът няма да приключи, подсъдимият Е.А. хванал
подсъдимата за лявата ръка в областта на мишницата и със сила я избутал към
тротоара, на разстояние от магазина, с цел приключване на възникналото
пререкание. След като била избутана силово на тротоара, тъжителката подала
сигнал в РУП- Ардино за осъществено спрямо нея физическо насилие от страна на
подсъдимия, на който сигнал малко след това се отзовали св. З.Ф. и К.С.. На място от полицейските служители били снети
устни обяснения от тъжителката и подсъдимото лице, като същите били призовани в
РУП- Ардино за снемане на писмени обяснения и изясняване на случая. На
22.02.2019 г. работещият по П. Пр. № УИ 238000- 255/2019 г. по описа на РУП-
Ардино образувана по случая- св. Е.Ч., съставил на страните в настоящото
производство- подсъдимото лице и пострадалата Протоколи за предупреждение, а на
подсъдимото лице, с оглед представените и приложени по преписката писмени
доказателства съставил и АУАН № …, бланков № 810466 от 22.02.2019 г.
Горната фактическа обстановка приета за установена от съда се доказва по
категоричен и несъмнен начин от всички писмени доказателства по делото- СМУ №
18/ 2019 г, полицейска преписка с № УИ 238000-255/2019 г. на РУП- Ардино и
приложените в нея писмени материали, постановление за отказ за образуване на
досъдебно производство на РП- Кърджали, ТО- Ардино, а също така и от гласните
доказателства по делото- показанията на всички разпитани свидетели- E.S., Т.М.,
Е.Ч., Х.А. и З.Ф., които се кредитират от съда като обективни, безпристрастни,
логични, взаимо непротиворечащи и подкрепящи другите
събрани по делото доказателства.
Съдебния състав разгледал делото по същество не цени като достоверни
обясненията на подсъдимото лице. В частта им относно отрицание за
причиняване на пострадалата на
посочените от нея и в СМУ № 18/2019 г. травматични увреждания, тъй като в тази
им част те са в противоречие с показанията на голяма част на свидетелите по
делото.
При така установената фактическа обстановка, възприета след цялостен,
съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
формира правно убеждение в насока, че подсъдимият Е.Ф.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, като
на 07.02.2019 г, около
16.00 ч. в Ардино, ул. „Бели брези“ № 10, област Кърджали, причинил на В.В.И., ЕГН: **********,***,
лека телесна повреда- ОТОК И КРЪВОНАСЯДАНЕ НА ЛЯВАТА МИШНИЦА, които травматични увреждания са довели
до причиняване на болка и страдание,
без разстройство на здравето, като причинените травматични увреждания на пострадалата
са били причинени
от подсъдимия в състояние на силно
раздразнение предизвикано от пострадалия с противозаконни действия (ругаене, псуване, ритане на столове,
блъскане по маси на обществено
място в търговски обект частна собственост),
от които е било възможно настъпването
на вредни последици за виновния.
От обективна страна- Безспорно установена от доказателствата по делото се
явява обективната страна на осъщественото от подсъдимия престъпление, а именно
че подсъдимият Е.А., чрез използването на сила е причинил на пострадалата В.И. лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, довела до болка и страдание
без разстройство на здравето, представляващаоток и кръвонасядане на лявата мишница, като това травматично
увреждане и било причинено в състоятие на силно
раздразнение на подсъдимия предизвикано от пострадалия чрез противозаконни
действия- ругаене, псуване и нарушаване на установения обществен ред чрез
ритане на столове, блъскане на маси на обществено място в търговски обект
частна собственост, от което е било възможно да настъпят тежки последици за
виновния. Това противозаконно действие на пострадалия се обективира
в опита му преди да са настъпили тези вредни за него или негови ближни общественоопасни последици, да ги предотврати посредством силото отстраняване на тъжителката от територията пред
къщата на подсъдимия, където е възникнал скандала.
От субективна страна-
Подсъдимият е осъществил престъпното деяние виновно, при форма на вината
евентуален умисъл, като е предвиждал неговите общественоопасни
последици и е допускал настъпването им.
Мотивите за извършване на престъплението се определят като възникнала
личностна вражда вследствие на неуредени бизнес отношения между тъжителката и
подсъдимия, както правна, така и обща култура не във достатъчна степен и
незачитане на установения в страната правов ред.
Съдът
намира, че обвинението в посочената по-горе формулировка по осъществен състав е
доказано по несъмнен начин, поради което подсъдимият Е.Ф.А. следва да бъде
признат за виновен, като му се определи
и наложи съответното наказание.
