Р
Е Ш Е Н И Е
№
260368 / 23.10.2020г.
гр.
Перник, 23.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на петнадесети октомври,
две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Наташа Динева като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7282 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, депозирана от П.Д.Ч. срещу „Българска телекомуникационна компания“ /БТК/
ЕАД по обективно, кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на
сумата от 7 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба вследствие от неизпълнение на договор за съобщителни услуги и
сумата от 17 493 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
притеснение и стрес вследствие от неизпълнение на договор за съобщителни
услуги, ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от датата на
подаване на исковата молба – 19.08.2019 г. до окончателното плащане на
вземанията.
Ищецът твърди, че изтърпява наказание в
ЗО в село С., община Д.. Посочва, че през месец юли 2019 г. е награден с
12-часово свиждане със семейството си извън пределите на общежитието. Поддържа,
че на 25.07.2019 г. от търговски обект на ответното дружество в гр. Д. закупил
предплатена мобилна карта с № *** на стойност от 7 лв. Посочва, че още същия
ден, когато се върнал в затворническото общежитие, направил опит да се свърже
по телефона със семейството си, за да ги уведоми, че е пристигнал, използвайки
закупената карта, но не успял. Излага твърдения, че картата е невалидна и с нея
не може да проведе разговор от никой от телефоните в общежитието. Твърди, че
вследствие от това изпитал вътрешно притеснение, напрегнатост, чувство на страх
и получил кръвоизлив в окото. Притеснението продължило докато семейството му
само не установило контакт с него на място или до 10.08.2019 г.
С оглед на изложеното моли съда да уважи
предявените искове.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът оспорва исковите претенции с твърдението, че за
осъществяване на телефонни разговори и за вида на използваните устройства от
лишените от свобода лица е въведен специален ред, установен в чл. 86, ал. 1, т.
5 ЗИНЗС. Посочва, че след проведена процедура по възлагане на обществена
поръчка, между „Българска телекомуникационна компания“ /БТК/ ЕАД, в качеството
му на изпълнител и ДП „***“, в качеството му на възложител, е сключен договор №
1***г. за поддържане на телефонни апарати в местата за лишаване от свобода и за
предоставяне на фонокарти. Изяснява, че на лишените от свобода се позволя да
закупуват такива в местата за лишаване от свобода. При закупуването им извън
тези места е въведен специален режим. Не оспорва, че ищецът е закупил
посочената предплатена карта, посочвайки, че същата е изправна, но не е от
естество да работи с телефонните апарати в местата за лишаване от свобода,
поради специалния режим, въведен в тях. С тези доводи намира, че не е налице
договорно неизпълнение от страна на ответника, нито причинна връзка между
вредите и деянието.
Предвид това счита исковете за
неоснователни и отправя искане за отхвърлянето им. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява
лични и се представлява от назначеният му особен представител по допусната
правна помощ.
Ответникът не се представлява.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П.е сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 2-ро, вр. чл. 82, вр. чл. 52 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от твърдяната облигационна връзка, претърпените
вреди (имуществени и неимуществени), техния размер, както и причинно-следствена
връзка между твърдяното неизпълнение и вредите.
Настоящият състав приема за установено,
че страните по делото са обвързани от валидно облигационно правоотношение по
силата на сключените между тях Договор за мобилни услуги чрез предплатена
мобилна карта с № ***. Това е така, защото от представените по делото
доказателства от ищеца (фискален бон от 25.07.2019 г. и физическия носител на предплатената
мобилна карта) се установява, че същата е придобита възмездно от него. По повод
на твърдяното неизпълнение („блокирана/невалидна“) карта, в тежест на
ответникът е било да докаже, че същата функционира съобразно нейното предназначение,
а не ищецът да доказва неизпълнение. В тази насока доказателства не са
представени и/или сочени, като защитната теза се концентрира върху реда за
провеждане на телефонни разговори от изтърпяващите наказание лишаване от
свобода и твърдението, че същата не е не е от естество да работи с телефонните
апарати в местата за лишаване от свобода, поради специалния режим, въведен в
тях. Този довод съдът намира за неоснователен. По делото липсват доказателства,
че монтираните в местата за лишаване от свобода телефонни апарати функционират
единствено със специално пригодени за това карти. От представения по делото договор
№ 1***г. не се установява такъв режим. В чл. 3.2 е посочено, че доставените
карти следва да отговарят на техническата спецификация на възложителя, но
такава по делото не е представена. Липсва каквато и да е индиция, че картите
доставени до ДП „***“ са различни от тези, предлагани в общо достъпните места
за закупуване. Аргумент в тази насока е и заповед № 1-4051/2 от 03.10.2016 г.,
съгласно която фонокарти могат да бъдат предоставяни на лишените от свобода по
време на свиждане или чрез близките си (т.8 от заповедта).
При тези данни, настоящият състав
приема, че искът за присъждане на имуществени вреди в размер на 7,00 лева е
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
По отношение на иска за присъждане на
неимуществени вреди настоящият състав намира следното:
Съгласно приетото в Тълкувателно решение
№ 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК, обезщетяването на
неимуществените вреди е допустимо при договорната отговорност и наличие на
законовите предпоставки за обезвреда (те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението,), като
дължимото обезщетение за същите се определя от съда по справедливост, съгласно
общото законово правило на чл. 52 ЗЗД.
В подкрепа на заявената искова претенция
в размер на 17 493,00 лева за претърпени неимуществени вреди по делото е
представена рецепта от очен лекар за медикаменти *** и ***от 01.08.2019 г. Събрани
са и устни доказателства, чрез разпит на свидетел – Д.Ш., излежавал наказание
лишаване от свобода заедно с ищеца по време на посочените в исковата молба
събития.
Съдът кредитира частично показанията на
свидетеля относно невъзможността да се осъществи телефонен разговор чрез
мобилната карата, а и както бе посочено, в тежест на ответника е било да
докаже, че е изправна страна по договора, което не се установи по делото.
Показанията следва да бъдат кредитирани и относно наличието на кръвоизлив в
окото на ищеца, тъй като тези показания се подкрепят и от представената по
делото рецепта с предписани медикаменти, чието приложение е именно за такъв вид
симптоми съгласно общо достъпната информация, проверена от съда.
В останалата част, относно причинно
следствената връзка между невъзможността ищецът да осъществи телефонен разговор
със своите близки и полученото заболяване обаче не следва да се кредитират тъй
като се опровергават от вече посочените писмени доказателства. Ищецът е завил,
че е награден с 12-часово свиждане със семейството си извън пределите на
общежитието и се е върнал същия ден - на 25.07.2019 г. Свидетелят е заявил, че
тревожността се е появила след завръщането му и невъзможността за осъществи
телефонен разговор, че е забелязал кръвоизлив в окото на следващия ден
(26.07.2019 г.) и тревожността е продължила около 10 дни (което е 05.08.2019
г.). по делото се установи обаче, че прегледът е извършен на 01.08.2019 г. –
пет дни след проявяването на твърдения кръвоизлив в окото, или по средата на
периода, за който се свидетелства, че ищецът е бил тревожен. Това темпорално
разминаване за момента на осъществяване/проявление на конкретни, правнорелевантни
факти между твърденията на свидетеля за възприетите от него и наличните
медицински документи, удостоверяващи по – късен момент на търсена помощ, дава
основание на съда да не кредитира показанията в тази им част, както и намира,
че не се установява причинно следствена връзка между твърдяното неизпълнение и
вредите. Също така в исковата молба е ясно фиксиран периода на тревожност – до
10.08.2019 г., като отново е налице несъответствие с показанията на свидетеля,
заявил период от около десет дни след завръщането на ищеца в общежитието.
Друг аргумент, който дава основание на
съда да се усъмни е показанията на свидетеля в тази част, е че доколкото с тях се
цели да се установят конкретни факти, съдът държи сметка за възможността за
възприемане и пресъздаване, която е строго индивидуална за всеки субект и зависи
от обективни и субективни фактори - възраст; състояние на даващия обяснения или
показания; наблюдателност; умение за точно възпроизвеждане; интелектуални
възможности; волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети
и възпроизведе възприетото; добросъвестност и желанието за съдействие при
разкриване на обективната истина. Прави впечатление обаче, че изложеното в показанията
е с почти идентично съдържание с твърденията в исковата молба, с изключение на
конкретните периоди. Възприемането на дадено събитие от действителността от
лица с нормална психика, макар и да има сходно отражение в тяхното съзнание,
както бе посочено, неминуемо би довело до възпроизвеждане с определи
особености, характерни за всеки индивид – използвани изрази, словоред,
акцентиране върху определен факт. В случая свидетелят изключително точно
възпроизвежда последователността на описаните в исковата молба събития и
неговия разказ е подозрително близък по структура и съдържание с тях. От тук
изложеното може да се направи обосновано предположение за възможността тези
данни да са сугестирани от ищеца и възпроизведени от свидетеля поради приемлива
в неговото съзнание и ценностна система солидарност към лице, с което се познават
от място за изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
По тези съображения, настоящият състав
намира, че не е доказана причинно- следствена връзка между договорното
неизпълнение и твърдените от ищеца неимуществени вреди. След като такава
липсва, не следва да се изследва тяхното проявление и интензитет, а предявеният
иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
По
разноските:
Ищецът е освободен от заплащане на
държавни такси с определение от 24.09.2019 г. на Районен съд Д., по гр. д. 1752/2019
г. и му е допусната правна помощ с определение от 13.01.2020 г., постановено по
настоящото дело, поради което същият не е сторил разноски.
По правилото на чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 0,28 лева по сметка
на Районен съд Перник, представляваща държавна такса съразмерно върху уважения
иск за имуществени вреди, както и 5,00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
По правилото на чл. 78, ал. 7 ГПК ако
претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното
адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна
помощ (НБПП) съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително
решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска. По правилото на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ съдът определя такава в минимален размер от 150,00 лева, от
които сумата в размер на 0,06 лева следва да бъде присъдена в полза на НБПП и
възложена в тежест на ответника.
Ответникът също е претендирал разноски за
процесуално представителство по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 600,00 лева. Съдът
намира, че следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК и
конкретният му размер да бъде определен по реда на чл. 37 от ЗПрП, вр. с чл.
25, ал. 2от НЗПрП. При извършената, въз основа на материалите по делото,
преценка относно фактическата и правната му сложност, съдът счита, че в полза
на ответника за осъществената в производство защита, следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 150.00 лева, а по правилото
на чл. 78, ал. 3 ГПК присъдено в тежест на ответника в размер на 149,94 лева.
В светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро, вр. чл. 82 ЗЗД „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.Ч.,
ЕГН **********,*** сума в размер на 7,00
лева, представляваща имуществени вреди под формата на претърпяна загуба
вследствие от неизпълнение на договор за съобщителни услуги по предплатена
мобилна карта с № ***.
ОТХВЪРЛЯ
изцяло искът, предявен от П.Д.Ч. срещу „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД за присъждане на сумата в размер на 17 493,00
лева, представляваща неимуществени вреди вследствие от неизпълнение на договор
за съобщителни услуги по предплатена мобилна карта с № *** като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 7, вр. ал. 8 и ал. 3 ГПК П.Д.Ч.
да
заплати на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД сума в размер на 149,94 лева, представляваща разноски за
процесуално представителство, съобразно изхода от спора.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД да заплати сума в размер на 0,28 лева по
сметка на Районен съд Перник, представляваща държавна такса съразмерно върху
уважения иск за имуществени вреди, както и 5,00 лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 7 ГПК „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД да заплати сума в размер на 0,06 лева по
сметка на Националното бюро за правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________