При
индивидуализацията му по вид и размер, съдебния състав съобрази степента на
обществена опасност на дееца и деянието извършено от него, преценени с оглед на
личностните качества на същия и целите заложени в генералната и лична превенция
в НК, визиращи целите на това наложено наказание, както и смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчита чистото съдебно минало и добри характеристични данни на
подсъдимия. Като отегчаващи се отчитат довършването на престъплението с
настъпили само тези общественоопасни последици, по
независещи от дееца причини, липсата на самопризнание и разкаяние за
извършеното, предвид което съдебния състав стигна до убеждение, че наказанието
на подсъдимия следва да се определи без превес на някои от тези обстоятелства.
По вида и размера на наказанието:
С
оглед на посочената правна квалификация на извършеното от подсъдимия Е.Ф.А. престъпление, за което същият беше
признат за виновен от съда-
чл. 132, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 130,
ал. 2 от НК, също така, като съобрази целите на наказанието по чл. 36 от
НК, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства
съдът прие, че са налице материално-правните
предпоставки за приложението на чл. 78“а” от НК- освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
-За престъплението по чл. 132, ал.
1, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, законодателят е предвидил наказания Пробация до шест месеца или
глоба от сто до триста лева;
-
Деецът е с чисто съдебно минало, и не е бил освобождаван
преди това от наказателна отговорност по този ред;
-
Липсват причинени материални щети;
-
Целите на наказанието могат да се постигнат
по този начин.
Предвид
това, съдът намира, че подсъдимият Е.Ф.А. следва да бъде признат за виновен по
обвинение за извършено от него престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание чл.78 ”а” от НК, същият бъде освободен от наказателна отговорност, като му наложи
съответното административно наказание по чл. 78а от НК- “Глоба” в минималния й
размер от 1 000 (хиляда) лева.
Съдът постанови настоящата присъда въз основа на
събраните по делото доказателства, спазвайки основните принципи на наказателния процес, в т. ч. и визирания в чл. 103, ал. 1, изр. 2-ро от НПК, относно доказателствената тежест и по дела
образувани по тъжба на пострадалия.
Съдът постанови присъдата си като
съобрази всички факти и обстоятелства от значение за
решаване на настоящето дело, подробно мотивирайки се.
По гражданската отговорност:
В настоящето производство е предявен от пострадалата и приет за съвместно
разглеждане граждански иск против подсъдимия
Е.Ф.А., за сумата 2 000.00 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума от
датата на причиняване на увреждането, до пълното из изплащане.
Отделно от това се претендират
и разноските по делото направени от пострадалата за процесуално представителство и деловодни такива.
Установено е по делото, че на инкриминираната дата 07.02.2019 г., на пострадалата В.В.И. е била причинена лека телесна повреда довела до болка
и страдание без разстройство на здравето, изразяваща се в оток и кръвонасядане на лявата мишница, като полученото увреждане
е получено при действието на твърд, тъп предмет и е възможно да е причинено по
време и начин както описва пострадалата. С това увреждане на пострадалата е
било причинено болка и страдание, като според становището на ВЛ в СМУ № 18/2019
г. и според съдебната и съдебномедицинската практика за увреждания от този вид,
възстановителния период би траял около една, максимум две седмици в зависимост
от възрастта на пострадалия, без тези увреждания да предизвикат някак други
странични здравословни проблеми за увреденото лице освен болката и страданието.
В тъжбата липсват волеизявления от страна на тъжителя, а по делото не се
съдържат доказателства за проведено някакво последващо лечение на пострадалата
във връзка с получената травма, както и относно приемането на някакви
болкоуспокояващи медикаменти.
При това положение съдът намери
размерът на предявения гражданския иск за причинените
на пострадалата В.В.И. неимуществени вреди, за частично
основателен до размер от 200.00 лева, като го
уважи до този размер и осъди
подсъдимия да го заплати на
пострадалата, ведно със законната лихва
върху уважената сума, от датата на увреждането, до
пълното му изплащане. В останалата
му част до предявения пълен размер от 2 000.00 лева, искът беше отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът се произнесе
по предявения и приет граждански иск въз основа
на установената по делото и описана
по– горе фактическа обстановка, като счита, че
е съобразил всички обстоятелства от значение за определяне
по справедливост размера на дължимото
от подсъдимия обещетение.
При това убеждение относно
виновността на подсъдимото лице, на основание чл. 2 от ТДТССГПК, съдът
следва да го ОСЪДИ, да заплати по сметка на ВСС и сумата от 50 лева- Държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
При този изход
на делото подсъдимото лице Е.Ф.А. ще следва на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да
заплати разноските по делото на пострадалата В.В.И.,
за внесена
държавна ДТ за образуване на делото в размер на 12.00 лева, както и разноските
за процесуално представителство направени от частната тъжителка в размер на
1 000.00 лева, като с оглед периода на разглеждане на делото и проведените
по това производство откирити съдебни заседания, ги
намира за напълно основателни по размер.
Мотивиран по горните
съображения, този съдебен състав на РС- Ардино разгледал
делото по същество, постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: